Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 13.08.2020
г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При
секретаря Павлина Петрова
и
в присъствието на Бонка Василева – прокурор в ОП – Кърджали
като разгледа докладваното от съдия
Божкова
административно дело №193/2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с
чл.1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на М.М.А.
с постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощник, срещу Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи, гр. Кърджали, с цена на иска
200.00 лева, представляващи
обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди,
изразяващи се в направени от нея разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение по а.н.д.№ 158/2019 г.
по описа на Районен съд – Момчилград. В ИМ се твърди, че с влязло в сила решение
по посоченото административнонаказателно дело на РС –
Момчилград е било отменено НП № 19-0318-000132/ 10.05.2019 г. на началник РУ -
Кирково, с което на М. А., за нарушение на чл. 102, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал.1, т.3, б.А от същия закон, е било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 150 лв. Сочи се също, че в производството по това
дело ищцата е била представлявана от адвокат, на когото е заплатила
възнаграждение в размер на 200 лв. Изразено е становище, че между отмененото НП
и направените разходи за адвокат съществува пряка и непосредствена връзка. Твърди
се, че ангажирането на адвокат е било породено от необходимостта да организира
пълноценно защитата си срещу наказателното постановление, както и от
невъзможността да се защитава лично поради служебни ангажименти. Прави се искане
да се осъди ответника да заплати направените разноски за адвокат, в размер на 200
лв., по оспорване на наказателното постановление, отменено с решение на РС –
Момчилград, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на ИМ, до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски и по
настоящото дело. В съдебно заседание, редовно призована, ищцата не се явява. Процесуалният
й представител по пълномощие поддържа исковата молба по изложените в същата
съображения.
Ответникът
по иска – ОДМВР – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Изразява становище за наличие на основание за приложение на чл.5 от ЗОДОВ. При определяне на дължимите по делото разноски, моли да се вземе предвид
Решение № 5419/08.05.2020 г. на ВАС, публикувано в ДВ, бр. 45 от 2020 г., с
което са настъпили изменения в разпоредбата на чл. 18, от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, като ал. 3 от чл. 18 от Наредбата е
отменена, а в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че ако административното
наказание е под формата на глоба, възнагражденията за адвокат се определят по
правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, следователно, при наличието на
материален интерес до 1000 лв., дължимото възнаграждение е в размер на 100
лв. Същото правило важи и за
административните дела, със същия материален интерес. Счита, че както делото в
РС, така и настоящото не са с фактическа и правна сложност, разглеждат се в
едно съдебно заседание и следователно адвокатското възнаграждение не следва да
се определя над максималния размер от 100 лв., предвиден с Наредбата.
Представителят
на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за основателност и доказаност на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
След
обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не
се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по
изисканото и приложено към настоящото дело, а.н.д.№158/2019 г. по описа на
Районен съд – Момчилград, че с Решение
№ 131/ 24.09.2019 г. по посоченото дело Районният съд е отменил НП №
19-0318-00132/ 10.05.2019 г. на началник РУ – Кирково, с което на М.М.А., за нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал.1, т.3, б. А от същия закон, е наложено административон
наказание „глоба“ в размер на 150 лв. Съобщението за изготвеното решение е
съобщено на ответника на 07.10.2019 г. и на жалбоподателя на 30.09.2019 г.,
като не е обжалвано и след изтичане на 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК,
във връзка са чл.63, ал.1, изр.2-ро, предл.2-ро от
ЗАНН, е влязло в законна сила на 21.10.2019 г.
В
кориците на а.н.д.№158/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград (л.8 д.) е
приложен Договор за правна защита и съдействие (ДПЗС) и подписано пълномощно с
дата 13.05.2019 г. В този договор е записано, че е платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 лева.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради
твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменено по
съдебен ред като незаконосъобразно НП. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред АдмС – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл.203 и сл.),
като предявен пред съда по седалището на ищеца. Правилно е посочен и ответникът
– Областна дирекция на МВР – Кърджали.
При
преценка основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира
отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен
административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва
да се намират в причинно - следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.
Видно
от ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. електронният фиш се
приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие. Поради
тази смислова и функционална аналогия, предвид липсата на съществена разлика
между двата акта, за целите на настоящото производство съдът не намира причина
на правните субекти, санкциониран с ЕФ да се откаже защитата, която правния ред
предоставя на онези, санкционирани с НП. В заключение, издаването на НП е
резултат на санкционна административна дейност.
В
мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС
и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е прието, че издаването на наказателни
постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а
административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната
дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на
административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление,
както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна(административна) функция в рамките на държавната власт. Следователно,
съществува първата предпоставка за предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
– отменено НП.
По
отношение на заявените имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, АдмС – Кърджали взе предвид, че към датата на
постановяване на решението по а.н.д. № 158/ 2019 г. на РС – Момчилград не е
съществувал процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна
на ЕФ/НП. В Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. по т.д.
№ 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на ВКС е посочено, че „законодателят не
предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото
искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” Поради изложеното, в настоящия
случай следва да се приложи разрешението, дадено в това Тълкувателно
постановление.
Както
беше посочено по-горе в решението, в кориците на а.н.д.№158/2019 г. по описа на
Районен съд – Момчилград се съдържа ДПЗС
ведно с пълномощно, което е било основание за осъществяване на процесуално
представителство и защита в производството, образувано пред Районния съд – Момчилград.
В ДПЗС е записано, че е заплатена в брой сумата от 200.00, за един адвокат,
осъществил процесуално представителство и защита по повод оспорване на НП пред
РС – Момчилград. Този договор за правна защита и съдействие е доказателство за
това, че разходът е извършен от ищцата в настоящото производство и съответно
това плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна
посока за ищцата, представлява имуществена вреда за нея. Настоящият състав на
съда приема, че изплатения адвокатски хонорар за процесуална защита и
представителство пред РС – Първомай е в пряка и непосредствена причинна връзка
с отмененото НП.
В
правната теория и съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не
само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава
условията, реалната възможност от увреждане и тази реална възможност е
превърната в действителност по друга причина. От това следва извода, че тези
разноски съставляват претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка
причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган, защото те
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното
наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него, именно
поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Следва да се добави,
също така, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на
НП, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма
право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв
не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление, а от
друга страна, ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие, при
обжалване пред съда на наказателно постановление, е израз на нормалната грижа
на санкционираното лице за собствените му права и законни интереси, които то
счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо,
на основание чл.36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори
именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при
оспорването на издадено срещу него НП и същевременно дължи възнаграждение за
нея, чийто размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил
реално дължимото уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно
за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно
постановление, като същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата.
В този смисъл, самото НП е необходимо условие за съществуване на договора за
правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва това НП и без което
условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет. Поради
изложените съображения, съдът счита, че платеното възнаграждение на адвоката за
правна защита и съдействие, съответно – за процесуално представителство по административнонаказателно дело, с предмет –
законосъобразността на НП, след отмяната на същото следва да се възстанови, тъй
като страната е била принудена да направи този разход поради
незаконосъобразната дейност на администрацията, издала отмененото НП.
От
незаконосъобразния акт – НП, отменено по съответния ред, с влязло в сила
решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното
постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че
ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издаден процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, НП.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – НП. Това е така,
тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за
адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е
наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният
е считал за незаконосъобразно наложено.
АдмС
– Кърджали не възприема становището на процесуалния представител на ответника,
че следва да се приложи разпоредбата на чл.5, ал.1, съответно – по чл.5, ал.2
от ЗОДОВ, защото увреждането е настъпило по изключителна вина на ищеца, съответно
– поради съпричиняване от негова страна, предвид
мотивите на решението по а.н.д.№158/2019 г. по описа на Районен съд –
Момчилград. В производствата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение вследствие отменено наказателно постановление/ ЕФ е без значение
основанието, на което е било отменено наказателното постановление. За
реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на
незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Недопустимо е в
настоящото производство административният съд да извършва косвен контрол за
материалната законосъобразност на наказателното постановление, отменено поради
констатирани нарушения при издаването му.
АС
– Кърджали преценява като неоснователно възражението за несъразмерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение по а.н.д. № 158/ 2019 г. на РС –
Момчилград поради следното: Съгласно чл.18, ал. 2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата
й редакция), За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая с
отмененото НП на ищцата е наложена глоба в размер на 150 лв. Делото пред РС –
Момчилград е приключило в три съдебно заседание, на които ищцата е била
представлявана от упълномощения адвокат. Разпитани са били свидетели. Макар и а.н.д.
№ 158/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград да не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради изложеното и предвид обстоятелството, че заплатеният
размер на адвокатското възнаграждение е под минималния, то следва да се присъди
като претендирана имуществена вреда в настощия процес.
Поради изложеното ИМ следва
да бъде уважена, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение за имуществени вреди, в размер на 200.00 лева – направени разноски
за адвокатско възнаграждение по обжалването на НП пред РС – Момчилград, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на ИМ до окончателното
заплащане на сумата.
При
този изход на спора е основателна претенцията на ищцата за присъждане на
разноски по настоящото дело. От представен Договор
за правна защита и съдействие с дата 28.01.2020 г., се установява, че реално е
изплатено договореното възнаграждение от 370.00 лв. Възражението на
пълномощника на ответника за прекомерност на заплатено адвокатско
възнаграждение по настоящото дело е основателно и следва да се уважи, като
съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ответникът размерът на дължимото възнаграждение
се намали на 300 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 310.00 лв., от които адвокатски хонорар в размер
на 300.00 лв. и внесена държавна такса в размер на 10.00 лв.
Ето защо
и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна
дирекция на Министерството вътрешните работи, град Кърджали, да заплати на М.М.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на
200.00 лв. (двеста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен
ред НП № 19-0318-00132/ 10.05.2019 г. на началник РУ – Кирково), ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
Осъжда Областна дирекция на Министерството
вътрешните работи, град Кърджали, да заплати на М.М.А.
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 310,00 лв. (триста и десет
лева), представляващи направени разноски в настоящото производство.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: