Решение по дело №232/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20227190700232
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 37

 

Гр. Разград, 10 март 2023 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                                            

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …….  разгледа докладваното от съдията дело № 232 по описа за 2022 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 19, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие (ППЗЗДН).  

         Образувано е по жалба на Сдружение „Център за подкрепа на жени в село Стражец“ против т. ІV.1. от Заповед № ЛС-04-323/22.07.2022 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал.1, т. 7 от ППЗЗДН е отказано финансиране на заявения от сдружението проект, тъй като не притежава тригодишен предишен опит при кандидатстване по проекти за предоставяне помощ на пострадали лица и на извършители на домашно насилие.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че в тази част оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неизяснени факти и обстоятелства от значение за спора и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Иска се тя да бъде отменена, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира  се и заплащане на деловодните разноски по производството.

         Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

         Разградският административен  съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

         Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че със Заповед № ЛС-04-241/ 06.06.2022 г. на министъра на правосъдието ( л. 20- л. 21 от адм. д. №7552/2022 г. на АССГ) е обявен конкурс за финансиране на  програмите и обучението, посочени в чл. 6, ал. 7 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). С нея са утвърдени насоките за кандидатстване, точкова система за оценка на проектите, насоки за отчитане на изпълнението им, формуляр за кандидатстване. Определени са срокът, мястото и начинът, по който могат да се подават формулярите от кандидатите. Със Заповед № ЛС-13-39/ 02.04.2021г. ( л. 11 от адм. д. №7552/2022 г. на АССГ), изменена със Заповед № ЛС-13-66/20.06.2022 г. ( л. 102 от адм. д. №7552/2022 г. на АССГ) е назначена комисия, която да провери съответствието и да оцени подадените проектни предложения. 

В определения срок жалбоподателят е подал формуляр за кандидатстване с проектно предложение, с наименование „Последната минута“ ( л. 41- л. 54 от адм. д. №7552/2022 г. на АССГ), в който като предишен опис е посочено участието на сдружението като партньор при изпълнението на проект „Търся безопасна точка“  през 2021 г., финансиран от Министерството на правосъдието  и проект „Създаване на кризисен център за жертви от домашно насилие в област Разград“ през 2019 г., финансиран от Офиса за военно сътрудничество,  Програма за хуманитарна помощ на посолството на САЩ в България. Отразено е също така, че в периода 2008 г. – 2011 г. сдружението е участвало в създаване на Коалиция за промени в Закона за защита от домашното насилие и е реализирало три проекта, с подкрепата на Световния фонд на жените, САЩ, насочени към подпомагането на безработни жени, предимно от малцинствени групи.

На свое заседание, проведено на 27.06.2022 г. назначената комисия е пристъпила към оценка на проектните предложения и е приела, че Сдружение „Център за подкрепа на жени в село Стражец“ няма тригодишен предишен опит при кандидатстване по проекти за предоставяне помощ на пострадали лица и на извършители на домашно насилие. Въз основа на това и на основание чл. 16, ал. 1, т. 7 от ППЗЗДН и т. 2. 3 от Насоките за кандидатстване с проекти през 2022 г. (л. 22- л. 27 от  адм. д. №7552/2022 г. на АССГ)  единодушно е решила да не разглежда проектното предложение по същество и да предложи на министъра на правосъдието да откаже неговото финансиране.

Действията и решенията на комисията са отразени в приложения протокол ( л. 103- л. 104 от адм. д. №7552/2022 г. на АССГ), който установява, че събранието е проведено в присъствието на всички членове, а решенията са взети с предвидения за това кворум по чл. 15, ал. 3 от ППЗЗДН и надлежно мотивирани. Въз основа на него е изготвена и Докладна записка от председателя на комисията до министъра на правосъдието (л. 105- л. 106 от адм. д. №7552/2022 г. на АССГ).  

При така установените факти с оспорената т. ІV.1. от Заповед № ЛС-04-323/22.07.2022 г. на министъра на правосъдието на основание чл. 16, ал.1, т. 7 от ППЗЗДН е отказано финансиране на заявения от сдружението проект, тъй като не притежава тригодишен предишен опит при кандидатстване по проекти за предоставяне помощ на пострадали лица и на извършители на домашно насилие. В тази част заповедта е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

         Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ППЗЗДН. Той е издаден в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган да откаже исканото финансиране. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел. Съгласно приложената разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ППЗЗДН едно от изискванията, на които трябва да отговаря кандидатът за финансиране, е наличието на тригодишен предишен опит при кандидатстване по проекти за предоставяне помощ на пострадали лица и на извършители на домашно насилие. Следователно законодателят определя, че този опит следва да е като кандидат за финансиране на проекти със специална насоченост - предоставяне помощ на пострадали лица и на извършители на домашно насилие.

В попълнения формуляр и приложенията към него жалбоподателят не е посочил, че притежава такъв тригодишен специфичен опит. Отразени са само две инициативи със сходен предмет, в които сдружението е участвало като партньор  - проект „Търся безопасна точка“  през 2021 г., финансиран от Министерството на правосъдието  и проект „Създаване на кризисен център за жертви от домашно насилие в област Разград“ през 2019 г., финансиран от Офиса за военно сътрудничество,  Програма за хуманитарна помощ на посолството на САЩ в България. Видно от приложената Заповед № ЛС-04-362/ 13.07.2021 г. на министъра на правосъдието (л. 39- л. 41) първият проект е одобрен и финансиран след провеждане на конкурс по реда и при условията на ППЗЗДН. За втория проект не са представени доказателства, които да установяват, че той е  финансиран след  кандидатстване с проекти, каква е била процедурата за това, какви са били редът и условията за тяхното одобряване и отпускане на финансова помощ.  Описанието на другите дейности не установява по еднозначен начин, че те са били насочени към подпомагане на пострадали лица и/или на извършители на домашно насилие. Наред с това не са представени и доказателства, които да установяват имало ли е  открита процедура за кандидатстване с проекти, какви са били редът и условията за тяхното допускане, одобряване и финансиране. 

С оглед на това съдът намира, че правилно и обосновано е прието, че жалбоподателят не е посочил и не е доказал наличието на тригодишен предишен опит при кандидатстване по проекти за предоставяне помощ на пострадали лица и на извършители на домашно насилие.

При преценката дали едно проектно предложение отговаря на нормативно определените критерии, както помощната комисия, така и министърът на правосъдието са ограничени от заявените в него факти и обстоятелства. След като е изтекъл определеният срок, е недопустимо на някой от кандидатите да се предоставя възможност да допълва и поправя формуляра си за участие и своето проектно предложение, като въвежда нови факти и обстоятелства, които са от значение за неговата оценка. Това би довело до привилегировано отношение към този кандидат и  неравно третиране на участниците в конкурсната процедура. В тази насока е и правилото, заложено в т.8.2. от Насоките за кандидатстване, според което оценката на проектите се извършва на основата на информацията, съдържаща се във формуляра за кандидатстване, въз основа на одобрените критерии, които се измерват със съответния брой точки.

Недопустимо е и едва в съдебното производство да се навеждат такива нови факти и обстоятелства, които не са заявени във формуляра на кандидата и проектното му предложение, не са били известни на помощната комисия и административния орган, поради което не са били проверени и ценени от тях в хода на проведения конкурс.

Според разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДН при несъответствие на проекта с критериите по чл. 16, ал. 1 от ППЗЗДН се отказва финансиране. В казуса жалбоподателят не е посочил във формуляра си за кандидатстване, че има тригодишен предишен опит при кандидатстване по проекти за предоставяне помощ на пострадали лица и на извършители на домашно насилие, в който смисъл е въведеният критерий по чл. 16, ал.1, т. 7 от ППЗЗДН. Не е представил и доказателства в тази насока. Ето защо правилно и законосъобразно е прието, че неговото проектно предложение не съответства на този законов критерий и е отказано да бъде финансирано.    

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че предявената жалба е недоказана и неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран така и  на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „Център за подкрепа на жени в село Стражец“ против т. ІV.1. от Заповед № ЛС-04-323/22.07.2022 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано финансиране на заявения от сдружението проект.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ : /п/