Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260172/21.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети май двехиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
при секретаря В.К., като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 190 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Р
- Р Инвест 1“ ООД
против Решение № 260012/ 08.01.2021 г. по гр. д. № 1102/ 2020 на РС – Хасково, с което са отхвърлени предявените против
„АБ“ АД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86 ЗЗД за сумата от 24 667. 96 лв., представляваща неизплатена главница по
Фактура № **********/ 16.10.2015 г., и сумата от 11 589. 41 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 16.10.2015 г. до 01.06.2020.
В жалбата се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се поддържа, че са налице
всички законови предпоставки за уважаване на предявените искове. Предвид
изложеното се иска да се отмени решението, вместо което се постанови ново, с
което да се уважат изцяло исковете.
Въззиваемият „АБ“ АД чрез
пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното
от фактическа и
правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна
и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е
допустима.
„Р - Р Инвест 1“ ООД е предявил против „АБ“ АД обективно
съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД общо за сумата от 36 257.
37 лв., от които 24 667. 96 лв. – главница по Фактура № **********/
16.10.2015 г. и 11 589. 41 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2015 г. до
01.06.2020.
Спорен между
страните е въпросът за наличието на съглашение между страните за доставка
(продажба) на материалите, описани в представения по делото „Опис на доставени
материали“, във връзка с който е издадена Фактура № **********/ 16.10.2015 г.
Търговската
продажба по чл. 318, ал. 1 ТЗ е неформален договор. Тя може да се сключи както
в обикновена писмена форма, така и устно. Може да бъде обективирана и в
издадената от продавача фактура, ако съдържа подписа на купувача. Възможно е
също фактурата като първичен счетоводен документ, удостоверяващ задължението на
получателя, да бъде издадена в едни по – късен момент, който да не съвпада с
момента на постигане на съгласие.
По делото не е
спорно, че по силата на договор от 19.09.2011 г., сключен със Столична община,
ответникът „АБ“ АД се задължил да извърши основен ремонт на *** при Сточна
гара. Установи се също така от представената Справка по сметка *** – външни
доставчици, че във връзка изпълнение на договора „АБ“ АД е ползвал услугите на
ищцовото дружество за доставка на материали. В тази насока е изложеното в
констативната част на заключението на в. л. Е.Ж.Д. за наличие на споразумение
между страните (Договор № *** г.) за доставка и съоръжения на обект: Ремонт на ***
при Сточна гара, на обща стойност от 451 410. 58 лв. Въпреки че посоченият
договор не е представен по делото, съдът намира посоченото обстоятелство –
наличието на търговски взаимоотношения между страните във връзка с сключения от
ответника договор за строителство със Столична община – за безспорно установен
по делото. Въпросното обстоятелство се потвърждава и от констатациите на
вещото, че във връзка със сключения между страните договор са издадени 5
фактури на стойност 449 566. 49 лв., която е приблизително еднаква със
стойността на договора, от които неплатена е останала единствено последната –
Фактура № **********/ 16.10.2015 г. за сумата от 24 667. 96 лв. след
приспадане на направеното авансово плащане от 56 368. 60 лв.
Без значение е кой
е подписал въпросната фактура от страна на ответното дружество – от лице с
учредена представителна власт или без такава. От значение за уважаване на
предявения иск за заплащане на цената е дали материалите, предмет на приложения
опис, са доставени. В тази връзка следва да се има предвид, че цитираният опис
е подписан от представител на ответното дружество и подпечатан с печата на
същото, поради което доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че отразения
в него факт – предаване на материалите, се е осъществил. По принцип материалната
доказателствена сила на документите е оборима, но по делото липсват
доказателства, които да опровергават посоченото обстоятелство. Счетоводните
записвания имат характера на косвено доказателство, но сами по себе си те не
могат да установят по категоричен начин определен факт или да оборят
материалната доказателствена сила на документите. Поради това обстоятелството,
че процесната фактура не е отразена по счетоводните сметки на купувача „АБ“ АД
не може да обоснове извод, че стоките, предмет на описа, не са доставени.
Процесната фактура
е издадена именно във връзка с представения опис, който извод се налага от
отбелязването в нея, че доставката е извършена в изпълнение сключения между
страните договор, както и от обстоятелството, че стойността на фактурата е
еднаква със стойността на доставените по описа материали.
Ответникът не
оспорва, че описът е подписън от негов представител, а само факта на доставяне на
материалите с доводи, че към датата на издаване на фактурата строителните
работи на обекта в гр.*** са били приключени. Действително представеният опис,
имащ характера на приемо – предавателен протокол, не съдържа дата на предаване
на стоките, но от това не може автоматично да се приеме, че той е съставен към
датата на издаване на фактурата. Както се отбеляза по – горе, няма пречка
фактурата да бъде издадена и в един по – късен момент от сключване на договора,
респективно предаване на стоките, поради което от датата на издаването й не
могат да се правят изводи за момента на предаване на материалите. В случая е
безспорно, че стоките са предадени и получени от представител на ответното
дружество за обект: Ремонт на *** при Сточна гара, както е посочено в самия
опис, поради което съдът намира за категорично установен факта на получаване на
стоките от ответното дружество.
По силата на чл.
327, ал. 1 ТЗ с предаване на стоката за купувача възниква задължение да плати
уговорената цена, поради което в полза на ищцовото дружество е налице вземане
към ответника „АБ“ АД за посочената във Фактура № **********/ 16.10.2015 г. цена
в размер на 24 667. 96 лв.
Независимо от
изложеното предявеният иск е неоснователен поради изтичане на 5 – годишния
давностен срок по чл. 110 ЗЗД, в който смисъл е изричното възражение на
ответника „АБ“ АД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Според разпоредбата на чл. 303а,
ал. 3 ТЗ при липса на уговорен срок за плащане, както е в настоящия случай, то
следва да се извърши в 14 – дневен срок, началният момент на който е
взависимост от получаване на фактурата или на друга покана за плащане: 14 –
дневният срок започва да тече от получаване на фактурата или поканата, а когато
денят на получаване не може да се установи или са получени преди получаване на
стоката, срокът започва да тече от деня, следващ от деня на получаване на
стоката или услугата.
По делото се
установи, че процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответното
дружество и не са налице доказателства да е получена от него. Констатациите на
вещото лице, които са оспорени от ответника, според които е получил на
електронната си поща разписка за връчени на „АБ“ АД документи, не могат да
служат като доказателство, че фактурата е изпратена и получена от ответника,
след като разписката не е представена по делото. При това положение 14 –
дневният срок за плащане е започнал да тече от предаване на стоките, което е
станало в периода септември 2011 – 2012 г., когато са извършени строителните
работи по възложения на ответника обект в ***, в каквато насока са показанията
на св. К.О. Следователно към датата на подаване на исковата молба – 02.06.2020
г. - 5 – годишният давностен срок е изтекъл, поради което вземането е погасено
по давност и не подлежи на принудително събиране.
Поради погасяване
на главното вземането за продажната цена на основание чл. 119 ЗЗД погасено се
явява и акцесорното вземане за лихви.
Предвид изложеното
въззивната инстанция намира предявените искове за неоснователни, поради което,
като е достигнал до същия правен извод макар и по други съображения, районният
съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивникът „Р - Р Инвест 1“ ООД следва да заплати на въззиваемия
„АБ“ АД направените по делото разноски за адвокат в размер на 2200 лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260012/ 08.01.2021 г. по гр. д. № 1102/ 2020 на РС – Хасково.
ОСЪЖДА „Р - Р Инвест 1“ ООД да заплати
на „АБ“ АД разноски във въззивното производство в размер на 2200 лв.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.