РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5908 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от П.Й.П.,
ЕГН ********** със съд. адрес ***, офис
304, чрез адв. А. Д. срещу Н. „П.П.“***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя директора Ж.Д. осъдителен иск с правно основание чл. 128
т.2, вр. чл.242, вр. чл.247
ал.2 КТ, вр. чл.22 КТД, вр. чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 449,11 лева, представляваща разликата от полученото от него трудово
възнаграждение, формирано от дължимия му се процент за допълнително
възнаграждение за трудов стаж и реално изплатеното такова за периода от
03.08.2014 г. до 03.08.2017 г., от които: сума в размер на 11,66 лева за месец
август 2014 г.; сума в размер на 11,66 лева за м. септември 2014 г.; сума в
размер на 11,66 лева за м. октомври 2014 г.; сума в размер на 1,4575 лева за м.
ноември 2014 г.; сума в размер на 5,83 лева за м. декември 2014 г.; сума в
размер на 11,66 лева за м. януари 2015 г.; сума в размер на 11,66 лева за м.
февруари 2015 г.; сума в размер на 11,66 лева за м. март 2015 г.; сума в размер
на 11,66 лева за м. април 2015 г.; сума в размер на 11,66 лева за м. май 2015
г.; сума в размер на 11,66 лева за м. юни 2015 г.; сума в размер на 11,66 лева
за м. юли 2015 г.; сума в размер на 11,66 лева за м. август 2015 г.; сума в
размер на 11,66 лева за м. септември 2015 г.; сума в размер на 12,7 лева за м.
октомври 2015 г.; сума в размер на 6,85 лева за м. ноември 2015 г.; сума в
размер на 6,85 лева за м. декември 2015 г.; сума в размер на 13,70 лева за м.
януари 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м. февруари 2016 г.; сума в
размер на 13,70 лева за м. март 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м.
април 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м. май 2016 г.; сума в размер на 13,70
лева за м. юни 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м. юли 2016 г.; сума в
размер на 13,70 лева за м. август 2016 г. сума в размер на 13,70 лева за м.
септември 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м. октомври 2016 г.; сума в
размер на 6,85 лева за м. ноември 2016 г.; сума в размер на 6,85 лева за м.
декември 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м. януари 2017 г.; сума в
размер на 14,62 лева за м. февруари 2017 г.; сума в размер на 16,08 лева за м.
март 2017 г.; сума в размер на 16,08 лева за м. април 2017 г.; сума в размер на
16,08 лева за м. май 2017 г.; сума в размер на 16,08 лева за м. юни 2017 г.;
сума в размер на 16,08 лева за м. юли 2017 г. и сума в размер на 16,08 лева за
м. август 2017 г.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на
исковата си молба, че между страните е сключен трудов договор, по силата на
който той заема при ответника длъжността „ старши учител по изобразително
изкуство“. Сочи, че при постъпването му на работа трудовият му стаж е бил
неправилно изчислен. Излага, че преди постъпването му на работа при ответника е
работил и е придобил трудово стаж за периода от 01.10.1976 г. до 01.09.2007 г.
в размер на 12 години, 5 месеца и 15 дни. Твърди, че при постъпването му на работа
при ответника неправилно е отразен трудовия му стаж при предишния работодател в
размер на 10 години, 10 месеца и 17 дни, поради което и изначално му е
определен процент за допълнително възнаграждение за прослужено време в размер
на 10 %, вместо дължимите 12 %. Излага, че към датата на подаване на исковата
молба трудовият му стаж при ответника е в размер на 9 г., 10 м. и 19 дни или
общ трудов стаж в размер на 22 г., 4 м. и 4 дни. Сочи, че съгласно чл.22 от КТД
в системата на народната просвета 1 година трудов стаж съответства на 1 %
допълнително възнаграждение за прослужено време. Счита, че неправилното и
заниженото отразяване на трудовия му стаж води до необосновано намаляване на
полагаемото му се трудово възнаграждение. Излага, че към настоящия момент полагаемото
му се допълнително трудово възнаграждение следва да е в размер на 22 %, а не на
20 %. Сочи, че е депозирал молба на 06.07.2017 г. до работодателя си, в която
подробно изложил аргументите си, но че до настоящия момент няма отговор на
същата. С оглед на изложеното моли съда
да уважи предявения иск.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения
иск и да му присъди разноски по делото. Счита, че от представените по делото
доказателства безспорно се е установила основателността на исковата претенция.
Навежда доводи, че неправилното изчисляване на трудовия му стаж, води до
ощетяването му повече от 10 години и това влияе върху получаваното от него
трудово възнаграждение, както и върху получаваните обезщетения по КТ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който сочи, че
искът е неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го остави без
уважение. Сочи, че фактическите и правни доводи на ищеца, с които обосновава
исковата си претенция се свеждат до оспорване на действията му като работодател
и в частност отказа да му бъде признат стаж. Излага, че с уведомително писмо, с
което ищецът е запознат, същият е бил
уведомен, че към датата на постъпване на работа не е представил военната
си книжка, както и документ УП-3, УП-30, трудова или осигурителна книжка от ОНЧ
„Просвета“ гр. Левски, а само служебна бележка изх. № 24/16.09.1993 г., която
сама по себе си не е документ, удостоверяващ трудов/ осигурителен стаж. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира и присъждане на разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не изпраща представител. В нарочна писмена молба сочи,
че е уведомил ищецът, че към датата на постъпването му на работа не е
представил военната си книжка, както и документ УП-3, УП-30, трудова или
осигурителна книжка от ОНЧ „Просвета“ гр. Левски, а само служебна бележка,
която сама по себе си не е документ, удостоверяващ трудов/ осигурителен стаж.
Навеждат се и доводи, че до датата на предявяване на иска ищецът не е заявявал
претенции за заплащане на претендираните суми. Твърди се, че именно ответникът
не е изпълнил указанията на директора да представи документи, от които да се
установи какъв стаж притежава. Поради изложеното моли съда да уважи предявения
иск.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че ищецът работи при ответника на длъжност „старши учител по
изобразително изкуство“ от 03.09.2007 г.
Установява
се от приобщеното по делото трудово досие на ищеца, че при постъпване на работа
при ответника същият е представил: Удостоверение от прогимназия „Св. Св. Кирил
и Методий“ гр. Плевен, от която е видно, че същият е работил като учител по
изобразително изкуство за периода от 31.08.1982 г. до 18.11.1983 г. с стаж в
училището в размер на 1 г., 2м. и 17 дни; Удостоверение от Средно музикално
училище гр. Плевен, от която е видно, че същият е работил като учител по
изобразително изкуство за периода от 15.09.1983 г. до 30.05.1984 г. с стаж в
училището в размер на 0 г., 2м.; Служебна бележка от ОНЧ „Просвета“ гр. Левски, от която
се установява, че ищецът е работил като „ръководил кръжок по изобразително
изкуство“ от 01.11.1988 г. до 30.07.1990 г.;
Удостоверение от ОУ „Васил Левски“ гр. Плевен, от която е видно, че същият е
работил като учител по изобразително изкуство за периода от 16.09.1993 г. до
21.09.1995 г. и от 06.02.1996 г. до 01.09.1996 г. с стаж в училището в размер
на 2 г., 10м., както и Диплома за завършено висше образование.
Установява се от представените по делото Удостоверения, издадени от
ответника на ищеца и какъв е трудовият стаж на последния в Н. „П.П.“***.
Към исковата си молба ищецът е депозирал и следните документи, които не
се намират в трудовото досие на същия, но представени на работодателя с депозирана
молба от юли 2017 г., с искане да бъде преизчислен трудовия му стаж, а именно:
Удостоверение от Народно читалище „Георги Парцалев -1901“ гр. Левски, от което
се установява, че ищецът е работил в читалище в периода от 01.11.1998 г. до
30.08.1990 г.; Сведение за преминаване на военна служба, от която се
установява, че П. е бил на военна служба за периода от 01.10.1976 г. до
30.12.1978 г. и Осигурителна книжка на ищеца.
Установява се от приложените по
делото доказателства, че ищецът е отправил искане до работодателя с вх. №1132/06.07.2017
г. да бъде преизчислен трудовият му стаж, съответно коригираният процент
прослужено време, както и да му бъде
изплатена разликата между дължимото възнаграждение и полученото такова.
Видно е от представеното по делото писмо с изх. №424/03.08.2017 г., че
на ищецът е отговорено, че същият не е представил военната си книжка, както и
документ Уп3, УП-30, трудово или осигурителна книжка, от ОНЧ „Просвета“ гр.
Левски, а само служебна бележка, която само по себе си не е документ, удостоверяващ
трудов или осигурителен стаж. Отправено е искане до ищеца да представи такива,
за да му бъде зачетен трудовия стаж.
По делото е
депозирано в цялост копие на трудовото досие на ищеца, като освен обсъдените по
– горе писмени доказателства, останалите такива не касаят настоящия спор,
поради което и не следва да бъдат обсъждани по делото.
По делото е изслушана и ССЕ, заключението по която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От
заключението на същата се установява, че: ищецът е назначен то трудово договор
при ответника на длъжност „старши учител“, считано от 01.09.2007 г., като в
трудовия му договор е посочено, че трудовият му стаж е в размер на 10 г.,10 м.
и 17 дни, съобразно което му е определено допълнително възнаграждение в размер
на 10 %. ; че от приложените по делото доказателства и изчисления се
установява, че към 01.09.2007 г. общият трудов стаж на ищеца е в размер на 12
г., 8 м. и 26 дни, в това число: Военна книжка – за периода от 01.10.1976 г. до
12.10.1978 г. с трудов стаж от 2 г., 0 м. и 11 дни; УПЗ – Прогимназия „св. Св.
Кирил и Методий“ на длъжност „ учител“
за периода от 31.08.1992 г. до 18.11.1983 г, с трудов стаж от 1 г., 2м. и 17
дни.; УПЗ – Средно музикално училище – на длъжност „лектор“ за периода от
15.09.1983 г. до 30.05.1984 г, с трудов стаж от 0 г., 2м, и 0 дни; УП2 – Народно
читалище гр. Левски – на длъжност „ръководител кръжок“ за периода от 01.11.1988
г. до 10.08.1993 г, с трудов стаж от 1 г., 9м, и 10 дни; УП-3 – ОУ „Васил
Левски“ гр. Плевен – на длъжност „учител“ за периода от 16.09.1993 г. до 01.09.1996
г, с трудов стаж от 2 г., 10м, и 0 дни; Трудова книжка – СОУ „Анастасия Д.“***
– на длъжност „учител“ за периода от 13.09.2004 г. до 01.07.2005 г, с трудов
стаж от 0 г., 09 м, и 18 дни; Трудова книжка – Бюрото по труда гр. Плевен – на
за периода от 01.07.2005 г. до 13.09.2005 г, с трудов стаж от 0 г., 02 м, и 13
дни; Трудова книжка – СОУ „Анастасия Д.“*** – на длъжност „учител“ за периода
от 14.09.2005 г. до 01.09.2007 г, с трудов стаж от 1 г., 11 м, и 17 дни;
осигурителна книжка от януари 98 г. до сеп.99 г с трудов стаж от 1 г., 9 м. и 0
дни; Трудова книжка – Н. „П.П.“*** – на длъжност „учител“ за периода от 01.09.2007
г. до 03.08.2017 г, с трудов стаж от 9 г., 11 м, и 1 дни. В заключението си
вещото лице сочи и, че: към датата на депозиране на исковата молба общият
трудов стаж на ищеца е в размер на 22 г., 7 м. и 28 дни; че към 03.08.2014 г.
стажът му е бил 19 г., 7 м. и 28 дни, а на 03.08.2014 г. класът прослужено
време е бил 19,7 %, а на 01.01.2015 г.
-20 %. Изчислено е, че процесният период разликата на сумата за допълнително
възнаграждение за клас прослужено време е в размер на 449,11 лева.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, вр. чл.247 ал.2 КТ, вр. чл.22 КТД,
вр. чл. 12 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
За
успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищецът е да установи: факта,
че между него и ответника е възникнало валидно трудово правоотношения, по
силата на които е заема длъжността „старши учител по изобразително изкуство“;
че през претендирания период от време е полагал труд по силата на последното;
както и размера на договореното и дължимо между страните месечно трудово
възнаграждение, вкл. и претендирания клас за прослужено време.
В тежест
на ответника е да докаже наведените от него положителни факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици – да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, респективно, че такова не му се дължи.
По
делото не е спорно, а се установява и от приетите по делото доказателства, че
ищецът работи при ответника по силата на трудово правоотношение. Не се спори и
за размера на основната заплата договорена между страните по делото.
Спорно е
правилно ли е изчислен трудовият стаж на ищеца, съответно правилно ли му се
начислява допълнителното възнаграждение за клас прослужено време.
Разпоредбата на чл. 12 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в сила от
1.7.2007 г./
предвижда, че допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
съгласно се заплаща в процент върху основната заплата, определена с
индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6,
ал. 1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се
заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му.
По силата на чл. 66, т. 7 от КТ това възнаграждение задължително трябва да се
уговори от страните в трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са
налице основанията за изплащането му не е основание за лишаване на работника от
това допълнително възнаграждение. Съгласно ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за
придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на
Кодекса на труда за времето през което работникът е работил в предприятието,
както и трудовият стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 от ДР на
КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Предвиден
е и минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, който е в размер на 0, 6 на сто за всяка година придобит
трудов стаж. Условията, при които се зачита сходството на професията, съобразно
характера на работата спрямо определената длъжност се определят с вътрешни
правила за организация на работната заплата в предприятието, съгласно чл. 12,
ал. 5 от НСОРЗ. В
настоящия случай в чл.24 и чл.25 от КТД
на системата за Народната просвета е предвидено, че работодателите при
определяне на продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за
които се заплаща допълнително трудово възнаграждение, зачитат изцяло за
придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, придобития трудов стаж преди
01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение, а след 01.07.2007 г. за
трудов стаж се зачита придобит стаж в друго предприятие на сходна или със същия
характер работа или професия. Спорният по делото стаж на ищеца е придобит преди
2007 г., т.е. по силата на КТД той се зачита за придобит трудов стаж, поради
което и не следва да се изследва дали заеманата длъжност е сходна на
настоящата. С оглед на изложеното съдът приема, че трудовият стаж на ищеца придобит
по време на военната му служба и в ОНЧ „Просвета“ гр. Левски следва да се зачете като такъв и с оглед разпоредбата на чл. 22 от КТД му се
дължи допълнително трудово
възнаграждение в размер на 1% от основното такова.
Спорно е между страните е дали
ищецът е представил документи, които да установят наличието на трудовия му стаж
по време на военната му служба и дали представената от ОНЧ „Просвета“ гр.
Левски служебна бележка може да послужи за доказателство, удостоверяващо
продължителността на стажа. Под "установяване на трудов и/или осигурителен
стаж" се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в
правната действителност по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването
на това обстоятелство по надлежен ред. Действащите трудово и осигурително право
предвиждат два начина за установяването на трудовия и осигурителния стаж:
установяване с определени документи и установяване по съдебен ред. Редът за
установяване на трудов стаж с документи е уреден в подзаконови нормативни
актове - чл. 12, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
(НТКТС), приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г., съгласно която разпоредба трудовият
стаж по КТ се установява с
трудова, осигурителна и занаятчийско - ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз
основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи,
удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 КТ. Доколкото разпоредбата на закона е посочила,
че трудов стаж може да се доказва и чрез др. документи без изрично да е
изброила какви, настоящият състав на съда счита, че издадената служебна бележка
може да послужи като доказателство за установяване на трудовия стаж на ищеца,
поради което и ответникът следва да я вземе в предвид при изчисляване на
трудовият му стаж.
По отношение на направеното
възражение от страна на ответника, че ищецът не е представил копие от военната
си книжка съдът счита, че претендираният трудов стаж е обективно обстоятелство,
което е съществувало за процесния период и съгласно приложимите подзаконови
правни норми това е единственото условие за възникване на правото на работника
да получава допълнително месечно възнаграждение по чл. 12 от Наредбата и на
задължението на работодателя да го заплаща, поради което след като той е
настъпил, без значение е кога и дали пред работодателя са били представени
някакви документи за доказването му и дали това е своевременно сторено от
работника. Тези обстоятелства са ирелевантни към преценката за дължимост на
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит / в т.с. О-е №541/20.06.2016 г.
по гр.д. №2049/2016 на ІІІ г.о на ВКС/.
Поради изложеното съдът намира,
че предявеният иск е основателен и следва да се уважи, тъй като за ответника е съществувало
задължение при изчисляването на трудовия стаж на ищеца да вземе предвид времето
през което същият е бил на военна служба и е работил в ОНЧ „Просвета“ гр.
Левски.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС разноски в общ размер на 170 лева, от които дължима
държавна такса в размер на 50 лв и 120
лева за ССЕ.
Претендират се разноски и от ищеца за адвокатско възнаграждение. Съобразно
представеният по делото списък на същия следва да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Н. „П.П.“***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя директора Ж.Д. да заплати на П.Й.П., ЕГН ********** със съд. адрес ***, офис 304 сумата
от сума в общ размер
на 449,11 лева, /четиристотин
четиридесет и девет лева и единадесет стотинки/ представляващи разликата между
полученото от него трудово възнаграждение, формирано от дължимия му се процент
за допълнително възнаграждение за трудов стаж и реално изплатеното такова за
периода от 03.08.2014 г. до 03.08.2017 г., от които: сума в размер на 11,66
лева за месец август 2014 г.; сума в размер на 11,66 лева за м. септември 2014
г.; сума в размер на 11,66 лева за м. октомври 2014 г.; сума в размер на 1,4575
лева за м. ноември 2014 г.; сума в размер на 5,83 лева за м. декември 2014 г.;
сума в размер на 11,66 лева за м. януари 2015 г.; сума в размер на 11,66 лева
за м. февруари 2015 г.; сума в размер на 11,66 лева за м. март 2015 г.; сума в
размер на 11,66 лева за м. април 2015 г.; сума в размер на 11,66 лева за м. май
2015 г.; сума в размер на 11,66 лева за м. юни 2015 г.; сума в размер на 11,66
лева за м. юли 2015 г.; сума в размер на 11,66 лева за м. август 2015 г.; сума
в размер на 11,66 лева за м. септември 2015 г.; сума в размер на 12,7 лева за
м. октомври 2015 г.; сума в размер на 6,85 лева за м. ноември 2015 г.; сума в
размер на 6,85 лева за м. декември 2015 г.; сума в размер на 13,70 лева за м.
януари 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м. февруари 2016 г.; сума в
размер на 13,70 лева за м. март 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м.
април 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м. май 2016 г.; сума в размер на
13,70 лева за м. юни 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м. юли 2016 г.;
сума в размер на 13,70 лева за м. август 2016 г. сума в размер на 13,70 лева за
м. септември 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м. октомври 2016 г.; сума
в размер на 6,85 лева за м. ноември 2016 г.; сума в размер на 6,85 лева за м.
декември 2016 г.; сума в размер на 13,70 лева за м. януари 2017 г.; сума в
размер на 14,62 лева за м. февруари 2017 г.; сума в размер на 16,08 лева за м.
март 2017 г.; сума в размер на 16,08 лева за м. април 2017 г.; сума в размер на
16,08 лева за м. май 2017 г.; сума в размер на 16,08 лева за м. юни 2017 г.;
сума в размер на 16,08 лева за м. юли 2017 г. и сума в размер на 16,08 лева за м.
август 2017 г., основание чл. 128 т.2,
вр. чл.242, вр. чл.247
ал.2 КТ, вр. чл.22 КТД, вр. чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
ОСЪЖДА
Н. „П.П.“***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя директора Ж.Д.
да заплати на П.Й.П., ЕГН ********** със съд. адрес ***, офис 304 сумата
от 500,00 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му - 13.10.2017 г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: