№ 1496
гр. Пловдив , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
Секретар:Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330205308 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № РД–04–XI–Б–100/
08.05.2020г., издадено от В. Т. Т. - М., на длъжност *** на Регионална здравна
инспекция – Пловдив с което на Б. И. В., ЕГН:**********, ***, на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание -
глоба в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за
здравето.
В жалбата се посочва, че ***, в която е работила жалбоподателя не е
обществено място, тя е била на два метра разстояние от колежката си. посочва
и че много неща в акта не могат да се разчетат. Жалбоподателя се явява пред
съда и поддържа жалбата си на изложените основания, като сочи, че са били
три жени, на отделно мивки, вътре е било много топло, влязла е от почивка,
трудно и е да диша с маска.
Ответната страна – Регионална здравна инспекция – Пловдив, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Т. оспорва жалбата, сочи, че
нарушението е безспорно доказано, като не се оспорва и от жалбоподателя,
правилно е определената правната квалификация и наказателно отговорното
1
лице. Относно възражението посочва, че в заповедта на министъра е
посочено, че е задължително носенето на защитна маска на закрито, като в
заповедта изрично са вписани и търговските обекти, какъвто безспорно е ***,
като не се прави разграничение между това в кое точно помещение се намира
лицето. Сочи още, че е без значение на какво разстояние е била
жалбоподателката от останалите, след като работи, не може да се предполага,
че тя постоянно ще е на такова разстояние. Още във връзка с възражението,
че не може да се разчете акта посочва, че последния е бил прочетен на
жалбоподателя. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено,
както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
Макар по делото да са обезпечени доказателства за момента на
връчване препис от наказателното постановление на жалбоподателя, а именно
– на 13.08.2020г., съгласно приложеното в оригинал известие за доставяне, то
същевременно липсват всякакви данни относно момента на депозиране на
Жалбата до РС – Пловдив, чрез РЗИ – Пловдив. В този смисъл се констатира,
че липсва дата на входящия номер на жалбата, съгласно отбелязаното на
оригинала на същата.
Предвид горното и доколкото изцяло в тежест на въззивемата страна е
да отбележи и изобщо – да посочи доказателства за дата на входиране
документа и институцията, то с оглед разпределението на доказателствената
тежест, съдът следва да приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния
срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.05.2020г., около 16:00 часа, в гр.Пловдив, свидетелят А. Г. М. –
Х., в качеството и на *** в РЗИ – Пловдив, извършила проверка в обект – ***,
находящ се в гр.Пловдив, ***. При проверката в същия обект, който
съставлявал закрито обществено място свидетелят М. установила, че в
странично помещение на обекта, което се използвало за ***, жалбоподателят
Б. И. В. осъществявала трудовите си задължения, като не била с поставена
предпазна маска.
С оглед на горното свидетелят А. Г. М. – Х. съставила АУАН с №
001447/01.05.2020г. срещу жалбоподателя Б. И. В. за нарушение на чл.63, ал.1
от Закона за здравето. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел А. Г. М. – Х., която подробно описва
фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и издаденото въз
основа на същия наказателно постановление. Същите показания съдът
кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на
констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че същата фактическа обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно разпоредбата на чл.209а,
ал.4 от Закона за здравето – за административнонаказващия орган, както и
чл.209а, ал.3 от Закона за здравето – за актосъставителя, в качеството му на
3
***. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с Б. И. В., ЕГН:********** виновно в нарушила
разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето – за това, че на 01.05.2020г.,
около 16:00 часа, в гр.Пловдив, в обект – ***, находящ се в гр.Пловдив, ***,
който съставлява закрито обществено място по смисъла на §1а от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, не е поставила защитна
маска на лицето или друго средство, покриващо носа и устата, съгласно т.9 от
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., за изм. и доп. на Заповед № РД-01-
124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването.
Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното
административно нарушение като „маловажен случай“.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и
тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва
да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната
4
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на деянието и
др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Във връзка с горното следва да се съобразят обстоятелствата по
конкретното деяние. На първо място се установява, че жалбоподателят В. е
била без поставена маска не в търговската зала на обекта, а в странично,
помощно помещение. В този смисъл и очевидно е, че залегналото в т.9 на
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването
изискване за носенето на предпазни средства на закрити обществени места е
такова, целящо да осигури защита на гражданите на такива места, където
обичайно има повишена концентрация на хора, съответно – повишен риск.
Типичен пример за такова място е търговската зала на обекта, която
посещават гражданите. Не така обаче стоят нещата с едно странично
помещение, в което само определени работници целодневно изпълняват
трудовите си задължения, което не се посещава от клиенти и др.. Отново
следва да се подчертае, че от последното не се налага извод в насока, че
деянието не е съставомерно, доколкото безспорно факт е, че и помощното
помещение е такова, което е част от търговския обект, който иначе попада в
посочените в Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. Въпреки това горното идва
да покаже, че в случая се касае за деяние, което разкрива една значително по-
ниска степен на обществена опасност от тази, която е характерна за общия
случай на нарушение. В този смисъл са и данните за личността на
нарушителя, които го не го разкриват като лице с висока степен на
обществена опасност, напротив – установяват се добри характеристични
данни, липсват такива за каквито и да е други нарушения на установения ред,
включително на разпоредбите на Закона за здравето.
Последното мотивира съда да приеме, че са налице „маловажен
случай“, поради което и на основание чл.28 от ЗАНН,
административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само
да предупреди нарушителя, че при друго такова нарушение ще бъде
ангажирана отговорността му посредством издаване на наказателно
постановление. Действително обществените отношения, които регулира
5
Закона за здравето са от особена важност, но това не означава, че
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид
нарушения и може да бъде основание административнонаказващия орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен
случай.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД–04–XI–Б–100/
08.05.2020г., издадено от В. Т. Т. - М., на длъжност *** на Регионална здравна
инспекция – Пловдив с което на Б. И. В., ЕГН:**********, ***, на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание -
глоба в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за
здравето.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6