Решение по дело №300/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба от ГД „Боец-България обединена с една цел“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Панония“, бл.4, вх.3, ап.157 , представлявано от Г.Б.Г., против Решение № ГС-05-50/03.12.2020г. , издадено от Главния секретар на ДНСК , с което е отказан достъп до информация по Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх.№ ГС-393-13-695/20.11.2020г.

Твърди се от жалбоподателя, че решението е нищожно , тъй като издалото го лице няма компетентност да издава актове по ЗДОИ. Сочи се, че исканата от тях информация е официална по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗДОИ , както и че е налице надделяващ обществен интерес спрямо тази информация , което изключва правото на ДНСК да не я предостави. Сочи се , че и без отправено искане ДНСК  е задължена да информира обществото за всички обстоятелства , които са ѝ станали известни относно посочения обект на основание чл.14,ал.2 и чл.15,ал.1,т.15 от ЗДОИ.  

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ответника като нищожен или незаконосъобразен. Не се оспорва решението в частта, в която искането на сдружението /т.4 от заявлението/ е препратено на компетентен орган. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата–Главния секретар на ДНСК-София , не е взел становище.  

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№ ГО-393-13-695/20.11.2020г. жалбоподателят ГД „Боец-България обединена с една цел“ е поискал по реда на ЗДОИ да му бъде предоставена следната информация : 1. Да им бъде предоставена информация относно наличието на проверки и контрол върху строителната дейност на българските компании и чуждестранни компании, които се намират в качеството си на изпълнители и подизпълнители на проекта „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз" ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница" , а именно : „Булгартрансгаз“ ЕАД, „Главболгарстрой“ АД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД, „Стримона строй“, „Турбо Машина България“ЕООД, „Нова строй Тийм“ ЕООД, „Бонатти С.П.А“, „Макс Щрайхер С.П.А", „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л“- клон България, “Аркад Енджиниъринг енд Констракшън“, “Аркад" С.П.А.,, „Ай Ди Си“ (Infrastructure Development and Construction), OAO „Белтрубопроводстрой“, като се представят копия от протоколите от извършените проверки и направените констатации; 2. Във връзка с изпълнението на същия проект се искат копия от всички строителни разрешения за всички обекти, които проекта обхваща. 3. Искат се и справка - копия на документи, за всички действия на ДНСК, касаещи проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз" ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница".

Поискано е информацията да бъде предоставена в писмена форма и в електронен вид на посочения и-мейл.

С обжалваното Решение Главният секретар на ДНСК се е произнесъл по подаденото заявление, като е постановил изричен отказ да предостави поисканата информация. Посочено е в решението , че исканата информация от т.1 до т.3 вкл. представлява служебна информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ като разпоредбата на чл.13,ал.2,т.1 от ЗДОИ дава възможност на административния орган да откаже достъп до нея , когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение . Приел е, че исканата информация е именно такава по чл.11 от ЗДОИ , достъпът до която е ограничен на основание чл. 13,ал.2,т.1 от ЗДОИ и няма характер на обществена информация по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗДОИ. В частта относно искането, отправено в т.4 от заявлението , същото е препратено по компетентност на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на основание чл.32,ал.1 от ЗДОИ.

По делото са събрани гласни доказателства за установяване наличието на завишен обществени интерес относно проекта , като са представени и публикации от различни социални платформи .

От ответника по делото в административната преписка е приложена Заповед № РД-13-127/24.07.2019г. за възлагане на правомощия на главния секретар на ДНСК от началника на ДНСК , като съобразно т. 9 от заповедта са му предоставени правомощия да взема решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата от ЦУ на ДНСК обществена информация. 

 При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва постановеното решение-заявител, и в срока за обжалване на оспореното решение.  

По същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган , поради което оплакванията в жалбата за нищожност на решението са неоснователни. В случая жалбоподателят е поискал от ДНСК ,като е подал заявление по чл.28,ал.1 от ЗДОИ, предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ. Съгласно чл.28,ал.2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация. Началникът на ДНСК е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, който съобразно изрична законова възможност е предоставил  правомщията си по чл.28 от ЗДОИ на друго лице със заповед за оправомощаване , приложена по делото .

Възражението , че посочената заповед не предоставя правомощия на лицето да подписва решенията , а само да ги взема , което води до нищожност на обжалваното решение , не могат да бъдат споделени. Издаването на решението , вкл.  и неговото подписване , е обективиране на волята на органа на материален носител , а не отделна и самостоятелна правна дейност, поради което издаденото решение е валидно , като постановено от оправомощено лице .

Оспореното решение е издадено в срока по чл. 28 от ЗОДОИ , но е постановено в нарушение на материалния закон и изискването за мотивиране на акта , тъй като изложените мотиви са формални и непълни  и не съответстват на разпоредбите на ЗДОИ.

Съдържащите се в същото фактически и правни основания за постановяването му сочат, че отказът за предоставяне на достъпа до исканата информация е поради това, че поисканата такава е служебна , но не следва да бъде предоставяна , тъй като е такава по чл.13,ал.2, т.1 от ЗДОИ-свързана е с оперативна подготовка на атовете и няма самостоятелно значение  и се създава , събира и съхранява по повод специална процедура. Освен това е посочено, че съгласно ЗУТ контрол осъществява лицето , упражняващо строителен надзор.

Изложените от административния орган съображения за постановяване на отказ са изцяло незаконосъобразни. 

Правото да се търси и получава информация, прогласено с чл. 41, ал. 1 от Конституцията, обхваща задължението на държавните органи, както и органите на местното самоуправление, да осигуряват достъп до обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със ЗДОИ. Съгласно чл.2,ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон лица. Съобразно чл.9 , ал.1 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Чл.10 от ЗДОИ определя коя информация е официална , а именно: информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Чл.11 от ЗДОИ определя коя информация е служебна , а именно: информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Видно от заявлението, жалбоподателят е поискал предоставяне както на официална , така и на служебна обществена информация по смисъла на чл.10 и чл. 11 във вр. с чл.2,ал.1 ЗДОИ, а именно : както , която се съдържа в актовете , издавани от държавни органи, така и такава , която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъпа до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България, като за субектите по посочената разпоредба, е регламентирано задължение да предоставят информацията, създадена или съхранявана в кръга на тяхната компетентност и е налична.

В случая жалбоподателят е поискал предоставяне на обществена информация, касаеща дейността на ДНСК, поради което Началникът на ДНСК е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.

Поисканата информация има характер на обществена по смисъла на горните законови разпоредби. Една информация е обществена, когато са налице двете, визирани в чл.2,ал.1 от ЗДОИ, кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група има характер на обществена информация. Същата обаче следва да е с такъв характер , че да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект-да е обвързана с правомощията и дейността на органа. В случая исканата информация е свързана с обществения живот в страната, тъй като безспорно се касае за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС, поради което информацията по изпълнението на проекта и контрола върху същия е обществено значима.

По отношение на посочената в т.1 и т.3 от заявлението информация е налице и втората предпоставка за определяне на същата като обществена-тя ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая се иска предоставяне на обществена информация от началника на ДНСК като задължен субект за дейността на ДНСК. Съобразно чл. 221,ал.1 от ЗУТ Дирекцията за национален строителен контрол е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, която се състои от централно управление и регионални дирекции.  Разпоредбата на чл.222,ал.1, в.т.1 до т.15 вкл. от ЗУТ разписва правомощията на началника на ДНСК , а разпоредбата на чл.222,ал.2 в т.1 до т.11 от  ЗУТ–на органите на ДНСК. Видно от същите, извършването на контролна дейност е основна функция на ДНСК , поради което искането за предоставяне на информация за тази контролна дейност на ДНСК върху ангажираните дружества, но конкретно върху дейността им по изпълнението на обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ЕАД паралелно на северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница“-обект с национално значение , е основателно. Предвид разписаните правомощия на началника на ДНСК и неговите органи , посочени по-горе, основателно е и искането по т.3 от заявлението за предоставяне на информация за всички други действия на ДНСК , касаещи проекта , които е упражнила съобразно разписаните в ЗУТ правомощия.

По отношение на исканата информация в т.2 от заявлението същата също е обществена по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗДОИ , с характер на официална съобразно чл.10 от ЗДОИ , тъй като исканите разрешения са актове на държавен органи при осъществяване на негова компетентност. Съобразно чл.148,ал.3,т.3,б.б от ЗУТ разрешенията за строеж за обекти с национално значение и/или национални обекти се издават от министъра на регионалното развитие и благоустройство, а съобразно чл. 155,ал.2 от ЗУТ за обекти на техническата инфраструктура по чл. 148, ал. 3, какъвто е процесният обект,  оригиналът на разрешението за строеж се съхранява от органа, който го е издал, като копия от разрешението за строеж се изпраща за съблюдаване и съхраняване в съответната общинска (районна) администрация. Видно от горните разпоредби задължен субект по чл.3,ал.1 от ЗДОИ за поисканите разрешения за строеж са министърът на регионалното развитие и благоустройство , като издател и който има задължение по закон да съхранява същите, и съответната община , която има задължение да съхранява съответните разрешения. Действително съобразно чл.149,ал.5 от ЗУТ органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им, но ЗУТ не вменява задължение на ДНСК да съхранява същите. Освен това ЗУТ предвижда съобщаване на процесните разрешения на заинтересованите лица чрез обнародване в Държавен вестник. Съобразно чл.12,ал.2 от ЗДОИ достъпът до друга официална информация,извън посочената в ал.1 /която се съдържа в нормативни актове/ , когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародване, а съобразно ал.3 по реда на ЗДОИ се осигурява само достъп до официална информация , извън горната , т.е само до такава , която не е обнародвана. Административният орган, обаче , дори и в случай на поискана официална обществена информация, която е обнародвана, няма задължение да предостави същата по реда на ЗДОИ , но е длъжен да посочи изданието, в което тя е обнародвана, броя и датата на издаване.

Предвид на горното няма пречка да бъде предоставена поисканата информация по т.2 от заявлението от ответника, в случай , че ответникът разполага със същата във връзка с осъществявана от него контролна дейност, но в случай , че не разполага е следвало да изпълни задължението си по чл.32,ал.1 от ЗДОИ като препрати заявлението в частта относно т.2 от заявлението  на министъра на регионалното развитие и благоустройство-като издател на поисканите разрешения и задължен субект да съхранява оригиналите на издадените разрешения за строеж, който би могъл да предостави информацията в пълнота съобразно разпоредите на чл.12,ал.4 от ЗДОИ, като бъде уведомен заявителят.   

Вместо посоченото, ответникът в нарушение на горните разпоредби, се е произнесъл и в тази част от заявлението по характера на исканата информация, като е отказал изрично предоставянето й.

Предвид горното обжалваното решение е незаконосъобразно. Поисканата информация е обществена, като същата подлежи на предоставяне съобразно посоченото по-горе.

Не са налице основанията , разписани в разпоредбата на чл.13,ал.2 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа , в частност т.1, на която се е позовал задълженият субект, която ограничава достъпа до служебна обществена информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/. Съобразно чл.13,ал.4 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Освен това посочената от задължения субект разпоредба не е основание за отказ до обществена информация изцяло , а само до ограничаване на достъпа до нея в посочената част. Основанията за отказ са разписани в разпоредбата на чл.37 от ЗДОИ , които също в случая не са налице. Съобразно чл.37,ал.1,т.2 от ЗДОИ, когато  достъпът засяга интересите на трето лице, в случаите на надделяващ обществен интерес не е налице основание за отказ. Видно от чл.13 от ЗДОИ и чл.37 от ЗДОИ,  не се допуска ограничение на достъпа и отказ да се предостави същия и при засягане на интересите на трети лица при надделяващ обществен интерес. Съобразно §.1,т.6 от ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3, като в случая предвид характера на обекта като общественозначим , безспорно е налице надделяващ обществен интерес, който изисква повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 относно осъществявана от тях дейност.  §.1 ,т.5 от ДР на ЗДОИ установява оборима презумция за надделяващ обществен интерес в посочените в разпоредбата хипотези , приложими в случая ,  която следва да бъде преодоляна от задълженото лице , което не е направено от него.

С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон , изискването за мотивиране на акта и целта на закона, поради което следва да бъде отменено , тъй като са налице основания за неговата отмята съгласно чл.146,т.2,4 и т.5 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът следва да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото на основание чл.143 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените за производството разноски в размер на 510 лв , от които 10 лв заплатени за държавна такса по делото  и 500 лв заплатени за адвокатско възнаграждение , поискани от жалбоподателя.  

Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Видин

 

                                     РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № ГС-05-50/03.12.2020г. , издадено от Главния секретар на ДНСК , с което е отказан достъп до информация по Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх.№ ГС-393-13-695/20.11.2020г. , подадено от Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел“ със седалище и адрес на управление гр.Видин, представлявано от Г.Б.Г., в частта относно т.1,т.2 и т.3 от заявлението.

ИЗПРАЩА преписката на Главния секретар на ДНСК за произнасяне по Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх.№ ГС-393-13-695/20.11.2020г. , подадено от Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, представлявано от Г.Б.Г., в частта относно т.1,т.2 и т.3 от заявлението, съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в 24-дневен срок, считано от получаване за изпълнение на препис от настоящето решение.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол – гр.София,  да заплати на Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Панония“, бл.4, вх.3, ап.157 , представлявано от Г.Б.Г., направените по делото разноски в размер на 510/петстотин и десет/лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                    Административен съдия: