Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260226 Година 2022, 06.07 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .………………….....……
граждански състав ………………………
На шести април …..…...............................………
Година две хиляди двадесет и втора
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: …………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар ………………………….…… Жана Кметска ………………………………
Прокурор
……….....……………………………........……………........……………….………
като разгледа докладваното от ……….………
Р. Калиманова ……………....…………
гражданско дело номер ……… 1 …… по
описа за …... 2021 .….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Образувано е по повод
исковите претенции на Ж.Д.Г., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет. 1 против Х.Я.И.,
ЕГН **********,*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 44000
лева - главница, с която същият се е обогатил неоснователно поради получаването
и от ответника без правно основание, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното и плащане. Претендира
се от ищцовата страна осъждането на ответната да и заплати и сторените в
настоящото съдебно производство разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че в периода
13.09.2017 година - 06.11.2018 година ответникът получил без основание сума в
общ размер на 45 000 лева. Тя му била предадена от ищеца по следния начин,
а именно: 5 000 лева на 13.09.2017 година; 17 500 лева на 08.11.2017
година; 5 000 лева на 16.03.2018 година; 15 500 лева на 27.03.2018
година; 2 000 лева на 06.11.2018 година или общо предадените от ищеца на
ответника суми в брой били в горния размер от 45 000 лева. За това имало
издадени и подписани от ответника 5 броя разходни касови ордери.
За дължимостта на сумата
от 1 000 лева било налице произнасяне с влязло в сила решение №
14/02.01.2020 година по гражд. дело № 5738/2019 година по описа на Бургаския
районен съд, поради което именно ищецът в настоящото производство претендирал
единствено разликата от 44 000 лева. Съгласно т. 2 от задължителните за
съдилищата постановки на TP № 3/22.IV.2019 година на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2016 година, решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползвало със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Пак там било прието, че предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.
Тъй като ищецът не бил в
договорни отношения с ответника, даденото не било в изпълнение на задължение
към ответника, липсвала насрещна престация, както и било изключено дарствено
намерение, то липсвало основание за получаване от ответника И. на посочената
сума.
Ищецът многократно канил
ответника да му върне недължимо получените суми, но и до настоящия момент това
не се било случило. Това именно обуславяло правния интерес на ищеца от
предявяването на настоящата осъдителна искова претенция.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 131 от ГПК съдът е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да бъдат връчени на ответника. В случая това е било
сторено чрез назначените му особени представители, които в срока, представен от
закона и съда са депозирали писмен отговор, с който са изразила становище така
предявената претенция.
Направено е позоваване
на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 година на ВКС по тълк. дело №
3/2016 година, ОСГТК. Съгласно там посоченото, при предявен в друг исков процес
иск за разликата до пълния размер на едно парично вземане, съдебното решение по
уважен частичен иск за същото парично вземане се ползвало със сила на пресъдено
нещо само относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право.
Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно
основанието преклудирала правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти относно възникването и
съществуването на материалното правоотношение, но не преклудирала
правопогасяващите и правоотлагащи възражения на ответника за останалата част от
вземането. Затова при разглеждане на иска за разликата до пълния размер на
вземането, той разполагал с възможността да релевира факти и обстоятелства,
съобразно които задължението му към ищеца е погасено или отлага изискуемостта
му.
За наличие на такива
факти и обстоятелства свидетелствали представените разходни касови ордери, в
които се посочвало като основание за предадените суми „капаро за къща“.
Очевидно между страните съществували други уговорки и взаимоотношения, които
съставлявали основание за ответника да задържи получените суми. Този запис
внасял в голяма степен съмнение в основателността на претенциите за връщането
на дадените суми в пълния размер. По тези доводи и съображения е отправено
искане предявения от ищеца Ж.Д.Г. иск с правно основание чл. 55. ал. 1 от ЗЗД.
предл. 1-во от ЗЗД за връщане на сумата от 44 000 лева като получена от
ответника Х.Я.И. без правно основание да бъде отхвърлен.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № 14 от 02.01.2020
година, постановено по гражд. дело № 5738/2019 година по описа на Бургаския
районен съд Х.Я.И. е бил осъден да заплати на Ж.Д.Г. сумата от 1 000 лева,
представляваща част от сума в общ размер от
45 000 лева, която сума е била предадена от ищеца и получена от ответника
на части през периода 13.09.2017 година - 06.11.2018 година без правно
основание, ведно със законната лихва върху главницата от 1 000 лева, считано от
18.07.2019 година до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лева,
представляваща направените от ищеца разноски по делото. С посоченото
решение със сила на присъдено нещо е установено, че ищецът има вземане от ответника в размер на 1 000 лева,
която сума същият му е предал без правно основание за това на части през
периода 13.09.2017 година - 06.11.2018 година. Поради това именно съдът в
настоящото производство за пълния твърдян размер на вземането следва, на първо
място, да разгледа на претенцията на същото правно основание. На второ място в
настоящото производство следва бъде установено дали за разликата между
присъдения и претендиран размер вземането съществува в сочения размер, като
същото не може да бъде оспорвано въз основа на факти и обстоятелства, настъпили
преди даване ход по същество на производството пред Бургаския районен съд.
Видно от
доказателствата по делото, след образуване на настоящото производство страните
са сключили споразумение, подписите им върху което са нотариално заверени, с
което ответникът е признал свои задължения към ищеца, включително и процесното.
В т. 1 от споразумението е записано, че Х.Я. признава изцяло и в пълен размер
предявените против него искове по гражд. дело № 1/2021 година по описа на Бургаски
окръжен съд (настоящото), както и по гражд. дело № 5738/2019 по описа на
Бургаски районен съд. Със споразумението е договорено и разсрочено плащане на
дължимите суми. Постигнато е съгласие и по отношение на други правоотношения
между страните, свързани с дължимите суми.
Налични са
измежду книжата по делото и разходни касови ордери, от които е видно, че ищецът
е предал, а ответникът е получил суми в общ размер на 45 000 лева.
При
установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
П
редявената
искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като липсата на
основание е централният елемент във фактическия състав, от който произтича иска
за неоснователно обогатяване, чиято функция е да доведе до отстраняване на
обогатяването. В конкретния случай се касае за даване без основание и от
значение за изхода на настоящия спор по първата, главна искова претенция е
съществува ли основание за ответника да не върне, като задържи процесната сума.
В тази връзка преди
всичко следва да се отбележи, че в процеса ответникът не е заявил такова
основание, което да му дава право да задържи процесната сума, като дори и беше
въведено такова твърдение, тежестта за установяване на същото е върху него.
Напротив, по делото е налице изрично признание от негова страна за дължимост на
процесната претендирана от него в настоящото производство сума. В подписаното
от него споразумение с нотариална заверка на подписите, освен заявеното и
коментирано по-горе признание, същият е поел и задължението да върне сумата на
ищеца.
При това положение, след
като по делото е доказано предаването на сумата на ответника при липса на
основание и не е установено наличието на такова, даващо право на ответника да
задържи, като не върне на ищеца процесната сума, която липсват доказателства да
е изцяло или частично върната, то и предявената претенция е основателна и
доказана и като такава следва да бъде уважена. На ищеца, във връзка със
заявената от него акцесорна претенция, която е също основателна следва да бъде
присъдена и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на главницата.
По делото с нарочен акт
на съда на ответника са били назначени двама особени представители, след като
определените от съда разноски за това представителство в размер на 1850 лева са
били внесени надлежно от ищцовата страна. Съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2- ро ГПК, възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението
може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. По настоящото
дело единият особен представител на ответника е подал писмен отговор на
исковата молба. Същият е взел участие проведеното единствено съдебно заседание,
в което са извършени малко по обем процесуални действия. Наред с това следва да
се вземе предвид и обстоятелството, че самото дело не се отличава с фактическа
и правна сложност, нито с голям обем. Другият назначен от съда особен
представител не е взел никакво участие по делото. С оглед на това, съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на последната хипотеза
на чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро ГПК за определяне на възнаграждението в размер на
1/2 от минималния за съответния вид работа. Предвид това, следва да бъде
присъдено половината от определеното и внесено от ищеца възнаграждение, а
именно сумата от 925 лева. От тази сума на адвокат Е. Тупозанова следва да
бъдат платени 462.50 лева, което възнаграждение да й бъде изплатено от внесения
депозит, а на адвокат П.Д.Д. не следва да бъде присъждано възнаграждение поради
неучастие в делото и липса на процесуални действия за защита на правата и интересите
на ответника Х.И.. Остатъкът от 1 387.50 лева до пълния размер на
предварително внесения депозит за възнаграждение за особен представител подлежи
на връщане на ищеца.
Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски, което искане с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено. В случая с молба от 06.04.2022 година се претендират такива за
заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на
1 760 лева и разноски за назначен особен представител в размер на 1850 лева,
или в общ размер на 3 610 лева. Предвид обстоятелството, че съдът е
присъдил на особения представител на ответната страна възнаграждение в размер
на 462.50 лева, в тежест на ответната страна следва да бъде възложена сума в
общ размер на 2 222.50 (1 760+462.50) лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Х.Я.И., ЕГН **********,***
да заплати на Ж.Д.Г., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му пълномощник, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет. 1 сумата от 44000 (четиридесет и четири хиляди лева) лв. - главница, с която същият се е
обогатил неоснователно поради получаването и от ответника без правно основание,
ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от датата
на депозиране на исковата молба - 04.01.2021 година до окончателното и плащане, както и сумата от 2 222.50 лева (две хиляди двеста двадесет и два лева и петдесет стотинки),
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ПРИСЪЖДА на адвокат Елена
Иванова Топузанова от АК-Бургас, с адрес на кантората град Бургас, ул. „Иван
Шишман“ 20, ет. 1 офис 3, възнаграждение в размер на 462.50 (четиристотин
шестдесет и два лева и петдесет стотинки) лв., което
възнаграждение да й бъде изплатено от внесения депозит.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: