МОТИВИ ПО НОХД № 70/2018г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура - гр.Бяла е обвинила лицето М.Г.П. *** в това, че на 24.11.2017 г. на третокласен път
III-501, в района на 50+400 гр.Р. - гр.Б., в посока
гр.Б. - гр.Б., обл.Р. управлявала МПС - лек автомобил
„Форд Фиеста“ с peг. № .......... с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда - 1,62 на хиляда, установено по надлежния ред - Наредба №
1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Подсъдимата П. в съдебно заседание дава обяснения, в които не отрича, че е
управлява МПС след употреба на алкохол. Упълномощеният й защитник пледира подсъдимата да бъде призната
за невиновна по повдигнатото обвинение поради недоказаност, навеждайки
твърдения за нарушения на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, за
неефективност на взетата проба с техническо средство и поради неотчитане на
лошото здравословно състояние на подсъдимата и приеманите от нея медикаменти.
Алтернативно пледира за налагане на минималното предвидено в закона наказание
за това престъпление, чието изтърпяване да бъде отложено на осн. чл.66 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира подсъдимата
да бъде призната за виновна в извършване на гореописаното деяние и да й бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, с
отлагане на изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, през
който срок да се приложи пробационна мярка по чл.67 ал.3 НК-задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти
седмично, както и да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от една
година и два месеца, с приспадане на времето на лишаване от правоуправление по
административен ред.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.Г.П. е родена на *** ***,
българско гражданство, висше образование, разведена, неосъждана, работи в
ОДМВР-Русе, ЕГН **********.
Подсъдимата М.Г.П.
изпълнявала длъжността-системен
оператор в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и
собствениците им“ на сектор „ПП“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Русе. На 24.11.2017г. подсъдимата била в отпуск по болест. Около обяд
употребила алкохол-бира. Въпреки това,
по-късно на същия ден, управлявала собственото си моторно превозно средство -
лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг.№ ............. по третокласния път III-501
гр.Русе - гр.Б., в посока от гр.Б. към гр.Б., обл.Р.
Била сама в автомобила, не познавала добре пътя, а времето било мъгливо. Около
18,00 - 18,15 часа, в района на километър 50+400 предизвикала ПТП, при което
блъснала автомобила си в крайпътно дърво. В 18,15 часа св.С.
*** получил разпореждане от дежурния в същото управление да посети ПТП. Св.С., с полицейски автомобил и полицаи от РУ-Бяла-Л. Л. и Д.Д. пристигнали на местопроизшествието
около 18,20 часа. Установили лек автомобил „Форд Фиеста“ с per.
№ ......... блъснат в крайпътно дърво, в дясно по посока на движението от гр.Б.
към гр.Б. До автомобила установили екип на Спешна помощ, който оказвал помощ на
подс.П.. Същата била настанена в специализирания
автомобил на Спешна помощ. Св.С. поискал на място да
извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
но от проведения разговор с подсъдимата разбрал, че тя се оплаква от болки в областта на гърдите. След
като автомобилът на Спешна помощ заедно с подсъдимата поел към МБАЛ гр.Бяла, екипът
от полицаи с полицейския автомобил последвали автомобила на Спешна помощ до
МБАЛ гр.Бяла. Първоначално подс.П. била приета за
преглед в спешния център на медицинското заведение, като през това време полицаите
били близо до нея. Лекарите й назначили рентгенова снимка и била прегледана от
хирург. Докато изчаквали рентгенолог, св.С. поискал
документите на подс.П. и същата му ги представила. От
тях установил самоличността й и я попитал дали може да извърши проба за наличие
на алкохол в кръвта й с техническо средство. След получаване на положителен
отговор я тествал с техническо средство - „Алкотест 7510“, с фабричен номер
ARBB 0088. Уредът отчел в 18,58 часа наличие на алкохол в издишания въздух -
1,62 на хиляда.Св.С. съставил талон за медицинско
изследване, който бил връчен на подс.П. в 19,00 часа.
В него същата написала, че не желае кръвна проба и е съгласна с показанията на
техническото средство, и се подписала. Заявила, че действително същия ден на
обяд е употребила алкохол-бира и не се е хранила от вторник.Св.С. й
съставил АУАН, в който вписал като свидетел колегата си Л. Л., който присъствал
при извършване на пробата, а подс.П. написала и в
акта, че е съгласна с показанията на техническото средство и не желае кръвна
проба. Медицинският фелдшер - св.Д. съставил протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, в който подсъдимата написала, че
отказва да се подложи на изследване, и се подписала. Пред св.Д.
подсъдимата заявила, че била болна и приемала медикаменти, които посочила в
протокола, но видимо била адекватна и отговаряла точно на поставяните въпроси.
Със заповед за ППАМ от 24.11.2017г. на Началник РУП към ОДМВР-Русе, РУ Бяла било отнето
временно свидетелството за управление на МПС на подс.П.,
на осн. чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства-
обясненията на подсъдимата в с.з. и обясненията й, приобщени от досъдебното
производство по реда на чл.279 от НПК, от показанията на св.С.
в с.з. и от показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, от показанията на св.Д.
в с.з., както и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства-АУАН, талон за медицинско изследване, дневник за
отразяване на резултатите от използване на технически средства, протокол за
медицинско изследване, протокол от
периодична проверка на СИ, справка за нарушител, кадрова справка,
справка за собственост на МПС, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, медицинско изследване на урина от 27.11.2017г., копие от
списък на местите пътища, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Всички доказателства и
доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и авторството
на подсъдимата М.П.. Показанията на полицейския служител Н.С. в с.з. са подробни,
последователни и логични, съответстват на писмените доказателства по делото и
отразените в тях обстоятелства-АУАН, талон, дневник за извършени проби с
техническо средство, поради което съдът няма основание да не им дава вяра. Съдът
го намира освен това за незаинтересован и непредубеден от изхода на делото
свидетел не само с оглед на изпълняваната длъжност, но и предвид липсата на
лично познанство с подсъдимата или служебна зависимост. На следващо място съдът
кредитира показанията му в с.з., тъй като те са почти идентични с показанията
му от досъдебното производство, които съдът е прочел единствено с оглед
уточняване на някои подробности, за които свидетелят е твърдял в с.з., че не си
спомня-относно вида на употребения алкохол, според твърденията на подсъдимата
пред него, относно присъствието на колегите му полицейски служители при извършването
на пробата, относно мястото на съставяне на АУАН за употребата на алкохол, все
обстоятелства, които допълват фактическата обстановка, но не я променят по
същество.Тези неточности в показанията
на св.С. в с.з. съдът счита, че са оправдани, предвид изминалия 5-месечен
период от деянието до даването на показанията, и не поставят под съмнение
достоверността на показанията му като цяло, а и тези неточности са били
отстранени от съда, чрез прочитане на показанията на свидетеля от досъдебното
производство. На следващо място съдът
изцяло кредитира показанията на св.Д. в с.з., като кореспондиращи и взаимно
допълващи се с тези на св.С. в с.з. и приобщените му показания от досъдебното
производство, от които по несъмнен начин се установява, че още на мястото на
произшествието св.С. е поискал да извърши проба с техническо средство на
подсъдимата, но такава не била извършена, поради оплакването на последната за
болки в гърдите и гърба, като такава
била извършена впоследствие в спешно отделение на МБАЛ и дала положителен
резултат. Безспорно е също от показанията на св.Д., че подсъдимата и пред него
е заявила съгласието си с показанията на дрегера и това е била причината да не
пожелае да й бъде взета кръвна проба от медицинси специалист, което
собственоръчно вписала и в прокола за медицинско изследване.
В обясненията си, които съдът обсъди
имайки предвид друякият им характер, от една страна като доказателствено
средство, а от друга-като средство за защита, подсъдимата П. не отрича, че е поела
управление на автомобила си след употреба през деня на алкохол-бира, като се
блъснала в крайпътно дърво при наличие на мъгливо време и непознаване на
пътната обстановка, в които обстоятелства съдът няма основание да се съмнява,
тъй като кореспондират на показанията на св.С. и св.Д., пред които подсъдимата
е твърдяла същите обстоятелства. По-нататък обясненията й са сходни с тези на
свидетелите относно последвалата проверка за алкохол с техническо средство и отчетената
положителна проба, както и категоричното изявление на подсъдимата, че е
съгласна с показанията на дрегера и не желае кръвна проба. Съдът не приема за
достоверни твърденията й, че първоначално опита й да вдиша въздух в апарата е
бил неуспешен и пробата била празна, тъй като такива обстоятества се споменават
за първи път едва в с.з. от подсъдимата и не се установяват от показанията на
св.С. в с.з., нито от прочетените му показания от досъдебното производство. Напротив
свидетелят твърди, че вземането на пробата с дрегер не е било затруднено.Поради
това съдът не възприема за основателни възраженията на защитника на
подсъдимата, че не е бил правилно отчетен резултатът от пробата, тъй като
същата не е могла да бъде ефективна. Не намират опора в доказателствата по
делото твърденията на подсъдимата в с.з., че е щяла да даде кръвна проба, ако
талонът за медицинско изследване, издаден от св.С. е бил по нов, а не по стар
образец. Тази версия съдът счита за чисто защитна, тъй като подобни твърдения
липсват в обясненията й от досъдебното производство, нито пък от показанията на
св.С. се установява, че подсъдсимата е имала възражения относно това какъв
образец е талона за медицинско изследване. Напротив, категорично от показанията
на свидетелите се установява, че подсъдимата не е пожелала да даде кръвна проба
и изразила изрично съгласие с показанията на дрегера, което е отразила собственоръчно
както в талона, така и в АУАН. Нелогични,
объркани и житейски неоправдани звучат изявленията на подс.П., на фона на
изпълняваната дългогодишна длъжност към сектор „ПП“Русе, за неяснота относно
това къде може да се даде кръвна проба и дали не следва да се даде в гр.Русе,
където обичайно колегите й водели лицата за кръвна проба, което с оглед
предоставените й 40минути, я било притеснило. На първо място от свидетелските
показания се установява, че в нито един момент подсъдимата не е казвала, че
иска да даде кръвна проба, а на следващо
място от самите й обяснения става ясно, че е имала знание за това, че кръвна
проба се дава в най-близкото медицинско
заведение, а към момента на пробата с техническо средство, същата се е намирала
именно в такова заведение и при желание за даване на кръвна проба е можела да стори това без затруднение и то в
рамките на предоставеното й в талона време.
Досежно възраженията на защитника на
подсъдимата за допуснати нарушения на приложимата Наредба № 1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози съдът намира следното: Несъмнено към датата на
извършване на престъплението- 24.11.2017г. Наредба
№ 30 от 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства е била отменена,
като е била приета горецитираната наредба, обн. в ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в
сила от 29.09.2017г. Същата урежда
редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи и
самоходни машини. В приложение №1 към чл.4 ал.3 от Наредбата е предвиден
бланков образец на талон за изследване, като с Параграф 4 от ПЗР на Наредбата
на МВР е вменено задължението за снабдяване на контролните органи по ЗДвП със
съответните бланки по Наредбата. От
показанията на св.С. в с.з
се установява, че същият не е бил запознат с наличието на нови бланки и такива
не са му били предоставени, тъй като в противен случай би попълнил бланка за
талон по нов образец. Въпреки, че това обстоятелство не е извинително, с оглед
на вече настъпилата законодателна промяна и необходимостта от съблюдаване
изискванията на новата Наредба, съдът счита, че се касае за формално нарушение,
което обаче не е съществено, доколкото в талона, попълнен от св.С. се съдържат всички изискуеми реквизити на новата
бланка, които е било необходимо да бъдат попълнени в конкретния случай, с оглед
изявленията на подс.П., че не желае кръвна проба. Съдът
не споделя наведените от страна на защитника на подсъдимата доводи, че
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда по Наредбата не може да се
установи с техническо средство и в нея не предвидена алтернатива или
приравняване на резултатите на кръвната проба, като полицейските служители
неправилно са приложили чл.6 от Наредбата, игнорирайки изричната разпоредба на
чл.7. Действително алкохолната концентрация на подсъдимата е установена по реда
на чл.6 от Наредбата-с техническо средство, приложим в случаите на употреба на
алкохол над 0,5 на хиляда. Съдът счита, че няма съществени нарушения при
установяване концентрацията на алкохол П., тъй като на общо основание, с оглед
систематическото тълкуване, е приложима разпоредбата на чл.1 ал.3 от Наредбата,
установяваща, че употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински
изследвания. В случая употребата на алкохол е установена по един от законово
регламентираните начини-с годно техническо средство. Пробата е взета, след като
подсъдимата е била съпроводена до спешно отделение. След като уредът е отчел
алкохолна концентрация 1,62 на хиляда, подсъдимата се е съгласила с резултата и
сама не е пожелала кръвна проба. Изискването на чл.7 от Наредбата е при такава
концентрация лицето да бъде отведено до мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване, но на практика подсъдимата вече се е
намирала в медицинското заведение и е отказала медицинско изследване, което
удостоверила лично в протокола. При това положение според съда не е налице нарушение
на посочената разпоредба. Същата предвижда единствено отвеждане на лицето за
медицинско изследване, но не и задължителна процедурата за вземане на кръвна
проба, и то при изрично нежелание на лицето. Напротив, самата наредба предвижда
възможност за отказ както от медицинско изследване-по чл.15 ал.6, така и отказ от
установяване с доказателствен анализатор на алкохолната концентрация-по чл.10
ал.1., в които случаи, меродавна следва да е установената концентрация с
техническо средство, което предвижда и чл.6 ал.9 от Наредбата. Изрично са
уредени и случаи на приравняване на резултата от техническото средство в чл.12
ал.4 вр. ал.3 и чл.15 ал.6. Освен това ако се следва логиката на защитника, че
за деянията, за които се носи наказателна отговорност по чл.343б ал.1 от НК
алкохолната концентрация задължително се установява с медицинско изследване, то
тогава тези извършители на престъпления, биха били поставени в неравностойно
положение с извършителите на по-тежко наказуемите престъпления по чл.343б ал.2
от НК, за които концентрация над 0,5 на хиляда следва да се установява
съобразно чл.6 от Наредбата-с техническо средство. Досежно употребата на
медикаменти от подсъдимата както и енергийна напитка към момента на
инкриминираното деяние, съдът счита, че не са събрани достатъчно и убедителни
доказателства. Такива данни се съдържат единствено в обясненията на П. в с.з. и
приобщените й обяснения от досъдебното производство. В показанията си св.Д. е посочил, че подсъдимата е споменала за употребявани
медикаменти, но същите са само косвено доказателство относно този факт, какъвто
е и протоколът за медицинско изследване,
тъй като възпроизвеждат само и
единствено твърденията на подсъдимата, но неподкрепени от други преки гласни
или писмени доказателства. Поради това съдът ги отчита като защитна теза на
подсъдимата, която е недоказана по категоричен начин и целяща разколебаване на
обвинителната теза. Ирелевантно е представеното по делото изследване на урина,
тъй като е извършено 3 дни след инкриминираната дата.По посочените съображения
съдът счита, че по несъмнен е доказана алкохолната концентрация на подсъдимата
на инкриминираната дата, която е над 1,2 на хиляда, а именно 1,62 на хиляда.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи:
Подсъдимата е осъществила от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
От
обективна страна е осъществила всички признаци на състава на посоченото
престъпление, тъй като на 24.11.2017 г. на третокласен път III-501, в района на
50+400 гр.Русе - гр.Б., в посока гр.Б. - гр.Б., обл.Русе управлявала МПС - лек
автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № ....... с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда - 1,62 на хиляда, установено по надлежния ред - Наредба №
1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози.
От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл. П. е съзнавала, че е употребил алкохол и че в това състояние не
следва да управлява МПС, но въпреки това извършила деянието. Престъплението е
формално-довършено е с осъществяване на изпълнителното деяние, поради което
отношението на подсъдимата към обществено-опасните последици се свежда само и
единствено до съзнателно нарушаване на съответната правна норма.Последното
подсъдимата съзнавала, което несъмнено следва от обясненията както в с.з., така
и в хода на досъдебното производство.
По съображения от
изложеното съдът е признал подсъдимата за виновна в извършване на описаното
престъпление при горе установените обстоятелства.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление, съблюдавайки изискванията на чл.54 от НК при определянето му, съдът
е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало,
обясненията й в хода на досъдебното
производство и в с.з., които макар и частично способстват за изясняване на обективната истина, добрите характеристични
данни-с висше образование, трудово ангажирана към момента на деянието, не
високата стойност на алкохолна концентрация, липсата на налагани наказания по
ЗДвП, полагане на грижи за две деца-на 12 и 16години. Отегчаващи обстоятелства-изпълнявана
длъжност към сектор „ПП“ гр.Русе, което предполага по-висока степен на
отговорност и съзнаване последиците от неправомерното й поведение. Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК. Не са налице кумулативно
двете предпоставки за прилагане на тази разпоредба-от една страна не са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова, а от друга страна
съдът намира, че предвиденото в НК наказание за това престъпление не е
несъразмерно тежко за подсъдимата.
При наличие на значителен
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразявайки и тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца,
съдът е определил наказания в минималния предвиден в закона размер, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, както и глоба в размер на 200лв., за определянето на
която е съобразил и имущественото състояние и получавани доходи. Налице са
всички предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК-наложеното наказание лишаване
от свобода е под три години, подсъдимата е неосъждана, социално и трудово
вградена в обществото, като за постигане на целите на наказанието и преди
всичко за поправянето й, съдът намира че
не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. С оглед на това и на осн.
чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде
отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Тъй като подсъдимата П. е
правоспособен водач, отчитайки обстоятелствата, визирани по-горе, намира че
следва да й бъде наложено “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДНА
ГОДИНА, на основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК. На осн. чл.59 ал.4 от НК
съдът е приспаднал времето, през което за същото деяние подсъдимата е била
лишена от право да управлява МПС по административен ред, считано от 24.11.2017г.
Съдът счита, че
с горепосочените наказания в максимална степен ще бъдат постигнати целите на
наказанието по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и по
отношение на генералната превенция.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/