Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч, ...............2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......П.М..................................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2217 по описа за 2012
г., за да се произнесе, съобрази:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 211 ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 19
ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 67 ал. 3, т. 4 от ЗДСл. /в редакцията, ДВ, бр. 43 от 2008
г./ и чл. 67 ал. 7, т. 1 от ЗДСл. /в редакцията към 01.07.2012 г./ и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от Б.Д.Б. ***, чрез пълномощник адвокат П.Ц. от ЛАК, против
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – гр. София, за заплащане на сумата
от 4082.99 лева – неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, ведно
с мораторна лихва върху тази сума в размер на 625.42 лева, сумата 452.00 лева –
възнаграждение за положен нощен труд, ведно с мораторна лихва върху тази сума в
размер на 66.84 лева, както и законната лихва върху претендираните главници от
датата на завеждане на делото до окончателното им плащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че работи на длъжност "Старши надзирател" в Затвора - Ловеч, с месторабота в гр. Ловеч, като служебното му правоотношение е възникнало по силата на Заповед на Гл. директор на ГД "ИН". Изтъква, че за периода 30.11.2009 г. до 30.11.2012 г., изпълнявал горепосочената длъжност, като работел на 24-часови смени, при сумарно отчитане на работното време за тримесечен период. Посочва, че реално трудът, който е полагал на смени по график, при 24-часови дежурства, от всяко от тези дежурства му е отчитан и заплащан само по 20 часа труд, съгласно чл. 16 от Заповед ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра па правосъдието на РБ, т.е. 4 часа от всяко 24 часово дежурство, определени за почивка в рамките на работното място – Затвора-Ловеч, съгласно чл. 317 ал. 1 от ППЗИНЗС, не били отчитани като положен от него труд и не били заплащани.
Твърди също, че при
всяко 24-часово дежурство, преди неговото започване се е провеждал задължителен
развод за период от 15 минути, а след приключване на дежурството се е провеждал
втори развод също от 15 минути, в които задължително е участвал, т.е. освен
отработените 24 часа за самото дежурство, е отработвал преди и след дежурството
под формата на развод по още половин час за всяко дежурство, при което
отработеното от него време за всяко от 24-часовите дежурства реално ставало
24,5 часа. Този половин час развод също не бил отчитан и не бил заплащан като
положен труд.
Ищецът счита, че тези
неотчетени по четири часа и половина от всяко дежурство, което е положил, съставляват
част от работното му време. В тях той нямал право да съблича униформеното си
облекло, трябвало да е на разположение на работодателя в рамките на
Затвора-Ловеч и в готовност при нужда да изпълнява служебните си задължения и
по време на “почивката” в “група за бързи действия", за потушаване на
безредици и аварии, като много често групата е действала реално във времето за
почивка. Освен това твърди, че всеки месец е бил служебно задължен да участва в
3-часови ежемесечни занятия на територията на работното му място, които също не
се отчитали като положен от него труд при реалното отчитане на отработените от
него работни часове за тримесечието, т.е. по още три часа положен от него труд
при тези занятия ежемесечно е оставал неотчетен от работодателя.
Счита, че при
сравняване на реално отработените от него работни часове за процесния период от
30.11.2009 г. до 30.11.2012 г., с отчетените му от работодателя като отработени
часове, се явява една разлика от 583 часа за целия процесен период, които
представляват положен от него извънреден труд, тъй като са над дължимите за
отработване часове за периода, и са му останали незаплатени от работодателя. Тези
незаплатени часове ищецът оценява при условията на чл. 211, ал. 6 от ЗМВР, общо
на 4 082.99 лева, като върху това незаплатено трудово възнаграждение за
извънреден труд, счита, че му се дължи и мораторна лихва, на основание чл. 86
от ЗЗД, за периода от 30.11.2009 г. до 30.11.2012 г., в размер общо на 625.42 лева.
Ищецът счита също,
че му се дължи заплащане на допълнително възнаграждение и за всеки час положен
от него нощен труд, какъвто е полагал при всяко свое дежурство за времето от
22.00 до 6.00 часа, в периода от 30.11.2009 г. до 30.11.2012 г., общо 1808
часа, като сумата, която му се дължи за положен нощен труд за този период е в
общ размер от 452.00 лева, а мораторната лихва върху тази сума за същия период
е в размер на 66.84 лева.
Ищецът моли, да
бъде осъден ответника да му заплати сумата от 4082.99 лева, представляваща
неизплатено му трудово възнаграждение за положен извънреден труд общо от 583
часа в периода от 30.11.2009 г. до 30.11.2012 г. при ответника, мораторна лихва
от 625.42 лева върху тази сума за периода от 30.11.2009 г. до 30.11.2012 г., а
също и сумата 452.00 лева, представляваща възнаграждение за всеки час положен
нощен труд за всяко дежурство от 22.00 до 6.00 часа за периода от 30.11.2009 г.
до 30.11.2012 г. и мораторна лихва от 66.84 лева върху тази сума за същия
период, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на
завеждане на делото до окончателното им плащане.
Претендира присъждане и на направените
разноски по делото.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник гл. юрисконсулт Стефан Евтимов, който оспорва исковата молба като
неоснователна. Не отрича, че съгласно разпоредбата на чл. 301 ал. 5 от ППЗИНЗС,
при 24-часов график на дежурство до 20 часа са постова служба, а след
дежурството се осигурява почивка не по-малко от 48 часа. Твърди, че т. 16 от
Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието забранява
отчитането за работно време времето за почивка, каквото се пада 4-те часа
разлика от 20 до 24 часа, които служителят е на територията на службата си, но
не изпълнява постова служба. Счита, че неправилно ищецът посочва, че четирите
часа почивка в рамките на дежурството е извънреден труд, тъй като съгласно
ППЗИНЗС се касае за време на разположение, за което се заплаща възнаграждение в
размер на 0.25 лв. за всеки час, съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а не като за извънреден труд.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с адвокат Ц., който излага становище за основателност на
претенциите.
Ответникът
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. В писмено становище на упълномощен
процесуален представител – ст. юрисконсулт Луканова, са изложени съображения за неоснователност на исковите
претенции. Заявено е искане за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Не
се спори по делото, че ищецът Б.Д.Б. е
служител на ГД “Изпълнение на наказанията” и в рамките на процесния период е
работил на длъжност “старши надзирател” в Затвора - Ловеч.
Безспорно е също, че отношенията, свързани с отчитането на работното
време са регламентирани от Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на
правосъдието, съгласно която нормалната продължителност на работното време на
служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и териториалните й
звена е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредено
е в структурните звена, в които характерът на работата изисква непрекъсваемост
на работния процес, да се въведе работа на смени по утвърден месечен график.
Съгласно т. 16 от заповедта, времето за почивка, както и времето за управление
при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка и за участие в изпълнение на
задачи, свързани с тях, не се включва и не се отчита за работно време. В т. 18
е предвидено, че работното време на служителите, работещи на смени, се изчислява
сумарно за тримесечен период, като
изчисляването на нормата работно време в часове се извършва като броя на
работните дни, включени в периода, се умножава по нормалната продължителност на
работния ден. В Заповедта е предвидена възможност по изключение да се установяват
24-часови дежурства, когато числения състав или местоживеенето на служителите
не позволява организаране на работата на 8- часови и 12-часови смени или
организацията на дейността и спецификата на работа го изискват. Съгласно т. 28,
работата над редовното работно време на държавните служители по т. 10, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на
отчетен период с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и
допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни – за отработеното време
над 50 часа.
По
искане на ищеца, съдът допусна до разпит като свидетели лицата Минко Минков
Митев и Тихомир Христов Василев, които също работят в Затвора – Ловеч като
надзиратели, заедно с ищеца. От показанията им се установи, че работят на
24-часови дежурства, като работното им време започва в 8.30 часа и приключва на
следващия ден в 8.30 часа, но са длъжни да се явят 15 минути преди началото на
дежурството, за развод, т.е. за да поемат задълженията си от предходната смяна
и инструктаж, а приключването на дежурството в 8.30 часа на другия ден също се
следва от 15 минути, предназначени за отвод, т.е., за издаване на поста и
въвеждане на следващия наряд в задълженията им. По време на 24-часовите им
дежурства, свидетелите обясниха, че имат право на 4 часа почивка, но нямат
право да събличат униформеното си облекло и да напускат границите на затвора, а
трябва да са на разположение и в готовност да реагират като “бойна група”,
например при неподчинение на затворниците, бягство или друга извънредна
ситуация. Обясниха също, че през годината, от м. септември до м. юни
включително, имат занятия веднъж в месеца, по време на които провеждат стрелби
и имат лекции във връзка с работата им. Тези занятия се провеждали в почивните
им дни с времетраене от минимум 3 часа, които часове не им били отчитани и заплащани.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че през
процесния период ищецът е работил на смени с продължителност от 24 часа. Работното му време е изчислявано сумарно при
отработени 20 часа постова служба на дежурство от 24 часа, с изключение на
месеците септември, октомври и ноември на 2012 г., когато сумарното работно
време е изчислявано за 22.5 часа служба при 24 часово дежурство. В
констативната част на заключението вещото лице е описало заработените часове и
24-часови дежурства по периоди, като е включено и времето, в което ищецът е бил
в платен годишен или в друг законоустановен отпуск, както следва: м. декември
2009 г. – 160 часа в т.ч. 8 дежурства по 24 часа, при отчетени 20 часа на
дежурство или 196 часа при отчитане на 24.5 часа от дежурството /с времето за
развод и отвод/, при нормална продължителност на работния ден /8 ч., 5
дн.р.седм./ от 168 часа; м. януари 2010 г. – 160 часа, в т.ч. 4 дежурства по 24
часа; м. февруари 2010 г. – 140 часа, в т.ч. 7 дежурства по 24 часа; м. март
2010 г. – 160 часа, в т.ч. 8 дежурства по 24 часа, или общо 460 часа за първото
тримесечие на 2010 г., при отчетени 20 часа от всяко дежурство или 545.5 часа
при отчитане на 24.5 часа от дежурството, при нормална продължителност на
работния ден от 496 часа; м. април 2010 г. – 172 часа, в т.ч. 3 дежурства по 24
часа; м. май 2010 г. – 140 часа, в т.ч. 7 дежурства по 24 часа; м. юни 2010 г.
– 156 часа, в т.ч. 7 дежурства по 24 часа, или общо 468 часа за второто
тримесечие на 2010 г., при отчетени 20 часа от всяко дежурство или 544.5 часа
при отчитане на 24.5 от дежурството, при нормална продължителност на работния
ден от 488 часа; м. юли 2010 г. – 176 часа, в т.ч. 6 дежурства по 24 часа; м.
август 2010 г. – 140 часа, в т.ч. 7 дежурства по 24 часа; м. септември 2010 г.
– 160 часа, в т.ч. 8 дежурства по 24 часа, или общо 476 часа за третото
тримесечие на 2010 г., при отчетени 20 часа от всяко дежурство или 570.5 часа
при отчитане на 24.5 часа от дежурството, при нормална продължителност на
работния ден от 512 часа; м. октомври 2010 г. – 140 часа, в т.ч. 7 дежурства по
24 часа; м. ноември 2010 г. – 152 часа, в т.ч. 6 дежурства по 24 часа; м.
декември 2010 г. – 160 часа, в т.ч. 6 дежурства по 24 часа, или общо 452 часа
за четвъртото тримесечие на 2010 г., при отчетени 20 часа от всяко дежурство
или 537.5 часа при отчитане на 24.5 часа от дежурството, при нормална
продължителност на работния ден от 520 часа; м. януари 2011 г. – 140 часа, в
т.ч. 7 дежурства по 24 часа; м. февруари 2011 г. – 148 часа, в т.ч. 3 дежурства
по 24 часа; м. март 2011 г. – 160 часа, в т.ч. 8 дежурства по 24 часа, или общо
448 часа за първото тримесечие на 2011 г., при отчетени 20 часа от всяко
дежурство или 529 часа при отчитане на 24.5 часа от дежурството, при нормална
продължителност на работния ден от 504 часа; м. април 2011 г. – 160 часа, в
т.ч. 8 дежурства по 24 часа; м. май 2011 г. – 164 часа, в т.ч. 3 дежурства по
24 часа; м. юни 2011 г. – 160 часа, в т.ч. 8 дежурства по 24 часа, или общо 484
часа за второто тримесечие на 2011 г., при отчетени 20 часа от всяко дежурство
или 569.5 часа при отчитане на 24.5 часа от дежурството, при нормална
продължителност на работния ден от 488 часа; м. юли 2011 г. – 172 часа, в т.ч. 5
дежурства по 24 часа; м. август 2011 г. – 160 часа, в т.ч. 8 дежурства по 24
часа; м. септември 2011 г. – 140 часа, в т.ч. 7 дежурства по 24 часа, или общо 472
часа за третото тримесечие на 2011 г., при отчетени 20 часа от всяко дежурство
или 562 часа при отчитане на 24.5 часа от дежурството, при нормална продължителност
на работния ден от 512 часа; м. октомври 2011 г. – 152 часа, в т.ч. 4 дежурства
по 24 часа, м. ноември 2011 г. – 140 часа, в т.ч. 7 дежурства по 24 часа; м.
декември 2011 г. – 160 часа, в т.ч. 8 дежурства по 24 часа, или общо 452 часа
за четвъртото тримесечие на 2011 г., при отчетени 20 часа от всяко дежурство
или 537.5 часа при отчитане на 24.5 часа от дежурството, при нормална
продължителност на работния ден от 512 часа; м. януари 2012 г. – 176 часа, в
т.ч. 2 дежурства по 24 часа; м. февруари 2012 г. – 164 часа, в т.ч. 7 дежурства
по 24 часа; м. март 2012 г. – 160 часа, в т.ч. 4 дежурства по 24 часа, или общо
500 часа за първото тримесечие на 2012 г., при отчетени 20 часа от всяко
дежурство или 558.5 часа при отчитане на 24.5 часа от дежурството, при нормална
продължителност на работния ден от 520 часа; м. април 2012 г. – 140 часа, в
т.ч. 7 дежурства по 24 часа, м. май 2012 г. – 180 часа, в т.ч. 8 дежурства по
24 часа; м. юни 2012 г. – 140 часа, в т.ч. 5 дежурства по 24 часа, или общо 460
часа за второто тримесечие на 2012 г., при отчетени 20 часа от всяко дежурство
или 550 часа при отчитане на 24.5 часа от дежурството, при нормална
продължителност на работния ден от 488 часа; м. юли 2012 г. – 160 часа, в т.ч. 6
дежурства по 24 часа; м. август 2012 г. – 160 часа, в т.ч. 8 дежурства по 24
часа; м. септември 2012 г. – 157.5 часа, в т.ч. 7 дежурства по 24 часа, или
общо 477.5 часа за третото тримесечие на 2012 г., от които за м. юли и август –
отчетени по 20 часа от всяко дежурство, а за месец септември – по 22.5 от всяко
дежурство или 554.5 часа при отчитане на 24.5 часа от дежурството, при нормална
продължителност на работния ден от 512 часа; м. октомври 2012 г. – 180 часа, в
т.ч. 8 дежурства по 24 часа и м. ноември 2012 г. – 168.5 часа, в т.ч. 5 дежурства
по 24 часа, или общо 348.5 часа за двата месеца от четвъртото тримесечие на
2012 г., отчитани по 22.5 от всяко дежурство или 374.5 часа при отчитане на
24.5 часа от дежурството, при нормална продължителност на работния ден от 360 часа.
От
заключението се установява също, че за процесния период от 30.11.2009 г. до 30.11.2012
г., основното месечно възнаграждение на ищеца е било в размер на 583.00 лева
/от които 259.00 лева – за “длъжност” и 324.00 лева – за “звание”/ и на тази
база вещото лице е определило часовата ставка за положен извънреден труд – 5.21
лева, при съобразяване на чл. 211 ал. 6 от ЗМВР /увеличаване на
възнаграждението с 50 %/.
Вещото
лице е изчислило и часовете занятия, в които е участвал ищецът в рамките на
процесния период, с посочване съответния брой часове по тримесечия и дължимите
суми според часовата ставка, с общ брой часове – 93, на обща стойност 547.05
лева.
В
заключението и изготвени към него справки, са дадени варианти на дължимото
обезщетение за извънреден труд. При вариант за положен труд над норматива на
база 24 часа при 24 часов график, отчетени като обичайно дежурство,
обезщетението е изчислено в размер на 2271.56 лева за отработени 436 часа, а
при вариант за положен труд над норматива на база 24.5 часа служба при 24 часов
график, т.е. с включване на времето за развод и отвод, обезщетението е
изчислено в размер на 2862.90 лева за отработени 549.5 часа.
Даден
е и вариант на дължимото обезщетение като „време на разположение” /24 ч.-20
ч./, съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата на работната заплата – по 0.25
лв. на час, сравнени с нормативно определените при 5-дн.работна седмица и 8
часов работен ден, по тримесечия, с общ
размер на обезщетението от 109.00 лева.
Представен
е и четвърти вариант на определяне на обезщетението за положен труд над
норматива на база 22 часа и 30 минути служба при 24-часово дежурство по
тримесечия в рамките на процесния период, с общ размер на обезщетението 786.71
лева.
В
допълнителна справка към заключението са дадени отработените часове нощен труд
през процесния период – всичко 1816 часа, на обща стойност 454.00 лева.
Съдът е
сезиран с обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.
211 ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗС,
за заплащане на обезщетение за извънреден труд, иск с правно основание чл. 67
ал. 3, т. 4 от ЗДСл. /в редакцията, ДВ, бр. 43 от 2008 г./ и чл. 67 ал. 7, т. 1
от ЗДСл. /в редакцията към 01.07.2012 г./, за заплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд, и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забава върху главните вземания за извънреден и
нощен труд.
Легално
определение на понятието “извънреден труд” е дадено в разпоредбата на чл. 143
ал. 1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за
него работно време.
Безспорно е по делото, че страните са обвързани
от служебно правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността
“надзирател” в Затвора – Ловеч и на основание чл. 19 ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС има
качеството на държавен служител в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
/ГД “ИН”/. Правната уредба на отношенията се съдържа в ЗИНЗС, ЗМВР и ППЗИНЗС. ЗИНЗС
регламентира правото на служителя на основно месечно възнаграждение и начина, по
който то се образува – от заплата за категория и заплата за длъжност, чиито
размери се определят съответно от Министерския съвет и Министъра на
правосъдието /чл. 20 ал. 2, 3, 4 от ЗИНЗС/. По отношение на работното време на
държавните служители в ГД “ИН” не се съдържа уредба в ЗИНЗС, поради което,
съгласно чл. 19 ал. 2 от същия, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в ЗМВР, т.е. в случая приложима е разпоредбата на чл.
211 от ЗМВР.
Съгласно чл. 211 ал. 1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а според ал. 3, работното
време на държавните служители, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени се
отчита сумирано за тримесечен период. В ал. 5, т. 2 на същата разпоредба е
предвидено, че работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и
с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал.
3, а съгласно ал. 6, извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл. 301 ал. 5 от ППЗИНЗС, при 24-часов
график на дежурство до 20 часа са постова служба, а според ал. 2, средната
денонощна продължителност на работното време на служителите от
надзорно-охранителния състав за месеца не може да превишава установената
продължителност на работния ден. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, когато
службата се носи без прекъсване, за работно време от 8 часа на постовия се
осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45 минути почивка,
и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка. Предвидено е също, че
служителите от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение
на дежурния главен надзирател, а в ареста - на командира на отделение или
дежурния по арест. Те имат право да почиват, без да се събличат, и не могат да
напускат района на поделението /чл. 301 ал. 6 от ППЗИНЗС/.
В случая е безспорно, а и от събраните доказателства
се установи, че за процесния период от 30.11.2009
г. до 30.11.2012 г., ищецът е изпълнявал службата си на смени с продължителност
от 24 часа. Работното му време е изчислявано сумирано по тримесечия на база 20
часа в дежурство, с изключение на месеците септември, октомври, и ноември на 2012
г., когато работното време е изчислявано на база 22.5 часа служба при 24 часово
дежурство.
Спорен е въпросът дали в рамките на
четирите часа от 24-часовото дежурство, както и дали времето от 15 минути преди
започване на установеното работно време и 15 минути след него, ищецът е полагал
труд, т.е. дали за това време му се дължи заплащане на възнаграждение, което би
имало характер на възнаграждение за положен извънреден труд, доколкото е над
отчетеното сумарно работно време.
От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че през тези 4 часа от 24-часовото дежурство ищецът е бил на
разположение и в готовност да изпълнява възникнали задачи при различни ситуации,
наложили се във връзка със службата му, т.е. изпълнявал е служебни задължения и
по време на почивката. Установи се също, че преди всяко дежурство ищецът е бил
длъжен да се явява 15 минути по-рано за инструктаж и развод, а след приключване
на дежурството се е провеждал втори развод /отвод/ от 15 минути, в който също
задължително е участвал, т.е. и през това време общо от 30 минути, е изпълнявал
трудови функции. Освен това, през годината, от
м. септември до м. юни включително, е участвал веднъж в месеца в занятия с
времетраене от около 3 часа в почивни за
него дни, без да му се заплащат тези часове.
При горните данни съдът приема, че четирите
часа, наречени “почивка”, нямат белезите на същинска почивка, която да не се
включва в работното време, тъй като през времетраенето им, на практика ищецът
не е имал право да напуска работното си място, нито да съблече униформата си и
е следвало да бъде в готовност да изпълнява задълженията си. От това следва, че
тези четири часа са представлявали част от работното време на ищеца, тъй като през
това време той е бил не само на разположение на работодателя, но и фактически е
изпълнявал задълженията си, макар и в по-ограничен обем. В същата насока следва
да се разглеждат и 30-те минути развод и отвод, през които, както се посочи
по-горе, ищецът също е изпълнявал съответни трудови функции, а също и
отделеното време за занятия във връзка със службата.
Следва да се отбележи, че според правната
доктрина, почивката е време, през което работникът или служителят е освободен от
задължението да полага труд, т.е. период, който не е работно време. Нормативно,
регламентация на понятието “почивка” е дадена в Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време и Директива на Съвета 93/104/ЕО от 23 ноември
1993 г., според които “почивка”, съответно “период за отдих”, означава всеки
период, който не е работно време.
От изложеното, съдът намира за неоснователно
позоваването на ответника на т. 16 от Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на
Министъра на правосъдието, с която се разпорежда, че времето за почивка не се
включва и не се отчита за работно време, тъй като доказателствата по делото
сочат, че на практика ищецът е работил във времето си за почивка, поради което
това време следва да се отчете като работно. Касае се за вътрешноведомствен,
ненормативен акт, който при противоречие със закона не може да намери приложение
в регулираната материя, поради което съдът не го съобразява при решаващия си
извод.
Неоснователен е и
довода на ответника, че четирите часа почивка в рамките на дежурството следва
да се разглеждат като “време на разположение”. Легално определение на понятието
“време на разположение” се съдържа в Инструкция рег.№ Iз-343 от 05.03.2009 г. за реда за разпределяне на работното
време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането
му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от
Министерството на вътрешните работи. Съгласно т. 3 от ДР на инструкцията,
“време на разположение” е времето, през което служителят е на разположение на
ръководителя си извън работното си място с готовност при необходимост да изпълни
служебните си задължения, т.е. касае се за хипотеза, когато служителят е извън
работното си място, а в случая, от доказателствата по делото се установи, че
трудът е полаган от служителя в рамките на работното му място във времето за
почивка.
С оглед на изложеното, съдът счита, че ищецът
има основание да претендира компенсиране на положен извънреден труд чрез
неговото заплащане, тъй като е полагал труд по време на установената 4-часова
почивка в рамките на 24-часовото дежурство, както и по време на 15-минутния развод
и отвод преди и след всяко дежурство и по време на ежемесечните служебни
занятия, провеждани в почивен за него ден.
Относно
дължимия размер обезщетение, съдът съобразява заключението на вещото лице във
варианта, даден за положен труд над норматива на база 24.5 часа при 24 часов
график, тъй като именно този вариант е в съответствие с фактическата обстановка
по делото. От заключението в този вариант е видно, че действително отработеното
време от ищеца за процесния период, при отчитане на времето, в което е бил в
платен годишен отпуск или в друг законоустановен отпуск, с включване на 30
минути време за развод и отвод, е общо 6629.5 часа, а времето на участие в
занятия за периода е в размер на 93 часа, или общо отработено време 6722.5 часа.
