№ 342
гр. Варна , 26.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500188 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№ 261195/03.12.2020г. на С. Д. И., **********, чрез назначения по делото особен
представител адв. К.Г., против Решение № 67/24.11.2020 г., постановено по гр.д. №
1494/2019 г. по описа на Районен съд - Провадия, II-ри състав.
Съдът, след като извърши проверка досежно редовността и допустимостта на
производството, констатира че въззивната жалба е надлежно администрирана от
първоинстанционния съд. Държавна такса по нея не се дължи на осн. чл. 83, ал. 1, т.5 от
ГПК, но не е заплатена в цялост дължимата държавна такса за производството по
предявения установителен иск пред първата инстанция.
Първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл с решението си
по предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
срещу С. Д. И., **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми: сума в размер на 755.91 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем № 3011461/08.08.2017 г., сключен между ответницата и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
/правоприемник на който е Агенция за събиране на вземания” АД, понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г.; сума в размер на 75.63
лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.11.2017 г. до 18.05.2018 г.; сума в
размер на 490.84 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 17.11.2017 г. до 18.05.2018 г.; сума в размер на 96.80 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 04.11.2017 г. до 03.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.06.2019 г., до
1
окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена Заповед № 574/05.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 802/2019г. на РС -
Провадия.
Посочените вземания почиват на различно основание, затова и в производството по
иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК държавната такса се определя за всяко от
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение поотделно и на осн. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, същата е в размер
на 4 % от цената на иска, но не може да е по-малко от 50 лева. Следователно и с оглед
размера на вземанията за всяко от тях се дължи държавна такса в размер на 50 лв., или общо
200 лева. От нея следва да се приспадне заплатената в заповедното производство такса в
размер на 28.38 лева, изчислена на база общия размер на предявените вземания в размер на
2 % от интереса, съгласно чл. 12 от Тарифата. Така, за първоинстанционното производство е
следвало да се досъбере държавна такса в размер на 171.62 лева. На ищеца обаче, са дадени
указания и по делото се съдържат доказателства за заплатени само 28.38 лева. Следователно
дължима е останала държавна такса от 143.24 лева, за което следва да се предприемат от
първоинстанционния съд действия за събирането им по реда на чл. 77 ГПК преди изпращане
на делото на въззивния съд.
Отделно от горното, съставът на въззивния съд констатира, че в издадената заповед за
изпълнение,вземанията по която са предмет на исковете по чл.422 ГПК, по ч.гр.д. 802/2019г.
по описа на РС – Провадия, е допусната очевидна фактическа грешка досежно датата на
процесния договор за кредит. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
решението, предмет на настоящото въззивно производство, е посочена дата на договора за
паричен заем №3011461 – 08.08.2017г., а в издадената Заповед за изпълнение
№547/05.06.2019г. за дата на сключване на договора за паричен заем е посочена 05.12.2017г.
Компетентен да събере дължимата държавна такса за исковото производство и да
отстрани очевидната фактическа грешка в заповедта за изпълнение е първоинстанционният
съд, поради което производството по въззивната жалба следва да се прекрати, а делото да се
върне на ПРС за извършване на действия по събиране на дължимата държавна такса по
предявените искове, за която ищецът е останал задължен и отстраняване на ОФГ по ч.гр.д.
802/2019г. по описа на РС – Провадия.
След произнасянето на ВРС, делото следва да бъде върнато на Варненски окръжен
съд за произнасяне по депозираната въззивна жалба.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №188/2021г. по описа на Варненски
окръжен съд, търговско отделение.
2
ВРЪЩА гр.д.№ 1494/2019 г. на Районен съд - Провадия, за събиране на дължимата за
първоинстанционното производство държавна такса по реда на чл. 77 от ГПК и
отстраняване на очевидна фактическа грешка по ч.гр.д. 802/2019г. по описа на РС –
Провадия, съгласно мотивите на настоящото определение.
След надлежното администриране, делото да се изпрати обратно на ОС - Варна за
произнасяне по жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3