№ 233
гр. Ловеч, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500387 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Дайнърс Клуб България“ АД
против решение № 181/12.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1878/2021 г. на
РС – Ловеч, с което съдът е отхвърлил предявения по реда на чл. 422, вр. чл.
415 ГПК от „Дайнърс Клуб България“ АД против М. Д. В. иск за
установяване на вземане на ищеца против ответника за заплащане на сума в
общ размер на 2108,85 лв., претендирано по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит от 22.10.2018 г.
Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на
съдебния акт, свеждащи се до противоречие с материалния закон и
необоснованост, в следните аспекти: неправилно приемане от районния съд,
че в случая не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит и че настъпването на такава е обусловено от достигане до
кредитополучателя на нарочно волеизявление от кредитора - за обявяване на
предсрочна изискуемост; несъобразяване от районния съд, че ищецът е
небанкова финансова институция, с оглед на което договорът между страните
е квалифициран неправилно като такъв за банков кредит, вместо като заем за
потребление, по отношение на който при забавата на длъжника се прилагали
1
правилата за автоматична предсрочна изискуемост; неуместно позоваване от
районния съд на разясненията, дадени в ТР-4-13-ОСГТК, т. 18, с оглед
погрешно възприето качеството на ищеца и естеството на сделката между
страните; излагане на съображения от районния съд относно предсрочната
изискуемост на кредита при липса на направено от особения представител на
ответника възражение. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на
решението, за постановяване на ново, с което да се признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца посочените в исковата молба суми, както и за
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника-въззиваем, чрез назначения
особени представител адв. С., е постъпил писмен отговор, в който се дава
становище за правилност на решението.
Въззивникът „Дайнърс Клуб България“ АД не взема участие в
съдебното заседание чрез представляващия го по регистрация орган или чрез
пълномощник.
Въззиваемият М. Д. В. взема участие е съдебното заседание чрез
особения представител адв. Д. С., която оспорва въззивната жалба, а в хода на
устните състезания препраща към изложените в писмения отговор
съображения за неоснователност на иска и моли за потвърждаване на
обжалваното съдебно решение.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск от „Дайнърс
Клуб България“ АД против М. Д. В., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на следните вземания по Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне
на кредитен лимит от 22.10.2018 г.: 1501.94 лева – главница и 606.91 лева –
лихва за периода от 01.08.2019 г. до 31.05.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 537/02.06.2021 г., по ч.гр.д. №
974/2021 г. на РС - Ловеч. От приложеното ч.гр.д. № 974/2021 г. на РС Ловеч
се установява, че издадената заповед за изпълнение е връчена чрез залепване
на уведомление на адреса на М. Д. В.. Искът за установяване на вземанията по
заповедта е допустим, с оглед връчване на заповедта при условията на чл. 47
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител е е подаден писмен
2
отговор на исковата молба.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От съвкупния анализ на приетите заверени преписи на договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
CLUB/MASTERCARD и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от
22.10.2018 г. на Общите условия /ОУ/ към договора и на Тарифа на „Дайнърс
клуб България“ АД се установява, че на същата дата (22.10.2018 г.) между
„Дайнърс клуб България“ АД (наричан издател) и М. Д. В. (наричан титуляр)
е постигнато съгласие, при което издателят приел да издаде на титуляра
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB/MASTERCARD
със съответния срок на валидност, означен върху самата карта. В договора се
установява уговорка, според която издателят предоставя на титуляра право да
ползва кредитен лимит /овърдрафт/ в размер до 1500.00 лева, който може да
бъде усвояван с използване на издадената карта и при условията и реда,
предвидени в Общите условия на "Дайнърс клуб България" АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти DINERS
CLUB/MASTERCARD (т. 2 от договора). Налице е уговорка, според която
срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 30.09.2019 г., като
същият може да се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в Общите условия на издателя (т. 3 от договора). Установява се
от съдържанието на договора, че след изтичане на отчетения период
издателят изпраща в писмена форма на посочения от титуляра адрес за
кореспонденция извлечение по карта, като титулярът се задължава да
погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по начина,
уговорени договора и общите условия към него (т. 4 и т. 5 от договора).
Налице е уговорка, според която за всички операции, извършвани с картата,
отчетени през един отчетен период, титулярът има право на гратисен период
със срок съгласно действащите Общи условия на издателя /до 45 дни/, през
който не се начислява уговорената с договора лихва, като титулярът има
право на гратисен период само при условие, че до датата на падежа той
погаси пълния размер на отчетените с картата плащания през съответния
отчетен период (т. 6 от договора). Според установената в общите условия
определения, понятието „дата на падежа“ е дефинирано като датата, до която
титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията, формирани през изтеклия
отчетен период или не по-малко от минималната погасителна вноска, като за
дата на падежа се счита 15-то число на месеца, следващ изтичането на
отчетния период. От съдържанието на общите условия се установява, че
минималната погасителна вноска, която титулярът е длъжен да погасява
ежемесечно, е в размер на 5% от дебитното салдо по партидата към последния
ден на изтеклия отчетен период, но не по-малко от 10 лева. В договора е
установена уговорка, според която при непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на задълженията по картата при условията на т. 6, титулярят
3
заплаща на издателя върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в
размер на 19 %, а при непогасяване до датата на падежа на съответния
отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска,
титулярът заплаща на издателя върху непогасената част от минималната
погасителна вноска наказателна лихва, която към датата на подписване на
договора е посочената в т. 7 от договора редовна лихва плюс наказателна
надбавка в размер на 6 пункта (т. 7 от договора). В общите условия (чл.
13.2.1) е предвидено, че ползваният кредит става автоматично изцяло и
предсрочно изискуем, без да се дава допълнителен срок за изпълнение, когато
е налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение на
титуляра за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която
това задължение е станало изискуемо.
На 29.10.2019 г. М. Д. В. е получил издадената въз основа на договора
кредитна карта, което се установява от приетия протокол от същия ден.
От приетите извлечения от счетоводството на ищеца за движението по
партидата на кредитната карта на ответника за периода от 01.10.2018 г. до
31.05.2021 година е видно, че от 30.10.2018 година М. Д. В. е извършил
множество тегления на пари в брой от АТМ устройства и плащания на
покупки, извършвал е и внасяне на средства за погасяване на задълженията
си. Установява се от същите документи, че кредитът е обслужван до месец
юни 2019 г. Според приетото извлечение от 01.09.2019 г., минималната
погасителна вноска е в размер на 271.28 лева и е дължима до 16.09.2019 г.,
като от следващите извлечения се установява, че погасителни вноски по
договора не са правени.
Според удостоверение изх.№ 6929/25.05.2021 г., издадено от ищеца
„Дайнърс клуб България“ АД във връзка с процесния договор за кредитна
карта от 22.10.2018 г., към 31.05.2021 г. дължимите и непогасени суми по
договора са в общ размер на 2108.85 лева, от които: 1501.94 лева - главница
по т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от Раздел Х и т. 11.2 от Раздел ХI на
Общите условия, и 606.91 лева – лихва по т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от
Раздел ХI на Общите условия, за периода от 01.08.2019 г. до 31.05.2021 г.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск, предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит от 22.10.2018 г., за следните сумите от
1501.94 лева – главница и 606.91 лева – лихва за периода от 01.08.2019 г. до
4
31.05.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
537/02.06.2021 г., по ч.гр.д. № 974/2021 г. на РС - Ловеч.
Претенциите на ищеца за вземанията по заповедта се основават на
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 22.10.2018 г.
Спорният въпрос се свежда до наличие на автоматична предсрочна
изискуемост на вземанията по договора в претендирания им размер.
Договорът за издаване на кредитна карта е сключен със срок до
30.09.2019 г., с уговорка да се подновява автоматично, при условията и по
реда, предвидени в Общите условия на ищеца, като не се спори, че договорът
е подновяван автоматично и не е бил прекратен към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца за настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на процесните вземания, съгласно чл. 13.2.1 от Общите условия
към договора. Следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на
ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за
кредитните институции, кредиторът следва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това разрешение намира
приложение и по отношение на небанковите финансови институции, които
предоставят по занятие кредити, какъвто в случая е ищецът по делото.
Доколкото по делото няма доказателства за изпратено от кредитора писмено
уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост, което да е
достигнало до ответника – длъжник, съдът приема за недоказан факта на
обявяването й на длъжника. Необходимостта от обявяването й следва от
установените с договора за кредитна карта и общите условия към него
понятия “дата на падежа“, „минимална погасителна вноска“ и възприетия
договорен режим на възникване и изпълнение на задължението за
възстановяване усвоения кредитен лимит (ползвания финансов ресурс).
Според този режим титулярът се задължава да погасява усвоената част от
кредитния лимит в сроковете и по начина, уговорени договора и общите
условия към него (т. 5 от договора), като той е длъжен всеки месец до датата
на падежа (или на първия следващ работен ден) да погасява минималната
погасителна вноска, посочена в извлечението на всяка карта (т. 10.1. от
Общите условия). Установена е разлика между възникване на задължението
за връщане на усвоения кредитен лимит (чл. 5 от договора) и изискуемост на
това задължение, разбирана като възможност за кредитора да изисква от
5
длъжника дължимата престация (чл. 10.1. от общите условия). С оглед
предвидената в договора възможност за длъжника да престира на падежа не
цялата дължима престация (усвоената част от кредитния лимит от отчетения
период), а по малка част от нея, дефинирана като минимална погасителна
вноска (5% от дебитното салдо по партидата към последния ден на изтеклия
отчетен период, но не по-малко от 10 лева), съдът приема че установеният в
общите условия срок за изпълнение (на цялата престация) е в полза на
длъжника. От това следва, че с изтичане на срока за всеки отчетен период,
кредиторът може да изисква изпълнение без покана само минималната
погасителна вноска, но не и разликата над нейния размер. Претенцията на
ищеца в случая се свежда не до минималните погасителни вноски по
договора, а до вземанията за главница (усвоения кредитен лимит по договора)
и за лихва, надхвърлящи обхвата и размера на същите вноски. За тези
вземания изискуемостта не е настъпила автоматично, а от кредитора не се
ангажират доказателства за обявяване на предсрочната им изискуемост (т.
13.1. от общите условия). Настъпването на автоматична такава е изключено, с
оглед разясненията в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Не се твърди и не се ангажират
доказателства и за предсрочно прекратяване на договора, в каквато хипотеза
би настъпила изискуемостта на всички вземания на кредитора по договора (19
от общите условия).
По изложените съображения съдът приема, че нито към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (31.05.2021 г.), нито впоследствие
(при предявяване на иска за установяване на вземанията по заповедта), е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. По
изложените по-горе съображения се явяват неоснователни две от
оплакванията в жалбата - срещу изградения от районния съд извод за
ненастъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по договора
за кредит и за необходимост от обявяването й чрез достигане до
картодържателя на нарочно волеизявление от кредитора), както и срещу
неуместно позоваване от районния съд на разясненията, дадени в ТР-4-13-
ОСГТК, т. 18. Неоснователно оплакването в жалбата, аргументирано с
изложеното в него разбиране, че ищецът е небанкова финансова институция,
с оглед на което договорът между страните следвало да се квалифицира като
заем за потребление, по отношение на който при забавата на длъжника се
прилагали правилата за автоматична предсрочна изискуемост. Същественото
съдържание на договора и общите условия към него изключват възможността
за правна квалификация на сделката като заем за потребление. Неоснователно
е оплакването срещу излагането от районния съд на съображения относно
предсрочната изискуемост на кредита, при липса на конкретно възражение от
особения представител на ответника. Такова възражение не е необходимо,
защото предсрочната изискуемост е качество на вземането, което следва да се
твърди от кредитора-ищеца и тази страна следва да ангажира на общо
основание доказателства за обстоятелствата, при които изискуемостта
6
настъпва.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по неоснователността на
иска съвпадат изцяло, поради което обжалваното решение следва да се
потвърди.
При този изход на делото (неоснователност на въввивната жалба и на
предявения иск) на въззивника ищец не се дължи присъждане на разноски за
двете инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181/12.05.2022 г., постановено по гр.д. №
1878/2021 г. на РС – Ловеч.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7