Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Ивайловград,08.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд,колегия в
публично заседание на десети февруари,две хиляди и десета година в състав:
Председател:Т.КИРКОВА
при
секретаря Кр. Х.,като разгледа
докладваното от съдията нак.адм.х.дело № 83 по описа на съда за 2009год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № №283/15.10.2009г. на началника
на РУ на МВР – Ивайловград,в частта,с която на Д.Г.К.,***,с ЕГН **********,на
основание чл.174 ал.3 предл.І от ЗДП,за това,че е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол,е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 500 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и
на основание Наредба № І – 1959 на МВР,във вр. с чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДП са
отнети на водача 12 контролни точки,като законосъобразно.
ОТМЕНЯВА
Наказателно
постановление №283/15.10.2009г. на
началника на РУ на МВР – Ивайловград,в частта,с която на Д.Г.К.,***,с ЕГН **********,на основание чл.179
ал.2,предл.І от ЗДП,за нарушение на чл.20 ал.1
ЗДП,за това,че не контролила МПС,което управлява,е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв. и на основание Наредба №
І – 1959 на МВР,във вр. с чл.179, ал.2,предл.І
от ЗДП,са отнети на водача 4 контролни
точки,като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Д.Г.К.,с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка *** – Ивайловград,направените по делото разноски за вещи лица
в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС - Хасково в 14 дневен срок от
получаване съобщението за изготвянето му.
Районен съдия:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д.Г.К.,***,с ЕГН **********,срещу
НП №283/15.10.2009г. на началника на РУ на МВР – Ивайловград.В нея е повторено
записаното в атакуваното НП,а именно,че за нарушение
разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДП и тези на чл174 ал.3 предл.1 от ЗДП,за
това,че като водач на лек автомобил
“Ауди”,с ДК № К 3002 АВ,чужда собственост,на 26.09.2009г.,около 23.55 часа в
гр.Ивайловград,по ул.”Съединение”,като водач на посоченото по-горе МПС,при
обстоятелства - изгубва управлението на автомобила,навлиза в платното за
насрещно движение и се блъска челно с лек автомобил “Рено Еспас”,с ДК№ Х 5300
АН,управляван от Калин Демерджиев,като при настъпилото ПТП са пострадали
водачът К. и пътникът в автомобил “Рено”
– Георги Семерджиев. Водачът К. отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство “Алкотест 7410”,с № 122, за установяване употреба на
алкохол.Водачът не изпълнява предписание
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му.Издаден му е талон за медицинско изследване.За които нарушения бил
санкциониран по чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДП,с “Глоба” от 100лв.,а по чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДП,с “Глоба” от 500
лв. и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца,а на основание Наредба № І – 1959 на МВР са отнети на
водача 12 контролни точки във вр. с чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДП,а във вр. с чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДП- 4
контролни точки.
Счита,че атакуваното НП е
неправилно,незаконосъобразно,постановено при съществени процесуални нарушения.
Твърди,че не е извършил нито едно от
нарушенията,за които е санкциониран.
При издаване на НП били допуснати съществени
процесуални нарушения: АУАН и НП не съдържали задължителните реквизити,посочени
в ЗАНН; Липсало ясно и точно описание на обстоятелствата,при които е извършено
съответното административно нарушение; НП и актът били издадени от орган без
правомощия за това.
Всички изброени нарушения правели обжалваното НП незаконосъобразно.
В съдебно заседание и с приложена по делото писмена молба,чрез
своя процесуален представител,поддържа жалбата,като сочат,че има несъответствие
между датата на съставяне на АУАН и датата на връчването му; нарушен бил чл.40
от ЗАНН,т.к. при връчването му не присъствал нарушителя и свидетеля по акта; нарушителят не изпълнил предписанието
за изследване на концентрация на алкохол в кръвта,т.к. му прилошало и трябвало
да бъде транспортиран до болница в Хасково; Разпоредбата на чл.43 от ЗАНН
гласяла,че АУАН се предявявал на нарушителя и ако той откажел или поради
здравословни причини не можел да го подпише,той се подписвал от един свидетел и
се доказвало безспорно с печат; Служителите на РУ на МВР – Ивайловград следвало
да изпробват нарушителя с техническо средство,след всяко ПТП задължително се
изследвали всички участници в него за употреба на алкохол; не било вярно,че АУАН е подписан на
30.09.2009г.,това се случило на 07.10.2009г.,дори да било на 30.09.2009г.,пак
било процесуално нарушение,доколкото
актът трябвало след съставянето му веднага да се връчи на нарушителя;
жалбодателят не можел да ръководи действията си,т.к. съгласно епикризата имал
комоцио и не съзнавал какво върши,поради
което липсвала вина.
По делото нямало данни,че
нарушителят е отказал да подпише акта.Актът бил подписан от жалбодателя едва на
3.10.2009г. в РУ на МВР –Ивайловград,като му бил връчен и препис от него.Налице
било грубо нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН,съгл. който актът се съставял в присъствието на нарушителя.От
доказателствата по делото се
установило,че при съставянето на
акта,нарушителят не присъствал.Липсвали доказателства,че той се бил
укрил,или че към него е била отправяна покана да се яви при съставяне на
акта,но той не се е явил,поради което не можело да намери приложение
разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН.Нарушенията на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН били съществени,те опорочавали АУАН без възможност същият да породи правни
последици.Те били свързани с драстично ограничаване правото на защита на
нарушителя и били абсолютно основание за отмяна на НП.
АУАН не бил съставен на една дата,а продължило и на 3.10.09г.,когато
графата за обяснения и възражения била дописана едва на 3.10.2009г.,когато
актът бил даден на нарушителя да го подпише,което било недопустимо.
Грубо били нарушени и
процесуалните правила на чл.44 ал.1 от ЗАНН,т.к. не била дадена възможност на
нарушителя да представи възражения.
На следващо място имало и нарушение на чл.43
ал.1 от ЗАНН,според който АУАН следвало
да бъде предявен на нарушителя след подписването му от актосъставителя и поне от един свидетел,т.е това следвало да стане в
един ден ,непосредствено след полагането на подписите на тези лица,с изкл. на
реда по чл.43 ал.4 от ЗАНН.В конкретния случай тези лица били подписали акта на 27.09.09г.,а актът бил
предявен на нарушителя за подпис на
3.10.09г..Нормата на чл.43 ал.4 от ЗАНН допускала изключение от правилото по
ал.1,но само ако актът е съставен в
отсъствие на нарушителя,т.е когато е спазена
разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН.Това нарушение на свой ред правело
АУАН порочен,което водело и до незаконъсъобразност на НП.
Началникът на РПУ – Ивайловград не се
явява и не се представлява.
Към делото са приобщени като
доказателства: АУАН №283/27.09.2009г. на РПУ – Ивайловград,съгласно чието
съдържаниe: “Д.Г.К. не носи СУМПС; за това,че на 26.09.2009г.,около 23.55ч.,в
гр.Ивайловград,по ул.”Съединение”,управлява лек
автомобил “Ауди – 80”,с ДК№ К 3002 АВ,като изгубва управлението на
автомобила,навлиза в платното за насрещно движение и се блъска челно с лек
автомобил “Рено Еспас”,с ДК№ Х 5300 АН,управляван от Калин Демерджиев.При
настъпилото ПТП са пострадали водачът К.
и пътникът в автомобил “Рено” – Георги Семерджиев.Водачът К. отказва да
му бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест 7410”,с № 0122, за
установяване употреба на алкохол.Водачът не изпълнява предписание за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.Издаден му е талон за медицински изследване - №0261326.
В АУАН е посочено,че с тези си деяния
жалбодателят е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и тези на чл.174,ал.3 от ЗДП.Актът е връчен на нарушителя
на 30.09.2009г. без същият да направи възражения.
Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.В него се описват изцяло и
точно посочените в Акта обстоятелства,като за извършени нарушения са визирани: “ Водачът не контролира ППС,което управлява”; “Отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
средство”, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДП и чл.174,ал.3,предл.1
от ЗДП. За тези си нарушения жалбодателят е санкциониран на основание чл.179 ал.2,предл.І от ЗДП с “Глоба” от 100лв.,
като на основание Наредба № І – 1959 на
МВР във вр. с чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДП са отнети на водача 4 контролни точки,а
на основание чл.174 ал.3,предл.1 от ЗДП,с “Глоба” от 500 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 месеца,както и на основание Наредба № І – 1959 на МВР,във вр. с чл.174
ал.3 предл.1 от ЗДП са отнети на водача 12 контролни точки.
НП е връчено на нарушителя на 19.10.2009г.
лично,срещу подпис.
Разпоредбата
на чл.20 ал.1 от
ЗДП гласи,че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато ПТС,което управляват.
Алинея
2 на същия член вменява задължение за
водачите на ПТП при
избиране на скоростта на движение да
се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на
пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и
интензивността на движението,с
конкретните условия на видимост,за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат,когато възникне
опасност за движението.
Съгласно текста
на чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДП: “Който поради движение с несъобразена скорост ...причини ПТП,се
наказва с “Глоба” от 100 до 200лева,ако деянието не представлява престъпление”,а
съгласно Наредба № І – 1959 на МВР във вр. с чл.179 ал.2 от ЗДП, следва да бъдат отнети на водача 4 контролни точки.
Текстът на чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДП санкционира водачи на МПС,които откажат да им бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или не
изпълнят предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта с “Глоба” от
500 до 1 000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 до
18 месеца,а съгласно Наредба № І – 1959 на МВР във вр. с чл.174 ал.3 предл.1 от
ЗДП,следва да бъдат отнети на водача 12
контролни точки.
Към делото са приобщени като доказателства:
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица; Писмени обяснения на очевидци на
ПТП; Заповед № І-з– 993/04.06.2009г. на министъра на МВР,за определяне на
лицата,имащи право да съставят АУАН и издават НП; Служебна бележка Рег. № 9846/14.05.2009г.; Епикриза на Д.Г.К.,в която е записано,че постъпва в ХО на МБАЛ –
гр.Хасково след ПТП със степенно помръчение на съзнанието,оплаква се от
главоболие и световъртеж,престоят му в болницата е от 27.09. до 30.09.2009година.Приложен е талон за
медицинско изследване,издаден на нарушителя,в който е записано,че същият е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол.Отказва да изпълни и
предписанието за медицинско изследване.
С цел изясняване субективната страна,налице ли
е виновно извършено неправомерно деяние,съдът назначи комплексна съдебно-психиатрична-психологическа
експертиза,като вещите лица следваше да отговорят на въпросите дали към момента на извършване
на визираните в НП нарушения: “Водачът
не контролира ППС,което управлява” ,“Отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство”,”
Който поради движение с несъобразена скорост ...причини ПТП”,жалбодателят е бил
в състояние на вменяемост – разбирал ли е свойството и значението на своите
действия и можел ли е да ръководи постъпките си. Заключението от експертизата сочи,че
при извършване и на трите нарушения,жалбодателят е бил в състояние на
вменяемост, разбирал е свойството и
значението на своите действия и е можел да ръководи постъпките си.
Разпитаните по делото свидетели обясняват,че малко
преди полунощ на 26.09.2009г.,на изхода на кв. Лъджа,на гр.Ивайловград,е
възникнало ПТП.Последното било причинено от
жалбодателя,който движейки се с висока скорост,се блъска в паркиран на
пътя автомобил,след което челно,в насрещно движещо се МПС.Не пожелал да бъде
транспортиран до болницата с линейка.В СМЦ
обработили раната му,но отказал да остане за лечение. Отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Отказва да даде кръвна проба за изследване.Отива в РУ на МВР–Ивайловград,
където му е съставен АУАН,но му
прилошава,поради което актът му е предявен след изписването му от болницата в
гр.Хасково на 30.09.2009г..
Допуснатият до разпит
свидетел – Георги К. – баща на жалбодателя,обяснява,че след като научил за възникналото произшествие,отишъл в
РУ на МВР- Ивайловград,където бил и сина му.След около 20 минути му прилошало и го превозили до гр.Хасково.Бил
изписан на 30.09.2009г.,като около 14 – 15ч. на същия ден си бил в
гр.Ивайловград.Твърди,че синът му
подписал акта на 07.10.2009г.,когато го извикал актосъставителя – К..
ФАКТИ ПО
ДЕЛОТО
Съдът,като прецени доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,прие за установено следното: На 26.09.2009г.,минути
преди полунощ,жалбодателят управлява лек
автомобил “Ауди – 80”,с ДК№ К 3002 АВ в гр.Ивайловград,по ул.”Съединение”,движейки
се с висока,несъобразена с пътните условия,скорост,блъска паркиран лек
автомобил,не успява да вземе завоя,изгубва управлението на автомобила,навлиза в
платното за насрещно движение и се блъска челно в лек автомобил “Рено Еспас”,с
ДК№ Х 5300 АН,управляван от Калин Демерджиев. Причинява ПТП.Има наранявания по
лицето,но отказва да се качи в линейката.Транспортиран е до СМЦ –
Ивайловград,където са обработени раните му.Жалбодотелят отказва да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употреба на
алкохол.На водача е издаден талон за медицинско изследване - №0261372.Не дава кръвна проба,за да му бъде извършена ескпертиза
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. В РУ на МВР – Ивайловград му е съставен АУАН,но актосъставителят не успява да му го предяви,т.к. му прилошава и спешно е
транспортиран в гр.Хасково.След
изписването му от болницата на 30.09.2009г.,АУАН му е предявен и
подписан от него без възражения.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Жалбата
е подадена в срок,от лице,имащо правен интерес,поради което е допустима,разгледана
по същество е частично основателна.
Съдът
счита,че наложеното на основание
чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДП, (“Който поради движение с несъобразена
скорост ...причини ПТП...”),наказание,не съответства на визираното в чл.20 ал.1
ЗДП задължение ,( водачите са длъжни да контролират непрекъснато ПТС,което
управляват),то съответства на това,посочено в ал.2 на същия член,( при избиране
на скоростта на движение водачите следва
да се съобразяват .... за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат,когато възникне
опасност за движението).
Следователно
административно-наказващият орган е наложил наказание за непосочено в АУАН и в
НП нарушение,т.е. не е спазен принципа за съответствие на наложеното наказание
на предявеното обвинение за извършено неправомерно деяние,поради което в тази
си част НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В частта,с която процесното НП визира и
санкционира нарушение по чл.174, ал.3,предл.1 от ЗДП - отказ на водача да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол,съдът намира за законосъобразно. От обстоятелствената част на НП,както
и в процеса на съдебното следствие,се установиха обстоятелства,отговарящи на
фактическия състав на това нарушение.Деянието е извършено виновно от
жалбодателя и правомерно санкционирано от административно-наказващия
орган,поради което НП следва да бъде потвърдено в тази му част,като издадено в
съответствие със закона.
Съгласно представените по делото
доказателства АУАН и процесното НП са издадени
от органи,имащи правомощия за
това.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя за липса на
задължителни реквизити в АУАН,т.к. нямало ясно и точно описание на
обстоятелствата,при които е извършено
административното нарушение - фактическата обстановка,описана в АУАН и
НП по отношение на нарушението на
чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДП,се оказа идентична и се потвърди изцяло от събраните
в съдебно заседание доказателства.
Неоснователно е
твърдението,че нарушителят не изпълнил предписанието за изследване на
концентрация на алкохол в кръвта,т.к. му прилошало и трябвало да бъде
транспортиран до болница в гр.Хасково,свидетелските показания по недвусмислен
начин изясняват,че той категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство,както
и да изпълни предписанието за медицинско изследване на съдържанието на
алкохол в кръвта.
Неоснователно е
възражението,че служителите на РУ на МВР – Ивайловград следвало да изпробват
нарушителя с техническо средство,т.к. след всяко ПТП,задължително се изследвали
всички участници в него за употреба на алкохол - чл.5 от Наредба
№30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС гласи,че при невъзможност за извършване на
проверка с техническо средство на място,от всички участници в ПТП се вземат
проби от лекар или медицински специалист в лечебното заведение,в което са
транспортирани за помощ или настанени за
лечение.В тези случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол не
попълва талон за медицинско изследване.Настоящият случай не попада в тази
хипотеза,доколкото нарушителят отказва,както да бъде изпробван с техническо
средство,така и чрез кръвна проба.Тази
разпоредба касае участници в ПТП,които са били в невъзможност да бъдат изпробвани
с техническо средство и които са транспортирани за оказване на помощ или
настанени за лечение в болнично
заведение и са изразили съгласие да бъдат изпробвани за употреба на алкохол.
Неоснователно е и възражението,че
жалбодателят не можел да ръководи действията
си,т.к. съгласно епикризата имал комоцио
и не съзнавал какво върши,поради което липсвала вина - заключението от комплексната
съдебно психиатрична и психологическа експертиза опровергава това твърдение.
Относно
възражението,че има несъответствие между
датата на съставяне на АУАН и датата на връчването му,няма
спор,доколкото той е съставен на 27.09.2009г.,а е връчен на 30.09.2009г.,за
което се изясни по делото,че има обективна причина.Датите -7.10.2009г. и
3.10.2009г.,сочени от бащата на
жалбоподателя и неговия пълномощник за моменти на предявяване на акта,не се доказаха в процеса на съдебното
следствие. Актът е подписан от жалбодателя лично и без възражения,ако
имаше неточно датиране,той би могъл да
направи възражение в самия акт или в законоустановения 3–дневен срок.
Внушението
на защитата,че неедновременното подписване на АУАН от свидетелите и от жалбоподателя опорочавало както акта,така и НП,съдът намира
за неоснователно.Законът не
регламантира изрично такова правило.Причината за това несъответствие беше
изяснена по-горе в изложението.То не ограничава
правото на защита на нарушителя.Той е могъл да възрази,както при връчване на
акта,така и в 3-дневния срок.
Неоснователни са и
твърденията,че били нарушени разпоредбите
на чл.40,ал. 1 и ал.2,чл.43,ал.,ал. 1 и 4
и чл.44 ал.1 от ЗАНН,т.к. при съставянето и връчването на АУАН,не присъствал нарушителя и свидетеля по акта.Тези твърдения
не бяха доказани в процеса на съдебното следствие.При съставянето на АУАН,жалбодателят е бил в РУ на
МВР – Ивайловград,но при опита да му
бъде предявявен същия,му прилошава и се налага да го транспортират по спешност
в гр.Хасково.Жалбодателят лично е подписал и
получил АУАН в деня на завръщането
му от гр. Хасково. От връчването на АУАН на 30.09.2009г.,до съставянето на НП
на 15.10.09г. е имал възможност да възрази.
С
оглед гореизложеното следва изводът,че жалбодателят виновно е извършил посоченото в процесното НП
нарушение на разпоредбите на чл.174,ал.3,предл.І от ЗДП,за което правомерно е
санкциониран от административно-наказващия орган.
След така направения анализ съдът приема,че атакуваното
НП,в частта,с която на Д.Г.К.,на основание чл.174 ал.3 предл.І от ЗДП,за това,че е
отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол,е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 500 лв. и “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца и на основание Наредба № І – 1959, във вр.
с чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДП са отнети на водача 12 контролни точки е
законосъобразно и следва да се потвърди,а в частта,с която на Д.Г.К.,на основание чл.179 ал.2,предл.І от ЗДП,за нарушение
на чл.20 ал.1 ЗДП,за това че не контролила
МПС,което управлява,е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100
лв. и на основание Наредба № І – 1959 на МВР,вр. с чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДП,са отнети на водача
4 контролни точки е незаконосъобразно
и следва да се отмени като такова.
На
основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189 ал.4 вр. ал.3 от НПК,жалбодателят
следва да бъде осъден за заплати по сметка *** – Ивайловград,направените разноски за вещи лица в частта,в която е
потвърдено НП,а именно в размер на
100лева.
Мотивиран от изложеното,съдът постанови
решението си.
Районен съдия: