Р Е Ш Е Н И
Е
№
2082 23.10.2018
година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На
двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Анелия Такова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 2125 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „А1 България” ЕАД /с предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София -1309, район Илинден, ул.”Кукуш”
№ 1, представляван заедно от *********, действащо чрез пълномощника си адвокат Г.,
срещу против В.С.К. с ЕГН **********, адрес ***, с която се претендира
установяване дължимостта на част от сумите по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 201/09.01.2018 г. по
ч.гр.д. № 241/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
общо 993.22 лв., представляваща задължения по договор за далекосъобщителни
услуги № М ***** от 14.03.2015г., от които: сумата от 55.82 лв. – неплатена
далекосъобщителна услуга по договора за периода от 28.02.2015г. до 27.04.2015г.
и 937.40 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението –
08.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се и за
присъждането на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорни
правоотношения между страните по горния договор, съгласно уговорките по който
са останали дължими търсените в настоящото производство суми и общите условия
към него.
Правното основание на исковете е чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 241/2018 г. по описа на съда, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, предмет на установителния иск по настоящото
дело. Длъжникът не е бил открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е
открит и адрес по месторабота на същия, поради което и съдът е указал на
заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Вземанията
се основават на сключен между страните договор М***** от *****г., като в тази
връзка е представен договор № *****128
от *****г. и приложенията към него, съгласно които на ответницата е
предоставено ползването на услугата цифрова телевизия, ползването на мобилни
услуги за телефонен номер ***** на тарифен план Мтел
Трансфер XL ТВ Февруари Combo 20 % 2015 г. за срок от две години, срещу заплащането на
месечна абонаментна такса от 34. 90 – 20 % или сумата от 29. 71 лв.
Разминаването в номера на договорите съдът приема, като допусната в исковата
молба техническа грешка. Изрично е отбелязано, в раздел „Отговорност“, че в
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение,
договора или общите условия, включително при прекратяване на договора по вина
или желание на абоната в рамките първоначалния минимален срок на договора,
операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер
на месечни абонаментни такси, дължими от абоната за съответната карта до
изтичане на посочения в договора срок.
Вземанията за главница за ползваните
услуги са обективирани във фактура № *****/05.05.2015 г., за отчетен период от 28.03.2015 г. до
27.04.2015 г., на стойност от 27. 91 лв., с падеж на 20.05.2015 г., и фактура №
*****/01.04.2015 г., за отчетен период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г., на
стойност от 27. 91 лв., с падеж на 16.04.2015 г. Липсват доказателства за плащането им, като е
настъпил падежът за това, при което съдът намира, че иска за главница следва
като основателен да бъде уважен, съобразно уговорките между страните по
договора и приложенията към него.
Основателна
съответно е и акцесорната преетнция
за законна лихва върху главницата от 55. 82 лв. датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 08.01.2018 г., до окончателното й изплащане.
Вземанията
за неустойка са обективирани във фактура № ***** от
09.09.2015 г. на стойност от 668. 84 лв. и № *****от
09.09.2015 г. на стойност от 268. 56 лв., с падеж за
плащане от същата дата, или общо 937. 40 лв. като основание за дължимостта й се сочи, че поради неизпълнението на
задължението на абоната за плащане стойността на потребените
услуги е прекратен договорът му, като му е начислена и търсената неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, за оставащия срок.
По
отношение на неустойката съдът намира следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
С оглед съдържанието на същата и
съобразявайки разпоредбата на чл.143,
т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която
гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
съдът намира, че процесните клаузи за неустойки са нищожни. В случая
неустойка, уговорена за периода от датата на прекратяване на договора до оставащия край на срока на договора, т.е.
възможен период от 24 месеца, с оглед срокът на договора, в размер на месечна
абонамента такса за услуга, която не е предоставена, е необосновано висока и
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, тъй като потребителят няма право да прекрати договора,
преди изтичането на срока му, при никакви обстоятелства и е задължен да заплати
необосновано висока неустойка за целия му срок, възлизаща в размер на цената на
услуги, които не е ползвал, тъй като същите не са му били предоставяни от
оператора. С горните мотиви съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна на
основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, тъй като
противоречи на закона, покривайки критерия по чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Съгласно
решението по дело № С-472/11 на Съдът на Европейския
съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни
клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената
проверка за валидност на клаузата за неустойка, поради което и съдът е оставил
без уважение искането за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Съответно
иска за неустойка, като неоснователен следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху неустойката.
При
този изход на спора частично основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответницата
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 14. 12 лв. за
направените по делото разноски, с оглед уважената част от исковете.
Дължат се частично и направените в
заповедното производство разноски в размер на 11. 37 лв., които съгласно
дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Или общата дължима сума за разноски възлиза на 25. 49
лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че В.С.К. с ЕГН **********,
адрес ***, дължи на „А1 България”
ЕАД /с предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София -1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представляван
заедно от *********, действащо чрез пълномощника си адвокат Г., част от сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 201/09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 241/2018
г. по описа на Бургаския районен съд, а именно сумата от 55. 82 лв. – главница
за неплатени далекосъобщителни услуги по сключен между страните договор от *****г.,
обективирана във фактури № *****/05.05.2015 г., за отчетен период от 28.03.2015 г. до
27.04.2015 г., на стойност от 27. 91 лв., с падеж на 20.05.2015 г., и фактура №
*****/01.04.2015 г., за отчетен период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г., на
стойност от 27. 91 лв., с падеж на 16.04.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 08.01.2018 г.,
до окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за неустойка в размер на 937.40 лв., ведно със законната лихва за забава
върху същата.
Осъжда В.С.К. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „А1 България” ЕАД /с
предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София -1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представляван
заедно от *********, сумата от 25. 49
лв. /двадесет и пет лева и 49 ст./ за направените по делото разноски, от които 11. 37 лв. по
ч.гр.д. № 241/2018 г. и 14.12 лв. по гр. д. № ********* г., двете по описа на
Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.