Нормативно установеното работно време за същия период е 6080 часа, като
разликата от 642.5 часа представлява положен извънреден труд и за него
ответникът дължи заплащане на обезщетение, което е изчислено от вещото лице в
размер на 2862.90 лева за отработени 549.5 часа на база 24.5 ч. при 24 часово
дежурство и 547.05 лева – за отработени 93 часа занятия, или общо дължима сума
обезщетение 3409.95 лева.
Ищецът
претендира положен от него извънреден труд в процесния период за 583 часа, на
стойност 4 082.99 лева, т.е. в по-малък брой часове от установените
по-горе, но на по-голяма стойност. При спазване принципа на диспозитивното
начало, искът следва да бъде уважен в рамките на заявените от ищеца часове, но
на стойност, установена от вещото лице във възприетия по-горе вариант.
С
оглед на изложеното, искът с правно основание чл. 211 ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 19 ал. 2
от ЗИНЗС, се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен в размер на сумата 3409.95 лева, представляваща
обезщетение за положен от ищеца извънреден труд общо от 583 часа в периода от 30.11.2009
г. до 30.11.2012 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на завеждане на делото /11.12.2012 г./ до окончателното й изплащане,
като искът за разликата до пълния претендиран размер от 4082.99 лева следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При
този изход на процеса относно главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. В случая се касае за неизпълнение на
парично задължение, поради което, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи
заплащане на обезщетение на кредитора в размер на законната лихва от деня на
забавата, т.нар. мораторна лихва. Относно началния момент на забавата следва да
се има предвид, че съгласно чл. 25 ал. 1 от Инструкция рег.№ Iз-343 от
05.03.2009 г., възнаграждението за извънреден труд е следвало да се включи в
месечното възнаграждение и да се изплати в месеца, следващ отчетния период. При изготвяне на експертизата вещото лице е
констатирало, че през процесния период били изпращани указания от ГД “ИН”-София
по изпълнение на съответния годишен бюджет, където са определяни срокове за
представяне на платежните нареждания в банките за изплащане на заплатите на
служителите в регионалните дирекции – от 20 до 25 число на съответния месец. С
оглед на това, вещото лице е съобразило тези указания и е изчислило лихвата върху
всяко вземане за обезщетение по тримесечия, с начална дата по периоди, считано
от 25-то число на съответния месец.
Съдът
възприема така изложения вариант на изчисление на лихвата с посочения начален
момент – от 25-то число на съответния период, предвид установените данни, че
заплатите на служителите в регионалните дирекции са изплащани в рамките от 20
до 25 число на съответния месец, т.е. предвид липсата на точна дата на
извършване на плащанията, следва да се приеме, че това е 25-число на съответния
месец и тъй като обезщетението за извънреден труд е следвало да се включи в
месечното възнаграждение в месеца, следващ отчетния период, съгласно цитираната
по-горе Инструкция, ответникът се счита в забава, считано от 25-то число на
всеки от периодите.
От
заключението се установява, че общият размер на лихвата за забава върху изчисленото
в общ размер обезщетение от 2862.90 лева, е 424.96 лева с начален период от 25-то
число на месеца, следващ отчетния период, до датата на подаване на исковата молба
/11.12.2012 г./, а върху обезщетението от 547.05 лева – за отработени 93 часа
занятия, е 78.27 лева, или общо лихва 503.23 лева. В този общ размер
обезщетение за забава не се включва такова за месеците октомври и ноември на
2012 година, тъй като подаването на
исковата молба /на 11.12.2012 г./ предхожда настъпването на падежа на
главното вземане за тези месеци /25.01.2013 г./, като ищецът следва да има
предвид, че му се присъжда законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба.
С
оглед на това, искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за забава върху вземането за обезщетение за извънреден труд, следва
да бъде уважен в размер на сумата 503.23 лева и с начален период от 25.01.2010
г. до заявения в исковата молба краен период - 30.11.2012 г., а за разликата до
пълния претендиран размер от 625.42 лева и за периода от 30.11.2009 г. до 24.01.2010
г., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По претенцията за заплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1 от ЗДСл., този закон урежда възникването, съдържанието и
прекратяването на служебните правоотношения на държавните служители, доколкото
друго не е предвидено в специален закон. В случая ищецът е държавен служител
при ГД “ИН” и законът, уреждащ служебното му правоотношение е ЗИНЗС, който в
чл. 19 ал. 2 препраща към ЗМВР. В разпоредбата на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР са
изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните
служители, но сред тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. Налице е и
изрична разпоредба на чл. 302 ал. 1 от ППЗИНЗС, според която служителите от
надзорно-охранителния състав, към който безспорно се числи ищецът като
“надзирател”, не получават компенсация за положен нощен труд. Както се посочи
по-горе в настоящото изложение, същите работят на 24-часови дежурства и
положеният от тях нощен труд несъмнено е част от всяко 24-часово дежурство. При
тези данни, предвид специалните разпоредби на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР и чл. 302
ал. 1 от ППЗИНЗС /независимо че е подзаконов нормативен акт, същият е издаден
по приложение на специалния в случая ЗИНЗС/, съдът намира за неприложима общата
норма на чл. 67 ал. 3, т. 4 от ЗДСл. /в
редакцията към 2008 г./, съответно чл. 67 ал. 7, т. 1 от ЗДСл. /в редакцията
към 01.07.2012 г./, предвиждаща допълнително възнаграждение за положен от
държавните служители нощен труд.
С оглед на
изложеното, предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен от ищеца нощен труд в рамките на процесния период, се явява изцяло
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, което налага отхвърляне и
на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху претендираното
възнаграждение за нощен труд.
При този изход на
процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 343.61 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, в писмено становище е заявил претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8
от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 115.41 лева
-юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК, ответникът дължи в полза на Ловешкия районен съд държавна такса /4
% върху размера на всеки от исковете, но не по-малко от 50.00 лева – чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, или в
случая ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия
районен съд сумата 186.40 лева, представляваща държавна такса върху размера на
уважените искове, от която: 136.40 лева – за главния иск и 50.00 лева за
акцесорния иск. На същото основание, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 59.89 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда, съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
“ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от Главен директор – гл. комисар Митко Д., на основание чл. 211 ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗС, да
заплати на Б.Д.Б., ЕГН **********,***, сумата 3 409.95 лв. /три хиляди
четиристотин и девет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за положен извънреден труд общо от 583 часа в периода от 30.11.2009
г. до 30.11.2012 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на завеждане на делото /11.12.2012 г./ до окончателното й изплащане, като
искът за разликата до пълния претендиран размер от 4 082.99 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
“ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от Главен директор – гл. комисар Митко Д., на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Б.Д.Б., ЕГН **********,***, сумата 503.23 лв. /петстотин и три лева и
двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
за периода от 25.01.2010 г. до 30.11.2012 г., а за разликата до пълния
претендиран размер от 625.42 лева и за периода от 30.11.2009 г. до 24.01.2010
г., ОТХВЪРЛЯ искът, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Д.Б., ЕГН **********,***,
против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр. София, бул.
“Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор – гл. комисар Митко Д.,
иск с правно основание чл. 67 ал. 3, т.
4 от ЗДСл. /в редакцията, ДВ, бр. 43 от 2008 г./ и чл. 67 ал. 7, т. 1 от ЗДСл.
/в редакцията към 01.07.2012 г./, за заплащане на сумата 452.00 лв.
/четиристотин петдесет и два лева/ - допълнително възнаграждение за положен нощен
труд за периода от 30.11.2009 г. до 30.11.2012 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане на делото /11.12.2012 г./ до
окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД,
за заплащане на сумата 66.84 лв. /шестдесет и шест лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху сумата 452.00 лева за
периода от 30.11.2009 г. до 30.11.2012 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
“ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с горните данни, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
да заплати на Б.Д.Б., с
горните данни, сумата 343.61 лв. /триста четиридесет и три лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., с горните данни, на
основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА”, с горните данни, сумата 115.41
лв. /сто и петнадесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с
горните данни, на основание чл. 78 ал. 6
от ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 186.40 лв. /сто осемдесет и шест лева и четиридесет
стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове,
както и сумата 59.89 лв. /петдесет и девет лева и осемдесет
и девет стотинки/, представляваща възнаграждение за вещо лице, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: