М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 335/2011 г. по
описа на КРС
По
отношение на подсъдимият З.З.А. и повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт
за това, че на
5.12.2010 г. в гр. К., П. област, като непълнолетен, като е разбирал свойството
и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване
на преграда – стъкло на прозорец, здраво направена за защита на имот,
използвайки техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи:
банкноти и монети, възлизащи на обща сума от 20 лева, от владението на ***** „******”
гр. К., без съгласие на ръководството, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно, в немаловажен случай – деецът е извършил
престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление - престъплението по чл.195 ал.1, т.3 пр.1, т.4, пр.2 , т.7 , вр. с
чл. 194 ал.1 вр. с чл.28 , ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Районна прокуратура гр. Карлово, представлявана в с.з. от
прокурора Димитрина Шекерева поддържа внесения обвинителен акт. Счита, че
спрямо подсъдимият могат да бъдат приложени възпитателни мерки по ЗБППМН.
Подсъдимият А., редовно призован, явява
се лично и с адв. Н.Б.-***, служебен защитник. Подсъдимият разбира, в какво е
обвинен, признава се за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения.
Служебният защитник взема становище, че
на подсъдимият следва да бъде признат за виновен, но с оглед тежкото му детство
и липсата на родителски грижи пледира да му бъде наложена възпитателна мярка по
реда на ЗБППМН.
Граждански иск по делото не е предявен.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият З.З.А.
от раждането си живеел с майка си, която още преди това се разделила с баща му.
Последната заминала в И. и преустановила контактите си с него, а той бил
настанен в ***** в гр. Р., откъдето впоследствие бил преместен в Дом за деца,
лишени от родителска грижа „*****” в гр. К., където пребивавал и в момента.
На 5.12.2010 г.
около обяд А. решил да се разходи до Девическия манастир „*******”, находящ се
в гр. К.. Когато пристигнал там установил, че в манастира нямало никакви хора,
тъй като било неделя, след обед. Монахините вършели ежедневните си задължения,
дворът бил пуст и подсъдимият решил да открадне пари. Същият преди няколко
години взел малка сума пари от манастира– от парите от продажба на свещи и знаел добре
местонахождението на стаята, в която се съхранявали парите.
В двора на
манастира го забелязала св. Т.Д. и го попитала кого търси, а А. отговорил, че
влязъл да пие вода. Свидетелката го разпитала и разбрала, че живее в *****,
след което го помолила като си тръгва, да затвори добре вратата. А. тръгнал, а
свидетелката се прибрала в манастира. Малко след това обаче подсъдимият се
върнал в манастира, без да го види никой се качил на втория етаж и отишъл до
стаята, в която се продавали свещи. Вратата на стаята била заключена. На
вратата имало прозорче със стъклена преграда, което също било заключено. А.
извадил отвертка, която носел в джоба си и с нея счупил единия край на
стъкленото прозорче. През образувалия се
отвор промушил ръката си и отворил прозорчето, след което извадил дървената
касичка, в която се съхранявали парите от продажбата на свещи. Тя също била
заключена и А. счупил част от капака й. От касичката извадил всички намиращи се
в нея пари – банкноти и монети на обща стойност 20 лева, които прибрал в себе
си и си тръгнал без да го види никой. Отишъл в центъра на гр. К. и похарчил
част от парите за цигари и пиратки, като му останал 1.20 лв., който предал на
полицаите с протокол за доброволно предаване след разкриване на кражбата.
От
приложената по делото характеристична справка на подсъдимият се установява, че
по отношение на същият са налице множество заявителски материали за извършени
кражби, но въпреки това Инспектор ДПС дава становище, че по отношение на А.
биха могли успешно да се приложат възпитателни мерки по реда на ЗБППМН, с оглед
характеровите особености на детето.
Според
заключението на назначената по делото съдебно психиатрична експертиза подсъдимият
А., макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършваното и да ръководи постъпките си. Могъл е да възприема правилно
обстоятелствата и фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях като може да участва
във всички фази на наказателния процес.
Вещото лице
определя поведението на подсъдимият като често предизвикателно, но като вид
демонстрация, като недоволство, тъй като се преживява като ощетен от
положението, в което се намира. Като основна причина за проявените асоциални
тенденции се определя липсата на родителско въздействие. Детето преживявало тежко
липсата на внимание от страна на майка си. При А. бил налице силно изразен
стремеж към мястото, където е живял първоначално, където е бил по- щастлив.
Интелектуалните му възможности и капацитет били в рамките на нормата, но
поставен в други, различни от настоящите условия, по- добри, същият би имал
съвсем различни прояви и постижения.
От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият А. е
осъждан. С определение по НОХД № 1082/2009 г. на РС – гр. Ямбол, влязло в сила
от 27.07.2009 г., за деяние по чл.194
ал.1 от НК, извършено на 14.04.2009 г.
му е било наложено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни, писмени
доказателства и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза по делото.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва събраните по делото гласни
доказателства- обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите- Д. и Д..
Всички гласни доказателства, съдът ползва изцяло при постановяване на присъдата
си, тъй като същите са последователни, логични, взаимно непротиворечиви и пряко
относими към предмета на доказване по делото.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва писмените доказателства по делото-
протокол за доброволно предаване, разписка за получаване на вещи,
характеристична справка, справка за съдимост, психологопедагогическа справка,
удостоверение за статута на юридическо лице, копие от заповед за настаняване в *****
„*****” гр. К., копие от решение по ЧНД № 300/03.08.2007 г на КРС, социален
доклад от 2006 г., справка за задгранични пътувания на майката на подсъдимия.
Горните писмени доказателства са събрани по реда и във формата, предписана от
НПК и касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Съдът ползва
и заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като вещото
лице, което я е изготвило притежава необходимите специални знания, отговорило е
напълно и точно на поставените му въпроси, чиито отговори касаят пряко предмета
на доказване по делото.
При така
установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195
ал.1, т.3 пр.1, т.4, пр.2 , т.7 , вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл.28 , ал.1 вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на
5.12.2010 г. в гр. К., П. област, като непълнолетен, като е разбирал свойството
и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване
на преграда – стъкло на прозорец, здраво направена за защита на имот,
използвайки техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи:
банкноти и монети, възлизащи на обща сума от 20 лева, от владението на ***** „******”
гр. К., без съгласие на ръководството, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно, в немаловажен случай – деецът е
извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, поради което следва да бъде признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
Деянието е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни
последици.
Определяйки
вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимият,
съдът взе предвид, че за извършеното от него престъпление по чл. 195 ал.1, т.3
пр.1, т.4, пр.2 , т.7 , вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл.28 , ал.1 вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК е предвидено лишаване от
свобода до 3 години. Във връзка с определяне на наказанието, съдът взе предвид
и нормата на чл.60 от НК, според която целта на наказанието, което следва да се
наложи на непълнолетните е преди всичко да се превъзпитат и подготвят за
общественополезен труд.
Съдът намира,
че в конкретния случай подсъдимия А. е извършил престъплението, поради
увлечение. Видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза действията
на подсъдимия в процесния случай са мотивирани от стремежа му да демонстрира
недоволство от положението, в което се намира и да търси внимание, което не
получава от страна на родителите си. Това психично състояние на подсъдимия е
основният мотив, за да извърши престъплението и именно той ръководи постъпките
му. Основната цел на подсъдимия в конкретния случай е била да се противопостави
на съществуващото положение и да изрази недоволството си от него, а не
конкретно да открадне сумата от 20 лева. От друга страна предмет на
престъплението е незначителната сума от 20 лева. Тези пари подсъдимият е
използвал, за си закупи цигари и пиратки, вещи, от които няма особена нужда.
Предвид
изложеното, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и на основание чл.61 ал.2 от НК следва да му бъде
наложена възпитателна мярка по ЗБППМН. С оглед характеровите особености на подсъдимият,
визирани в съдебно психиатричната експертиза, нуждата от особено внимание към
него, както и осигуряване на възможност за оказване на такова внимание и
възпитателно въздействие, съдът намира, че отношение на А. следва да бъде
определена възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.5 вр. ал.6 от ЗБППМН „Поставяне
под надзор на обществен възпитател” за срок от една година, а именно до
навършване на пълнолетие на същия.
С така определената възпитателна мярка, съдът намира, че ще
бъде изпълнена целта на чл.60 от НК, а именно ще се въздейства превъзпитателно
по отношение на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.