Решение по дело №107/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 33

 

гр.Враца,06.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на 21.02.2020г.          в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Миглена Костадинова

като разгледа докладваното  от  съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N107       по описа за 2019  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    С искова молба вх.5520 от 21.06.2019 г. А.Г.В.,ЕГН **********,Д.К.С.,ЕГН **********,  лично за себе си и като майка и законен представител на малолетния Б.Е.А., ЕГН**********,Г.Д.К.,ЕГН********** чрез пъл­номощника им адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес *** са предявили срещу ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.*** при обективно кумулативно и субективно съединяване искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди  търпени от всеки от тях от смъртта на М.Д.К. причинена при ПТП от 20.04.2019 г. и иск за имуществени вреди предявен от Д.К.С.,ЕГН **********.

Сезират съда с искане да поста­нови решение, с което да осъди ответника да им заплати следните суми: А.Г.В.,ЕГН ********** баща-180000лв.,Д.К.С., ЕГН **********-майка,лично за себе си-180000 и сумата от 700лв. -имуществени вреди-разходи за погребението на сина й,като майка и законен представител на малолетния Б.Е.А.,ЕГН**********-брат-60000лв.,Г.Д.К.  ГН ********** -брат-60000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на М.Д.К. причинена при ПТП от 20.04.2019 г.,  ведно със законната лихва върху присъдените суми от 14.06.2019г.- дата­та на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изплащане на обезщетението,а на ищцата Д.К.С., ЕГН **********-майка,и сумата от 700 лв. за претърпени имуществени вреди-разходи за погребението на сина й ведно със законнта лихва върху присъдената сума от 14.06.2019г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изплащане на обезщетението.

При уважаване на исковете претендират сторените в производството разноски.

Поддържа се в исковата молба,че на 20.04.2019 г., около 21:30 часа , на общински път VRC 1037, находящ се между с.Рогозен и с.Сираково, обл.Враца, Г.С.В. управлявал л.а. „***" с peг. № ВР **** ВТ, като заедно с него в автомобила пътувал М.Д.К.. Поради движение с превишена скорост, несъобразена с пътните условия и собствените си възможности,водачът на л.а. загубил контрол върху управлението на автомобила,същият се отклонил вляво на пътното платно по посока на движението, като напуснал пътното платно и се установил в крайпътна канавка.

Ищците поддържат,че при настъпилото ПТП пострадали водачът на лекия автомобил и пътникът в същия автомобил М.Д.К., който получил несъвместими с живота травматични уреждания и починал на място .

За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на РУ - гр. Козлодуй, сектор „ПП" и екип на Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 288р- 4270/21.04.2019 г., като на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано Досъдебно производство № 227/2019 г. по описа на РУП - Козлодуй, пр.пр. № 648/2019 г. по описа на ОП-Враца, което е висящо към датата на входиране на исковата молба в съда.

Загиналия М.К. е бил син на ищците А.В. и Д.С. и брат на ищците Г.К. и Б.А..

Ищците твърдят,че всеки един от тях е изградил специална и неповторима връзка с него.

Ищците А. и Д. загубили своя обичан син,който е отгледан с много обич,грижи и отдаденост от родителите си. Сочат,че няма нищо по-тежко и болезнено за един родител от това да погребе собственото си дете. Житейски прието е децата да погребват родителите си, но ищците с голяма мъка са изпратили сина си по последния му път, до последния му дом.Не могат да преодолеят смъртта на детето си, да осмислят факта, че го няма.Поддържат,че тъй като смъртта на детето им е настъпила неочаквано,шокът и ужасът са несъизмеримо по-високи.

Ищците  Г. и Б. загубили обичания и уважаван брат,който бил винаги до тях и ги подкрепял. Те били силно привързани към него, като прекарвали голяма част от времето си с него. М. винаги ги съветвал и им помагал. Всеки един от тях е изградил силна емоционална връзка с него .

Поддържат,че са шокирани от случилото се, като не е изминал и ден, в който те да не усещат липсата на М..

Сочат,че няма паричен еквивалент, който може да утеши мъката и скръбта  им.

Намират,че с оглед справедливостта,следва да бъдат компенсирани поне частично за болките и страданията, които са преживели и продължават да преживяват и към настоящия момент от смъртта на М.К..

Твърдят,че към датата на ПТП по отношение на л.а. „***” с peг. № ВР **** ВТ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със срок на действие от 01.04.2019г. до 31.03.2020 г., сключена при ЗД „Бул Инс” АД,поради което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените претенции.

Твърдят,че на основание чл.380 от КЗ,с искане от 29.05.2019г. са предявили доброволна претенция за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, търпени от тях,били образувани щети № № **********, **********, ********** и **********. С Писмо изх. № № НЩ- 4637/14.06.2019 г., НЩ-4639/14.06.2019 г., НЩ-4640/14.06.2019 г. НЩ-4641/14.06.2019 г.  Били уведомени от ответника,че не е налице основание за заплащане на застрахователните обезщетения.

С горното обосновават правен интерес от исковете,с които са сезирали съда.

Ищците,считат, че е справедливо да бъдат обезщетени , както следва:сума в размер на по 180 000, 00 лв., платими на А. и Д., като майка и баща на починалия, суми в размер на по 60000,00 лв., платими на Г.К. и Б.А., като братя на починалия,за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на М.К..

 Ищцата  Д.С.,майка на починалия поддържа,че  е претърпяла и имуществени вреди- направените разходи за погребението на сина й М.К. в размер на 700,00 лв., съобразно приложените фискални документи.

Позовават се на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка с чл. 84, ал.3 от ЗЗД и поддържат,че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция/, до датата на плащането на обезщетение.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника и по делото в установеният в закона и предоставен му срок е постъпил отговор от ЗД"БУЛ ИНС"АД.

Ответникът оспорва изцяло исковите претенции на ищците по основание и размер,като счита ,че заявените размери на обезщетенията са завишени.

Въвежда възражение за съпричиняване от страна на починалият М.Д.К. за настъпване на вредите в две насоки:

-пострадалият е бил  без предпазен колан, което е довело до смъртта му при процесното ПТП на 20.04.2019г.

-починалият  е знаел,качвайки се в автомобила,че водачът му  не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС и не притежава свидетелство за управление на МПС.

 Твърди,че тези нарушения са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и с твърдените от ищците настъпили вреди, чието обезщетяване се иска.

Оспорва посочените в исковата молба основания за пряк иск срещу застрахователя.

Оспорва твърдяната причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищците неимуществени вреди.

 Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди и иска за присъждане на лихва,от момента на деянието.

Оспорва описаният в исковата молба механизъм на процесното ПТП,както и вината на водача на автомобила „***”,както и твърдението,че е налице пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на М.Д.К..Поддържа,че по делото няма доказателства в тази насока.Няма доказателства за движение на автомобила с превишена скорост несъобразена с пътните условия.

Поддържа,че от представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 288р-4270 от 21.04.2019г.не може да се направи извод за вината на шофьора.

Оспорва законосъобразността на издадения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.04.2019г.Твърди,че същия е издаден в нарушение Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009год. /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г./ за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. Изменено ДВ, бр. 19 от 2017год.):

- съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, но липсва и издадена подробна план - схема на ПТП,което противоречи на  конкретните изисквания на чл. 3, ал. 1

Оспорва верността на представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.04.2019г. Сочи,че пътнотранспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, поради което протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП.

Поддържа,че без каквито и да било данни и доказателства, застрахования водач, предварително е обявен от ищците за виновен за настъпването на процесното ПТП.

Поддържа,че изложените в исковата молба твърдения за болки и страдания на ищците не отговарят на действителните такива и не се доказват с представените към исковата молба доказателства. Същите са неоснователно преувеличени в опит да се получи неоснователно по-голямо обезщетение.

 Твърди,че не се дължи обезщетение за смъртта на М.Д.К. на лицето А.Г.В..

Същият е посочен като баща на починалия,но бащиното име на починалия не съвпада с първото име на ищеца.Фамилията му не съвпада с фамилията на майката.

 А.Г.В. не фигурира като наследник на починалия в представеното удостоверение за наследници.Няма и представено свидетелство за граждански брак между А.Г.В. и майката на починалия-Д.К.С..Сочи,че в представеното пълномощно от А.Г.В. към адвокат Й.Д. е посочен адрес-*** в пълномощното на Д.К.С. към адвокат Д. е посочен адрес ***16.

Не е налице никаква връзка между ищеца и починалия и този факт е констатиран от застрахователя.

Твърди,че малолетния Б.Е.А.,чрез майка си и Г.Д.К.-братя на починалия -не са активно легитимирани да предявят искове за неимуществени вреди в заявените размери,на основание § 96. (1) от Преходни и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. - дв, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.), във вр. с чл. 493а, ал.3 КЗ,за които размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.

Чл. 493 ал.4 КЗ може да се приложи за А.Г.В. но само ако той успее да докаже пред съда съответните условия заложени в тази алинея.

Позовава се на §96. (1) от Преходни и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. - дв. бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.)- до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 3 и 4 се определя в размер до 5000 лв.

Поддържа, се че ако се определи  обезщетение за неимуществени вреди на ищците,то следва да е в размер до 5000 лева.Счита,че дори определено в този размер  няма да съответства на изискването за справедливост, заложено в чл. 52 от ЗЗД .

Позовава се на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,с което е разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък и поддържа,че братята на починалия,са активно легитимирани да предявят искове за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт,но неимуществените вреди които търпят и силната емоционална връзка между тях следва да бъдат доказани чрез проведено пълно и главно доказване.

При определяне на обезщетението съдът следва да отчете още един фактор, а именно - конкретните икономически условия към момента на увреждането.Позовава се на съдебна практика.

Счита,че претендираните от всички ищци парични суми са в изключително завишен размер, за да доведат до репариране на неимуществените вреди в техния действителен размер,не са съобразени с актуалната съдебна практика,както и че ако бъдат уважени в заявените размери, необосновано би се достигнало до това, обезщетението да има наказателна, а не обезщетителна функция.

Поддържа,че не е уважил доброволните претенции на ищците,тъй като не са представили убедителни писмени доказателства за твърденията изложени в исканията,с които застрахователят е бил сезиран.Води се и досъдебно производство,което не е приключило. По тази причина от застрахователя са изискани още документи от лицата по щетата.Счита,че аргументирано е отказал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците поотделно,чрез адвокат Й.Д. и копие до всеки от тях,като са изложени подробни мотиви за отказа за всеки от настоящите ищци.

Отбелязва и обстоятелството,че пред застрахователя няма представена банкова сметка.

***,че не е дал повод за завеждане на делото,тъй като не му е била дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.

Позовава се на чл.497. ал. 1 от КЗ и поддържа,че лихва  дължи най-рано от датата на предявяването на исковата молба в съда-21.06.2019г.Сочи съдебна практика в подкрепа на твърдяното.

Сезира съда с искане да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани ведно със законните последици, като му присъди всички разноски по делото, включително адвокатски хонорар.

Алтернативно застъпва становище,че ако исковете бъдат доказани, обезщетението следва да се определи по размер,при наличие на съпричиняване от страна  на починалият М.Д.К., на вредоносният резултат изразяващо се в непоставен предпазен колан и съзнателно качване в автомобил управляван от водач който не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС и не притежава свидетелство за управление на МПС като бъде редуцирано на 50% или повече по преценка на съда.

 Моли за присъждане на разноските за настоящата инстанция ведно с адвокатски хонорар пропорционално на отхвърлената част от претенциите.

Препис от отговора е връчен на ищците и те в законоустановения и предоставен им за това срок са упражнили правото си да подадат допълнителна искова молба.

Считат за неоснователни и бланкетни оспорванията в писмения отговор, както на основанието, така и на размера на исковата  претенция.

Поддържат,че пред ответника ищците са предявили доброволна претенция за заплащане на застрахователни обезщетения,като към молбата са приложили всички писмени доказателства, с които са разполагали към онзи момент.

Сочат,че към момента разполагат с други писмени доказателства, с които се  снабдили,по силата на издаденото съдебно удостоверение , послужило пред Окръжна прокуратура Враца, по воденото досъдебно производство,които са представили по делото и са приобщени като доказателство в производството.

Заявили са доказателствени искания за доказване на претенциите си.

Застъпват становище,че са активно легитимирани,да претендират обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния син,съответно брат.

Не оспорват фактическите констатации на  ответника - А.В. не фигурира като баща в акта за раждане на М.К., бащиното име на починалия не е личното име на А.В., както и че не е налице брак между А.В. и Д.С..

Твърди,че независимо че не ги е припознал, ги е отглеждал като собствени деца, поради което е сред кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на М.К. .

По отношение на братята на починалия се позовават на  ТР№ 1/ 21.06.2018 г., постановено по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и и твърдят,че поради факта, че са част от най-близкия родствен и семеен кръг на починалия,са  легитимирани като братя на починалия М.К. да търсят обезщетение за претърпените от тях морални болки и страдания, като същите напълно кореспондират с принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.Застъпват становище,че обезщетенията са напълно адекватни, съразмерни, справедливи и изцяло кореспондират с търпените от ищците неимуществени вреди, както и със съдебната практика по сходни дела и присъжданите по тях обезщетения.За установяване на размера са ангажирани съответни доказателства.

Оспорват възражението за съпричиняване вредоносния резултат от страна на починалия, поради нарушение на правилата на ЗДвП. Считат за допустимо и относимо  възражението за липса на поставен предпазен колан,но считат същото за неоснователно.

Оспорват поддържаното от ответника ,че пострадалият „...умишлено се е качил в автомобил с неправоспособен водач".Твърдят,че ответникът се е запознал с приложените писмени доказателства от досъдебното производство и е наясно, че пострадалия М.К. не е познавал водача на увреждащия автомобил, респективно не е знаел, че последният не притежава свидетелство за правоуправление .

По отношение на направеното оспорване на издадения констативен Протокол за ПТП с пострадали лица,сочи,че това е изцяло в компетенциите на органите на МВР и ако ответникът има възражения спрямо реда и начина за изготвянето му, следва да се обърне към издателя му.

С оглед представената застрахователна полица №BG/02/119000947460, със срок на валидност от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г., касаеща процесния л.а. *** с peг. № ВР **** ВТ,сезират съда с искане да отдели в доклада си по делото, като безспорно обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП, гражданската отговорност на водача е била застрахована при ответното дружество.

Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника и той е упражнил в законоустановения и предоставен му за това срок правото си да подаде отговор.

 С допълнителния отговор се оспорват изложените в допълнителната искова молба твърдения.Поддържат се всички възражения въведени с подадения отговор на исковата молба.

Поддържа искането си ако съдът приеме за доказани исковите претенции да приложи разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ по отношение на обезщетението претендирано от ищеца А.Г.В.,а по отношение на ищците братя на починалия да приложи разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ,като определи обезщетение до размера на сумата от 5000лв.

Поддържат твърдението ,че от представените доказателства не се доказва виновното поведение на застрахования при ответника водач.

С определение №800/12.9.2019г.,съдът допусна привличане и конституира на основание чл.219 ал.1 ГПК Г.С.В. ЕГН********** с адрес ***,като трето лице-помагач в процеса на страната на ответника ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК***.Същият не е взел становище по исковете.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане на  застрахователно обезщетение с правно основание чл.432 КЗ вр.380 КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД и чл.409 КЗ.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна против надлежна страна.Ищците са спазили разпоредбата на чл.380 КЗ,като са предявили пред застрахователя искане да  бъде заплатено обезщетение.

Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.

Като безспорно и не подлежащо на доказване,съдът е отделил съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №BG/02/********* 4 60, със срок на валидност от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г., касаеща процесния л.а. *** с peг. № ВР **** ВТ.

Страните спорят,относно механизма на ПТП,наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, размера и основателността на исковете за присъждане на обезщетения,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.

В константната практика на ВКС последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални документи, актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.

Постановлението отразява мнението на разследващите  органи и не обвързва гражданския съд,разглеждащ  иска на пострадалия.

Следователно всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищците е да проведат пълно и пряко доказване  на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за тях неимуществени вреди-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обосноват размера на претендираните обезщетения и наличието на дълбока емоционална връзка между ищеца,претендиращ да е баща на загиналия и ищците негови братя.

Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия  а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и останалите си възражения.

   Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

С ТР№1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г.на ОСНГТК на ВКС се конкретизира кръга на лицата,материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането,че това са лицата ,посочени в постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС.В този кръг са деца-включително и отглеждани, родители,съпруг-включително и фактическият.По изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени./т.1 от ТР№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/.

 Според приетото с ТР №1/2016 от 21 юни 2018,наличието на особено близка житейска връзка,даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.Обезщетение следва да се присъди само тогава,когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод,че лицето,което претендира обезщетение,е провело пълно и главно докзване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резлутат на неговата смърт сериозни/като интензитет и продължителност/морални болки и страдания.Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,за емоционална подкрепа и доверие,и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

С исковата молба са представени в заверен препис удостоверения за наследници и родствени връзки от които се установява,че ищцата Д.К.С. е майка на загиналия при ПТП М. Д. С.,а ищците Б.Е.А. и Г.Д.К. са негови едноутробни братя.Ищецът А.Г.В. поддържа да е фактически съпруг на ищцата Д.К.С. и биологичен баща на загиналия М.,според изложеното в исковата молба.

При така констатираното,съдът приема,че ищците са активно легитимирани да сезират съда с исковете си.

Като доказателство по делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №288р-4270 от 21.04.2019г.,в който е отразено,че на 20.04.2019 г., около 21:30 часа , на общински път VRC 1037, находящ се между с.Рогозен и с.Сираково, обл.Враца, Г.С.В. управлявал л.а. „***" с peг. № ВР **** ВТ,без да притежава свидетелство за управление на МПС,без употреба на  алкохол,при движение с несъобразена скорост,губи контрол над автомобила,напуска пътното платно в ляво по посока на движението и попада в крайпътна канавка.

Констатирано е цялостното увреждане на автомобила и телесни увреждания на пътниците в автомобила,като е отразена и настъпилата смърт на М.К..Отразено е и образуването на ДП №227.

Съдът приема,за неоснователни оспорванията на протокола, направени от ответника,тъй като той безспорно установява настъпването на пътния инцидент и смъртта на родственика на ищците.

От показанията на разпитаните свидетели се установява следното:

Свидетелят Ц.Ц. установява,че произшествието станало вечерта и единственото нещо, което видял било просто смачкана кола, вътре нищо не се виждало. Возещият се на задната седалка вече бил откаран от линейката,не го видял. Автомобилът имал увреждания в горната част на колата, предполага, че колата се е обръщала, когато е излязла от пътя. Била смачкана горната част, тавана. Не си спомня от коя страна е бил смачкан тавана, според него цялата кола била смачкана. Вратите и стъклата не били здрави - и предните, и задните на автомобила. Може да са правили оглед и вътре в колата, но той не е присъствал,поради което не знае дали починалия е бил с предпазен колан.

Свидетелят А.Г.,познава семейството на А. и Д. ,тъй като живели на квартира в махалата, в която живеел.Имал голяма градина и ги наемал да му работят. По-късно, когато се родили децата,те заживели в циганската махала заедно с децата при бащата на А. - свидетеля Г.. Бащата на А. му работил близо 40 години,в неговия дом.Свидетелят имал фирма за фотокерамика - правел снимки за паметници и дядо Г., бащата на А. му помагал.

 А. и Д. имали  две деца - по-големия син се казвал Г., а другият загиналия  М..

 След инцидента станала голяма трагедия,М. бил " младо дете". Родителите били отчаяни.Оставало му един месец да свърши средното си образование. Свидетелят бил в гр.Враца,когато дядо Г. му съобщил за смъртта на внука си М.,тъй като двамата поддържали постоянно връзка,поради съвместната им работа. Преди да почине момчето, с майка му и баща му се виждали по-рядко. Братята не са имали никакви проблеми помежду си.Г. и М. били трудолюбиви деца и също работели много,като помагали на родителите си.

Тези две деца живеели в къщата в с.Рогозен и тях познава,други деца не познава.

Свидетелят Г.Г.,установява,че ищците А. и Д. имат две деца - Г. и М.. Заживели  заедно преди 10-ина години и след това А. замина за Германия. Той се прибирал често, пращал пари, Д. също била в чужбина,но   си идвала и също си гледала децата.За децата се грижел свидетелят,когато А. и Д. били в чужбина. Децата не били припознати от А.,за да може майката да получава повече детски.А. не бил ходил в казармата, а вече имал две деца. Установява,че ищецът  А. е с операция на сърцето и е с апарат. Когато станала трагедията, те  чакали да дойде линейка  за А., чакали М. да си дойде, за да помогне да го вкарат в линейката.Тогава им се обадили по телефона и ги уведомили за катастрофата.Обадили се на приятел,той ги взел с кола и отишли на мястото.Колата била обърната на горе с колелата и те отишли в Бяла Слатина,в болницата. Докторът излязъл и казал: "Момчето почина".Майката Д. била в Чехия на работа. Голяма трагедия била. Д. се прибрала, докарали М., погребали го, но мъките си останали." Чакаме го да се обади, да чукне, да викне, но го няма". Майка му и баща му още плачели за него. Когато видят човек, че прилича на него казвали"Ето го М.".След това никой от родителите му не се върнал да работи в чужбина. Внукът му Г. преживял смъртта на брат си с голяма мъка.Когато станал инцидента,Г. бил в Ботевград,където работел.Обадили му се,дошъл с лелите си и припаднал. Било ужасно. Сега Г. не работел никъде, защото го гледал,тъй като свидетелят бил болен човек.Той споменавал постоянно брат си, гледал снимки, клипове, където са били заедно.

Ищецът  Б.Е.А. бил дете на Д., но от друг мъж, не от А.Г.В.. Г. и М. израснали заедно като братя. Уважавали се много, не можели един без друг. Заедно ходели навсякъде. Между М. и Б. имало братски отношения, събирали се тримата заедно.

От заключенията на вещите лица по назначените съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи,които не се оспориха от страните и са приети от съда като обективно и вярно изготвени се установява следното:

Инцидентът е станал през тъмната част от денонощието,при сухо време с нормална видимост.Участъкът от  общински път VRC 1037, находящ се между с.Рогозен и с.Сираково, обл.Враца,на който е станало процесното ПТП  се състои от две ленти,всяка с ширина по 3.4 метра,разделени една от друга в участъка на ПТП  с двойна разделителна линия.Движението е двупосочно.От двете страни на платното за движение на ППС се намират затревени банкети,на ниво на пътя с променлива ширина  до около 200 см.Пътното покритие е без неравности,а асфалтът е бил сух.В протокола за оглед за описани пътните знаци в района на ПТП:пътен знак А2"опасен завой на ляво",а под него пътен знак В24"Забранено изпреварването",които са задължителни  по посока на движение на МПС в посока с.Рогозен-с.Сираково-посоката на увреждащия автомобил.Максималната разрешена скорост е 90 км/ч.

Скоростта на движение на лек автомобил "***" преди началото на аварийното спиране  в условията на настъпилото ПТП е била около 129,24 км.ч.Скоростта на движение в края на отпечатъците от спирачни следи и наличие на трева и чакъл  на пътното платно-начало на обръщане на лекия автомобил през дясна странична част е била -53,5 км/ч.

Причината за загубата на напречна устойчивост на лекия автомобил  при движение в условията на ляв за него завой е движение със скорост от 129,4 км/ч при максимално допустима от техническа гледна точка-113,4 км/ч.

Произшествието е било предотвратимо,ако водачът е спазил максимално допустимата  за участъка скорост от 90 км/ч и пътният знак.

Установява се следният механизъм на процесното ПТП.

Лекият автомобил "***"се е движел с включени светлини,тъй като процесното ПТП е станало в тъмната част на денонощието със скорост около 129,6 км/ч.В един момент навлиза в ляв за него завой с посочената скорост,която е била по-висока от критичната по отношение на неговата напречна устойчивост,поради което започва да губи напречната си устойчивост,при което водачът задейства спирачната система,а лекият автомобил излиза в дясно от пътното платно,като продължава движението си с десни колела по затревения банкет в режим на блокирани ходови колела,като вследствие  разликата в коефициентите на сцепление между десни и леви колела и завиване на волана за управление на ляво,за връщане в пътното платно,автомобилът продължава  движението си транслационно и ротационно спрямо вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка,като при това движение вследствие на центробежната сила,автомобилът продължава в един момент движението си с опорни само десни колела,а в следващ момент на движението си с опорни само десни колела,а в следващ етап на движението си  започва и преобръщане през дясна странична част,напуска пътното платно и се установява в покой на четирите си колела на място отразено в протокола за оглед.

Относно поставените му от ответника въпроси ,с оглед възражението за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат,тъй като е бил без поставен обезопасителен колан, вещото лице е установило следното:

Лекият автомобил е оборудван с фабрично заводски монтирани на всяка седалка триточков обезопасителен  инерционен колан и въздушни възглавници отпред пред водач и преден пътник.При загубата на напречната устойчивост на автомобила и последвалото му преобръщане върху тялото на загиналия,седящ на дясна седалка, са действали множество разнопосочни и с различен интензитет сили.Под въздействието им тялото на М. е влизало в съприкосновение с части от вътрешността на купето,а при непоставен предпазен колан до свободно движение на тялото в купето и до изпадане от купето,при което е получил травмите отразени в СМЕ.По данните  от материалите в делото СМЕ-стр.116"...пътник в лек автомобил -задно седящ  и при преобръщане на автомобила е изпаднал от него".Този извод се обосновава с отразеното в протокола за оглед"....червени петна до осева линия..."извън купето на автомобила.Това обосновава и другият извод на вещото лице,че загиналия е бил без предпазен колан.

От заключението на вещото лице по назначената СМЕ,се установява,че загиналия е получил следните телесни увреждания: гърбначно -мозъчна травма-счупване на 6-ти шиен прешлен,коремна травма-разкъсвания на черен дроб,далак и двата бъбрека с кръвоизлив в коремната кухина,оток и кръвонасядане челно, кръвонасядания на лява мишница и лява длан,драскотини на лява китка и дясно коляно,които с в причинно-следствена връзка със настъпилата смърт на М..

Вещото лице посочва,че не са установени  следи,белези или данни по тялото на починалия,съответстващи на такива получавани при правилно поставен обезопасителен колан.Заключението му е в смисъл,че пострадалия не е бил с поставен предпазен колан,както и че ако е бил с поставен обезопасителен колан,не биха настъпили  констатираните телесни увреждания,довели до смъртта му.

        При така установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

        Съдът е сезиран с четири иска с правна квалификация чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 180 000 лв.за родителите на загиналия и по 60000лв.за едноутробните му братя и иск за сумата 700лв.от майката разходи за погребението-имуществени вреди.

   Между страните не се спори,относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №BG/02/********* 4 60, със срок на валидност от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г., касаеща процесния л.а. *** с peг. № ВР **** ВТ.

        Липсва спор и по въпроса за настъпването на процесното ПТП на 20.04.2019г., при което е причинена смъртта на сина на ищците А. и Д. и брата на останалите двама ищци.

   От неоспореното от страните заключение на изслушаната по делото автотехническа експертиза се установява, че вина за произшествието има водачът на лекия автомобил марка *** с peг. № ВР **** ВТ.

Съдът приема,че е доказана вината му,тъй като е управлявал собствения си лек автомобил"***" в нарушение на правилата за движение по чл.21,ал.1 от ЗДвП,като движейси се със скорост от 129 км/ч при разрешена такава за водачи категория"В" от 90 км/ч извън населено място,и по чл.150 от ЗДвП-управлявал е автомобила без да има необходимата правоспособност,е допуснал ПТП,в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.Д.К. на 18г.По този начин с поведението си е осъществил признаците на състава по чл.343,ал.3,пр.7,б."б",пр.1,вр. ал.1,б."в" във вр. чл.342,ал.1 НК.

Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства-установява се настъпването на ПТП на сочената дата,причинено виновно от водача на застрахования автомобил, както и причинно-следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.

  Механизмът на процесното ПТП е установен от приетия констативен протокол,ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления,както й от приетата по делото автотехническа експертиза,която съдът изцяло кредитира,като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните.

        Като съставомерен престъпен резултат, смъртта на близкия на ищците е довела до възникване на неимуществени вреди за неговите близки и роднини,поради което за причинилия вредата възниква задължението да я поправи.

        След като за лекия автомобил марка" *** "с peг. №ВР **** ВТ. е налице валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то,и застраховател по този договор е ответното дружество,последното е длъжно да заплати на увредените лица застрахователно обезщетение за причинените им вреди.

        Кръгът на лицата,които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е очертан в задължителната съдебна практика,намерила израз в П-4-61,Пленум,П-5-69,Пленум и ТР-1-16,ОСНГТК.Ищците,са легитимирани ако установят създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.В последната хипотеза на изключението,обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

   По претенциите на А.Г.В. и Д.К.С.

Не подлежи на съмнение фактът,че загубата на дете, независимо от възрастта му,е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за родителите,с трайно и неотменимо проявление във времето.

При преценката си съдът отчита показанията на свидетелите Г. и Г. за създаденото от родителите сплотено семейство.Макар и без брак ,свидетелите установяват,че М. е тяхно дете,което съвместно с тях се е трудило и цялото семейство съвместно е обработвало градината на Г..В отношенията им се откриват специфичните за традиционното българско семейство ценности.М. е живеел заедно с родителите си,подкрепяли са се взаимно,заедно са изживявали празници и делници.Бил е трудолюбиво и отговорно дете,според възможностите  им е помагал и те са разчитали на участието му в семейния живот.Внезапната му смърт,когато е бил едва на 18 години,предстояло му е завършване на средно образование,бал,има изключително тежки последици за родителите.Загубата е необратима,съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна в живота им.Както посочва свидетелят Г." Чакаме го да се обади, да чукне, да викне, но го няма". Майка му и баща му още плачат за него. Когато видят млад човек, че прилича на него казвали"Ето го М.".След смъртта на М. родителите се отказали да работят в чужбина.Родителите са загубили детето си във възрастта,когато все още е част от семейството,както с отговорностите към него,но също и с незаменимите мигове на внимание,надежди,очаквания,планове за бъдещето.

При изложените аргументи съдът приема,че претенциите на родителите са доказани по основание.

По претенциите на Г.Д.К. и Б.Е.А.

Както се посочи по-горе материално-правната легитимация на лицата,на които следва да се признае право на обезщетение по реда на чл.493а,ал.4 от КЗ,се определя от обосноваването и доказването на създадена с починалия"Трайна и дълбока емоционална връзка...",заради която от смъртта му търпи продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Предпоставките да се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият обезщетение е изградил с починалия приживе особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка  поради която със смъртта търпи болки и страдания,сравними по интензитет с тези лица от най-тесния кръг/тези по ал.3/. Степента на родство в тази хипотеза не е определяща за преценката и не обуславя основателността на иска.

Съдът,като съобрази ангажираните от ищеца доказателства, намира че е доказана"Трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му брат.

Г. и М. израснали заедно като братя.Били трудолюбиви деца,помагали на родителите си. Уважавали се много, не можели един без друг. Заедно ходели навсякъде.

Г. преживял смъртта на брат си с голяма мъка.Когато станал инцидента,Г. бил в Ботевград,където работел.Обадили му се,дошъл с лелите си и припаднал. Било ужасно. Сега Г. не работел никъде, защото гледал,дядо си,който е болен човек.Той споменавал постоянно брат си, гледал снимки, клипове, където са били заедно.

При изложените аргументи съдът приема,че претенцията на Г. е доказана по основание.

Претенцията на ищеца малолетния Б.Е.А.,предявена от майка му Д.К.С.,като майка и негов законен представител съдът приема за неоснователна и недоказана.

От удостоверението за родствени връзки се установява,че починалия М. и Б.Е.А. са едноутробни братя.

От показанията на св.Г. се установява,единствено,че между М. и Б. имало братски отношения и тримата се събирали заедно.

Не се установи да са отрасли в едно семейство,да е имало привързаност,нито този ищец да е претъпял болки и страдания от смъртта на брат си М..

При изложените аргументи,съдът намира,че не са доказани при условията на пълно и главно доказване интензивно присъствие на всеки от тях в живота на другия,от внезапното прекъсване на което да са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на чл.493 а,ал.4 от КЗ.

При така изложеното,съдът приема,че искът следва се отхвърли като неоснователен и недоказан.

При преценката си за размера на обезщетението ,съдът следва да се съобразява и със спецификата на вредите,за които се присъжда.

Относно обезщетението за ищците-майка и баща

Касае се за неимуществени вреди в следствие на смъртта на дете,които по принцип са неоценими.Тези вреди ще имат дълго във времето и непреодолимо въздействие върху родителите.

Съдът съобразява и това,че критерият за справедливост, заложен в нормата на чл.52 ЗЗД,не е абстрактен,а обусловен от съществуващата икономическа конюктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието му.

При определяне размера на обезщетението,следва да се отчетат и конкретните икономически условия към настъпване на катастрофата.Съдът следва да съобрази актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователното покритие по задължителната застраховка"Гражданска отговорност",които съгласно чл.492 от КЗ ,към момента на процесното ПТП-20.04.2019г. са били 10 420 000 лв.за всяко събитие независимо от броя на пострадалите лица.

При така установените обстоятелства,съдът приема,че обезщетението  за претърпените от родителите неимуществени вреди от загубата на детето им в катастрофата на 20.04.2019г. следва да е в размер на 180 000лв. за всеки от тях.

Основателен и доказан е искът на Д.К.С. за имуществени вреди в размер на 700лв.Установява се от Фактура №54 от 22.04.2019г. издадена от Погребална агенция "МИГ-1986"ЕООД,издадена на ищцата,че тя е заплатила сумата от 700лв.за траурни услуги/стр.12 от делото/във връзка с погребението на сина си.

При гореустановените обстоятелства съдът приема,че обезщетението за претърпените от Г.Д.К. неимуществени вреди от загубата на брат му в катастрофата на 20.04.2019г. следва да е в размер на 60 000 лв.,както е заявена.

Ответникът своевременно е направил възражение за наличие на съпричиняване от страна на починалия,за настъпване на смъртта му.Твърдението ,е че е имал съществен принос за настъпване на вредите,тъй като сам се е поставил в риск,като се е съгласил да пътува в автомобил,управляван от неправоспособен.Твърди също,че е допринесъл за вредоносния резултат и поради факта,че е бил без обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП.

Съдът намира първото възражение за неоснователно.От материалите от досъдебното производство се установява,че М. не се е познавал с водача на автомобила.Той е бил познат на другият младеж,който е бил в автомобила.Ответникът не доказа с допустими доказателствени средства,знанието на М.,че водачът на автомобила е неправоспособен.

Другото възражение на ответника за съпричиняване е за липсата на поставен предпазен колан.Чрез поставените въпроси към САТЕ и СМЕ ответникът и заключенията на вещите лица,ответникът доказа по безспорен начин,че починалият е бил без предпазен колан.

От заключението на вещото лице по назначената САТЕ ,се установява,че под въздействието на различните сили действали при преобръщането на автомобила, тялото на М. е влизало в съприкосновение с части от вътрешността на купето,а при непоставен предпазен колан до свободно движение на тялото в купето и до изпадане от купето,при което е получил травмите отразени в СМЕ.По данните  от материалите в делото СМЕ-стр.116"...пътник в лек автомобил -задно седящ  и при преобръщане на автомобила е изпаднал от него".Този извод се обосновава с отразеното в протокола за оглед"....червени петна до осева линия..."извън купето на автомобила.

        Според заключението на вещото лице от СМЕ липсват белези по тялото на пострадалия от обезопасителен колан и категоричното му становище,че при поставен предпазен колан не биха настъпили уврежданията довели до смъртта му.

Заключението на вещото лице не е оспорено в с.з.

Деликтната отговорност ,съгл.чл.51,ал.1 от ЗЗД,обхваща всички вреди-имуществени и неимуществени,които са настъпили в правната  сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента.Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, законът чл.51,ал.2 от ЗЗД,предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение,съразмерно на действията и бездействията,с които пострадалият е допринесъл за увреждането.Принос по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД  е налице винаги,когато с поведението си пострадалият е създал предпоставка за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,предизвиквайки по този начин самите вреди.

Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори когато то не съответства на предписаното от закона, но чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за настъпването на вредите. При преценката за наличие на съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение, но и дали настъпилият резултат е в пряка причинна връзка с него.

   С оглед на изложеното по-горе относно механизма на произшествието и причините за смъртта на М.Д.К., съдът приема, че в конкретния случай от негова страна не просто е налице неспазване на изискването на чл.137а от ЗДвП. Конкретното проявление на неглижирането на законовото изискване е свободното движение на тялото му в купето на колата и изпадането от колата,довели до телесните травми,от които е настъпила смъртта му. Това дава основание за извода, че нарушението на законовото изискване е в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат и приносът на пострадалият следва да бъде определен в цифрово изражение като 50 процента.

Предвид приетия принос на пострадалият за настъпването на смъртния резултат, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определените като справедливи обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат намалени наполовина, като ответникът бъде осъден да заплати на:А.Г.В. -обезщетение в размер на 90 000лв.,на Д.К.С.-обезщетение в размер на 90 000лв. и на Г.Д.К.-обезщетение в размер на 30 000лв.,като в останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени над  присъдените суми до заявените в исковата молба размери като неоснователни и недоказани.

Обезщетението за имуществени вреди доказано до размера на 700 лв. също следва да бъде намалено наполовина и на ищцата Д.К.С. ответникът следва да бъде осъден да заплати  сума в размер на 350лв.Над тази сума до заявения размер от 700 лв. искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

    При горните правни изводи,съдът е длъжен да обсъди и позоваването на ответника на §96. (1) от Преходни и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. - дв. бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.),съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 3 и 4 се определя в размер до 5000 лв.и искането му в този смисъл.

    Съдът приема това искане за неоснователно.

        С чл. § 7 от ДР на КЗ, с който в националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви, между които специалната, касаещи застраховка "Гражданска отговорност"-Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Предвиждайки, че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер по-малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директивата,който цитира ответника. Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл. 226 от КЗ (отм.); възпроизведена е и в чл. 492 от КЗ. Въвеждането на застрахователна сума,като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания или смърт, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от горе цитирания минимум на застрахователната сума, възприет в Директива 2009/103/ЕО.

        Налице е и отговор на Съвета на ЕС на отправено преюдициално запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/,което по силата на ДФЕС и чл. 63 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

        При така приетото,съдът намира,че обезщетенията следва да бъдат присъдени,така както са приети за доказани от съда,а не до размер на суми от по 5000 лв.,както претендира ответника.

Предвид частичната основателност на главните искове, основателни са и акцесорните искове за лихва върху обезщетенията.

Налице е спор между страните относно началния момент от който следва да се присъди.Ищците,считат,че това е 14.06.2019г. датата на постановения отказ от ответника.Ответникът поддържа,че това е датата на входиране на исковата молба в съда-21.06.2019г.

На основание чл.380 от КЗ,с искане от 29.05.2019г. са предявили доброволна претенция за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, търпени от тях,били образувани щети № № **********, **********, ********** и **********. С Писмо изх. № № НЩ- 4637/14.06.2019 г., НЩ-4639/14.06.2019 г., НЩ-4640/14.06.2019 г. НЩ-4641/14.06.2019 г.  били уведомени от ответника,че не е налице основание за заплащане на застрахователните обезщетения.Отказите са мотивирани с липсата на доказани особено близки отношения,а от ищцата Д.С. са изискани документи,които не са били налице,част от тях не са налице и към настоящия момент.

С Определение №332 от 19.07.2018г.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК по ч.т.д.№1614/2018г. по описа на ВКС,1-во т.о е прието,че изискването от застрахователя на одпълнителни документи,извън представените от увреденото лице по чл.498,ал.2 КЗ,при положение,че разпоредбата на чл.496,ал.3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга,ако той не е представил определени документи,срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение,в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция,както е и в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл.106,ал.5 КЗ.

С оглед горното,съдът приема ,че лихвата върху обезщетенията следва да бъде присъдена считано от 14.06.2019г. датата на постановения отказ.

По разноските

При този изход на спора и обстоятелството,че ищците са освободени от заплащане на държавна такса ,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенциите следва да се заплати от осъдения ответник.Така при общ размер на уважени претенции от 210 350лв.,то дължимата държавна такса е в размер на 8414лв.

Разноските на страните следва да се определят по съразмерност с уважената/отхвърлената част от исковете.

Установява се,че правната помощ и съдействие към ищците от адв.Й.Д. от САК със съдебен адрес *** е осъществена при условията  на чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗА.Затова съдът следва да му определи възнаграждение при съобразяване на Наредба №1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.С оглед частичното уважаване на претенциите на родителите,на ищцата Д.С. за имуществени вреди и единия ищец брат и по правилото на чл.2 ал.5 и чл.7,ал.2,т.2 и  т.4,следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 8 190 лв./300 за иска за имуществени вреди,  3230х2-6460 и 1430 лв. общо 8190 лв./,който представлява минималния предвиден.С оглед пълното отхвърляне на иска на Б.Е.А. за това представителство не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение/.

С оглед изхода на спора ищците имат право на възстановяване на направените разноски,съразмерно с уважената част от исковете.Представен е списък по чл.80 ГПК,с който се претендират разноски за съдебни експертизи в размер на 450лв.,при което на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 196.92 лв.

С оглед изхода на спора и ответникът има право на възстановяване на направените разноски,съразмерно с отхвърлената част от исковете.Представен е списък по чл.80 ГПК,с който се претендират направени разходи за съдебни експертизи-450 лв.,30лв. за свидетел,адвокатско възнаграждение в размер на 13 372.80 лв. с ДДС платено от ответника-общо сума в размер на 13853 лв.,при което на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 7791.05 лв.

По изложените съображения ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                  Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.В.,ЕГН ********** сумата 90000лв./деветдесет хиляди лева/обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на М.Д.К. причинена при ПТП от 20.04.2019 г.,  ведно със законната лихва върху присъдените суми от 14.06.2019г.- дата­та на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изплащане на обезщетението по посочената по делото банкова сметка,*** 000 лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН  ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно ДА ЗАПЛАТИ на,Д.К.С., ЕГН ********** сумата 90000 лв./деветдесет хиляди лева/ -обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на сина й М.Д.К. причинена при ПТП от 20.04.2019 г.,  ведно със законната лихва върху присъдената сума от 14.06.2019г.- дата­та на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изплащане на обезщетението по посочената по делото банкова сметка, *** 000 лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН  ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.С., ЕГН ********** сумата от 350лв./триста и петдесет лева/ обезщетение за имуществени вреди-разходи за погребението на сина й М.Д.К.,поради смъртта му причинена при ПТП от 20.04.2019 г.,  ведно със законната лихва върху присъдената сума от 14.06.2019г.- дата­та на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изплащане на обезщетението по посочената по делото банкова сметка, *** лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН  ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.К.,ЕГН ********** сумата от 30000 лв./тридесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат му М.Д.К. причинена при ПТП от 20.04.2019 г.,  ведно със законната лихва върху присъдената сума от 14.06.2019г.- дата­та на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изплащане на обезщетението по посочената по делото банкова сметка, ***00 лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН  ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.С., ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетния Б.Е.А., ЕГН**********-едноутробен брат- иск срещу ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно за присъждане на  застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат му М.Д.К. причинена при ПТП от 20.04.2019 г.,в размер на сумата от 60000лв.  ведно със законната лихва върху присъдената суми от 14.06.2019г.- дата­та на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изплащане на обезщетението като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата и чл.78 ал.1 от ГПК ,на  адв.Й.Д. от САК със съдебен адрес ***,адвокатско възнаграждение в размер на сумата 8190 лв./осем хиляди сто и деветдест лева/,съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.В.,ЕГН **********,Д.К.С.,ЕГН ********** и  Г.Д.К., ЕГН********** деловодни разноски в размер на 196.92 лв./сто деветдесет и шест лева,92 стотинки/съразмерно с уважената част от исковете им.

ОСЪЖДА А.Г.В.,ЕГН **********,Д.К.С.,ЕГН ********** и  Г.Д.К., ЕГН********** ***"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно деловодни разноски в размер на 7791.05 лв./седем хиляди седемстоти деветдесет и един лева,05 стотинки/ съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно ДА ЗАПЛАТИ на ОКРЪЖЕН СЪД-гр.Враца държавна такса в размер на размер на 8414лв./осем хиляди четиристоти и четиринадесет лева/правилото на чл.78,ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на конституирания на основание чл.219 ал.1 ГПК Г.С.В. ЕГН********** с адрес ***,като трето лице-помагач в процеса на страната на ответника ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София в двуседмичен срок от получаването на съобщението до страните.

 

 

 

                         СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: