РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. ХАСКОВО, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20255600500175 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Обжалвания акт
С решение №860/18.ХI.2024 г. постановено по гражданско дело
№2396/2023 г. Районен съд-Хасково допуска извършване на съдебна делба
между З. Г. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.***, адв.С. Д. Ч. и В. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес гр.***, на следните недвижими имоти:
1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 77195.711.129, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления
имот: гр.***, п.к.***, площ на имота: 272 квадратни метра по скица и 263 кв.
м. по документ, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10-десет метра), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел ***,
съседи - 77195.711.149, 77195.711.150, 77195.711.246, 77195.711.128;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.711.129.1.5, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, Последно изменение
1
със заповед: 18-8414-24.10.2016 г. на Началник СГКК-***, Адрес на имота:
гр.***, Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 77195.711.129, Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 1, Посочена
в документа площ: 123 квадратни метра, Прилежащи части: източно таванско
помещение с площ от 37 квадратни метра, 1/3 идеална част от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, Ниво: 1, Съседни самостоятелни
обекти в сградата: На същия етаж: Няма, Под обекта: 77195.711.129.1.4,
77195.711.129.1.3, 77195.711.129.1.2, Над обекта: 7 77195.711.129.1.6;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.711.129.1.3, по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, Последно изменение със
Заповед: 18-8414-24.10.2016г. на Началник СГКК-***, Адрес на имота: гр.***,
Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 77195.711.129, Предназначение на самостоятелния обект:
Гараж в сграда, Брой нива на обекта: 1, Посочена в документа площ: 17
квадратни метра, Прилежащи части: средно помещение зад гаражите в
приземен етаж с площ от 11 квадратни метра, Ниво: 1, Съседни самостоятелни
обекти в сградата: На същия етаж: 77195.711.129.1.4, 77195.711.129.1.2, Под
обекта: няма, Над обекта: 77195.711.129.1.5, стар идентификатор: няма, при
следните квоти: ½ ид.ч. за З. Г. Г. и ½ ид.ч. за В. Г. М..
С решението се отменя на основание чл. 537, ал. II ГПК, Констативен
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност
№ ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на нотариус Владилена
Сиртова, № 079 по регистъра на Нотариалната камара на Република България,
с район на действие района на Хасковския районен съд, вписан в Служба по
вписванията гр. Хасково с вх. рег. № ***, дв. вх. рег. № *** г., по силата на
който В. Г. М., ЕГН ********** и С. П. М., ЕГН ********** са признати за
собственици по давност на следните недвижими имоти: 1/6 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 77195.711.129, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния Директор на АК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр.***,
площ на имота: 272 квадратни метра по скица и 263 кв. м. по документ, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10-десет метра), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, квартал ***, парцел ***, съседи - 77195.711.149,
77195.711.150, 77195.711.246, 77195.711.128; ½ идеална част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.711.129.1.5, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния Директор на АК, Последно изменение със заповед: 18-8414-
24.10.2016 г. на Началник СГКК-***, Адрес на имота: гр.***,
Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 77195.711.129, Предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 1, Посочена в документа площ:
123 квадратни метра, Прилежащи части: ½ идеални части от източно таванско
помещение с площ от 37 квадратни метра, 1/6 идеални части от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж, Ниво: 1, Съседни
2
самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: Няма, Под обекта:
77195.711.129.1.4, 77195.711.129.1.3, 77195.711.129.1.2, Над обекта: 7
77195.711.129.1.6; ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.711.129.1.3, по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
Директор на АК, Последно изменение със Заповед: 18-8414-24.10.2016г. на
Началник СГКК-***, Адрес на имота: гр.***, Самостоятелният обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
77195.711.129, Предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда,
Брой нива на обекта: 1, Посочена в документа площ: 17 квадратни метра,
Прилежащи части: ½ идеални части от средно помещение зад гаражите в
приземен етаж с площ от 11 квадратни метра, Ниво: 1, Съседни самостоятелни
обекти в сградата: На същия етаж: 77195.711.129.1.4, 77195.711.129.1.2, Под
обекта: няма, Над обекта: 77195.711.129.1.5, стар идентификатор: няма.
Обстоятелства по въззива
Недоволни от постановеното решение са останали С. П. М. и В. Г.
М.,двамата от гр.***,поради което го обжалват като неправилно,необосновано
и постановено при допуснати съществени нарушения на производствените
правила,с искане за отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В представения по делото доклад по реда на чл.146 от ГПК РС-Хасково в
разрез с чл.69 от ЗС и установената там презумпция указал,че в тежест на
ответниците е да докажат обладаването на собственически права върху имота
на основание давност за период от 10 години,намерение за своене и
манифестиране на това намерение пред ищеца,а в тежест на ищеца било да
докаже собственически права по притежавания от него титул за собственост и
че не е прекъсвал владението си върху процесните имоти.
Първата инстанция неправилно приела,че въззиваемите били само
държатели на частите от процесните имоти,следващи се на ищеца по делото,а
не владелци.
В разрез с доказателствата по делото съдът приел и че имота принадлежи
на страните по делото на основание наследяване,а не какво било в
действителност по силата на правна сделка дарение и доброволна делба.В
тази насока и решението на РС-Хасково противоречало на задължителната
практика по ТР №1/06.VIII.2012 г. по т.д. №1/2012 г. на ОСГК на
ВКС,съобразно която презумпцията по чл.69 от ЗС се прилагала между
съсобственици,но не и между сънаследници.Въпросната презумпция
задължавала съда да приеме,че щом бил доказан факта на осъществяване на
владение,то за осъществил следвал да се приеме и предполагаемия факт-
намерение да се свои вещта като своя,който не се нуждаел от доказване,освен
ако презумпцията не била оборена.
Въззивниците извеждат и че към 2017 г. те се снабдили с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка.Съобразно ТР №11/2012 г. по
т.д.11/2012 г. ВКС този нотариален акт не се ползвал с доказателствена сила по
чл.179 ал.I от ГПК относно установеното от нотариуса за правото на
собственост.Поради това и при оспорване на този акт за собственост тежестта
3
на доказване се носела от оспорващата страна,без да се прилага нормата на
чл.193 от ГПК.
При съобразяване правилата на чл.172 от ГПК изложеното от свидетелите
С.Б.Н.-съпруга на ищеца и Е.З.Г. –негова дъщеря,не се установили приетите
от съда факти в обжалваното решение.Въззивниците правят подробен анализ
на изложеното от тези свидетели и извеждат липсата на знание за основни
обстоятелства,непоследователност и противоречивост.Изложеното от тях по
никакъв начин не установявало и владение в полза на ищеца върху имота,не
установявали и прекъсване на установено владение.Неправилно РС-Хасково
игнорирал изложеното от другите свидетели по делото,съседи на имота,които
безпротиворечиво се сочело,че ищецът не е посещавал имота редовно,като в
продължение на 26 години бил идвал там около два-три пъти,без да навлиза в
собствеността.
Въззивниците извеждат,че дори да се приемела неприложимост на
презумпцията на чл.69 от ЗС,то предвид установеното по делото е налице
наспускане на невладеещия съсобственик на страната преди години,който не
се е завръщал и не е проявявал интерес към имота си.Същевременно
превръщането на държането във владение не изисквало някакъв особен
акт,вкл. и между брат и сестра.
В представения отговор на въззивната жалба въззиваемият З. Г. Г. оспорва
изцяло същата и извежда нейната неоснователност,като обосновава и
правилността на атакуваното решение.
Безспорно било установено по делото,че въззивниците не демонстрирали
явно и недвусмислено промяна в основание на фактическата си власт върху
спорния имот,с която да отрекат владението на З. Г..Същите могли през целия
продължителен период от 1990 г. до 2023 г.,ако са имали желание,да
демонстрират намерението си да завземат имота и да се позоват на давностно
владение относно придобиването му изцяло.До 2023 г. З. Г. и семейството му
са посещавали почти ежегодно собствеността,преспивали са там,поддържали
са близки отношения със семейството на В. М.,като негова сестра.Самият Г.
бил и адресно регистриран там.Въззиваемият разбира за издадения
констативен нотариален акт едва при посещение н данъчните служби при
което му се отказва да заплати таксите и данъци с мотива,че недвижимостта
вече не се води на негово име
Правни съображения
В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по
чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на
активно легитимирани страни,породено от постановения негативен за тях
правен резултат с първонистанционното решение.Ето защо същата следва да
се разгледа по същество,като се прецени правилността и законосъобразността
на акта на районния съд, в каквато насока са и изцяло доводите по въззивната
жалба.
4
Решението на Районен съд-Хасково е правилно и законосъобразно като
обективиран краен резултат и последици, постановено е при напълно изяснена
фактическа обстановка,възприета изцяло от страните и от съда,адекватно
тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и
процесуален закон спрямо установените факти.В хода на производството пред
първата инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото
законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно
наличните им процесуални права.
Съдебния акт е и точно измерение на обвързващата практика на ВКС.
Пред първата инстанция са установени по надлежен ред
правнорелевантните за предмета на делото факти.Налице е спор между
страните по тяхното правно значение в насока осъществен ли е фактическия
състав на придобивната давност по отношение на процесните имоти от страна
на въззивниците спрямо въззиваемия и същите дали са станали собственици
на това оригинерно основание на неговата идеална част,както е отразено в
представения констативен нотариялен акт.
Безспорно по делото е ,че съсобствеността между страните по
отношение на спорните имоти по делото възниква не по силата на
наследяване,а като резултат от правна сделка.
В тази насока съвсем ясно е че с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***, том ***, дело № *** г. на нотариус при Хасковски районен съд,
Г.И.В. и Г.Г.В. даряват на дъщеря си В. Г. М. и сина си З. Г. Г. по 1/20 ид. част
от следния недвижим имот, а именно: 1/3 идеални части от парцел **-ти в
квартал *** по плана на гр.***, одобрен със заповед № 73/88 г., с
пространство от 263 кв.м., отреден за дворище пл. № ***, при уредени
регулационни сметки, ведно с първи жилищен етаж от триетажната жилищна
сграда, средния гараж, средното помещение зад гаражите в приземния етаж, с
източното таванско помещение, ведно с 1/3 идеална част от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена при граници за парцела: улица,
парцели № № V-2571,VIII-2582, VII-2169.
От друга страна и предвид договор за доброволна делба на недвижим
имот от 18.08.1994 г., вписан на същата дата под № ***, том на партидна книга
**, стр. **, рег. № ***, сключен между Г.И.В., Г.Г. В., В. Г. М. и З. Г. Г., като
съсобственици на 1/3 ид. ч. от парцел ** в квартал *** по плана на гр.***,
одобрен със заповед № 73/88 г. с пространство от 263 кв.м., отреден за
дворище пл. № ***, при уредени регулационни сметки, ведно с първи
жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, средния гараж, средното
помещение зад гаражите в приземния етаж, с 6 източното таванско
помещение, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото
на строеж върху терена, В. Г. М. и З. Г. Г. получават в общ дял при равни квоти
и стават изключително собственици на 1/3 идеални части от парцел ***-ти в
квартал *** по плана на гр.***, одобрен със заповед № 73/88 г., с
пространство от 263 кв.м., отреден за дворище пл. № ***, при уредени
регулационни сметки, ведно с първи жилищен етаж от триетажната жилищна
сграда, средния гараж, средното помещение зад гаражите в приземния етаж, с
източното таванско помещение, ведно с 1/3 идеална част от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена при граници за парцела: улица,
парцели № № V-2571,VIII-2582, VII-2169. За уравнение на дяловете В. Г. М. и
5
З. Г. по тази сделка учредяват на родителите си правото да ползват целия
имот, докато са живи, заедно и поотделно.
В хода на производството са изяснени и родствените отношения между
страните по делото. Съобразно удостоверение за наследници изх. № -
**/26.09.2023 г., на Община *** ищецът З. Г. Г. и ответницата В. Г. М. са
законни наследници-деца на починалата на 07.11.1997 г. Г.Г.В.. От този
документи и от друго удостоверение за наследници изх. № 55/03.10.2023 г.,
издадено от Кметство с. ***, Община Хасково за починалия на 17.10.1985 г.
техен дядо и баща на Г.Г.В. и удостоверение за наследници изх. №
***/31.01.2024 г., издадено от Община *** се извежда, че Г.И.В. /починал на
20.02.2018 г./ е втори съпруг на Г.Г.В. и баща на ответницата В. Г. М., но не и
на ищеца З. Г. Г..
Следва да се съобрази и че В. Г. М. и С. П. М. са съпрузи от 16.10.1988 г.
а от 14.08.2000 г. З. Г. Г. в граждански брак със С.Б.Н. в гр.***, за което е
съставен акт за граждански брак № ***/12.08.1997 г. от Община ***.
Следва да се прецени по делото доколко е осъществен фактическия
състав на придобивната давност в полза на идеалните части на въззиваемите
от процесните имоти и дали нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело №
*** г. на нотариус Владилена Сиртова с рег.№ 079 по регистъра на
Нотариалната камара на България, с район на действие - района на РС-
Хасково, въз основа на обстоятелствена проверка, отразява действителното
правно положение между страните по делото в насока правата им на
собственост.
С констативния нотариален акт В. Г. М. и С. П. М. са признати за
собственици по давност на следните недвижими имоти: 1/6 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 77195.711.129, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния Директор на АК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр.***,
площ на имота: 272 квадратни метра по скица и 263 кв. м. по документ, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10-десет метра), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, квартал ***, парцел **, съседи - 77195.711.149,
77195.711.150, 77195.711.246, 77195.711.128; 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.711.129.1.5, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18- 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, Последно изменение
със заповед: 18- 8414-24.10.2016 г. на Началник СГКК-***, Адрес на имота:
гр.***, Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 77195.711.129, Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 1, Посочена
в документа площ: 123 квадратни метра, Прилежащи части: 1/2 идеални части
от източно таванско помещение с площ от 37 квадратни метра, 1/6 идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, Ниво: 1,
Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: Няма, Под обекта:
77195.711.129.1.4, 77195.711.129.1.3, 77195.711.129.1.2, Над обекта: 7
77195.711.129.1.6; 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.711.129.1.3, по кадастралната карта и кадастралните
6
регистри одобрени със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
Директор на АК, Последно изменение със Заповед: 18- 8414-24.10.2016г. на
Началник СГКК-***, Адрес на имота: гр.***, Самостоятелният обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
77195.711.129, Предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда,
Брой нива на обекта: 1, Посочена в документа площ: 17 квадратни метра,
Прилежащи части: 1/2 идеални части от средно помещение зад гаражите в
приземен етаж с площ от 11 квадратни метра, Ниво: 1, Съседни самостоятелни
обекти в сградата: На същия етаж: 77195.711.129.1.4, 77195.711.129.1.2, Под
обекта: няма, Над обекта: 77195.711.129.1.5, стар идентификатор: няма.
Съобразно установените факти относно договорното възникване правата
на страните върху тези недвижими имоти,както се посочи по-горе,изложеното
в мотивите на първата инстанция относно наследяването на същите е
неправилно.По делото няма никакви доказателства в тази насока,че страните
са станали съсобственици по силата на наследяване на процесните имоти.
Страните са придобили равни части от описаните недвижими имоти по
силата на деривативния способ на транслиране на права от прехвърлителите
по обсъдената сделка по-горе.Следователно от този момент същите са
получили владението за своята идеална част и са осъществявали държане на
частта на другия съсобственик.Това основание на придобиване на собственост
и на фактическата власт върху вещта в случая признава такава и на останалите
съсобственици,поради което и всеки съсобственик е държател на идеалните
части на другите съсобственици. Когато съсобственикът е започнал да владее
своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл.69 от ЗС
се счита за оборена.В тази насока и Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части в случая, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Преобръщане на
владението ,при което съсобственикът съвладелец се трансформира в
съсобственик владелец на частта на другите съсобственици не се извежда в
полза на въззивниците.
Същите са позовават изцяло на придобивна давност по отношение
частта на въззиваемият Г..При възникналия спор обаче те следва да установят
недвусмиселно и категорично осъществяването на действия, с които са
престанали да държа идеалните части от вещта за З. Г. и са започнали да ги
държат за себе си с намерение да ги своят., Както при всички случаи на
придобивна давност,тези актове на въззивниците следва да са винаги явни и
адресирани до знанието на Г.,като последният трябва недвусмислено да е
разбрал за началото на своенето им,поради изрично им манифестиране.В
случая не е доказано,че въззивниците са започнали да манифестират владения
върху частта на З. Г. нито в момента на придобиване на собствеността варху
имотите по силата на описаната сделка,нито на по-късен момент.
От представените по делото писмени доказателства,касаещи редица
факти от правнозначимия за делото период от време,като влизане на
7
въззиваемата страна в България,документи за плащане на данъци върху имота
от Г.,документи за дължими такси и данъци за процесния имот,адресни
регистрации на същия именно на адреса на спорните имоти в гр.***,както и
показанията на свидетелите С.Б.Н.,съпруга и Е.З.Г., дъщеря, сочат,че Г. е
упражнявал редовна и трайна връзка със съсобствеността си, семейството на
ищеца ежегодно са се прибирали от Италия в гр.*** за ваканция, отсядали в
жилището в гр.***, находящо се на ул.*** съобразно правата на собственост,
както и това, че са се намирали в много добри взаимоотношения с
ответниците. Едва през 2022 г. не са останали в имота в гр.***, тъй като в
жилището се е извършвал ремонт.От изложеното се налага извода за трайна
връзка на Г. с неговата собственост и зачитането правата му като собственик
от страна на въззивниците да продължителен период от време до 2022
г.Посоченото от тези две свидетелки правилно е ценено от РС-Хасково с оглед
правилото на чл.172 ГПК, поради близката родствена връзка със страна по
делото, и правилно е отчетено,че същите следва да се кредитират,като
логични, последователни и обективни, резултат на непосредствени и лични
възприятия,които съответстват едно спрямо друго, и на събраните по делото
писмени доказателства.Следва да се посочи и че за правнорелевантиня период
от време няма установени конфликти и влошаване отношенията между Г. и
въззивниците.В тази насока ясно сочат обстоятелствата,че именно сестра му е
кръстница на дъщеря му-л.132,както и че същата е негов пълномощник по
пълномощно от 17.VIII.2022 г. относно участие в сделка за недвижим негов
имот,обективирана в нотариален акт от 22.VIII.2022 г. на нотариус Весела
Ставровска,район Димитровград.Следва да се съобрази,че упълномощаването
е акт на особено доверие,който касае в случая сериозни правомощия,тъй-като
е свързан с осъществяване на сделка с недвижими имот по преценка на
пълномощника В. М.. Ето защо със сигурност до датата на упълномощаването
страните по делото са били в близки родствени отношения.Поради това и
изложеното от свидетелите Б.Б. и И.В. не следва да се кредитира в насока
преобръщане владението в полза на въззиваемите.Изложеното от тях не се
подкрепя от представените писмени доказателства,които са еднопосочни с
показанията на свидетелите С.Н. и Е.Г. относно редовността на посещенията
на Г. в имота и трайната връзка на същия с него като негов съсобственик
съобразно придобитите с обсъдената сделка негови права,зачитани от
въззивниците,въпреки че живее в Италия.От друга страна не може да се
приеме за демонстрация на владение от страна на въззивниците описаните от
Б. и В. две разправии преди години.От една страна не става ясно въобще за
какво е бил всеки спор и същият свързан ли е с оспорване правата на
собственост на Г. от въззивниците и дали същият е манифестиране на
владение върху неговата част или е обикновена караница.От друга
страна,както се изведе,до 2022 г. страните по делото са били в много добри
отношения,което изключват логически осъществяване на явна демонстрация
на владение спрямо Г.,което би довело до съществено влошаване на
отношенията с въззивниците,каквото настъпва след узнаването за
осъщественото от тях снабдяване с нотариален акт за придобиване по давност.
В хода на производството не е установено З. Г. да е узнал по какъвто и да
е начин,че възивниците установили владение и върху неговата част от
процесните имоти,нито че е налице някаква спогодба в тази насока между тях.
8
Правилно първата инстанция е извела,че вписването на нотариален акт
на основание давностно владение в полза на съсобственик за целия имот, не е
действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота за
намерението на владелеца съсобственик да свои целия имот. Дори да се
приеме, че със съставянето на нотариалния акт по обстоятелствена проверк на
20.03.2017 г., ответниците са манифестирали намерението си спрямо
съсобственика З. Г. Г. да своят и неговата част от имота, то към датата на
депозиране на исковата молба – 07.11.2023 г., не е изтекъл предвидения в
чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок.В случая възивниците не доказаха
несъмнени,явни и категорични действия по отношение своене на идеалната
част на Г. и отблъскването на неговото владение в продължение на повече от
десет години.
Ето защо правилен е крайния извод на РС-Хасково,че въззивниците не
се станали изключителни собственици на процесните имоти чрез
установяване на владение върху идеалната част на З. Г.,което е довело до
оригинерното придобиване на същата от тях чрез хипотезата на придобивната
давност.
Поради това и съС.ието на собственост между страните по делото е
такова,каквото е било в първоначалното му възникване с описаните сделки.
Следователно е осъществена хипотезата за допускане на упражняването
на потестативното право на делба с предмет процесните недвижими имоти
при квоти попо една втора идеална част от правото на собственост върху тях
за З. Г. Г. и В. Г. М..
Предвид установеното по делото и на основание чл. 537, ал. II от ГПК
следва да се отмени нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давност № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус
Владилена Сиртова, по силата на който В. Г. М. и С. П. М. са признати за
собственици на притежаваната от ищеца квота в съсобствеността.В случая е
приложимо Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/1985
г. на ВС, ОСГК,поради което и отмяната на констативния нотариален акт е
законна последица от уважаване на заявените за защита права от страна на
ищеца в първонистанционното производство,даже и да няма подобно
искане.Това е така защото в настоящия случай съделител оспорва
съществуването на съсобственост с ищеца,като представя нотариален акт по
обстоятелствена проверка, с която е признат за собственик на целия имот.В
случая възниква спор за материално право по смисъла на чл.537 ал.II от
ГПК,като се извежда,че процесния нотариален акт удостоверява права,които
титулярите нямат,което предпоставя и пълната му отмяна.
Делбеното производство е уредено в ГПК като особено исково
производство, Съобразно чл. 355 ГПК в първата му фаза страните не си
дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по
извършване на делбата,каквото и настоящото не е.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение №860/18.ХI.2024 г. постановено по
гражданско дело №2396/2023 г. на Районен съд-Хасково.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационенред пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10