МОТИВИ
към Присъда № 108/21.07.2020г.
по НОХД № 2352/2020г. по описа на РС-***Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен
от БРП срещу Е.Д.А. с ЕГН **********, с който той е обвинен в това, че на неустановена
дата от месец декември 2017 година до края на месец август 2018година в град ***,
*** и в град ***в дом,находящ се в кв. «***» на ул. «***» № 13, като пълнолетен,
без да е сключил граждански брак, е заживял на съпружески начала с лице от
женски пол - М.С.П., родена на ***г., ненавършила 16 годишна възраст - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание
подсъдимият, редовно призован не се явява, възползвайки се от възможността по
чл. 269, ал. 2 НПК.
Въпреки, че обвинението
е повдигнато с обвинителен акт, в проведеното разпоредително заседание,
страните изрично заявиха, че желаят делото да протече по реда на Глава 28 НПК.
Предвид дадената от законодателя възможност по чл. 252, ал. 1 НПК и наличието
на предпоставките за разглеждане на делото по реда на тази глава, съдът с
определение указа, че производството следва да протече именно по реда на Глава
28 НПК.
В рамките на това
производство страните заявиха, че не
желаят да се провежда разпит на свидетелите, а на основание чл. 378, ал.2 НПК
да се ползват протоколите от досъдебното производство.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт е доказана по несъмнен
начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв.
Р.Н. – БАК също счита, че деянието е доказано по безспорен начин, като с оглед
обществената опасност на извършеното и на извършителя, счита, че следва да се
определени административно наказание по реда на чл. 78а НК, а именно – „Глоба“ в
размер на 1000 лева.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Е.Д.А. с ЕГН ********** е роден на ***г. в гр.***. Той е
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с начално образование,
безработен, с постоянен и настоящ адрес ***3. Без данни за противоправни прояви, както и без
информация за притежавано недвижимо имущество, МПС, ценни книжа и други доходи.
През 2015г. св. М.П., род. на ***г.,
заминала заедно със семейството си в Германия при баща си – С.П., който вече се
бил устроил там. Била записана в училище, където продължила образованието си до
2018г. В училището св. П. се запознала с подсъдимия Е.А., който бил по-голям от
нея, но двамата се харесали и започнали връзка. Първоначално двамата излизали
често и оставали насаме. Отношенията между тях не останали скрити за родителите
на П., като един ден С.П. поканил подсъдимия у дома си и в проведен разговор с
него дал да се разбере, че няма против той да дружи с дъщеря му, но без двамата
да „правят глупости“. Около месец декември 2017г. отношенията между двамата се
задълбочили, като подсъдимият А. настоявал пострадалата да заживее с него у
дома му. Тя се съгласила, но понеже се притеснявала от родителите си, издебнала
момент в който баща й бил в Берлин и избягала от дома си заедно с подсъдимия.
Двамата първоначално отишли за кратко в дома на лелята на А. в гр. ***,
Германия, а след това се преместили в къщата на неговите родители в същия град.
В този дом двамата заживели на съпружески начала, като имали и сексуални
контакти. Родителите на П. разбрали за ситуацията, но не се противопоставили на
решението й. По това време на П. започнало да й прилошава и тя отишла на лекар,
от който разбрала, че е бременна от подсъдимия. Новината за бременността била
приета много добре от роднините на Е. и М., поради което последните решили да
се приберат в България през месец юни 2018г. и да се оженят, съобразно обичаите
на тяхната общност. При пристигането си в България двамата заживели в къщата на
родителите на подсъдимия в кв. *** и на 28.07.2018г. пострадалата родила
момченце – Алекс Миленов Панайотов, което обаче не било припознато от бащата.
В последствие в края на месец август
2018г. отношенията между двамата се влошили и те се разделили.
По повод раждането от непълнолетната
П. Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. ***сезирала РП-***и било образувано
досъдебно производство № 3388-106/2019г. по описа на 05 РУ-Бургас, пор. №
308/2019г. на РП-Бургас. В хода на разследването А. бил привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 НК и в
последвалия разпит направил пълни самопризнания и изразил съжаление за
постъпката си.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното и съдебното производство доказателствен
материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – М.П. (л. 19 от ДП); С.П.
(л.20 от ДП); Л.А. (л.69 от ДП); З.К.(л. 70 от ДП) и обяснения на
обвиняемия Е.А. (л.93 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17 от съдебното
производство); удостоверение за раждане (л. 15 от ДП); удостоверение за раждане
(л.16 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от подсъдимия,
поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ
на доказателствените материали. Доколкото доказателствата са непротиворечиви,
то такъв анализ се явява и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 191, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение, но не досежно целия
инкриминиран период и място.
От
обективна страна е установено, че с поведението си подсъдимият, като пълнолетно
лице, без да е сключило брак, на неустановена дата в периода м. декември 2017г.
до 19.04.2018г., е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст, а именно с непълнолетната М.П.. Възникналите фактически
взаимоотношения между подсъдимия и свидетелката наподобяват брачните,
обвързващи мъжа и жената след сключване на граждански брак, с присъщите права и
задължения - съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството,
изпълнение на грижи в бита, както и полови контакти, от които се е родило едно
дете. Няма спор, че подсъдимият и св. П. не са сключили граждански брак, поради
което и правилно поведението на А. е било квалифицирано като престъпление по
чл. 191, ал. 1 НК
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото А. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимият,
че самият той е пълнолетен, че св. П. е ненавършила 16 годишна възраст, както и
че двамата реално живеят на съпружески начала, но въпреки това от волева страна
подсъдимият е искал именно така да заживее със П..
Съдът
обаче счита, че неправилно РП-***е преценила, че деянието е продължило в
периода до края на месец август 2018г. Това е така доколкото П. е навършила 16
години на 20.04.2018г. и считано от тази дата поведението на подсъдимия не е престъпно
(законът не инкриминира заживяването на съпружески начала с лица, навършило 16
годишна възраст). Именно поради това и на основание чл. 304 НПК съдът оправда
подсъдимия по обвинението престъплението да е продължило до края на месец
август 2018г., приемайки че инкриминираният период приключва на 19.04.2018г. На
същото основание съдът оправда А. и по обвинението престъплението да е
извършено и на територията на гр. Бургас. Видно от всички доказателствени
материали, а и от приетото от прокурора в ОА, подсъдимият и П. *** едва през
месец юни 2018г., когато тя вече е била навършила 16 години. Поради това
заживяването им в гр. ***не попада в периода от декември 2017г. до
19.04.2018г., когато дамата за живели само в Германия, поради което и съдът
оправда подсъдимия и по този елемент от обвинението.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до две година или пробация, както и обществено порицание. В същото време
по отношение на подсъдимия А. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за умишленото престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимият е бил неосъждан
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; подсъдимият не
е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са
налице множество престъпления.
Доколкото практиката на съдилищата е
константна, че винаги, когато са налице, предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи този ред, то и настоящата
инстанция намира, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и на да му се наложи административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на подсъдимият следва да се отчете фактът, че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени други криминални прояви
(същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо
обстоятелство чистото съдебно минало на А., доколкото същото е отчетено веднъж
като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място подс. А. е
оказал съдействие в хода на разследването, признал е вината си и е изразил
искрено съжаление и разкаяние за стореното. Подсъдимият е в млада възраст, във влошено
материално положение, а отделно от това продължителността на периода, през
който той е живеел съпружески с П. не е голяма. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира.
Горното кара съдът да приеме, че подсъдимият е
лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно деяние е
инцидентна проява в живота му, както и че той е осъзнал стореното. Поради тези
съображение и като съобрази имущественото положение на А., съдът счита, че
спрямо него следва да се определи наказание при наличие на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно – „Глоба” в размер на
1000 лева.
Същевременно, въпреки
наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът няма как
да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да определи наказание под минимума от
1000 лева. Това е така, доколкото още с т.6
на ППВС № 7/1985г. е дадено задължително тълкуване, съгласно което в
производството по приложение на чл.78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По
разноските:
По делото няма сторени разноски, но във връзка с
наложената глоба А. на основание чл. 190, ал.2 НПК следва да заплати по сметка
на РС-***и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на един брой изпълнителен
лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да изискват произнасяне от съда в тази посока.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.