№ 5512
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110139055 по описа за 2021 година
В. Н. СТ. е предявила срещу Т.С.ЕАД искове с правно основание чл.439
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 1630.43 лева за доставена топлинна
енергия за периода от м.07.2012 до м.04.2014, ведно със законната лихва за
периода от 12.08.2015 до изплащане на вземането, лихва в размер на 322.02
лева за периода от 31.08.2012 до 05.08.2015, както и 339.05 лева – разноски по
делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №47934/2015, СРС,
90 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№20168630400540/2016 по описа на ЧСИ Сия Халаджова.
Твърди, че след влизане в сила на Заповед по чл.410 от ГПК от
27.10.2015 по ч.гр.дело №47934/2015, СРС, 90 състав е издаден изпълнителен
лист срещу нея в полза на Т.С.ЕАД за горепосочените суми. Поддържа, че въз
основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано на 29.03.2016
изпълнително дело №20168630400540/2016. Твърди, че взискателят в
продължение на 2 години от датата на образуването не е поискал
предприемане на изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело
следва да се счита прекратено по силата на закона на 29.03.2018.Поддържа,
че всички действия предприети след тази дата са ирелеватни доколкото
изпълнителното дело е прекратено.Поддържа, че правото на принудително
1
изпълнение по отношение на вземанията се е погасило по давност, считано
към 27.10.2018 с 3-годишната давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.С.ЕАД оспорва предявените
искове. Твърди, че вземанията по влязла в сила заповед за зипълнение се
погасяват с 5 годишната давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 15.01.2016 по гр.дело №47934/2015, СРС, 90
състав е осъдена В.Н. Григорова да заплати на Т.С.ЕАД сумата от 1630.43
лева за доставена топлинна енергия за периода от м.07.2012 до м.04.2014, аб.
№283755, ведно със законната лихва за периода от 12.08.2015 до изплащане
на вземането, лихва в размер на 322.02 лева за периода от 31.08.2012 до
05.08.2015 и 339.05 лева – разноски , от които 39.05 лева – държавна такса и
300 лева –юрисконсултско възнаграждение.
С писмо от 08.04.2016 от ЧСИ Сия Халаджова е уведомена В. Н. СТ. за
наложени запори в Банка „ДСК” ЕАД, „Юробанк България АД, „Уникредит
Булбанк” АД и „ПИБ” АД, както и за извършване на опис, оценка и
изземване на движими вещи по изпълнително дело №20168630400540.
С писмо от 26.05.2021 НОИ уведомяват ЧСИ и В.С., че е наложена
удръжка от пенсията на В.С. въз основа на запорно съобщение от
13.07.2018г.
Въз основа на молба от 29.03.2016 от Т.С.ЕАД е образувано
изпълнително дело №20168630400540.
Със запорно съобщение от 08.04.2016 е наложен запор на банковите
сметки на В. Н. СТ. за задълженията по изпълнително дело
№20168630400540.
С молба от 17.05.2016 В.С. е поискала от ЧСИ Сия Халаджова да спре
принудителното изпълнение като прилага вносна бележка за сумата в размер
на 80 лева и заявява, че ще внася от м.06.2016 по 20 лева до 15-то число.
Видно от извлечение от сметки В.С. е наредила на 20.10.2016 сума в
размер на 20 лева по изпълнително дело №20168630400540.
Видно от извлечение от сметки В.С. е наредила на 22.11.2016 сума в
2
размер на 20 лева по изпълнително дело №20168630400540.
Видно от извлечение от сметки В.С. е наредила на 13.02.2017 сума в
размер на 20 лева по изпълнително дело №20168630400540.
Видно от извлечение от сметки Илина Илиева е наредила на 05.09.2018
сума в размер на 40 лева по изпълнително дело №20168630400540.
С молба от 16.03.2018 Т.С.ЕАД е поискала от ЧСИ да бъдат наложени
запори на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, да бъде
насрочен опис на движими вещи и наложени възбрани по изпълнително дело
20168630400540.
Със запорно съобщение от 13.07.2018 е наложен запор от ЧСИ върху
всички суми по микросметката на длъжника в „Изипей”АД.
Със запорно съобщение от 13.07.2018 до НОИ е наложен запор на
пенсията на длъжника В.С..
С писмо от 01.08.2018 НОИ уведомява ЧСИ, че не може да бъде
наложен запор върху пенсията на длъжника, тъй като пенсията е под размера
на минималната работна заплата.
С молба от 24.02.2020 Т.С.ЕАД е поискала да бъдат преприети
изпълнителни способи като запор на сметки, запор на трудово
възнаграждение, опис и оценка на движими вещи по изпълнително дело
№20168630400540.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С изпълнителен лист от 15.01.2016 по гр.дело №47934/2015, СРС, 90
състав е осъдена В.Н. Григорова да заплати на Т.С.ЕАД сумата от 1630.43
лева за доставена топлинна енергия за периода от м.07.2012 до м.04.2014, аб.
№283755, ведно със законната лихва за периода от 12.08.2015 до изплащане
на вземането, лихва в размер на 322.02 лева за периода от 31.08.2012 до
05.08.2015 и 339.05 лева – разноски , от които 39.05 лева – държавна такса и
300 лева –юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и
т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва
давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116,
б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
3
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Въз основа на молба от 29.03.2016 от Т.С.ЕАД е образувано
изпълнително дело №20168630400540. Молбата за образуване на
изпълнително дело и образуването му не прекъсват давността, но искането за
предприемане на определен изпълнителен способ е от естество да прекъсне
давността.С молбата ответникът е възложил на ЧСИ предприемане на
действия по чл.18 от ЗЧСИ, които не са от естество да прекъснат давността.
С оглед на което съдът намира, че молбата от 29.03.2016 не е прекъснала
давността.
Съдът намира, че от естество да прекъсне давността е налагането на
запор на банковите сметки на длъжника.Със запорни съобщения от 08.04.2016
е наложен запор на банковите сметки на В. Н. СТ. за задълженията по
изпълнително дело №20168630400540. С оглед на което съдът приема, че
давността е прекъсната на 08.04.2016 и от тази дата е започнала да тече нова
давност.
Признанието на вземанията от длъжника също прекъсва давността в
съответствие с чл. 116, б.”а” от ЗЗД.С молба от 17.05.2016 ищцата е поискала
от ЧСИ Сия Халаджова да спре принудителното изпълнение като е
представила вносна бележка за сумата в размер на 80 лева и заявява, че ще
внася от м.06.2016 по 20 лева до 15-то число. С оглед на което съдът приема,
че с признание на вземанията от ищцата на 17.05.2016г. е прекъсната
давността.
4
Видно от извлечения от сметки ищцата е погасявала доброволно
задължения по изпълнителното дело на 20.10.2016, на 22.11.2016 и на
13.02.2017г.Съдът намира, че с доброволното плащане на задължения по
изпълнителното дело ищцата е направила извънсъдебно признание на
задълженията си.Признанието на задълженията прекъсва давността в
съотвествие с чл.116, б.”а” от ЗЗД.
С молба от 16.03.2018 Т.С.ЕАД е поискала от ЧСИ да бъдат наложени
запори на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, да бъде
насрочен опис на движими вещи и наложени възбрани по изпълнително дело
20168630400540. Искането на взискателя за предприене на изпълнителни
действия прекъсва давността.
Дори да се приеме, че последното изпълнително действие е от
08.04.2016, то до предявяването на искане на 16.03.2018 не са изтекли 2
години.С оглед на което съдът намира, че не е налице бездействие на
взискателя повече от 2 години, което да обуслови прекратяване на делото по
право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.Искането за предприемане на
изпълнителни действия от 16.03.2018 прекъсва давността и от тази дата
започва да тече нова давност..
Предприетите действия от 13.07.2018 за налагане на запор върху
микросметки на длъжника, както и върху пенсията на длъжника са от
естество да прекъснат давността. Давността се прекъсва и тогава, когато
изисканите релеватни действия са били безуспешни. Освен това в
разпоредбата на чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на
изпълнителни действия”, а не извършване на изпълнителни действия.
Дори да се приеме, че давността не е прекъсната и не са предприети
действия на 13.07.2018, то молбата на ответника от 24.02.2020 с искане за
предприемане на изпълинтелни способи е подадена преди изтичане на 2
години от последното искане на 16.03.2018г.
Съдът намира, че молбата с искане за предприемане на изпълнителни
действия прекъсва давността и от 24.02.2020 е започнала да тече нова
давност.
Исковата молба е подадена на 02.07.2021г.С оглед на което съдът
намира, че от 24.02.2020 до предявяване на исковата молба не е изтекла 3-
годишна погасителна давност и вземанията не са погасени по давност.
5
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.439 от
ГПК следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Ответникът е реализирал разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.Съобразно крайния изход на делото на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. СТ., ЕГН**********, с
адрес:гр.София, жк. „Х.С.2, офис 236, чрез адв. П., срещу Т.С.ЕАД,
ЕИК831609046, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.
„Ястребец”№23Б, искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че В. Н. СТ. не дължи на
Т.С.ЕАД сумата от 1630.43 лева за доставена топлинна енергия за периода от
м.07.2012 до м.04.2014, ведно със законната лихва за периода от 12.08.2015 до
изплащане на вземането, лихва в размер на 322.02 лева за периода от
31.08.2012 до 05.08.2015, както и 339.05 лева – разноски по делото, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №47934/2015, СРС, 90 състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело №20168630400540/2016 по
описа на ЧСИ Сия Халаджова.
ОСЪЖДА В. Н. СТ., ЕГН**********, с адрес:гр.София, жк. „Х.С.2,
офис 236, да заплати на Т.С.ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул. „Ястребец”№23Б, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6