Решение по дело №957/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20227150700957
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          927 / 15.12.2022г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІІ състав в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втората година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСРАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                               МАРИЯ ХУБЧЕВА

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ГЕОРГИ КАЦАРОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 957 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на „ВВС ЛЕС“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Козарско, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, ул. „22-ра“ №22, с управител С. В. А., чрез процесуалния представител адв. Д.С., с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение 38 от 15.07.2022г., постановено по  а.н. дело № 20225240200051  по описа на Районен съд Пещера за 2022г., с което е  потвърдено Наказателно постановление №37 от 21.03.2022 година на Зам. директора на Регионална дирекция по горите, гр. Пазарджик, с което на „ВВС ЛЕС“ ЕООД с ЕИК *********, за нарушение на чл. 14, ал. 2 във вр. ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрол и опазване на горските територии, на основание чл. 270 от Закона за горите е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева.

 

3. Счита се, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се, че при издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на административно производствените правила и материалния закон, тъй като е наложена имуществена санкция на юридическото лице, вместо да се ангажира административно наказателната отговорност на управителя на обект, който може да носи административно наказателна отговорност по чл. 269 от ЗГ.

Счита се, че посочените за нарушени норма на чл. 270 от ЗГ, във връзка с чл. 14, ад. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, не определят конкретно правило за поведение, неизпълнението на което да води до налагане на административно наказателна отговорност при доказана вина на лицето, а са санкционни, без самостоятелно съдържание.  Възразява се, че както в АУАН, така и в наказателното постановление не е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата при които е осъществено и доказателствата, които го потвърждават, при което е допуснато съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което води до ограничаване на правото на защита на лицето и до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което е основание за отмяната му. Твърди се още, че

процесното нарушение, не е констатирано и установено по безспорен начин от проверяващите органи и не е съобразено с конкретната ситуация, с оглед на което е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неизпълнение от страна на наказващия орган на задълженията по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

 

4. Ответната  Регионална дирекция по горите, гр. Пазарджик, представлявана от директора инж. Влахов е на становище, че жалбата е неоснователна. В представено по делото писмено становище се поддържат изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. За неоснователно се счита възражението на жалбоподателя, че дружеството не може да бъде субект на нарушението, доколкото именно то стопанисва обекта в който постъпва, обработва се и се експедира дървесина. Иска се обжалваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

 

7.  Първоинстанционния съд е бил сезиран с жалба от „ВВС ЛЕС“ЕООД, срещу наказателно постановление № 37 от 21.03.2022 година на Зам. директора на РДГ, гр. Пазарджик, с което спрямо дружеството, за нарушение на чл. 14, ал. 2 във вр. ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрол и опазване на горските територии, на основание чл. 270 от ЗГ е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия НОО № 000408 от 04.02.2022 г., съставен от Юри Красимиров Юруков, на длъжност главен специалист, горски инспектор в РДГ, Пазарджик. Констатациите обективирани в акта се свеждат до следното :

При извършена проверка на 04.02.2022 г. от служители на РДГ, Пазарджик, на обект за постъпване, преработване и експедиране на дървесина, регистриран по чл. 206 от ЗГ, стопанисван от „ВВС ЛЕС“ ЕООД, намиращ се в с. Козарско, общ. Брацигово, ПИ IV-2, кв. 2, с регистрирана ПМ № Н 0526, с електронен дневник, е установено, че на 14.01.2022 г. в електронния дневник за постъпилата, преработена и експедирана дървесина, не е вписан 1 брой превозен билет с № 12582/0002 от 14.01.2022 г. в момента на постъпване на дървесината. Превозния билет е заведен в дневника едва на 19.01.2022 г.

Контролните органи са приели, че нарушението е извършено на 14.01.2022 г. в обект, регистриран по чл. 206 от ЗГ, находящ се в с. Козарско, общ. Брацигово, ПИ IV-2, кв. 2, стопанисван от „ВВС ЛЕС“ ЕООД.

Деянието е било квалифицирано, като нарушение на чл. 14, ал. 2 във вр. ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрол и опазване на горските територии.

Акта е бил връчен на същата дата на управителя на дружеството Ахмедов, като в същия са вписани следните обяснения – „… Служителят който води дневника на фирмата към постъпване на билета в цеха отсъстваше и при първа възможност билета е въведен. Не е с някакъв умисъл …“.

 

8. Тези фактически констатации и правни изводи са напълно възприети и изцяло възпроизведени  от административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като при условията на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, на основание  чл. 270, ал. 1 от ЗГ, на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100,00 лева.

В обстоятелствената част на същото е посочено, че при определяне размера на наказанието, административно наказващия орган е отчел обстоятелството, че дружеството стопанисващо обекта по 206 от ЗГ, има други административни нарушения по Закона за горите и „…законовите ….“ нормативни актове по прилагането му. Пояснено е също така, че при определяне размера на наказанието са съобразени предвидените в закона граници, като в случая е наложен минималната санкция от 100,00 лв., която е счетена за съответна на извършеното деяние.

Възможността конкретния случай да бъде определен като маловажен е дисквалифицирана, като е прието, че нарушението е формално, на просто извършване, доколкото за съставомерността му не е необходимо от него да са произтекли вредни последици. В този смисъл е прието, че липсата на установени вредни последици от нарушението или незначителността на такива вредни последици не може да обоснове извод за неговата маловажност. Прието е още, че в хода на административно наказателното производство, не са установени такива смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, които по своя характер, вид и брой да обосноват извод, че извършеното от дружеството нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Счетено е, че наличието на електронния дневник за постъпилата, преработена и експедирана дървесина в процесния обект, в който обаче не е вписан 1 бр. превозен билет с № 12582/0002 от 14.01.2022 г. в момента на постъпване на дървесината, не омаловажава нарушението, защото неизпълнението на изискванията на чл. 14, ал.2 от Наредба № 1 за НКОГТ до голяма степен го обезсмисля, препятства реалното постигане на целите за неговото съществуване и водене на дневника в обекта и го свежда до едно формално изпълнение на изискванията на чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

 

9. В хода на първоинстанционното производство, във връзка с правомощията на административно наказващия орган са представени: допълнително споразумение трудов договор № 33 от 03.11.2021 г. относно длъжностното лице съставило акта за установяване на административно нарушение; допълнително споразумение към договор № К-222 от 10.03.2022 г. относно директора на РДГ, Пазарджик; трудов договор № 5  от 31.10.2017 г., относно зам. директора В.; болничен лист от 28.03.2022 г. за отпуск по болест на директора В. за периода 20.03.2022 г. до 27.03.2022 г.; Заповед № РД49-794 от 16.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните за делегиране на правомощия на правомощия на административно наказващи органи.

Представени са също така Удостоверение № 526 от 18.08.2014 г. за изработка и регистрация на производствена марка относно „ВВС ЛЕС“ЕООД; справка за постъпили превозни билети, в която билет № 12582/0002/14012022/153924-9G43F31 от 14.01.2022 г. е вписан с дата 19.01.2022 г.; Данни за процесния превозен билет;

 

10. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, решаващия съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, не са налице нередовности, относно наличието на задължителни реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Счетено е, че в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. В тази насока са цитирани разпоредбите на чл. 206, ал. 1 от ЗГ и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрол и опазване на горските територии.

Прието от районния съд е, че по делото не са установени такива смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които по своя характер, вид и брой да обосноват у съда извод, че извършеното от дружеството нарушение представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

 

 

ІV. За правото :

 

11. Едно от основните задължения за собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина е установено в чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, според което, те трябва да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина. Съобразно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии(приета въз основа на делегация по чл. 206, ал. 2 от ЗГ), електронният дневник се води от собственика/ползвателя на обекта по чл. 206 ЗГ или от оправомощено от него лице, като превозните билети се вписват в дневника по ал. 1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината.

Според чл. 270 от ЗГ, за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

 

12. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в първоинстанционното производство, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и административно наказателния и на процесуалния закони.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

13. Относно поддържаните в касационната жалба възражения, е необходимо да се посочи следното :

Описанието съдържащо се в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, съдържа необходимите данни, позволяващи формирането на еднозначен извод по отношение на конкретното противоправно деяние, квалифицирано от административно наказващия орган, като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Несъмнено е, че в случая става реч за вписване на превозен билет № 12582/0002/14012022/153924-9G43F31 от 14.01.2022 г., не  е вписан в момента на постъпване на дървесината, каквото е изискването на правилото за поведение, установено в чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., а на 19.01.2022 г. Както се посочи, задължени да изпълнят това правило са собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина. В случая това е именно „ВВС ЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********. Несъмнено е също така, че неизпълнението на нормативно установеното задължение е допуснато при осъществяване на неговата търговска дейност по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, което пък означава, че дружеството е административно наказателно отговорното лице.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил в рамките на установените процесуални правила,  един валиден, обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 38 от 15.07.2022г., постановено по  а. н. дело № 20225240200051  по описа на Районен съд Пещера за 2022г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:              1.

                                  

                                 

                                   2.