Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 237 Година 2017, 24.10 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ………………..……. граждански състав ………………………….
На двадесет и четвърти октомври ...……..…… Година две хиляди и седемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар ………………………………….………….……………....……………………………
Прокурор ………………………………….……….………………………………………………
като разгледа докладваното от ………….…. Радостина Калиманова ...………………
търговско дело номер …..… 88 ….…… по описа за …… 2017 ….. година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Престиж интер тур“ЕООД със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Оборище“№95, вх.2, представлявано от Х.Г.Г.за
обявяване на неплатежоспособността, съответно свърхзадължеността на молителя,
определяне на нейната начална дата, откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на търговското дружество-молител. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
В
молбата, по повод на която е образувано настоящото производство търговското
дружество - молител твърди, че е било създадено с цел развиване на
туроператорска и туристическа агентска дейност на територията на страната. През
последните години обема на търсенето на туристически услуги в страната
значително намалял. Същевременно, обаче разходите останали същите, а в някои
случаи дори се повишили. За да бъде възможно продължаването на дейността, се
наложило дружеството да сключи договори за заем с банкови институции, а наред с
това обективната невъзможност да реализира предвижданите обороти довело до
затруднение в плащанията към кредиторите му. Поради неизпълнени към него
задължения по сключени договори през 2013 година и свързаното с това
неизпълнение от негова страна към негови кредитори на задължения, срещу
него били образувани няколко съдебни
производства, приключили с осъдителни съдебни решения за сума общо в размер на
80483.11 лева и лихви. То, независимо от
положените в тази насока усилия, не могло да събере вземанията си от други две
дружества на обща стойност 101395.66 лева. Това е довело до състояние на
задлъжнялост на същото. Понастоящем то е в пълна невъзможност както да
упражнява стопанска дейност, така и да обслужва задълженията си. Към момента
дружеството не развива дейност, от която да се очакват бъдещи приходи, от което
се налага извода, че няма тенденция за преодоляване на тежката финансова
ситуация, в която е изпаднало. Всичко това сочи на наличието на предпоставките
на правната норма за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност.
Молбата
е с правно основание в чл.625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя
доводи и отправените от същия искания, събраните до настоящия момент
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Едноличното
дружество с ограничена отговорност е вписано във водения от Бургаския окръжен
съд търговски регистър с решение от 05.10.2001 година по фирмено дело
№2151/2001 година под №916, том 19 стр.268, което се установява след справка
във водения от Агенция по вписвания общодостъпен електронен търговски регистър. То се представлява от управителя Христо Генов Генов,
като няма данни той да е заличен като такъв. Молбата е депозирана от него в
съответствие с установеното в чл.625 от Търговския закон правило, поради което
съдът счита, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно
разпоредбата на чл.626 ал.2 от Търговския закон да поиска откриване на
производство по несъстоятелност.
Съгласно баланса на същото към 24.02.2017 година, общият
размер на неговите задължения възлиза на сумата от 135 хиляди лева, от които 16
хиляди лева са публични задължения. Дължимата лихва за забава към доставчиците
към така посочената по-горе дата е на обща стойност 36 хиляди лева, а тази по
неплатените публични задължения е в размер на 2749.48 лева. За така посочените по-горе
задължения няма подписани споразумения за разсрочване на плащането, поради
което вещото лице по допуснатата и извършена, обсъждана от съда експертиза ги е
класифицирало като краткосрочни, т.е. задължения с настъпил падеж или такива,
чийто падеж ще настъпи в рамките на 12 месеца от датата на отчета. Основанието
за възникването на публичните задължения са декларирани данни от самото
дружество в изпълнение на изискванията на данъчните закони. В нарочно съставена
в тази насока справка вещото лице е посочило разделно видовете публични
задължения на дружеството към 24.02.2017 година по размер и най-ранна дата на
възникване. Изчислените от НАП лихви за просрочени плащания не са осчетоводени
от молителя. Същото е посочило, освен това, че съгласно оповестените в
търговския регистър годишни финансови отчети и представените от счетоводството
на молителя, последният притежава краткотрайни активи под формата на вземания,
които към коментираната дата 24.02.2017 година възлизат на сумата от 105 хиляди
лева. Вземанията от клиенти са от две дружества, а именно „Травел
маркет“-Беларус и „Анастасия“ЕООД, а останалите и по-точно тези обозначени като
други вземания са такива по съдебни спорове на стойност 2000 лева и надплатен
данък върху печалбата в размер на 432.70 лева. Като е отчело датата на
възникване на вземанията от клиенти, а именно 2013 година и обстоятелството, че
дружеството е провело многократни опити да ги събере, вещото лице е заключило,
че те могат да се класифицират като трудносъбираеми. При съпоставка между краткотрайни
активи и задължения на молителя става ясно, че вторите превишат първите с 30
хиляди лева. Финансовият резултат от дейността на молителя през 2015 година,
2016 година и до месец февруари 2017 година не е достатъчен за погасяване на
задълженията с настъпил падеж. Съгласно отчета за приходите и разходите на
дружеството през 2017 година, то не е осъществявало дейност и финансовият
резултат е нулев. Печалбата през предходната 2016 година е 8 хиляди лева, а
през 2015 година финансовият резултат е отрицателен - загуба на стойност 41
хиляди лева. Тъй като през 2017 година дружеството е спряло активната си
стопанска дейност, вещото лице счита, че с доходите от дейността си молителят
не е в състояние да изплати задълженията си. По последния отчет от 24.02.2017
година дружеството притежава парични средства в размер на 208.88 лева в касата
и 254.91 лева по банкова сметка. ***ото лице е определило коефициентите на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 24.02.2017 година на 0.78,
0.78, 0, 0. Пояснило е, че няма нормативно определени стойности за показателите
за ликвидност, но за да може едно действащо предприятие да погасява /изплаща/
краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи е необходимо коефициентът
на обща ликвидност да има стойност по-голяма от единица. За изследвания период
- горната дата и предходните две години - показателите за ликвидност на
дружеството-молител са под единица, следователно бързооборотните краткотрайни
активи не са достатъчни, за да се погасят краткосрочните му задължения. Предвид
това, че молителят не отчита приходи и разходи през последната година,
показателите за ефективност към 24.02.2017 година са с нулева стойност. Като е
съобразило приетото относно коефициента на ефективност на приходите от
обичайната дейност, който следва да е със стойност не по-малко от 0.99 и
относно този на ефективност на разходите, който трябва да има стойност над
единица, за да може да се говори за жизнеспособност на търговеца и реализация
на печалба, вещото лице е заключило, че финансовите отчети на молителя към
горната дата показват несъответствие с референтите стойности. По последния
изготвен от него баланс той не притежава дълготрайни материални активи и
материални запаси; активите му се състоят само от вземания на клиенти. То е
изчислило коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост на -0.22,
съответно -4.50, т.е. с отрицателни знаци поради отрицателната стойност на
собствения капитал.
Посочено е също така в депозираното по делото и прието от
съда заключение, че финансовите отчети на дружеството показват загуба за 2015
година в размер на 41 хиляди лева и печалба за 2016 година на стойност 8 хиляди
лева. През 2017 година, до датата на депозиране на настоящата молба,
финансовият резултат е нулев. Поради обстоятелството, че дружеството е отчело
рязко снижение на приходите и разходите си от оперативна дейност от 41 хиляди
на 0 лева вещото лице е счело, че то е намалило значително обема и дори е
прекратило своята оперативна дейност, което му е дало основание да заключи, че
не отговаря на критерия за действащо предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството. В годишния му финансов отчет показателят „Собствен капитал“ е с
отрицателна стойност /-38 хиляди за 2015 година, -30 хиляди за 2016 година и за
2017 година/, което означава, че пасивите превишават активите на дружеството и
на практика то е декапитализирано. При това, състоянието на декапитализация е
трайно, доколкото показателят „Собствен капитал“ е с отрицателна величина за
целия изследван период.
От справка в общодостъпния електронен търговски регистър,
воден от Агенция по вписванията се установява, че дружеството е обявявало
годишните си счетоводни отчети за периода от 2007 година и до 2015 година,
включително. Последният обявен, а именно този от 2015 година, както и
необявения такъв за следващата 2016 година са били предмет на изследване от от
вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, заедно с
предоставения такъв към датата на депозиране на молбата, по повод на която е
образувано делото.
Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от приложимия Търговски
закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на трите
предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в
състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят сочи, че има
парични задължения към повече от един кредитор, произтичащи от търговски сделки,
съответно публичноправни такива към държавата, които поради липса на парични
средства и други активи не е в състояние да изпълни. Така наведените твърдения
съдът намира за доказани от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе
доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен
начин, че същият има задължения към множество кредитори, които са с настъпил
падеж и не са платени от него в размер общо на 174000 лева, която сума е
формирана като сбор от дължимите главници и лихви върху тях за периода на
просрочието.
Съдът намира, освен това, че по делото се установява и
спиране на плащанията, поради което и следва да се приеме, че е налице презумпцията
на чл.608 ал.2 от Търговския закон, която не е оборена в настоящото производство.
Спирането на плащанията предполага
изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима
презумция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта
на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от
спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно
състояние на длъжника, при което той е в
обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три
категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество.
Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от
пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност,
защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние
на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното
е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от
съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си към повече от един
от своите кредитори. Установява се, освен това, че от началото на 2017 година същото изобщо не е осъществявало търговска
дейност, т.е. финансовите му резултати са нулеви, което означава, че те не са в
състояние, като напълно липсващи, да обслужват задълженията му с настъпил падеж
в съответните периоди; то не е в състояние да генерира доходи, с които да
изплаща задълженията си, а и освен това не разполага с кумулирани и налични
суми, които да могат да послужат за изплащане на задълженията му с настъпил
падеж. То е напълно декапитализирано и от посочения по-горе период от време напълно
е преустановило дейността си.
В този смисъл съдът намира, че спирането на плащанията се
дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя и
липса на възможност за плащане, в смисъла включително на липса на парични
средства. След като това е така, то и безспорно по отношение на длъжника, върху
който лежи тежестта да докаже извършените от него последни плащания, в
съответствие с посочено по-горе, следва да намери приложение презумпцията на
чл.608 ал.2 от Търговския закон именно по горните доводи. Необходимо е да се
изтъкне и посочи и това, че спирането на плащанията е настъпило в момент много значително
отдалечен от този на депозиране на молбата, по повод на която е образувано
настоящото производство и поради това именно обстоятелство следва да се приеме,
че неплащането на задълженията е съпроводено с трайни икономически затруднения
на едноличното дружество с ограничена отговорност.
Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е
просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за
определено състояние на длъжника-търговец. Към началната дата на
неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите
материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на
неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка,
публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно
държавно вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се
покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В
конкретния случай при съобразяване на всички приложени към молбата и събрани по
делото доказателства, обстоятелството, че още към 31.12.2014 година дружеството
не е било в състояние да реализира достатъчно приходи и генерира доходи или
иначе казано недостатъчност на имуществото му за покриване на задълженията му,
зависимостта към същия този момент от кредиторите му, а също така и наличието
на изискуеми и неплатени задължения към кредитори още през предходната 2013
година /към „Диа тур“ООД, което дружество е с най-голям размер на вземане от
молителя/. Съобразно констатираното от експерта и представено от него в
табличен вид, почти всички задължения на молителя са възникнали именно в този
период от време, а именно 2013-2014 година, което следва да се отнесе както към
тези от търговски сделки, така и към публичните - към края на 2014 година
същият е имал възникнали изискуеми задължения към държавата в общ размера на
15951.23 лева. През същата тази 2014 година, видно от обявения годишен финансов
отчет, показателят „Собствен капитал“ е
едва 3 хиляди, при стойност на същия за предходната година от 154 хиляди лева.
На следващата 2015 година той вече е с отрицателна стойност /-38 хиляди лева/.
С отрицателна стойност същият е и през следващата 2016 година /-30 хиляди лева/
и нулев през 2017 година поради неосъществяването на търговска дейност. Това
състояние на декапитализация от 2015 година е трайно, както е посочило вещото
лице, доколкото коментирания по-горе показател е с отрицателна стойност за
целия този период. Към края на същата тази 2014 година молителят е имал
задължения в общ размер на 196 хиляди лева, при налични краткотрайни активи в
размер на 197 хиляди лева. Тези данни са видни, както бе посочено по-горе, от
обявения негов отчет за 2014 година. Анализът на тези две стойности сочи, че
превишението на активи над пасива е минимално, а именно 1000 лева, но в тази
връзка следва да се вземе и отчете и още едно обстоятелство, което съдът намира
от съществено значение. По-голямата част от краткотрайните активи, а именно 103
хиляди лева са вземания от клиенти, които са възникнали през 2013 година, като
многократните опити на молителя да ги събере са останали безуспешни, както е
пояснило и вещото лице. Извършените през следващата 2015 година плащания са в
изключително малки размери - същите, видно от представеното от експерта в
табличен вид в отговор на нарочно поставен му въпрос са на стойност по-малка от
1000 хиляда лева. Само по отношение на едни кредитор е извършено, при това
плащане, през 2017 година, което освен, че е частично, е и малко като размер.
Всичко така изложено относно извършените от молителя плащания мотивират съда да
приеме датата 31.12.2014 година за началната дата на неплатежоспособността -
моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява паричните си
задължения. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в
частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения
дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били
спрени, а оттам и основание да се изтегли неплатежоспособността към един доста по-ранен
момент. Освен това, както бе посочено по-горе, на следващата 2015 година
дружеството е реализирало отрицателен финансов резултат - загуба на стойност
-41 хиляди лева; неговите коефициенти на ликвидност още през 2015 година са под
единица, което означава липса при него на достатъчно бързообортни краткотрайни
активи за погасяване на краткосрочните задължения; несъответни на референтните
стойности са и коефициентите му на рентабилност и още към 2015 година при него
се е наблюдавало превишение на задълженията над активите, което през следващите
години не се е променило, а е останало устойчиво. Констатираната липса на приходи
налага извода, че молителят е в невъзможност да погасява текущите си задължения
и е напълно зависим от своите кредитори.
По горните
доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на
неплатежоспособност на молителя е възникнало към посочения по-горе момент.
С оглед на така
изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл.608 от Търговския закон
следва извода, че едноличното дружество с ограничена отговорност е в състояние
на неплатежоспособност. При анализа на така посоченото по-горе следва
единственият извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други
думи, търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание
във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност парично задължение по търговска сделка, а също така и
публичноправни задължения. В този смисъл съдът намира, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
молителя.
При съобразяване
на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови
решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви свръхзадължеността,
да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да
допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни
мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника
в несъстоятелност и да спре производството. Необходимо е в тази връзка да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.607а
Търговския закон, производство по несъстоятелност може да бъде открито при
неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са основанията,
които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 от Търговския закон и с
които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е
обвързан. По делото, с оглед възприетата в молбата формулировка, включително
постоянното смесване на двете понятия, както и изявленията на пълномощника на
молителя след даване ход по същество на делото, следва да се приеме, че
молителят поддържа наличието и на двете основания, без да е посочил и уточнил
кое от двете е предпочитано от него. Наред с това следва да се посочи, че не
съществува пречка неплатежоспособността и свръхзадължеността като
самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност да
бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. Възможно е
откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада
началната им дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на
неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост
продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При
наличие на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако
съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението. В
конкретния случай, както бе посочено по-горе, молителят е въвел и двете
основания с молбата по чл.625 от Търговския закон, като същевременно към
определената и посочена по-горе начална дата 31.12.2014 година и по изложените
съображения съдът намира, че той е бил неплатежоспособен /така и в определение
№70 от 03.02.2017 година на ВКС по търг. дело №388/2016 година, ІІ т.о.,
решение №201 от 11.12.2014 година по търг. дело №659/2014 година, І т.о./. Същевременно,
съдът намира, че към 31.12.2015 година молителят вече е бил и в състояние на
свръхзадълженост при съобразяване на данните в отчета от 2015 година и изложеното
от вещото лице относно неговото имуществено състояние към този момент - превишение
с 38 хиляди на задълженията му над активите. След като са налице предпоставките
и на двете обсъдени по-горе състояния, то съдът следва да съобрази по-ранната
дата в случай, че това състояние е налице и към момента на постановяване на
решението. В случая молителят към последния посочен момент е свръхзадължен, поради
което и независимо от това, че по-ранната от двете дати е тази на
неплатежоспособност, производството по несъстоятелност по отношение на него
следва да бъде открито поради свърхзадълженост. Наред с това е необходимо да се
посочи и това, че изборът на реда, по който следва да
бъде открито производството по несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или
по чл. 632 от Търговския закон - е предоставен на преценката на съда по
несъстоятелността и е обусловен от конкретните обстоятелства на случая, като не
е свързан с посоченото от молителя основание /така и в решение №174 от
05.12.2011 година по търговско дело №567/2011 година по описа на ВКС на РБ, ІІ
т.о/. На последно, не по важност място място, следва да се посочи, че съдът е
преценявал наличието на законовите предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност в редакцията на приложимите правни норми в сега действащата
тяхна редакция /така и в решение №216 от 19.04.2017 година по търг. дело
№448/2016 година, ІІ т.о./.
Както е посочил съдът в постановеното от него по делото
определение по чл.629б от Търговския закон, налице е в случая почти пълна липса на парични средства, поради което и не
биха могли да бъдат покрити разноските по производството по несъстоятелност. Освен
това, за извършване на всички последващи действия по издирване на евентуалното
имущество на молителя, възнаграждението на синдика и всички останали разходи
също се изискват налични парични средства, които да ги покрият. В тази връзка
съдът с посоченото определение под №649 от 22.06.2017 година е указал на
известните кредитори на молителя в едномесечен срок да представят банков
документ за внасяне на сумата от 5500 лева по сметка на Бургаския окръжен съд,
определена от съда като необходима за първоначалните разноски. Със същото
определение съдът е уведомил всички тях за последиците при непредставяне на
такъв документ в указания по-горе срок. По делото такъв не е постъпил, поради
което и именно обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл.632 ал.1 от
Търговския закон дружеството - молител следва да бъде обявено за свръхзадължено,
като освен това, то следва да бъде обявено и направо в несъстоятелност и
производството по делото да бъде спряно. Същото следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд и дължимата в размер на 250 лева
държавна такса, тъй като към момента на депозиране на молбата същото не е
дължало такава, съобразно чл.620 ал.1 от Търговския закон.
В съответствие с
чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде
изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран от
горното и на основание чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а от Търговския закон,
Бургаският окръжен
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността
на „Престиж интер
тур“ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Оборище“№95, вх.2,
представлявано от Христо Генов Генов, ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2015 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Престиж интер тур“ЕООД със седалище
град Бургас и адрес на управление ул. „Оборище“ №95, вх.2, представлявано от
Христо Генов Генов, ЕИК *********.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху
движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите
имоти на „Престиж интер
тур“ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Оборище“ №95,
вх.2, представлявано от Христо Генов Генов, ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Престиж интер тур“ЕООД със седалище
град Бургас и адрес на управление ул. „Оборище“ №95, вх.2, представлявано от
Христо Генов Генов, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА „Престиж интер тур“ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Оборище“№95, вх.2, представлявано от Христо Генов Генов, ЕИК ********* в несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото търговско дело №88/2017
година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Престиж интер тур“ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Оборище“№95, вх.2, представлявано от Христо Генов Генов, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 250 /двеста и петдесет лева/ лв.,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на депозираната молба,
както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ изпрати
препис от настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по
регистрация за вписване в търговския регистър.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: