РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 125590
гр. С., 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110148331 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити
Кеш“ ООД срещу И. Л. Г., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 07.12.2021 г.
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 800,00 лева – главница;
- 34,70 лева- възнаградителна лихва за периода от 07.12.2021 г. до 22.02.2022 г.;
- 145,30 лева – договорна компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечаване на заема след сключване на договора;
- 51,81 лева – мораторна лихва за периода 01.02.2022 г. – 01.08.2022 г. и
- 200,00 лева – неустойка за забава.
Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки заявлението следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и И. Л. Г. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
1
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна и в двете хипотези на чл. 11 Договора,
респ. чл. 6, ал. 2 Договора, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислени по този начин,
неустойките са по същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца –
заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за
справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на
кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е
недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да
извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна
информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези
мотиви, съдът намира уговорките за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради
това нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази
част. Освен това, клаузите за неустойка противоречат и на чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗПК.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в
издадената заповед суми за разноски, а именно – 18,00 лева държавна такса /за горницата до
25,00 лева не се присъжда/, както и 36,00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от
исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в
заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за
частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „Сити Кеш“ ООД с вх. № ......./02.09.2022 г, в частта относно сумата от 145,30
лева – договорна компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване
на заема след сключването му по договор за паричен заем ....../07.12.2021 г., сключен с И. Л.
Г., начислена за периода 07.12.2021 г. – 22.02.2022 г., както и в частта относно сумата
2
200,00 лева – неустойка за допуснато просрочие в плащанията – неустойка за забава,
начислена еднократно на 01.04.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3