Р Е Ш Е Н И
Е № 2037
07.11.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Невена Назарева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5719/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ранди Автоекспрес“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Константин Геров“ № 34, ет. 1, представлявано от ** Р.Г.А. против Наказателно постановление №
16-002446/20.08.2019 г., издадено от **. А.А.Ч.– директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с
което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ)
на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда, издадена от министъра на труда и
социалната политика (Обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2003 г., изм.).
В жалбата се навеждат подробни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се за
неговата отмяна. При условията на евентуалност жалбоподателят поддържа да е
налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение по чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.
С писмена молба (лист 15-19 от делото) заявява, че поддържа жалбата и искането
си за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно
заседание от ст. юрисконсулт П.Т., която предлага на съда да потвърди така
издаденото наказателно постановление. Взема становище същото да е
законосъобразно и правилно, а при издаването му да не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа извършването на нарушението да е доказано от
събраните по делото доказателства, а имуществената санкция да е правилно
определена в минимален размер.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Ранди Автоекспрес“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 31.08.2019 г., установено от приложеното по
преписката Известие за доставяне, обр. 243, а жалбата е подадена на 09.09.2019
г., съгласно удостоверяването от длъжностно лице при служба „Регистратура“ при
Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен,
а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 27.02.2019 г. бил сключен трудов договор № 68/27.02.2019
г. между жалбоподателя „Ранди Автоекспрес“ ЕООД в качеството на работодател и Ю.И.
Ч.в качеството на работник, с който работникът се задължавал да постъпи на
работа на същата дата. Отново на 27.02.2019 г. жалбоподателят изпратил
уведомление до ТД на НАП – Пловдив за сключения трудов договор с работника Ю.И.
Ч.. Преди постъпването на работа на работника Ч.жалбоподателят „Ранди Автоекспрес“ ЕООД, в качеството си на
работодател, не предоставил на Ч.копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от ТД на НАП – Пловдив.
На 21.03.2019 г. било сключено допълнително
споразумение между „Ранди Автоекспрес“ ЕООД и работника Ю.И. Ч., по силата на
което последният бил командирован с място на работа във Франция.
На 28.05.2019 г. в гр. Пловдив свид. К.И.Т. – ** в **,
извършил проверка в офис на жалбоподателя „Ранди Автоекспрес“ ЕООД, а на
12.06.2019 г. и такава по документи в сградата на Дирекция „ИТ“. При проверката
свид. Т. установил, че жалбоподателят в качеството си на работодател не бил
връчил на работника Ю.И. Ч., ЕГН: ********** преди постъпването му на работа
копие на хартиен носител от завереното от ТД на НАП – Пловдив уведомление по
чл. 62, ал. 3 КТ, удостоверено с подписа на работника срещу името му в
справката на заверените уведомления.
По тези си констатации на 16.07.2019 г. свид. Т.
съставил против жалбоподателя и в присъствието на негов представител акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 16-002446 в
присъствието на свидетели.
Срещу акта постъпило възражение от жалбоподателя с вх.
№ 19084534 от 18.07.2019 г. по описа на Дирекция „ИТ“-Пловдив, което било
прието за неоснователно.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. К.И.Т. се установява, че той е
извършил проверка на дейността на дружеството-жалбоподател, при което
установил, че липсвал подпис на работника Ю.И. Ч.върху хартиения насител на
завереното от ТД на НАП – Пловдив уведомление за сключен трудов договор между
този работник и жалбоподателя „Ранди Автоекспрес“ ЕООД. Установява се още, че
за така констатираното деяние свидетелят съставил АУАН в присъствието на представител
на жалбоподателя. Съдът дава вяра на показанията на свид. Т., в тях той
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в
хода на извършената проверка, показанията му се подкрепят и от събраните
писмени доказателства. Не се установяват и основания, по които свидетелят да се
счита за предубеден или заинтересован.
Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на
писмените доказателства по делото – справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 16388193028681/27.02.2019 г.; трудов договор № 68
от 27.02.2019 г. между „Ранди Автоекспрес“ ЕООД и Ю.И. Ч.; допълнително
споразумение от 21.03.2019 г. към трудов договор № 68/27.02.2019 г.; пълномощно
с упълномощен М.Н.В.; протокол за извършена проверка № ПР 1917078/16.07.2019 г.
В посочените писмени доказателства не се съдържат противоречия относно изяснените
чрез тях факти, като по категоричен и несъмнен начин се установява приетата от
съда фактическа обстановка.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено
лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 4,
т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от 21 януари 2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото доказателствени материали по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят е осъществил административно нарушение, изразяващо се в непредоставяне
от работодателя на работника Ю.И. Ч., ЕГН: ********** преди постъпването му на
работа на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. На първо място
санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на §1,
т.1 от допълнителните разпоредби на КТ и е годен субект на нарушението. От
обективна страна се установи, че жалбоподателят е сключил трудов договор с
работника Ч.на дата 27.02.2019 г., както и че на тази дата е било изпратено
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ до ТД на НАП – Пловдив за така сключения трудов
договор. При тези факти за жалбоподателя в качеството му на работодател е
възникнало задължението преди да допусне работника Ч.до работа да му предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Като не е
сторил това, жалбоподателят „Ранди Автоекспрес“ ЕООД е извършил административно
нарушение. Фактът на съставомерното бездействие на жалбоподателя е установен по
делото от събраните доказателства. Тъй като се касае за обективна отговорност
на юридическо лице, то не подлежи на изследване в процеса въпросът за вината.
В случая обаче настоящият съдебен състав приема, че
извършеното административно нарушение е квалифицирано неправилно, с което е
допуснато нарушение на материалния закон. Съдът намира, че осъществено
нарушение се субсумира от състава на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ. Именно посочените разпоредби регламентират забраната за работодателя да
допуска до работа работника или служителя преди да му предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.
4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., която е приета за нарушена от
административнонаказващия орган, съдържа две изречения. Първото изцяло
преповтаря съдържанието на правилото за поведение по чл. 63, ал. 1 КТ, който
гласи, че „работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите“. С цитираната
разпоредба от Кодекса на труда първично е регламентирано задължението за
работодателя, което АНО е приел да не е било изпълнено от жалбоподателя „Ранди
Автоекспрес“ ЕООД.
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е приета, за да регламентира
данните, които се съдържат в уведомлението, и реда за неговото изпращане
съгласно чл. 62, ал. 5 от КТ, който е нормативното основание за издаването на
подзаконовия нормативен акт. С разпоредбата, която наказващият орган приема да
е нарушил жалбоподателят, не се въвежда нов състав на административно
нарушение, т.е. не се въвеждат съставомерни признаци, необхванати от състава на
нарушението по чл. 63, ал. 1 КТ.
С второто
изречение на приетата за нарушена разпоредба на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. се регламентира начина, по който следва да бъде доказан фактът на
връчването от работодателя на работника или служителя на копието от завереното
уведомление. Следователно с посочената за нарушена разпоредба на чл. 4, ал. 3
от Наредбата, съобразно с правилото по чл. 7, ал. 2 Закона за нормативните
актове (ЗНА), се урежда реда за прилагане на разпоредба на нормативен акт от
по-висока степен – в случая на чл. 63, ал. 1 КТ, като се въвеждат изисквания
към начина, по който се доказва изпълнението на задължението на работодателя. Самото
задължение за работодателя обаче остава регламентирано в по-високия по ранг
нормативен акт.
С разпоредбата на чл. 62, ал. 5 КТ е посочено, че
процесната Наредба № 5 от 29.12.2002 г. се издава за уреждане на обществените
отношения, свързани със съдържанието на уведомлението и реда за неговото
изпращане до ТД на НАП. С подзаконовия акт следва да се уредят само изрично
посочените в чл. 62, ал. 5 КТ отношения, които не са били детайлно уредени с
КТ. В този смисъл няма как с Наредбата да се уреди ново и различно по
съдържанието си задължение за работодателя за изпращане или връчване на
уведомление. В случая с правилото по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002
г. единствено е детайлизирана уредбата за начина, по който се доказва
изпълнението на задължението за връчване на работника или служителя на копие от
завереното от ТД на НАП уведомление. С оглед на това административнонаказващият
орган е следвало да квалифицира извършеното административно нарушение като
такова по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, а не по идентичната по съдържание норма
на подзаконовия нормативен акт. АНО би могъл да изброи и разпоредбата на чл. 4,
ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. при правната квалификация на деянието, но
най-малкото е следвало да направи връзка със съответната разпоредба от КТ,
първично регламентираща задължението на работодателя, което е прието да не е
било изпълнено. Ако деянието беше квалифицирано само като нарушение по чл. 63,
ал. 1 КТ, то отново процесуално нарушение не би било допуснато, тъй като всички
съставомерни елементи от правната страна са описани и само в законовата
разпоредба. Касационната инстанция вече е имала повод да се произнесе по
идентичен казус, като в Решение № 258 от
10.02.2016 г. по к.а.н.д. № 3137/2015 г. на Административен съд – Пловдив
са направени същите изводи относно приложимото право. В този смисъл е и
практиката на административните съдилища в страната – така: Решение № 7258 от 01.12.2017 г. по к.а.н.д.
№ 8007/2017 г. на Административен съд – София; Решение № 2352 от 07.4.2017 г. по к.а.н.д. № 1486/2017 г. на
Административен съд – София.
Допълнителен порок на НП е, че така дадената правна
квалификация на нарушението е довела до неправилно приложение и на относимата в
случая санкционна разпоредба. Нарушенията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ се
санкционират на основание чл. 414, ал. 3 КТ, а в настоящата хипотеза на
дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция на основание чл.
414, ал. 1 от КТ, следователно е приложена несъответстваща на извършеното
нарушение санкционна разпоредба. Правилото по чл. 414, ал. 3 от КТ е специално
спрямо общата санкционна разпоредба по чл. 414, ал. 1 от КТ, тъй като предвижда
изрично санкциониране на извършените нарушения по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ и
така изключва приложението на нормата по чл. 414, ал. 1 КТ. Именно последната
обаче е послужила като правно основание на АНО за налагането на имуществената
санкция на жалбоподателя.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН задължителен
реквизит от съдържанието на НП са „законните разпоредби, които са били
нарушени“. Съдът не разполага с правомощие в рамките на въззивното производство
да измени основанието, на което е санкциониран жалбоподателят, поради което
така установеното процесуално нарушение е неотстранимо. Погрешните правна
квалификация на извършеното нарушение и на приложимата санкционна разпоредба
съставляват съществено нарушение на процесуалните правила за осъществяване на
административнонаказателната отговорност и влекат незаконосъобразност на
наказателното постановление, което представлява и самостоятелно основание за
неговата отмяна.
На следващо място порок е допуснат и при описанието на
нарушението в НП. Съвсем общо и бланкетно в обстоятелствената му част е
посочено, че жалбоподателят не е връчил на работника Ч.преди постъпването му на
работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Никъде при
описанието на нарушението не е посочено какво уведомление се има предвид. Едва
във въззивното производство от показанията на свид. Т. се установи, че се има
предвид уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ. Такова отбелязване липсва както в
АУАН, така и в НП, а жалбоподателят е бил поставен в положението да предполага
каква е била действителната воля на административнонаказващия орган. Ако
деянието беше квалифицирано като нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, такъв
проблем не би възникнал, тъй като в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ се съдържа
пряко препращане към чл. 62, ал. 3 КТ и ясно е посочено какво уведомление е
длъжен работодателят да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа. При направената от АНО правна квалификация по чл. 4,
ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. такъв еднозначен извод не би могъл да се
направи само от посочената разпоредба, което отново показва, че е налице
непълна правна квалификация на нарушението.
Ясно трябва да се подчертае, че ако действителната
воля на административнонаказващия орган е била да санкционира жалбоподателя не
за това, че копие от уведомлението не е било връчено на работника преди
постъпването му на работа, а за това, че действието по връчването не е било
надлежно удостоверено – с подписа на работника Ю.И. Ч.срещу името му в
справката за заверените уведомления, то е трябвало в АУАН и в НП да бъде
описано именно такова деяние. В настоящия случай изпълнителното деяние на
нарушението и в двата посочени акта е описано като невръчване на копие от
уведомлението преди постъпването на работника или служителя на работа.
Невръчването на заверено копие от това уведомление винаги представлява
нарушение по чл.63, ал.1 КТ, а при допускането на работника или служителя до
работа - и на чл. 63, ал. 2 КТ. Такива
факти – че на работника Ч.е било предоставено от работодателя заверено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, но връчването не е било удостоверено по
надлежния ред, не са били предявени на жалбоподателя и той не се е защитавал по
такова обвинение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с
неправилното приложение на материалния закон и квалифициране на нарушението не
по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, а по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 се заобикаля
правилото по чл. 415в, ал. 2 КТ, която разпоредба забранява приложението на чл.
415в, ал. 1 КТ (маловажно нарушение) за определени административни нарушения,
сред които е и това по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че макар по делото да е установено жалбоподателят да е осъществил
административно нарушение – такова по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ, то поради
допуснатите съществени процесуални нарушения жалбата се явява основателна, а
атакуваното с нея наказателно постановление трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-002446/20.08.2019
г., издадено от **. А.А.Ч.– директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „РАНДИ АВТОЕКСПРЕС“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Константин Геров“ № 34, ет. 1, представлявано от ** Р.Г.А. на основание чл.
416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.