№ 67
гр. Плевен, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Д.
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Д. Административно
наказателно дело № 20224430202084 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Т. Д. Т., с ЕГН: ********** от *** чрез
адв. Р. П. Р. от АК - *** против наказателно постановление № 22-0938-002693
от 12.08.2022 г. на *** Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР - Плевен, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на Т. Д. Т., глоба в размер на 50 лв. за
извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 6 точки.
В съдебно заседание жалбоподателят Т. Д. Т., редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител адв. Р. Р. от АК – гр. ***, като
молят съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като
1
неправилно и незаконосъобразно.
Подробни съображения и доводи в тази насока са изложени в
депозираната до съда жалба от страна на жалбоподателя чрез процесуалния
му представител.
Ответната страна по жалбата ***а Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР –
Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е!
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление 22-0938-002693 от 12.08.2022
г. е издадено от ***а Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР – Плевен, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение GA № 680017
от 14.07.2022 г., от който е видно, че:
На 14.07.2022 г. в 12:00 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от ул.
„Климент Охридски“ и булевард „Европа“, с посока на движение към
булевард „Русе“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, извършва
следното:
1.Не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е
оборудван автомобила.
2.На кръстовището образувано от ул. „Климент Охридски“ и бул.
„Европа“ при подаден ясен и разбираем сигнал от униформен служител със
стоп палка по образец, възприет от водача, същият не спира на указаното
място, продължава движението си към бул. „Русе“. Автомобилът е последван
и спрян на паркинга на булевард „Европа“ до № 6а.
-нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП;
-нарушение на чл. 103 /без да е посочено от кой закон/
Въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка
по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН административно наказващият орган е приел,
2
че са налице основанията на чл.53 ЗАНН и на жалбоподателя Т. Д. Т. е
наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв. на осн. чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетели са разпитани
А. М. Й. – актосъставител и Б. П. М..
От свидетелските показания на актосъставителя А. М. Й. се установява,
че същият е бил на смяна с колегата си Б. П. М. и двамата са се намирали „…
на бул. Европа“ до преди „Практикер“.
Същият в показанията си заявява, цитат: „Аз с полицейския
автомобил съм от кръстовището на около 20-30 метра…“.
В Тази насока са и показанията на свидетеля Б. П. М. – цитат: „Ние
бяхме спрели след кръстовището с ул. „Климент Охридски“, като
завиете за „Практикер“ в дясно, като разстоянието на което сме били от
кръстовището е поне 20 метра. Там има отбивка и ние на отбивката сме
спрели“.
От отразеното в АУАН-а от страна на актосъставителя А. М. Й., а и в
последствие отразеното от страна на административно-наказващият орган в
издаденото НП е посочено, че жалбоподателят е извършил визираните
нарушения в гр. Плевен, на кръстовище образувано от бул. „Европа“ и
ул. „Климент Охридски“.
От показанията на актосъставителя Й. и на свидетеля М. се установява
по безспорен начин, че същите не са се намирали:
на кръстовище образувано от бул. „Европа“ и ул. „Климент
Охридски“, а на бул. „Европа“.
На Районен съдия Красимир Д. му е служебно известно и измерване
на разстоянието от отбивката, където е бил позициониран полицейския
автомобил до кръстовището на бул. Европа и ул. „Климент Охридски“ е
52 метра, т.е. разстояние от което няма как на практика да се възприеме
правилно случващото се в кръстовището, така както е посочено в АУАн-
а и отразено в НП-то.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да отбележи, че
съставеният за процесните нарушения АУАН има за съдържание изискваните
3
по чл. 42 от ЗАНН реквизити.
Атакуваното НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в него не се съдържа подробно, ясно и точно
описание на нарушението - конкретно мястото, където то е извършено
нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
При това положение съдът счита, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, а именно - нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, която изисква постановлението да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при
които е извършено. Нарушението на процесуалните правила е съществено,
тъй като касае фактическия състав на нарушението.
Съдът счита, че не е посочено коректно в АУАН-а и в НП-то, къде
точно са извършени нарушенията от страна на жалбоподателя.
Тези пропуски водят до съществено нарушаване на правото на защита
на наказания, тъй като в случая съдът действа само като въззивна инстанция и
не може да променя фактическата обстановка, приета от административно-
наказващия орган в постановлението.
Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит,
както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно
постановление, при което посочването на различни места за извършване на
нарушението е в противоречие с императивните разпоредби на чл. 42, т.
3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Това принципно води до невъзможност да се установи, кога точно и
къде е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на извършителя и пряко накърнява правото му на
защита.
ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и
наказания, реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява
4
необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите.
За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на
АУАН и НП.
Съгласно чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН в акта и в НП следва
да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото
описание и на обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата или
несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява от една страна
правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност
съдът да провери по същество законосъобразността на проведената
административно-наказателна процедура.
Следва да се отбележи, че с оглед формалния характер на
административно-наказателното производство институтът на техническа
грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя.
Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя
по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка.
От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
Съгласно чл.149 от ЗДвП към категория N1 спадат моторните превозни
средства за превоз на товари с технически допустима маса не повече от 3,5т.
Актосъставителят А. Й. М. заявява, че е бил с колегата си *** на 20
метра след кръстовището образувано с ул. „Климент Охридски“/което на
практика не е вярно, тъй като е измерено от съда/, а в АУАН-а същият е
отразил, че жалбоподателят е извършил визираното нарушение по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП в кръстовище образувано с ул. „Климент Охридски“ и бул.
„Европа“.
От показанията им обаче се установява, че същите са спрели
5
полицейския автомобил на бул. „Европа“ на отбивката.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че по делото не се установява,
кога точно актосъставителят и свидетелят по АУАН-а са възприели, че
жалбоподателят е без колан.
В настоящото производство не се доказаха по категоричен начин
фактическите констатации в АУАН досежно вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, което е основание за отмяната на НП-то
в тази част, като незаконосъобразно.
На следващо място, съдът счита, че и вмененото нарушение на
жалбоподателя на чл. 103 от ЗДвП не е установено по безспорен и несъмнен
начин и приема твърденията на жалбоподателя, че не е възприел подадения от
полицая сигнал със стоп-палка.
В случай на ангажирана административно наказателна отговорност за
нарушение по чл. 103 ЗДвП /неспиране на подаден сигнал със стоп палка/ при
изложеното в съдебно заседание изявление от жалбоподателя, потвърдено от
свидетеля *** ***, че подаденият сигнал не е бил забелязан от водача и
пътуващите в автомобила, т.е. сигналът не е бил достатъчно ясен и са налице
съмнения за неговото правилно възприемане от нарушителя, какъвто е
настоящия случай, то в тежест на административно наказващия орган е при
условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на
извършване на нарушението, точното място на позициониране на
контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при
подаване на сигнала за спиране и че от горепосочените обстоятелства може
да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е, че
той се отнася до него, както и посоченото място за спиране.
Доказването може да стане или като в АУАН-а се опишат подробно
тези обстоятелства и се ползва презумптивното доказателствено значение на
6
АУАН-а или актосъставителят или други свидетели ги установят по несъмнен
начин при разпита им в съдебно заседание.
В процесния случай нито в АУАН-а, нито в НП-то са изложени факти
за посочените обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП вменява задължение на водача на ППС
при подаден сигнал от контролните органи да спре плавно, като са посочени
две хипотези на мястото на спиране - в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от контролния орган място и да изпълнява
указанията на този контролен орган.
Изпълнение на тези указанията обаче предполага същите да са в
резултат от спирането от контролните органи при подаден сигнал.
Четейки и тълкувайки разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съдът приема,
че разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предполага първо да е подаден сигнал за
спиране, второ задължение на водача да спре в определените от закона места
и трето вече след спиране да изпълни съответните указания на контролните
органи. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не визира
три състава.
Съюзът "или" е използван само за определяне на алтернативно местата
за спиране, като задълженията в посочената правна норма са "да спре" и "да
изпълни" съответните указания на контролните органи.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 ЗАНН административно-наказателната
отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само ако деянието е
извършено виновно - умишлено или непредпазливо.
Съгласно препращащата норма на чл. 11 ЗАНН в административно-
наказателния процес се прилагат общите правила на наказателния процес за
презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест,
която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това,
че нарушителят не е доказал възраженията си.
С оглед гореизложените принципни съображения и
предвид направените твърденията на жалбоподателя, че не е
възприел подадения сигнал със „стоп-палка“ и доколкото административно-
наказващия орган, не е ангажирал каквито и да било доказателства за
обстановката на извършване на нарушението, което не се изясни от
7
разпитаните свидетели, то следва да се приеме, че нарушението по чл. 103 от
ЗДвП не е доказано от субективна страна и НП следва да бъде отменено и
в тази част.
В настоящото производство не се доказаха по категоричен начин
фактическите констатации в АУАН досежно вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, което е основание за отмяната на НП-то
и в тази част като незаконосъобразно.
Изложеното по-горе е достатъчно основание за отмяна на издаденото
НП, съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика.
Недопустимо е наказаното лице едва в този етап на производството да
научи, кога и къде според наказващият орган е извършило нарушенията.
На основание чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане
на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Видно от представеното пълномощно на адвокат Р. Р. е било заплатено
адвокатско възнаграждение от 400 лева и съобразно основателност на
жалбата, *** Сектор „Пътна Полиция“ в ОД МВР – Плевен следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-0938-002693 от
12.08.2022 г. на *** Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР - Плевен, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложил на Т. Д. Т., с ЕГН: ********** от ***, глоба в
размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 6 точки, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
8
ОСЪЖДА *** Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР - Плевен да заплати
на Т. Д. Т., с ЕГН: ********** от *** сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9