Решение по дело №13265/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 211
Дата: 14 януари 2024 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20231110213265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. София, 14.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110213265 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.“ ООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес
на управление в ХХХХХХХХХХ, представлявано от Т.П.С. – управител, чрез
адв.П. – САК, срещу Наказателно постановление № 706301 –
F698267/08.06.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
– София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в
Централно управление на Национална агенция за приходите, за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ. За същото
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 5, вр. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр.
чл. 185, ал. 4 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В
подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в отклонение от
императивните изисквания на чл. 42, т. 3 от ЗАНН в АУАН не е надлежно
посочена датата на извършване на твърдяното административно нарушение,
като в случая е отразена единствено дата на проверката, като остава неясно
съвпада ли тя с датата на осъществяване на нарушението, за което е
1
образувано административнонаказателното производство. В тази връзка се
сочи, че непосочването на датата на извършване на нарушението, а
задоволяването с отъждествяването й с датата на извършване на проверката,
представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото
на защита на наказаното лице и възпрепятства съдът да направи преценка
спазени ли са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. На следващо място се
излагат аргументи, че в наказателното постановление се съдържа единствено
информация, че проверката е извършена в супермаркет „П.“, находящ се в гр.
София, ул. „П.В.“ № 24, без да е налице каквато и да било конкретика
относно мястото, респективно обектът, в който се твърди да е извършено
нарушението и е следвало да бъде предприето съответното действие,
респективно и съдържащите се в акта констатации досежно мястото на
извършване на нарушението са в пряко нарушение на чл. 42, т. 3, пр. 2 ЗАНН,
като същите могат да бъдат приравнени на пълна липса на посочване на място
на извършване на нарушението.
Отделно от това се сочи, че в конкретния случай в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП липсва надлежно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а се набляга
единствено на констатации от извършената проверка, без да се обсъждат
възраженията на управителя на дружеството, че се касае за взета служебно
сума. Навежда се, че е посочен номер на междинен отчет от фискална памет
№ 0859379/21.02.2023 г., съгласно който касовата наличност е в размер на
1648,09 лева, но не става ясно дали междинният отчет е към момента на
изчисляване на фактическата наличност и съставянето на опис или в момент
преди или след това. Счита се, че нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН безусловно са императивни и повеляват, че както в
АУАН, така и в НП, следва да се съдържат и да бъдат ясно посочени
законовите разпоредби, нарушени с описаното в тях деяние, тъй като така
осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност субект, в чието съдържание се
включва и правото му да знае какво точно административно нарушение се
твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В
настоящия случай се акцентира, че е констатирано единствено, че е
установена отрицателна разлика в касовата наличност в размер на 52,77 лева,
която не е отразена във ФУ чрез функцията служебно изведени суми, като
2
въведени пари в касата са 100,00 лева.
Поддържа се, че в настоящия случай нарушението е описано от
фактическа и правна страна в АУАН и в НП по начин, от който не става ясно
при наличието на разлика в размера между фактическата наличност в касата и
тази, разчетена от ФУ, в какво се състои самото нарушение - дали в това, че
не е налице отбелязване на промяната на касовата наличност чрез операция
"служебно изведени"/"служебно въведени" суми или че не е налице
отбелязване в касовата книга.
На следващо място се поддържа, че е налице неправилно посочване на
нарушените законови разпоредби и невярна и точна правна квалификация на
нарушението.
Излагат се подробни аргументи за наличието на предпоставките за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Аргументира се също така, че
неправилно наказващият орган е приел, че са налице отегчаващи
обстоятелства, които да бъдат взети предвид при определяне на вида и
размера на наказанието, а именно, че нарушението е извършено в условията
на повторност по смисъла на § 1, т. 35 ЗДДС, доколкото атакуваното
наказателно постановление е издадено след изтичане на едногодишен срок от
влизането в сила на цитираното Наказателно постановление № F618847-
F632891/15.12.2021 г.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление изцяло,
като незаконосъобразно и необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.А., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В
дадения ход по същество и в ангажирана по делото писмена защита,
процесуалният представител изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
3
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена от служители на НАП проверка на 17.02.2023 г. в
търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – магазин за
хранителни стоки „П.“, находящ се в гр.София, ул.“П.В.“ № 2 - 4,
стопанисван от „П.“ ООД, ЕИК ХХХХ, обективирана в протокол № 0476627
от 17.02.2023 г. е установено, че съгласно дневен финансов „Х“ отчет №
0084310/17.02.2023 г. от монтираното и функциониращо към момента на
проверката фискално устройство модел DATECS FR-2000 с инд.№
ХХХХХХХХ и фискална памет № ХХХХХХХ, регистрирано в НАП с
потвърждение № 4483219/21.04.2021 г., разчетната касова наличност е в
размер на 208,30 лева. Фактическата наличност в касата на обекта, след опис,
възлизала на 297,51 лева. Установената положителна промяна в касовата
наличност възлизала на 89,21 лева, представляваща въвеждане на пари в
касата извън случаите на продажби, която не е била отразена чрез функцията
"служебно въведени" суми във ФУ – DATECS FR-2000 с инд.№ ХХХХХХХХ
и фискална памет № ХХХХХХХ, притежаващо функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми, респективно и разчетената във ФУ
сума била по – малка от наличната в касата.
При проверката е установено, че фискалното устройство притежава
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
Положителната разлика между фактическата и разчетената касова наличност
от фискалното устройство в размер на 89,21 лева, представляваща въвеждане
на пари в касата, не била отразена на фискалното устройство в момента на
извършването му. Други нарушения не били констатирани.
На 04.03.2023 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който е приета за нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На същата дата АУАН е връчен на
пълномощник на дружеството, който го подписал без конкретно посочени
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в акта.
Въз основа на така съставения АУАН, на 08.06.2023 г. Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
4
ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за
приходите, издал обжалваното наказателно постановление № 706301 –
F698267/08.06.2023 г., в което били отразени обстоятелствата по
извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на
това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 на МФ, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 5, вр.
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 4 ЗДДС на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител З. З. П..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. З. З. П. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
З. П. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
5
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание, респективно и всички доводи на въззивника, релевирани в
жалбата, са изцяло неоснователни.
АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени
лица, предвид приложените към материалите на делото Заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, Заповед №
3424/25.06.2019 г. на Изпълнителния директор на НАП, както и Заповед №
3927/23.11.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление
не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са
допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.
Предвид възраженията, релевирани в жалбата, е необходимо да бъде
посочено, че съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че
и двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение от обективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице
единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на
6
дружеството – въззивник административно нарушение е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен.
Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от дружеството
нарушение, като е налице конкретна информация за датата на извършване на
нарушението и мястото на извършването му – на 17.02.2023 г. в магазин за
хранителни стоки „П.“, находящ се на адрес в гр.София, ул.“П.В.“ № 2-4,
индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение – въвеждане на
пари в касата извън случаите на продажби, които не са отразени във
фискалното устройство в момента на извършването с точност до минута,
както и размерът на установената промяна в касовата наличност – 89,21 лева,
респективно е налице яснота и пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, а възраженията на последния в противоположния
аспект не намират подкрепа в събрания по делото доказателствен материал и
са изцяло неоснователни. Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ съдържа правило, съгласно което, извън случаите на
продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ, се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства, и има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство
суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми
във всеки един момент.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователни наведените от въззивника доводи за допуснати при
съставянето на АУАН и НП съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяната на НП, а именно - непълно описание на фактите на
административното обвинение и липса на посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението. Фактическите обстоятелства, обуславящи
изпълнителното деяние на нарушението, са подробно и безпротиворечиво
описани, при което неяснота не се констатира. В тази връзка е необходимо да
бъде посочено, че в съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти
и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на
7
процесното административно нарушение, но не и всички възможни
обстоятелства, свързани с осъществяването му. В този смисъл в АУАН и НП е
посочено на коя дата е осъществено нарушението – 17.02.2023 г. (която в
настоящия случай съвпада с датата на проверката, респективно с датата, на
която нарушението е било установено, като в този аспект неяснота не се
констатира), мястото на извършването му – магазин за хранителни стоки „П.“,
находящ се на адрес в гр.София, ул.“П.В.“ № 2-4, както и в какво се изразява
самото административно нарушение – въвеждане на пари в касата извън
случаите на продажби, които не са отразени във фискалното устройство в
момента на извършването с точност до минута. Поради това настоящият
съдебен състав прецени, че АУАН и НП отговарят на изискванията на закона.
Неоснователни са и оплакванията, че в наказателното постановление не
са посочени нарушените законови разпоредби. Ясно е посочена нарушената
разпоредба - чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и
санкционната такава, а именно - чл. 185, ал. 5, вр. чл. 185, ал. 4, вр. чл. 185, ал.
2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Настоящият съдебен състав счита, че въззивникът „П.“ ООД, ЕИК
ХХХХ е осъществил състава на вмененото му административно нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от министъра на финансите.
Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
съдържа правило съгласно което, извън случаите на продажби/сторно
операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ, се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства, и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. В процесния случай безспорно се установява, че
юридическото лице – жалбоподател е следвало да изпълнява изискванията на
въпросната наредба и всяка промяна на касовата наличност да бъде
8
отразявана, съобразно посочените законови изисквания, като липсата на
такова отразяване в отчета от ФУ показва, че е налице разлика в касовите
наличности (регистрирана в паметта на ФУ и фактическата в брой), с което
правилата за отчитане на ФУ са били нарушени. В този смисъл „П.“ ООД,
ЕИК ХХХХ е следвало чрез операция "служебно въведени" суми да
регистрира сумата от 89,21 лева, която е била въведена в касата на
фискалното устройство на процесния обект. Следва да се отбележи, че видно
от отразяването в протокола за извършената проверка, процесното фискално
устройство е поддържало извършването на такива операции, поради което
нарушението правилно е квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Необходимо е да бъде посочено също, че нарушенията се извършват от
физическите лица, които извършват дейност от името и за сметка на
юридическото лице – неговите работници и служители. Няма как обаче да се
приеме, че винаги трябва да се наказва физическото лице, неизпълнило
нормативно определеното задължение, тъй като това би означавало никога да
не може да бъде санкционирано юридическото лице. В случая нарушението е
извършено от служител на юридическото лице, което следва да понесе
административнонаказателна отговорност за бездействието на този свой
служител. Следва да бъде отбелязано, че нямат никакво значение причините,
довели до нарушаване правилата за отчитане на ФУ, тъй като отговорността е
обективна, а юридическото лице така е следвало да организира работата на
своите служители, че да не допуска извършването на такива нарушения.
Обобщавайки гореизложеното, като не е била въведена във фискалното
устройство сумата от 89,21 лева чрез операция "служебно въведени" суми,
дружеството – жалбоподател е извършило от обективна страна вмененото му
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и
ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно разпоредбите на чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗДДС, въз основа на
която е наложена санкция на търговското дружество в размер на 2000 лева –
9
за извършено нарушение по ал. 2 на същия текст на закона, касаещо
неизпълнение на задължение извън случаите на продажби/сторно операции,
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми, установено в Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ, издадена на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС,
предвидената в закона имуществена санкция при повторно нарушение, когато
това не е довело до неотразяване на приходи, е в размер от 1000 до 4000 лева.
Налице са данни, че нарушението е извършено повторно по смисъла на
§ 1, т. 35 от ДР на ЗДДС - "Повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение, след като дружеството е
санкционирано с НП № F618847-F632891/15.12.2021 г., влязло в законна сила
на 14.04.2022 г. В тази връзка, неоснователни са възраженията на въззивника,
че процесното наказателно постановление е издадено след изтичане на
едногодишния срок от влизане в сила на НП № F618847-F632891/15.12.2021
г., доколкото релевантна в случая е датата на извършване на второто
нарушение, в случая 17.02.2023 г., респективно в едногодишния срок от
влизане в сила на НП № F618847-F632891/15.12.2021 г., а именно на
14.04.2022 г., с което дружеството е наказано за същото по вид нарушение.
При определяне на санкцията за така извършеното административно
нарушение съдът счита, че същата следва да бъде наложена в минимално
предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗДДС размер от 1000
лева, тъй като не са налични отегчаващи отговорността на дружеството-
жалбоподател обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над
предвидения минимум. Ето защо, обжалваното наказателно постановление
следва да се измени, като се намали наложената на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция от 2000 на 1000 лева.
Осъщественото от дружеството-жалбоподател административно
нарушение не представлява "маловажен случай", обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респективно от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на
НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН,
10
вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се
взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.
Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно,
тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на
санкциите по чл. 185, ал. 4 ЗДДС именно в случаите, когато нарушението не е
довело до неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на
вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба, поради
което не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно,
нарушаване на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите
наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги
застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от
посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице
маловажен случай на административно нарушение. С оглед на това, с
неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за въвеждане на сумата от 89,21 лева чрез функция "служебно въведени
суми" във функциониращото в търговския обект фискално устройство, са
засегнати в съответна степен обществените отношения, обект на защита от
нарушената разпоредба, свързани с регистрацията и отчетността на паричните
постъпления и оборота в търговските обекти, а отделно от това нарушението
е извършено и в условията на повторност.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява частично
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се измени единствено в санкционната му част.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
11
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 706301 – F698267/08.06.2023
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 5, вр. чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства в
санкционната част, като на основание чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 ЗДДС
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 (две
хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление в
ХХХХХХХХХХ, представлявано от Т.П.С., да заплати на Централно
управление на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ - София, сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
(осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12