№ 3368/22.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14038 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Ж.С. . ЕГН: ********** и М.Р.Ж., ЕГН: **********,***
срещу ЗП И.Сл.Сл., ЕГН: **********, с адрес: ***, субективно-кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в
земеделието и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2096,61 лв., представляваща вземания по Договор за аренда на земеделска земя
от 23.12.2016 г., вписан в Служба по вписванията за стопанската * г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.09.2019 г. до
датата на плащане на задълженията, както и сумата от 304,01 лв., представляваща
общ размер на законната лихва върху главницата за периода 30.03.2018 г. –
02.09.2019 г.
В исковата молба ищците, чрез процесуалния си представител –
адв. К. К., поддържат,
че са в брак от * г. Сочат,
че в режим на СИО са придобили общо * дка
земеделски имоти, шеста категория, в
землището на с. Д., община А., местност „К.Г.“ и „Кл. П.“, както следва: № * - 5,998 дка., № * - 8,003
дка., № * - 9,499 дка., № * - 1,998 дка., № * - 7,502
дка., № * - 1,288 дка., № * - 3,519 дка., № * - 5,403
дка., № * - 12,503 дка., № * - 3,996 дка., № * - 3,000
дка., № * - 3,000 дка., № * - 4,178 дка. Поддържат, че с договор за наем от * г. отдали на ответника за временно и възмездно ползване земеделските
имоти за стопанската * г.,
считано от 01.10. 2016 г. до 30.09.2017 г., при наемна цена от 30,00 лв. за
декар. През стопанската * г.
ответницата Ив. Сл. заявила договора за наем в ОбС „З.” гр. А. като правно основание за
ползване на процесните земеделски имоти. Участвала и
в сключеното доброволно споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ между
собствениците и/или ползвателите на земеделски земи в землището на с.Д., общ.А.,
утвърдено със Заповед № * г. на
Директора на ОД „З.” В.
Поддържат, че през стопанската * г.
ответницата Ив. Сл. е ползвала процесните имоти и е събирала
плодовете от тях, но въпреки многократните разговори и отправената покана и до
настоящия момент не е заплатила дължимия остатък от наемната цена в размер от
2096,61 лв. Поради изпадането си в забава ответницата се сочи да дължи и
обезщетение за забава за периода
30.03.2018 г. – 02.09.2019 г. в размер от 304,01 лв. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете. Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗП Ив. Сл.Сл., редовно уведомен, не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
В проведено по делото на 29.06.2020 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищците от своя страна са
направили искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени
доказателства, сред които е и договор за наем на земеделска земя от * г., Заповед № * г. на Областна Дирекция „З.“ – В., ведно с приложение 1; покана от Ж. Ж. до Ив. Сл., Нотариален
акт № * г., Нотариален акт № * г., Нотариален акт № * г., Нотариален акт № * г., от заявление по чл. 70, ал. 1
от ППЗСПЗЗ до Общинска служба по земеделие – А. във връзка с чл. 37б, ал. 3 от
ЗСПЗЗ за стопанската * г. с вх. № * в ОСЗ-А., извлечение от предварителния регистър на имотите за
землището на с. Д., община А. за стопанската * г.
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски, както следва
- 151,40 лв. за платена държавна такса за разглеждане на иска и платени такси
за издаване на съдебни удостоверения и 750,00 лв. заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По
отношение на претендираната сума от 9,40 лв. –
куриерски такси за връчване на покана до ответника, съдът намира, че ищците биха могли да репарират същата евентуално в друг
процес, но не и в настоящия. Последното следва от характера на отговорността по
чл. 78, ал.1 от ГПК, която е ограничена с оглед въведеното концентрационно
начало в процеса и се свежда до присъждането на заплатени държавни такси по
делото, внесени възнаграждения за вещи лица и за явяване на свидетели, за
участие на преводач и тълковник, както и за изплатеното
възнаграждение за един адвокат (в този смисъл - Определение № 379/16.10.2018 по
дело № 3121/2018 на ВКС, ГК, III г.о.).
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗП Ив.Сл.Сл., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С. Ж., ЕГН: ********** и М.Р.Ж., ЕГН: **********,*** сумата от 2096,61 лв., представляваща вземания по Договор
за аренда на земеделска земя от 23.12.2016 г., вписан в Служба по вписванията
за стопанската * г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 02.09.2019 г. до датата на плащане на задълженията, както и сумата от 304,01 лв., представляваща
общ размер на законната лихва върху главницата за периода 30.03.2018 г. –
02.09.2019 г.,
на основание чл. 8 ал. 1
от Закона за арендата в земеделието и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗП Ив.Сл.Сл., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С. Ж., ЕГН: ********** и М.Р.Ж., ЕГН: **********,***, сумата 901,40 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: