№ 297
гр. Русе, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500560 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
ЕМ. Д. ДР., чрез адв. С. С. е обжалвала решението на Русенския районен съд, постановено
по гр. д. № 768/2021 г., с което е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на суми –
остатък от трудови възнаграждения и мораторни лихви. Счита, че решението е неправилно
по съображения, изложени в жалбата и моли въззивния съд, да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „АдДев Тех“ ЕООД оспорва основателността й, по съображения
подробно изложени в писмен отговор и моли решението да бъде потвърдено.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото
доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено
към настоящия момент, като на ищцата (работник в ответното дружество), е изплатено
трудовото възнаграждение за месец март 2020 год. на 09.04.2020 год.
Ищцата счита, че се дължи лихва за забава 3.50 лева за периода 31.03.2020 год.-
09.04.2020 год. върху възнаграждението в размер на 1400.68 лева и съгласно правилото на
чл. 76 ал. 2 от ЗЗД с плащането на 09.04.2020 год. са погасени лихва в размер на 3.50 лева и
главница 1397.18 лева, като остатъкът от 3.50 лева до окончателния размер е останал
дължим, поради което претендира и мораторна лихва в размер на 0.31 лева, както и 2.72
1
лева - трудово възнаграждение за април 2020 год. и мораторна лихва върху тази сума в
размер на 0.22 лева, както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата
молба до изплащане на задълженията.
Районния съд е приел, че на ищцата не се дължат претендираните суми, тъй като тя е
приела така предложеното изпълнение от работодателя.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд, е стигнал до
правилния и законосъобразен извод, че процесните суми не са дължими на
жалбоподателката, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
в обжалваното решение.
В ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК е посочено, че при
предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което
не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на
дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение, да откаже да го приеме, ако няма интерес от частичното плащане
или да извърши погасяването по реда на чл.76 ал.2 от ЗЗД. Следващото изречение обаче
предвижда, че кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената
част е незначителна с оглед размера на задължението. В случая ответникът е посочил
основанието на плащането: „заплата 03.2020 год.“, респективно „04.2020 год.“.
Неизплатеното, което ищцата счита за трудово възнаграждение, е незначително с оглед
размера на задължението, поради което тя не може да откаже да приеме изпълнението.
Анализирайки поведението на ищцата, която в период от една година не е оспорила това
плащане, съдът приема, че тя е приела предложеното изпълнение, поради което исковете са
неоснователни.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 422/11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 768/2021 г. по
описа на Русенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2