Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 393/27.09.2021г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 357 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Венцислав Х.Д. ***, чрез процесуалния му
представител адвокат Г.Г. *** против Решение №260203 от 12.07.2021 година на
Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 499 по описа за 2021 година. С
обжалваното съдебно решение въззивния съд е потвърдил Наказателно постановление
№ 21-0996-000727 от 05.04.2021год.
издадено от
Началник сектор „ПП“ при ОД МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018
на министъра на вътрешните работи. С наказателното постановление на Венцислав Х.Д. ***, са наложени административни
наказания, както следва: глоба в размер на 1000.00лева /хиляда лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца /дванадесет месеца/, на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено административно нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00лева на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП
Касационният жалбоподател Венцислав Х.Д. ***,
чрез процесуалния му представител адвокат Г.Г. *** редовно призован, не се явява и не
се представлява. В жалбата излага доводи за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че събраните по
делото гласни доказателства и депозираните възражения от касатора в хода на
административно наказателното производство подкрепят твърдението му, че „не е
управлявал“ лекия автомобил. Твърди се, че неправилно въззивния съд е кредитирал
показанията на полицейските служители, тъй като в хода на производството са
събрани други които ги опровергават. Моли за отмяна на въззивното решение и
издаденото НП.
Ответника по касационната жалба ОД МВР – Монтана се представлява
от главен юрисконсулт Катя Димитрова, която оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност
на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят
на извода за извършено административно нарушение, санкционния акт е бил
постановен при спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е
приел от фактическа страна, че на 14.03.2021г. в
05:00ч. в Община Монтана, на път втори клас № 81, в района на км.97+200
полицейските служители от сектор „ПП“ при ОД МВР – Монтана разпитаните
свидетели Младен Добренов и Витан Георгиев забелязали, че срещу тях се движи
лек автомобил марка ,,Пежо, с рег.№ М4847ВТ с включени дълги светлини.
Полицейските служители присветнали на водача да смени светлините на къси,
понеже ги заслепява, но той не сторил това. Тогава патрулния автомобил, в който
били полицейските служители обърнал посоката на своето движение и тръгнал след
лекия автомобил, като подали светлинни и звукови сигнали след водача за да спре
за проверка. След кръговото движение на КПП -. Враца по посока за гр.
Берковица, автомобилът спрял. Свидетелите Младен Добренов и Витан Георгиев
извършили полицейска проверка и констатирали, че водачът на автомобила бил Венцислав
Х.Д. ***, като на предната седалка бил неговия баща Христо Д.. Касатора бил
тестван за алкохол с техническо средство Алкотест
7510 с фабричен номер ARNA - 0156,
който отчел 0.85 промила в издишания от водача въздух, като му бил издаден и
талон за медицинско изследване от което касатора не се възползвал. Наред с
установеното количество алкохол в издишания въздух при проверката било
констатирано, че касатора не представя СУМПС и КТ. По повод констатираните
нарушения на касатора е съставен АУАН серия GA с №307282, който му бил връчен лично и
подписан от него без възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН касатора
депозирал възражения като оспорил факта, да е управлявал лекия автомобил и да е
субект на констатираните с АУАН административни нарушения.
Тъй като възраженията били приети
за неоснователни, при изисканите сведения от полицейските служители
административно наказващия орган издал оспореното НП.
От правна страна съдът е приел, че при
провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на
които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане
на съответните наказания. Ръководейки се от принципа за разкриване на
обективната истина въззивния съд е събрал относимите по делото писмени
доказателства, които е анализирал поотделно и в своята съвкупност. Не е дал е
вяра на събраните по съответния процесуален ред гласни доказателства по
отношение на доведените от жалбоподателя свидетели, сочени от него като очевидци
на нарушението и правилно не ги е кредитирал, тъй като при съвкупна преценка на
доказателствата по делото е приел, че същите за заинтересовани от изхода му. Показанията
на св.Василена Йорданова, която твърди, че е „управлявала автомобила“ и живее
на съпружески начала с административно наказаното лице приемайки ги за
изолирани и неподкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства
възивния съд правилно не ги е кредитирал. Те противоречат на установеното с
АУАН, а длъжностните лица, съставили и свидетелствали в АУАН удостоверяват
непосредствено установеното и извършеното пред тях в акта. АУАН е съставен от
тях в качеството им на длъжностни лица, в установената от закона форма и
съставлява официален документ.
Още повече, че показанията на св. Йорданова се
опровергават от показанията на свидетелите Младен
Добренов и Витан Георгиев който възивния съд правилно е кредитирал
поради липсата и на заинтересованост от изхода на делото и поради факта, че
същите косвено се подкрепят от събраните писмени доказателства.
В тази връзка настоящия касационен състав
следва да допълни, че при анализа на доказателствата показанията на св.Василена
Йорданова и Христо Д. дадени пред въззивния съд са действително изолирани и в
насока изграждане на защитна позиция на касатора, поради което може да се
направи логичен и житейски извод, че въведените възражения относно факта, „..че
не е управлявал МПС-то…“ пред въззивния съд, действително се явяват изолирани и
неподкрепени с други доказателства които да ги опровергават.
Въззивния съд е постановил един правилен,
обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Тъй като безспорно от събраните доказателства
се установява, че административно наказаното лице, настоящ касатор на
визираната в акта и наказателното постановление дата, час и място, като водач
на лек автомобил марка ,,Пежо, с рег.№ М4847ВТ е
управлявал същия след употреба на алкохол установена с техническо
средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA - 0156, който отчел 0.85 промила в издишания
от водача въздух, както и че същият при проверката не представил СУМПС и КТ.
Настоящият състав не споделя
изложените в касационната жалба доводи свързани с управлението на МПС-то, тъй
като в
понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и
задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното
средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици в какъвто см. е
Постановление №1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и по настоящем.
Тъй като, спора е изяснен от фактическа
страна и въззивния съд е изложил мотиви относно фактическата обстановка,
настоящата съдебна инстанция счита, че в случая може да се направи безспорен
извод, че административно наказаното лице е извършило описаните нарушения на
разпоредбите на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Нарушенията се потвърждават по безспорен
начин както от събраните по делото писмени доказателства, в това число и от неопроверганата
доказателствена сила на съставения АУАН, така и от факта, че касатора е
подписал при съставянето му АУАН без възражения, които изцяло кореспондират с
установеното от административно наказващият орган.
Настоящият съдебен състав счита, че
законосъобразно административнонаказващия орган е наложил предвидените в
приложимия материален закон административни наказания, които са в рамките и
границите предвидени в санкционната норма, при точно отчитане на степента на
обществена опасност на нарушението и личността на нарушителя. Следва да се
посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като защитимия интерес е свързан с живота и здравето на участниците в
движението, тоест случая не може да се приеме, че е маловажен.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК и
действащата към момента на административното нарушение Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81
от 2.10.2018 г., като споделя напълно направените въз основа на тях правни
изводи.
От анализа на доказателствата по делото се
установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
По същество на спора, съдът намира фактът на
извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Разпоредбата
на чл. 189, ал.2
от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда
фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената
презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такива годни доказателства не са противопоставени.
При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото
доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка,
която се възприема и от касационния състав.
По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53, ал.2 ЗАНН за налагане на административно наказание.
При постановяване на обжалваното решение не
са допуснати нарушения на материалния закон в случая ЗДвП или съществено
нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни
основания. АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Като е потвърдил
процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран,
обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260203 от 12.07.2021
година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 499 по описа за 2021
година, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 21-0996-000727 от 05.04.2021год. издадено от Началник сектор „ПП“ при
ОД МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на
вътрешните работи.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: