О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ ………......
гр.
Пазарджик, 06.12.2016 година
Окръжен съд - Пазарджик, Въззивен
граждански състав, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Татарева ч.гр. д. № 813 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК
С
определение № 2545 от 24.10.2016 г. постановено по гр.д. № 1336/2016 г. по описа
на Районен съд - Пазарджик на основание чл. 130 ГПК е оставен без разглеждане иск предявен от К.Н.П.
срещу Министерство на земеделието и
храните, с който се иска одържавената земеделска земя до действителната й площ
от лозе – 4,5 дка, овощна градина от 1,800 дка, водна помпа и постройка с площ
от 36 кв.м. да бъде върната на наследниците на З.С.П. (майка на ищеца), като
недопустим и е прекратено производството по делото.
Подадена
е частна жалба от К.Н.П. – ищец. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен, тъй като в изпълнение на указанията
жалбоподателят е формирал петитум на предявения иск. Изтъква, че е предявен иск
за връщане на незаконно отнети територии, като посочва правно основание чл. 23,
т. 2 от Мирния договор с България от 1947 г. Моли за отмяна на обжалваното
определение.
На
основание чл. 130, изр. 2 ГПК не е връчен препис от частната жалба на
насрещната страна.
При проверка
данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:
Производството по гр.д.
№ 1336/2016 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е
образувано по повод искова молба подадена от К.П., срещу Р. България в лицето на Министерство на
земеделието и храните, дружество „Агробиогарант“ ООД и П.Ч., с която се иска
ответниците да бъдат осъдени да му върнат земя, а именно: лозе „Булгар“ 4,5
дка, Овощна градина 1,8 дка, водна помпа и полумасивна къща с площ от 36 кв.м.,
състояща се от две стаи и антре. С разпореждане № 4444 от 09.05.2016 г. постановено
по делото исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени
указания в едноседмичен срок да посочи заявен ли е имотът по реда на чл. 11,
ал. 1 ЗСПЗЗ и/или с иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в преклузивния срок и има ли
реституция по отношение на него. Да опише подробно земеделския имот, който се
претендира с граници и площ и местност. Да посочи пасивна легитимация на
ответниците – „Агробиогарант“ ООД и П.Ч.. Да се оформи ясен и точен петитум по
отношение на всеки от ответниците. Посочени са неблагоприятните последици от
неизпълнение на дадените указания. В изпълнение на дадените указания, с молба
от 02.06.2016г. подадена от ищеца е посочено, че за възстановяване на имотите е
подадено заявление по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди, че е следвало държавата
в лицето на Министерството на земеделието и храните да възстанови земите
собственост на неговата наследодателка в съответствие с клаузите на Мирния
договор от 1947 г. Отправено е искане до съда да се възстанови земята на името
на покойната му майка, негова наследодателка.
С
последващо определение № 1690 от 27.06.2016 г. постановено по делото, на
основание чл. 94 и сл. ГПК на ищеца е предоставена правна помощ, като за
служебен защитник е назначена адв. С.К.. С молба от 25.08.2016г. в изпълнение
на дадените указания адв. К. е заявила, че се отказва от иска срещу търговско
дружество „Агробиогарант“ ООД и П.Ч.. Заявила е, че искът е насочен единствено
срещу държавата в лицето на Министерство на земеделието и храните, като възстановяването
на земята не е заявено по реда на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ. С молбата е
посочено, че се иска постановяване на решение, с което възстановената
земеделска земя, която е неправилно одържавена да бъде върната на наследницте
на З.С.П. – бивш жител *** и им бъде присъдено полагащото се и дължимо от
държавата обезщетение. В молбата са индивидуализирани и имотите, чието връщане
се претендира.
С
определение № 2545 от 24.10.2016 г. подадената искова молба е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима. С решаващите си мотиви
първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.
11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Изложени са доводи, че доколкото исковата молба е входирана на
22.04.2016 г., то искът се явяване недопустим, тъй като е предявен след
преклузивния срок предвиден в разпоредбата на параграф 22 Преходните и
заключителни разпоредби на ЗСППЗ, а именно след 09.05.2007 г. Срещу така
постановеното определение е постъпила частна жалба по повод на която е
образувано производството по делото.
Частната жалба е
постъпила в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
При
постъпване на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да
извърши проверка на нейната редовност. Недостатъците на искова молба се
обуславят от лисата на точно изложение на онези данни от титулната част на
исковата молба, минимално необходими факти и обстоятелства - изложения за
претендираното и защитавано субективно право и основанията за неговото
съществуване и съответни искания до съда за вида и обема на търсената защита-
петитум на исковата молба, съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК. В конкретния случай, правилно
първоинстанционният съд е съобразил, че подадената искова молба не отговаря на
изискванията за редовност, поради което е оставил същата без движение и е дал
точни, ясни и конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности.
С последващите молби обаче същите не са отстранени. Не е посочен точен и ясен
петитум по отношение на ответника – Министерство на земеделието и храните – в
петитума от една страна се твърди, че имота е възстановен, а от друга се иска
връщането на земята, същото противоречие съществува и в обстоятелствената част
на исковата молба. Не е заявен точен и ясен петитум дори и в частната жалба, по
повод на която е образувано настоящото производство (в жалбата отново е
посочено, че се иска възстановяване на процесните имоти, докато в исковата
молба, молбата уточнение от 25.08.2016 г. се твърди, а и от представените
доказателства е видно, че имотите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ). От
изложените обстоятелства по делото не може да се направи извод за претендираното
право, чиято защита се търси, нито за правния интерес на ищеца от сезирана на съда. Предвид
изложеното на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата следва да бъде върната, а
производството по делото да се прекрати.
Доколкото изводите на настоящата съдебна инстанция
съвпадат като краен резултат с изводите на Районен съд – Пазарджик, то обжалвания
съдебен акт следва да се потвърди.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя извода на първоинстанционният съд, че подаденият
иск е с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което следва, че на
основание чл. 77 ГПК жалбоподателят следва да се осъди да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пазарджик държавна такса за частното производство пред настоящата
инстанция в размер на 15 лв.
Мотивиран от горното Окръжен съд -
Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2545 от 24.10.2016 г.,
постановено по гр.д. № 1336/2016 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, К.Н.П. с ЕГН: ******** с адрес *** да заплати
по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата в размер на 15 лв. представляваща неплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от съобщаването му на страната с частна касационна жалба пред ВКС при условията
на чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: