№ 70
гр. Велико Търново , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000253 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 122 от 18.02.2020 г. по т.д. № 283/2018 г. Окръжен съд
Велико Търново е осъдил „Бул Инс" АД да заплати на Д.Х. Д. сумата от 5000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на
24.05.2018 г., причинено от водача Л. И. А., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 126 лв. – обезщетение за нанесени имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане, като
са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата от присъдените 5000 лв. до пълния предявен размер от 60000 лв.,
и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над
присъдените 126 лв. до 1511,40 лв., като неоснователни.
Със същото решение е осъдено „Бул Инс“ АД да заплати на Г.Х. Д.
1
сумата от 1250 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
24.05.2018 г., причинено от водача Л. И. А., ведно със законната лихва,
считано от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане, като исковете
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
присъдените 1250 лв. до претендираните 15000 лв. и за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 5 лв. до претендираните
50 лв. са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д.Х. Д. и Г.Х.
Д. в отхвърлителните части за двамата ищци, както по отношение на
претенциите за неимуществени, така и по отношение на претенциите за
имуществени вреди. В нея се излагат доводи за допуснати процесуални
нарушения по отношение приложението на чл. 176 ГПК. Излага се, че са
установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника –
противоправното поведение на водача, причинната връзка между деянието и
вредоносните последици, като единствената причина за настъпилото
произшествие са субективните действия на водача на лекия автомобил, който
поради движение с технически неправилно избрана скорост за конкретния
пътен участък и загуба на контрол, е самокатастрофирал, блъскайки входна
врата на жилищна сграда. В тази връзка невярно е приетото от съда
съпричиняване по отношение на ищеца Г. Д., изразяващо се във факта, че
бащата на същия бил позволил на непълнолетния си син да се качи в
автомобил, управляван от лице, за което е знаел, че е употребил алкохол.
Съпричиняването може да бъде извършено само и единствено от
пострадалото лице, в който смисъл неправилно е коментирано поведението на
бащата на ищеца. От друга страна, по делото липсват доказателства ищците
да са знаели, че водачът е употребил алкохол. Не се доказва и
обстоятелството, че настъпването на ПТП се дължи на употребата на алкохол.
Обжалваното решение е необосновано и в частта, в която е прието
съпричиняване от ищците, изразяващо се в неизползване на обезопасителни
колани. В тази връзка неправилно съдът не е кредитирал заключението на
вещите лица, чиито изводи според жалбоподателите са обосновани и в
2
съответствие със събрания доказателствен материал. Съдебно – медицинската
експертиза установява травматичните увреждания на ищците. Д. Д. е бил
настанен в болнично заведение, където му е извършена оперативна
интервенция, с продължителен възстановителен период след нея, продължил
6 – 8 месеца. По отношение на Г. Д. е проведено консервативно лечение в
болнично заведение за три дни, след което той е продължил да се
възстановява вкъщи за период от около 25 дни. И двамата ищци са изпитали
силен стрес от произшествието. Установено е, че имуществените вреди са в
причинна връзка с произшествието, доказан е техния размер, като според
жалбоподателите той не следва да бъде намаляван, тъй като няма основание
за отчитане на съпричиняване от страна на ищците по изложените вече
аргументи.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части и
вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите претенции
изцяло.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, че
жалбата е неоснователна, тъй като обезщетението по чл. 52 ЗЗД се определя
от съда по справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити, като в
конкретния случай е доказан значителен принос за настъпване на
вредоносния резултат от страна на пострадалите.
Третото лице помагач Л. И. А., не заема становище по жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
3
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба Д.Х. Д. и Г.Х. Д., последния лично и със
съгласието на баща си Х. Д. Н., твърдят, че на 24.05.2018 г., в с. Камен, Л. И.
А. при управление на лек автомобил БМВ 320Д, с рег. № В56****, поради
движение с превишена и несъобразена скорост, след употреба на алкохол
/0,76 промила/, губи контрол върху управлението над моторното превозно
средство и самокатастрофира, блъскайки входна врата на жилищна сграда. В
резултат на настъпилия удар са пострадали ищците, пътници в автомобила.
Д.Х. Д. е получил многофрагментна фрактура на дясната раменна кост
/мишница/, разкъсно – контузна рана на долната устна, прорезни рани по
гърба на дясната ръка, кръвонасядания с оток на меките тъкани на дясната
мишница и на лявата мишница, травматична лезия /увреда/ на нервус
мускулокутанеус на ниво С5-С6. Той е бил хоспитализиран в МОБАЛ „Д-р
Ст. Черкезов“ АД, Велико Търново за периода 24.05.2018 г. – 01.06.2018 г.,
където е проведено оперативно лечение, изразяващо се в репозиция на
фрактурата и поставяне на заключваща плака. Получените травми довели до
трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на горния десен
крайник за период от шест месеца при правилен възстановително-
оздравителен период. Един месец след изписването трябвало да не натоварва
крайника, поради което имал нужда от чужда помощ, приемал обезболяващи
медикаменти. Впоследствие след извършване на изследване на 10.07.2018 г. е
установено и увреждане на нервната проводимост в областта на десен горен
крайник, което довело до трайно затруднение на двигателната и хватателна
функция на десен горен крайник с продължителност 2,5 – 3 месеца, наслоено
върху общата затруднена двигателна активност на крайника. До днес пълно
възстановяване не е настъпило, като при физическа активност и натоварване,
и промяна на времето, се усеща болезненост, а в областта на операцията има
груб оперативен белег. Изживял силен стрес от инцидента. Освен
причинените неимуществени вреди са причинени и имуществени такива,
представляващи разходи за лечение на стойност 1511,40 лв.
Г.Х. Д. пътувал на задната седалка на автомобила и получил
следните увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение без открита
4
вътречерепна травма, контузия на раменния пояс и мишницата, охлузвания на
лява ябълчна зона и на лява раменна става, кръвонасядане с оток на меките
тъкани на дясната мишница и на дясното бедро. Хоспитазилиран в МОБАЛ
„Д-р Ст. Черкезов“ АД, Велико Търново за периода от 25.05.2018 г. до
28.05.2018 г., където му били направени изследвания. През първата седмица
от изписването Г. споделял за главоболие, замаяност и световъртеж. Лекуван
медикаментозно и спазвал хигиенно – диетичен режим. Изпитва страх и
съпротива от пътуване с лек автомобил. Освен неимуществените вреди
претърпял и имуществени – разходи за установяване на травматичните
увреждания.
Собственикът на лек автомобил БМВ е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, към което
ищците предявили претенции за заплащане на застрахователно обезщетение,
каквото е отказано от застрахователя.
С оглед на тези обстоятелства считат, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил за ищеца Д. Д.
сумата от 60000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.08.2018 г. до окончателното изплащане, а за ищеца Г. Д. –сумата от 15000
лв., ведно със законна лихва за забава, считано от 29.08.2018 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и обезщетения за претърпените
имуществени вреди в размер на 1511,40 лв. по отношение на Д. Д. и на 50 лв.
по отношение на Г. Д..
С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко
основни възражения: оспорва се механизма на ПТП, причинната връзка
между травматичните увреждания и сторените разходи, и настъпването на
ПТП; оспорват се претендираните размери, като прекалено завишени спрямо
претърпените болки и страдания; направено е възражение за съпричиняване,
изразяващо се в това, че пострадалите са били без предпазен колан, както и в
това, че лицата са пътували в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, и този факт им е бил известен.
Третото лице помагач Л. И. А. не е заел становище по исковете.
С обжалваното решение решаващият състав е приел, че исковете са
5
доказани по основание, но е налице съпричиняване в значителна степен –
повече от 90 %, изразяващо се в знание на бащата, че третото лице помагач е
употребил алкохол или неполагане на необходимата родителска грижа по
отношение на непълнолетния син, за да избегне поставянето му в опасност, а
по отношение на ищеца Д. – същият на собствено основание е следвало да
прецени фактора на употреба на алкохол и при съмнение да не се качва в
автомобила. Прието е още, че двамата ищци не са ползвали предпазни колани.
С оглед на това, размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са
определени, както следва: на Д. Д. е признато обезщетение в размер на 5000
лв., а на Г. Д. – в размер на 1250 лв., обезщетенията за имуществени вреди са
редуцирани от доказаните и претендирани размери на съответно 126 лв. за
ищеца Д. и на 5 лв. за втория ищец, като за разликите до пълните
претендирани размери исковете са отхвърлени като неоснователни, заради
изключителната роля, която посочените два фактора са имали за увредата на
ищците. Присъдена е законна лихва върху обезщетенията, считано от
29.08.2018 г., с оглед писменото искане по чл. 380 КЗ.
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка: Настъпването на ПТП на 24.05.2018 г. в с. Камен, не е спорно и се
установява от приложения Констативен протокол № 36/2018 г., като в
протокола е отразено показание за алкохол на водача Л. И. А. – 0,76 промила.
От представените протоколи за оглед и автотехническа експертиза се
установява механизма на ПТП – водачът Л.А., при управление на лек
автомобил БМВ 320Д, с рег. № В65****, поради движение с технически
неправилно избрана скорост от около 86 км/ч за конкретния пътен участък,
след употреба на алкохол, губи контрол върху МПС и самокатастрофира,
блъскайки входната врата на жилищна сграда. Пътният участък е в населено
място, събитието е в светлата част на денонощието, без данни за намалена или
ограничена видимост. Вещото лице е определило скоростта на автомобила в
момента на удара – 86 км/ч, а преди удара – 91 км/ч, като от данните при
огледа е установило, че няма оставени спирачни следи по платното за
движение, но минавайки през бордюра има продирания, вероятно от спукани
предни гуми, с дължина 2 м. Причината за ПТП е от субективен характер,
според вещото лице, като вероятно водачът е искал да провери техническите
качества на управлявания от него автомобил и в населеното място е избрал
6
неправилна скорост за конкретната пътна ситуация, довела до занасяне и
загуба на контрол от водача. В момента на удара Д. се е намирал на предната
седалка на автомобила, вдясно от водача, а Г. – на задната седалка вляво.
Пострадалият Д. е получил следните травматични увреждания:
закрито многофрагментно счупване на дясната раменна кост /мишница/,
увреда на нервус мускулакутанеус вдясно областта на мишницата в областта
на десният бицепс брахии /на нивото на дясната мишница/ на ниво С5-С6,
разкъсно контузна рана на долната устна на устата, порезни рани по гърба на
дясната ръка, кръвонасядания с оток на меките тъкани на двете мишници,
субективни оплаквания от главоболие и виене на свят с болки в тилната
област на главата – приложена медицинска документация и заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза. Според вещото
лице тези увреждания са получени от възникналия пътен инцидент. За
времето от 24.05.2018 г. до 01.06.2018 г. Д. е бил на лечение в МОБАЛ „Д-р
Ст. Черкезов“ АД, Велико Търново, където е извършена оперативна
интервенция – репозирана фрактура на дясната мишнична кост /хумерус/ в
средната й една трета чрез метална остеосинтеза със заключваща се плака.
Последвало е домашно амбулаторно лечение и физикална терапия след
травмата, като от ТЕЛК Велико Търново след изтеклите болнични дни от 180
дни, след 21.11.2018 г. са предложени до ЛКК още 60 дни за продължаване на
рехабилитационния режим на клинично възстановяване на двигателната и
хватателна активност на горния десен крайник /заключението на вещото лице
и експертно заключение № 3566/04.12.2018 г. на ТЕЛК/. Възстановителният
период на травмите на Д. е в рамките на 6-8 месеца, при правилно протичащ
процес на клинично оздравяване. От така получените травми вещото лице
счита, че Д. е бил с предпазен колан, който е ограничил и предпазил тялото от
настъпването и предизвикването та тежки травматични увреждания, засягащи
разположените жизнено важни органи в гръдната и коремната кухини, затова
при него се наблюдават увреждания само на главата и крайниците. Същият
извод за поставен предпазен колан от страна на Д. е направен и от вещото
лице по автотехническата експертиза, тъй като двата аербега са задействани, а
те се сработват само при правилно поставени обезопасителни колани на
предните седалки. По отношение на представените доказателства за разходи
по лечението на Д. вещото лице по съдебно медицинската експертиза
7
установява, че те са необходими и задължителни за приложеното лечение.
Г.Х. Д. е получил следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение лека степен, охлузна рана лявата ябълчна зона и на лявата раменна
става, кръвонасядания с оток на меките тъкани на дясната мишница и на
лявото бедро, контузия с натъртване на меките тъкани на лявата раменна
става /приложена медицинска документация и заключението на вещото лице
по СМЕ/. Тези увреждания отговарят да са получени по време, място и начин
на възникналия пътен инцидент. Г. е настанен на лечение в МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов“ АД, Велико Търново за времето от 25.05.2018 г. до 28.05.2018 г.,
където е проведено консервативно лечение. След изписването е продължил
домашно лечение, с оздравителен период от около 25 дни, съпроводени след
травмата от персистиращо главоболие, болки в лявата раменна става и на
лявото бедро, затихващи във времето. С оглед на това, че ищецът Г. Д.,
разпитан в съдебно заседание на 28.10.2019 г. е заявил, че е бил в автомобила
отзад в дясно, и предвид наведеното възражение за съпричиняване, поради
неизползване от него на предпазен колан, във въззивното производство е
изслушана комплексна автотехническа и медицинска експертиза, които да
анализират травматичните увреждания на Г. Д. и при местоположение
евентуално вляво или вдясно на задната седалка да отговорят бил ли е с
предпазен колан. Вещите лица заемат становище, че при местоположение
вляво на задната седалка на Г., при правилно поставен предпазен колан, той
би могъл да получи травматичните увреждания, установени в медицинската
документация. Това е така, тъй като първия удар на автомобила е в колоната
на вратата на къщата в дясно на неговата траектория, при което се генерира
ударен импулс по посока вдясно на масовия център на лекия автомобил. При
този ударен импулс и по тази посока, тялото на пътника, намиращ се на
задната седалка вляво с правилно поставен предпазен колан, ще приеме
посоката на направлението на ударния импулс и ще се насочи косо вдясно, но
няма в какво да се удари. Последва втори удар на лекия автомобил с предната
лява част в сградата и се генерира ударен импулс от около 45 градуса по
посока на масовия център на лекия автомобил. Тялото на намиращия се отзад
на лява седалка пътник ще приеме посоката на ударния импулс и предвид
разтягането на предпазния колан от около 20 см, тялото осъществява контакт
с интериора на задната лява врата и лявата част на предната седалка, което
8
прави вероятно возещия се на задната дясна седалка да получи уврежданията,
констатирани при Г.. При местоположение на задна дясна седалка в
автомобила, при поставен предпазен колан, ще липсват травматични
увреждания в лявата половина на тялото, а те биха били от друг характер,
локализация и разположение. От техническа гледна точка, пътници без колан
на задните седалки, при удар със скорост от 86 км/ч, каквато е установена в
случая, изхвърчат напред, включително през предното стъкло, а ударите на
телата им в облегалките на предните седалки, биха били смъртоносни за тях,
тъй като при сблъскване с 80 км/ч водач или пътник с тегло 80 кг придобива
кинетична енергия 196 кг на кв.см. С оглед на това, заключението на
експертите е, че Г. е пътувал на задна лява седалка, с правилно поставен
предпазен колан.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. Х. Н., баща
на ищците. Той описва, че на въпросната дата били на маса със свата и
синовете на свидетеля. При тях дошъл Л. и искал да купи колата, да прави
трампа със свата. Разбрали се, като Л. и синовете на свидетеля тръгнали да
изпробват автомобила. След три четири минути телефонът звъннал и се
обадил Г., като казал на свидетеля, че се ударили. Свидетелят отишъл на
мястото на инцидента и възприел, че синовете му са пострадали. Обадили се
на Бърза помощ, откарали ги в болницата, където снимали единия за счупена
ръка, а другия за комоцио. На Г. му се повръщало в болницата, поради което
лекарите отказали да го освободят. Казали, че може да получи кръвен съсирек
и го оставили за наблюдение, като два дни стоял на системи. Правили му
скенер. Другия син го изпратили в стара болница за операция. На третия ден,
в понеделник, оперирали Д., като Г. стоял три дни в болница, а Д. седем, осем
дни. След като изписали Д., свидетелят го обличал и събличал и то с неговите
тениски, че били по-големи, защото момчето не можело да си вкарва ръката.
Това продължило близо месец. Не можел да си движи ръката и да се обслужва
сам. В момента той е още с пирони, които не са махнати. Работел във
винарска изба, а сега заради травмата не може да работи, към момента е
пенсионер. И двамата се уплашили от катастрофата и се страхували да се
возят в автомобил. Свидетелят казва, че Любомир не е консумирал алкохол,
както и те не са пили алкохол.
По въпроса за употребата на алкохол от страна на водача Л.А.
9
вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза приема, че
концентрацията от 0,76 промила е на долната граница, което е лека степен на
алкохолно опиване. Практически лицето изглежда неповлияно от тази
концентрация за околните, не показва външни видими прояви, които да
създават предположение за консумация на алкохол, дори няма мирис на
такъв, който тялото да издава при дишане. При тази степен на алкохолно
опиване е налице отслабване на концентрацията на вниманието,
съобразителността, забавени реакции, изразени координационни нарушения,
лесна уморяемост.
Ищците са отправили застрахователна претенция към ответника
включваща имуществените и неимуществени вреди, по която от
застрахователя са изискани допълнителни документи, а след това с писма от
13.08.2018 г. е отговорено, че трябва да се представи влязъл в сила акт –
присъда, решение, споразумение по наказателно дело, постановление за
прекратяване на наказателно производство, автотехническа и съдебно
медицинска експертизи, като към момента няма определено обезщетение.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Л.А., в
резултат на което на ищците са причинени вреди. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение на водачите да контролират непрекъснато превозните средства,
които управляват/ и чл. 20, ал. 2 ЗДвП /вменяващ задължение за движение със
съобразена с пътните условия скорост/. От събраните доказателства се
установява, че Л.А. с управлявания от него автомобил, движейки се в
светлата част на денонощието, в нарушение на посочените по-горе правила за
движение по пътищата, е управлявал в рамките на населеното място с
технически неправилно избрана скорост за конкретната пътна ситуация,
довела до занасяне и излизане от контрол от страна на водача на автомобила,
при което моторното превозно средство реализира удар във входната врата на
жилищна сграда.
10
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът Д. Д. е получил телесно увреждане – счупване на
дясна раменна кост, увреда на нервус мускулакутанеус в областта на десния
бицепс, разкъсно контузна рана на долната устна на устата, порезни рани по
гърба на дясната ръка, кръвонасядания с оток на меките тъкани на двете
мишници, оплаквания от главоболие и виене на свят с болки в тилната област
на главата. На ищеца Г. Д. е причинено мозъчно сътресение лека степен,
охлузна рана лявата ябълчна зона и на лявата раменна става, кръвонасядания
с оток на меките тъкани на дясната мишница и на лявото бедро, контузия с
натъртване на меките тъкани на лявата раменна става. Тези увреждания
представляват нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно
субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване на болки и
страдания от увредените лица.
Между противоправното и виновно поведение на водача Л.А.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача А. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. А. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. А. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредените са упражнили правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същите са
изпълнили задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е заплатил обезщетение.
С оглед на това, че в настоящия казус първоинстационният съд не е
определил справедлив размер на обезщетенията за причинените
неимуществени вреди на ищците, както и не е посочил точния процент на
приетото от него съпричиняване, за да присъди посочените суми, настоящият
11
състав счита, че следва да извърши самостоятелна оценъчна дейност на
релевантните факти, имащи отношение към определяне размера на
дължимите обезщетения за неимуществени вреди, след което извърши
преценка и по наведените възражения за съпричиняване, с оглед евентуално
редуциране на определените размери. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерите на
дължимите обезщетения следва да се определят по справедливост.
Разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне
на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС
4/23.12.1968 г. В него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ.
В конкретния случай, освен тези обстоятелства, следва да се отчетат
още следните данни: естеството на травмите за ищеца Д. Д. – счупване на
дясна раменна става, увреда на нервна проводимост на десен горен крайник,
разкъсно контузна рана на долна устна, порезни рани по дясна ръка,
кръвонасядания с оток на меки тъкани на двете мишници, главоболие, т.е.
налице е комплексност на уврежданията; наложилото се оперативно лечение
на предизвиканото счупване; престой в болнично заведение за 7 дни;
необходимост от чужда помощ, особено първия месец след операцията;
продължителен отпуск за временна неработоспособност; възрастта на Д. към
момента на ПТП – 19 години; възстановителен период за счупванията от 6 – 8
месеца; съобразявайки факта, че това е променило начина му на живот, като
продължителен период от време ищецът не е можел да работи; стреса и
страха, които е изживял, настоящият състав намира, че справедлив размер на
обезщетението би бил 30000 лв. Обезщетение в по-голям размер не следва да
се присъжда, тъй като няма данни за остатъчни последици – нарушени
12
функции на крайника, или налични и към момента болки и страдания за
ищеца. Не се доказаха негативни изменения в душевен план извън
обичайните за ситуацията страхове и стрес, които да са наложили
специализирана помощ за преодоляването им. Не се доказа и
обстоятелството, че по причина на катастрофата Д. не може да работи и към
момента, както и не се доказва той да е пенсионер по причина на
претърпяната травма. Размерът на обезщетението е съобразен и с наложилата
се съдебна практика относно подобен вид увреждания и подобен вид лечение,
която също се явява коректив при формиране на преценката за справедливия
паричен еквивалент на претърпяните вреди.
По отношение на ищеца Г. Д. следва да се отчете следното: на него е
било причинено мозъчно сътресение лека степен, охлузна рана на лява
ябълчна зона и на лява разенна става, кръвонасядания с оток на меките тъкани
на дясна мишница и на ляво бедро, контузия с натъртване на меките тъкани на
лява раменна става. Лечението е било консервативно, като три дни ищецът е
бил в болница, след което е продължило в домашни условия. При него
болките са били в главата, в лявата раменна става и на ляво бедро, като са
затихващи във времето. Оздравителният период при него е около 25 дни
според вещото лице. За да се определи справедлив размер на обезщетението
следва да се отчете, че ищецът е напълно възстановен, отражението на
болките върху ежедневието му е за кратък период от време. Следва да се
отчете и възрастта на ищеца към момента на ПТП – 16 години. Също е
изпитал страх и стрес от инцидента, но няма данни да е в такава степен и
продължителност, че да се е наложила специализирана помощ. С оглед на
тези обстоятелства, настоящият състав счита, че размер на обезщетението от
7000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото изобщо могат да
бъдат съпоставени душевните състояния с материалните блага/ причинените
болки, страдания, неудобства. Обезщетение в по-голям размер не следва да
бъде определяно, тъй като при ищеца възстановяването на травмата е пълно,
няма значими, и съществено и трайно увреждащи здравето наранявания,
болките са били значителни непосредствено след травмата, постепенно
затихващи. Усещането на бащата, че от инцидента Г. не се чувствал добре –
станал нервен и агресивен, не може да бъде възприето като остатъчна
последица от преживяното произшествие, тъй като това усещане има
13
оценъчен характер, който предвид липсата на специални знания на свидетеля
не може да бъде споделен безусловно.
Ответникът е навел своевременно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от поведението на ищците и техния баща, последица от
което е намаляване на определените от съда размери на обезщетенията.
Настоящият състав счита, че възраженията за съпричиняване са
неоснователни. Първото от тях – пострадалите не са се возили с правилно
поставени обезопасителни колани, не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Анализирайки механизма на ПТП, скоростта на движение на
автомобила към момента на удара, получените травматични увреждания,
вещите лица по изслушаните съдебно автотехническа и медицинска
експертизи са категорични, че и двамата ищци са били с поставени колани.
По отношение на Д., който е седял на предна дясна седалка, е задействан
аербега, който сработва само при правилно поставен обезопасителен колан, а
от друга страна от медицинска гледна точка ударът е посрещнат в дясната
половина на тялото в купето на автомобила, като уврежданията са само на
главата и крайниците. При пътуване без поставен колан уврежданията биха
били в други измерения и в други части на тялото. По отношение на Г.
вещите лица също са категорични, че е бил с поставен предпазен колан, тъй
като при тази скорост на автомобила, ако беше без такъв, уврежданията биха
били много по-сериозни. С оглед на това, и при липса на други доказателства,
както и предвид обстоятелството, че вещите лица са аргументирали изводите
си обосновано и изхождайки от професионалния си опит, не може да бъде
споделено становището, че експертизите са недостоверни и като такива не
следва да бъдат кредитирани. Напротив, същите са изяснили механизма на
ПТП, движението на телата в автомобила, въздействието на поставените
обезопасителни колани, проявените травматични увреждания, и са
достигнали до мотивирано заключение, че ищците са били с предпазни
колани в момента на удара. Това обуславя неоснователността на наведеното
възражение за съпричиняване относно липсата на правилно поставени
обезопасителни колани от страна на ищците.
По отношение наведеното възражение, че е налице съпричиняване,
тъй като пострадалите лица са пътували в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, следва да се отбележи
14
следното: Съгласно т. 7 от ТР 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС налице е
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над установения минимум, ако този
факт му е бил известен. Това е така, тъй като пострадалия макар да не е
допринесъл за настъпване на събитието, с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Рисково е пътуването в
МПС с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и
свободно формиран избор от увредения, по отношение на когото е налице
знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална
дължима грижа. Тежестта на доказване е върху позоваващата се на
съпричиняване страна, която следва да установи знанието на увредения, респ.
възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на МПС е
употребил алкохол. Това следва да се установи по несъмнен начин, като
приносът на пострадалия винаги е конкретен, а не хипотетичен и
предполагаем. В конкретния случай наличието на алкохол у водача е 0,76
промила, т.е. на долната граница на лека степен на алкохолно опиване. От
показанията на разпитания свидетел, водачът е дошъл при тяхната компания,
като нито свидетеля, нито пострадалите са възприели той да е употребявал
алкохол както в тяхно присъствие, така и от поведението му. От
заключението на вещото лице се установява, че при такава ниска степен на
концентрация на алкохол, няма външни видими прояви, които да създават
предположение за околните за употреба на алкохол. В този смисъл изводът на
първостепенния съд, че след като денят е бил празничен, след като срещата е
била в ресторант, на маса, и дядото на ищците тъкмо щял да черпи, логично
било да се приеме, че ищците и баща им са знаели, че преди да се качи на
автомобила Л.А. е употребил алкохол, не може да бъде споделен. Този извод
не съответства на събраните по делото доказателства – разпита на свидетеля и
обясненията на ищците и почива само на предположения, поради което не
може да бъде споделен. С оглед на това, че тежестта на доказване на
обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при
проявена дължима грижа, е на ответника застраховател, не само че такова
доказване не е проведено, но и от събраните доказателства не може да се
мотивира извод, че увредените лица или техния баща съзнателно са се
15
поставили в ситуация на предвидим и реално очакван риск при качването си в
автомобила. По тези причини настоящият състав счита, че това възражение за
съпричиняване се явява недоказано, поради което определеното обезщетение
за неимуществени вреди не подлежи на редуциране и се дължи в пълния
определен от въззивния съд размер – за ищеца Д. в размер на 30000 лв., а за
ищеца Г. – в размер на 7000 лв.
С оглед отречените възражения за съпричиняване, в пълен размер се
дължат и обезщетенията за имуществени вреди, установени според
първоинстанциоинния съд от приложените платежни документи в търсените
от ищците размери.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде частично отменено, като се присъдят
допълнително на ищеца Д. Д. сумите от 25000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, с което общия размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 30000 лв., както и се
присъди допълнително сумата от 1385,40 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, с което общия размер на обезщетението за имуществени вреди възлиза
на 1511,40 лв. В полза на ищеца Г. Д. следва да се присъдят допълнително
сумата от 5750 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, с което общия
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 7000 лв., както и
се присъди допълнително сумата от 45 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, с което общия размер на обезщетението за имуществени вреди възлиза
на 50 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 г. до
окончателното изплащане, доколкото обезщетението за имуществени вреди е
било предмет на застрахователната претенция.
При този изход на делото, в полза на адв. Ц. В. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, за оказаната адвокатска помощ по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА за въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбите в
размер на 1208,44 лв. Ответникът по жалба също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от жалбата, изчислени в размер на 1754,34 лв.
Ответникът по жалба следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
въззивното производство в размер на 667,71 лв., съобразно уважената част от
жалбата, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 300
16
лв.
С оглед изхода на спора следва да бъде отменено обжалваното
решение и в частта му, с която е осъден Д. Д. да заплати направените
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, над сумата от 929,63 лв., като
бъде осъден Г. Д. да заплати допълнително в полза на застрахователното
дружество разноски в размер на 483,31 лв., тъй като общия размер на
разноските, направени от ответника, за първоинстанционното производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете възлиза на 1859,27 лв. за двамата
ищци, или разпределен по равно всеки от тях дължи в полза на
застрахователя 929,63 лв. В полза на адв. В. следва да се присъди
допълнително според уважената част от исковете сумата от 1026,62 лв. лв.,
без ДДС, за процесуално представителство на ищците, съобразно уважената
част от исковете, от които 1216,85 лв. за представителство на ищеца Д. Д. и
459,77 лв. – за представителство на ищеца Г. Д., след приспадане на
признатия размер от 650 лв. от първостепенния съд. В полза на бюджета на
съдебната власт следва да бъде присъдена допълнително държавна такса,
платима от застрахователното дружество, съобразно уважената част от
исковете, в размер на 1335,22 лв., както и допълнително за възнаграждения от
бюджета на съда за вещи лица в размер на 256 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 122/18.02.2020 г., постановено по т.д. №
283/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от Д.Х. Д. за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 5000 лв. до 30000 лв., в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск от Д.Х. Д. за обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 126 лв. до 1511,40 лв., в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от Г.Х. Д. за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 1250 лв. до 7000 лв., в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от Г.Х. Д. за обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 5 лв. до 50 лв., както и в частта, с която е осъден Д.Х. Д. да
заплати на „Бул Инс” АД разноски по делото, съобразно отхвърлената част за
17
разликата над 929,63 лв. до присъдените 3000 лв., вместо което
постановява:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер, 87 да заплати на Д.Х. Д., ЕГН
********** от с. Камен, ********* допълнително сумата от 25000 /двадесет
и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени при ПТП,
настъпило на 24.05.2018 г. в с. Камен, по вина на Л. И. А., при управление на
лек автомобил БМВ 320Д, с ДК № В56****, ведно със законната лихва от
29.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и да заплати допълнително
сумата от 1385,40 /хиляда триста осемдесет и пет лева и 40 ст./ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото
ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер, 87 да заплати на Г.Х. Д., ЕГН
********** от с. Камен, *********, действащ лично и със съгласието на
законния си представител Х. Д. Н., ЕГН ***********, допълнително сумата
от 5750 /пет хиляди седемстотин и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични
увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 24.05.2018 г. в с. Камен, по
вина на Л. И. А., при управление на лек автомобил БМВ 320Д, с ДК №
В56****, ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното
изплащане, както и да заплати допълнително сумата от 45 /четиридесет и
пет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.08.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122 от 18.02.2020 г., постановено по т.
д. № 283/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер, 87 да заплати на адв. Ц. В., АК
София сумата от 1026,62 /хиляда и двадесет и шест лева и 62 ст./ лева ,
18
представляваща адвокатско възнаграждение без ДДС за процесуално
представителство пред първа инстанция и сумата 1208,44 /хиляда двеста и
осем лева и 44 ст./ лева – адвокатско възнаграждение без ДДС за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер, 87 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд Велико Търново,
държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1335,22
/хиляда триста тридесет и пет лева и 22 ст./ лева, както и държавна такса
за въззивното обжалване в размер на 667,71 /шестстотин шестдесет и седем
лева и 71 ст./ лева, както и да заплати сумата 556 /петстотин петдесет и
шест/ лева, представляваща направени разноски от бюджета на съда за двете
инстанции.
ОСЪЖДА Г.Х. Д. , ЕГН ********** от с. Камен, *********, действащ
лично и със съгласието на законния си представител Х. Д. Н., ЕГН
*********** да заплати на „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер, 87 допълнително
сумата 483,31 /четиристотин осемдесет и три лева и 31 ст./ лева ,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Х. Д., ЕГН ********** от с. Камен, ********* и Г.Х. Д.,
ЕГН ********** от с. Камен, *********, действащ лично и със съгласието на
законния си представител Х. Д. Н., ЕГН *********** да заплатят на „БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Джеймс Баучер, 87 сумата 1754,34 /хиляда седемстотин петдесет и
четири лева и 34 ст./ лева, представляваща направени разноски, съразмерно
с отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено с участието на Л. И. А., ЕГН ********** от
с. Камен, ***********, като трето лице помагач на страната на ответника
„Бул Инс“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
19
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20