РЕШЕНИЕ
№ 738
гр. Сливен, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20242230102247 по описа за 2024 година
В депозираната пред Сливенски районен съд молба Д. Х. Д.- Д. излага, че с Н. И. Г. са
живяли на съпружески начала в продължение на около три години. През целия им съвместен
живот имали проблеми, но с много компромиси от нейна страна успявали да запазят
връзката си. Описва случай от месец април 2024г., когато след пореден скандал решила, че
вече трябва да се разделят и поради това се преместила да живее при баща си. След това й
действие ответника започнал да я й изпраща съобщения, в които я наричал „курва“, „майка
ти мръсна“; отправял й и заплахи, по повод на които тя потърсила помощ от полицията и
подала жалба; от там я посъветвали да се обърне за закрила и към съдебната власт.
Молителката твърди, че на 07.05.2024г., около 20:00 часа, излизала от дома на баща
си, намиращ се на адрес гр. Сливен ул. „Владислав Очков“ № 3 и докато заключвала
входната врата ответника се нахвърлил върху нея. Хванал златния й синджир и започнал да
я души; от дърпането синдижира се скъсал. След това Г. започнал да й нанася юмручни
удари в областта на лицето и главата; тръшнал я на земята и я ритал по цялото тяло, като й
крещял, че ще я убие, ако не се върне при него и защото е подала жалба в полицията. След
това я пуснал и избягал, а тя успяла да потърсила медицинска помощ и съдействие от
полицейските органи на тел. 112. Била откарана в Спешно отделение на „Бърза помощ“,
където получила медицинска помощ и дала показания пред полицаи.
При тези обстоятелства прави искане съда да издаде заповед за защита, с която да
наложи на Н. И. Г. следните мерки: по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН – да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея; по чл. 5 ал. 1, т. 3 от ЗЗДН –
забрана да приближава на разстояние от 50м. нея, както и жилището, в което живее с децата
си, намиращо се на адрес: гр. Сливен, кв. „Дружба“, бл. 14, вх. Б, ап.34; местоработата й-
МБАЛ- Сливен към ВМА София; магазин „ЕКО АСОРТИ“ в кв. „Даме Груев“; дома на баща
й в гр. Сливен, ул.„ Владислав Очков“ № 3; магазин „ЕКО АСОРТИ“ на ул. „Христо Ботев“;
магазин „Била“ и бензиностанция „Еко“ срещу „Рикас център“.
Молителката се яви в първото, но първо насрочено, а не първо по делото, съдебно
1
заседание. В него ход не бе даден, поради нередовното призоваване на ответника. В
останалите заседания жената не присъстваше, но бе представлявана от пълномощник-
адвокат, чрез който молбата се поддържа. Г. се яви в първото съдебно заседание, като заетата
от него позиция и предприети процесуални действия съда преценя като признание, на част
от фактите, на които е основана молбата за защита. Така също, заяви, съвсем
непрофесионално така да се каже, не малко възражения против образуването на делото и
искането за издаване на заповед за защита против него. Те обаче не почиваха на правни
доводи, а на житейски съображения и на неосъществени негови очаквания настоящото,
както и още няколко производства, образувани както по негови, така и на жената, сигнали,
да бъдат прекратени.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, съда приема за установена следната
фактическа обстановка:
Безспорно по делото е обстоятелството, че в продължение на около три години
страните по делото са живяли в условията на фактическо съпружеско съжителство, както и
че са се разделили; вече не живеят заедно.
Част от доказателствата по делото е декларацията на жената по чл. 9 от ЗЗДН, в която
тя декларира, че са се осъществили фактите, твърдяни от нея в молбата й, по която е
образувано делото, на датата 07.05.2024г.
Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели, посочени
от молителката. Въз основа на показанията на В. Д. М., Ж. Р. Д. и К.Д.Д. съда приема, че на
07.05.2024г. вечерта, около 20.00-20.15ч. /около, а не абсолютно точно тези час и минута/ Г.
й е нанесъл побой чрез удари в лицето и тялото; дори я душил, усуквайки златния синджир
на вратът на жената около същия. Съборил я на земята, ритал я. В резултат носът й е бил
разбит и от него е изтекла много кръв, с която били изцапани както пода/земята, така и
самата жена. Имала кръвонасядания, отоци.
Тъй като ответникът призна за възникнал между двамата инцидент на въпросната
дата, в която блъснал молителката и тя паднала на земята, но само толкова, съда постави
въпроси към втория и третия от свидетелите възможно ли е състоянието, в което са заварили
Д. да се дължи само на нейно падане на пода. Двамата бяха категорични, че не е възможно, а
кръвта, лицето, въобще как е изглеждала жена, недвусмислено означавали, че над нея е
упражнен побой /както се изразиха и двамата, че е бита/. Съдът кредитира тези показания,
тъй като свидетелите установяват сходна, всъщност идентична, фактическа обстановка;
вътрешно непротиворечиви са, а и се подкрепят от друго доказателство по делото-
документ, издаден от медицинско лице. Това е съдебно-медицинско удостоверение №
39/2024г. на д-р Станислав Стоянов- началник отделение по обща и клинична патология,
който при прегледа на Д., осъществен на 09.05.2024г. в 10:20ч. установява, че на главата си
тя има двустранен хематом; оточни и болезнени тъкани и кръвонасядания и повърхностно
охлузване на тъкани. Констатирал е лека деформация на носа с оток в основата и
кръвонасядане със синкав цвят, а ноздрата й била зацапана със засъхнала кръв. Също
кръвонасядане в областта на десния устен ъгъл, повърхностно охлузване и кръвонасядане
на кожата на лявата буза. Кръвонасядане на кожата на шията, двустранни силни болки в
гърба, масивен болезнен оток на лявата длан и лявата китка и др.
Така също, и тримата свидетели недвусмилено описаха един и същ инцидент, вкл. и
като ден и част от денонощието.
В тази част от изложението съдията-докладчик ще посочи и личните си възприятия,
които доби за състоянието на молителката. Както се посочи в началото в първото насрочено
съдебно заседание, в което обаче не бе даден ход на делото, тя се яви и бе с маска или
подобно на лицето- върху носа. От нея разбира се не се виждаше как изглежда тази част от
2
тялото на жената, но маската бе факт. От документа, наречен Резултат на рентгенологични
изследвания от 07.05.2024г., както и от болничен лист № Е20241831523, издадени от МБАЛ
д-р Иван Селимински“ се установява, че носа на жената е бил счупен.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Делото е образувано по молба е с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН, а искането е
да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. Предвид характера на
производството и тъй като е изрично предвидено от законодателя с текста на чл. 15 ал. 1 от
ЗЗДН, съда следва да се произнесе по молбата с решение в открито съдебно заседание.
Съгласно чл. 2 ал. 1 и чл. 3 т. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо
насилие, както и опита за такова, извършено спрямо лице, с което ответника е живял в
условията на фактическо съпружеско съжителство. Съдействие за защита пострадалото лице
може да потърси, като се обърне към съда, а в чл. 5 са посочени мерките за защита от
домашно насилие, които съгл. чл. 7 компетентен да наложи е районния съд по постоянния
или настоящия адрес на пострадалото лице.
В случая е безспорно, че страните по делото са лица, живяли в условията на
фактическо съпружеско съжителство, в продължение на няколко години. Установи се и че на
07.05.2024 г. ответника е осъществил спрямо молителката действия, които съда преценя като
упражнено над нея физическо насилие- ударил я е с юмрук/ци в лицето и главата; съборил я
на земята и я ритал по тялото. В резултат на тези му действия носа на жената е бил наранен,
от него изтекла много кръв, която изцапала не само пода/земята около жената, но и самата
нея. За да достигне до този извод и да приеме тези факти за доказани съда се основа на
свидетелските показания на свидетелите, разпитани по инициатива на молителката, но и на
документи, издадени от медицински лица. Впрочем, достатъчно е, че свидетелите-
полицейски служители, които не са нито в родствени, нито пък в какви да е други
отношения с някоя от страните по делото, заявиха при разпита им в съдебно заседание, че е
било съвсем ясно, че жената е била бита. Вярно е, че свидетели -очевидци на самия побой
липсват, но пък и не бива да се забравя признанието на ответника, че на процесните дата и
част от денонощието между двамата е възникнал скандал, при който той блъснал жената и тя
паднала на пода. Така също, ответника е видян от свидетелката М. непосредствено след
инцидента да излиза от входа, в който се е намирала по това време Д., а както тя, така и
пристигналите след малко полицаи са възприели една и съща фактическа обстановка -
разбития нос на жената и изтеклата кръв от него; недоброто състояние на молителката, вкл.
че е била изпоцапана в кръв. Това са констатирали и медицински лица от Спешна помощ,
които също са посетили мястото на инцидента и веднага отвели молителката в болнично
заведение. Така също, при извършено в същия ден, в 20.30ч. рентгенологично изследване в
МБАЛ д-р Иван Селимински“ е установено, че носа на жената е счупен.
Т.е., тези несъмнено доказани факти водят до един -единствен възможен извод- че са
доказани, вярни, твърденията на молителката за нанесен й от ответника побой.
Съдът намира за доказана тезата на молителката и предвид подадената от нея
декларация по чл. 9 от ЗЗДН. След последните промени в нормативния акт подаването й
вече не е задължително, но пък е запазено значението й за процеса, вкл. и процеса на
доказване- съгл.чл.13, съда издава заповед за защита само въз основа на декларацията,
когато за даден факт няма други доказателства.
Същевременно, исканите от Д.- Д. мерки за защита съответстват на упражненото
насилие; преценят се от съда като подходящи, а те са и изрично предвидени в текста на чл. 5
от ЗЗДН.
Имайки предвид характера на упражненото домашно насилие, мерките следва да
3
бъдат наложени за максималния срок, предвиден в ЗЗДН, а и както е поискано в молбата- за
18 месеца. Той обаче тече, както повелява закона с последните си промени, не от издаването
на заповедта за защита, от датата, на която на молителката бе издадена, в началото на този
процес, заповед за незабавна защита.
Ето защо на пострадалата следва да бъде издадена заповед за защита. Тя трябва да
бъде връчена на страните - на пострадалото лице и причинителя на насилието и служебно да
се изпрати на РУ на МВР - Сливен.
На основание чл. 11 от същия нормативен акт ответника следва да бъде осъден да
заплати държавната такса за образуване на делото, която съда определя в размер на 25 лв.,
както и направените от молителката разноски по делото, а те са в размер на заплатеното от
нея адвокатско възнаграждение - 1000 лева.
При изложеното и на основание чл. 15 ал. 7 във връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН,
Сливенски районен съд
РЕШИ:
На осн. чл.15 ал.8 във вр. с чл.5 ал. 1 от ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА Н. И. Г. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Сливен, ул. „Славянска” бл. 9, вх. В, ап. 29, ет. 2 да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо Д. Х. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Сливен, кв. „Дружба“, бл. 14, вх. Б, ап.34.
ЗАБРАНЯВА на Н. И. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Сливен, ул. „Славянска” бл.
9, вх. В, ап. 29, ет. 2 да доближава на разстояние по-малко от 50 метра Д. Х. Д. с ЕГН:
**********; жилището й , което е на адрес: гр. Сливен, кв. „Дружба“, бл. 14, вх. Б, ап.34,
както и местоработата й- МБАЛ- Сливен към ВМА София; магазин „ЕКО АСОРТИ“ в кв.
„Даме Груев“; домът на баща й в гр. Сливен, ул.„ Владислав Очков“ № 3; магазин „ЕКО
АСОРТИ“ на ул. „Христо Ботев“; магазин „Била“ и бензиностанция „Еко“ срещу „Рикас
център“.
На основание чл. 5 ал. 2 от ЗЗДН ОПРЕДЕЛЯ срок от ОСЕМНАДЕСЕТ месеца за
наложените мерки за защита от домашно насилие, който срок тече от датата 09.05.2024г.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. И. Г. с ЕГН: **********, че при неизпълнение на
заповедта полицейския орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от заповедта да се връчи на страните по делото, а препис от нея да се изпрати
служебно до РУ Сливен при ОД на МВР - Сливен. При необходимост връчването на
заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
полицейските органи или кмета.
ОСЪЖДА Н. И. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Сливен, ул. „Славянска” бл. 9, вх.
В, ап. 29, ет. 2 да заплати на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в полза на Сливенски районен
съд държавна такса от 25 лева (двадесет и пет лева) за образуване на делото, както и
държавна такса от 5 лева (пет лева), ако за принудителното събиране на тези вземания съда
служебно издаде изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. И. Г. с ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН
на Д. Х. Д. с ЕГН: ********** разноски по делото в размер на 1000 лева (хиляда лева).
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5