Решение по дело №1207/2021 на Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. гр.Велинград, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210101207 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание: конститутивни искове по чл.26,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 във вр. с чл.10, чл.11 и чл.12 от ЗПК и чл.143 от ЗПК; осъдителни
искове по чл.55, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Евентуални искове – конститутивен по чл.143 от
ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузите на чл.10, ал.2 и на чл. 10а, ал.4 от договор за
кредит.
Производството е образувано по искова молба на ищеца М. М. С., ЕГН ********** от
гр.Велинград, ул. „Йорданка Чанкова“ 20 А, с настоящ адрес гр.Велинград, ул. „Св. Климент
Охридски“ № 16, чрез пълномощника й адв.Д.Ф. от САК, с адрес на кантора: гр. София, ул.
„Петър Парчевич” № 1, ет. 5, ап. 14, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул.
„Александър Малинов“ N 51, бл. 0, вх. А, ет. 9. офис 20 и „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД,
надлежно учредено в Република Малта, със седалище и адрес на управление: Малта,
гр.Гзира, ГЗР 1027, ул. „Странд“ № 120, бизнес център СТ, вписано в търговския регистър
на Република Малта с № С56251, представлявано от Анти Кумпулайнен изпълнителен
директор.
Предявен е конститувен иск с правно основание чл.26 ЗЗД - за прогласяване
нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 814298/01.11.2019г.,
като противоречащ на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите,
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит с произтичащите
правни последици по чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК. Осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в общ размер на 465,0лв.,
1

съставляваща сбор от неоснователно получена от кредитора договорна лихва и такси за
обслужване. При евентуалност и в случай, че не се уважи този иск се иска прогласяване
нищожност на клаузи на чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал.4 от договор за кредит. Предявен е втори
конститувен иск с правно основание чл.26 ЗЗД - за прогласяване нищожност на Договор за
гаранция /поръчителство / от 01.11.2019г. към договор за кредит № 814298/01.11.2019г. като
противоречащ на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК с произтичащите правни
последици по чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК. Осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1155,0лв., съставляваща платено
възнаграждение на поръчителя-гарант, неоснователно получена.
Ищецът твърди, че на 01.11.2019г. е сключила по реда па ЗПФУР с първият ответник
“ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит №
814298/01.11.2019г. по силата на който са й били предоставени в собственост заемни
средства в размер на 1500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 23,00% и годишен
процент на разходите – 49,11%. Договорно установеният срок за погасяване на заема бил 12
месеца с месечна погасителна вноска съгласно погасителния план към договора. По силата
на чл.5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Фератум Банк
в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез
одобряването на кредита.
На същата дата 01.11.2019 г. ищцата сключила с посредничеството на първия ответник
“ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД - Договор за гаранция /поръчителство/ с втория ответник
„ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД. От приложения договор за гаранция било видно, че
кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството – гарант, чрез заплащането на
месечни вноски в общ размер на 1155 лв. за срока на действие на кредитния договор.
Уговорено било, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължи разсрочено
на 12 месечни вноски, които се кумулират към падежните вземания по погасителния план. В
резултата на ищцата първият ответник „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предоставил
обединен погасителен план, в който било посочено, че всички плащания по договора за
кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки
на кредитодателя.
Ищцата твърди и, че е усвоила изцяло заемния ресурс и е изплатила всички свои
задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство, както следва: на
05.12.2019г. е заплатила 250лв.; на 03.01.2020г. - 250лв.; на 01.02.2020г. — 250лв., на
02.03.2020г.- 250лв.; на 04.04.2020г.- 250лв.; на 12.05.2020г. - 250лв.; на 06.06.2020г. -
250лв.; на 10.07.2020г. - 250лв.; на 08.08.2020г. - 250лв.; на 12.08.2020г. - 40лв.; на
08.10.2020г. - 250лв., на 03.09.2020г. - 250лв., на 04.12.2020г.-330лв. Общо ищцата била
изплатила в изпълнение на договора сумата от 3 120 лв. Извършените от ищцата плащания
по договора, които не съставлявали изпълнение на задължението й да възстанови
главничния дълг, били са лишени от правно основание съгласно чл. 23 от ЗПК и чл.26 от
ЗЗД, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция били нищожни, поради следните
2

съображения:
Договорът за потребителски кредит бил недействителен ab initio поради нарушаване на
изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10 а, ал. 4 ЗПК. Кредиторът
нарушил изискванията на чл.10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, като и не записал
действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като
уговореният процент от 23 % не съответствал на записаната лихва от 345 лв. В процесния
договор, кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,11%/.
В тази връзка сочи, че величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по
кредита следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В този смисъл било и задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение
от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 е извел разрешението, че на непосочването на
ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното
производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на
този ГПР без обаче да предостави необходимите за това изчисляване данни.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата
по чл.19, ал.1 липсвали. Посочен бил лихвен процент по заема - 23, 00 % /който е фиксиран/,
но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10,
ал.2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или
комисионни, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не можел
да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с
договора, които не са предвидени в него.
Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други
разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,11%, тъй
като ГПР се определял по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал. 1 и по
силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само
въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в
договорното съдържание /арг. от чл. 10. ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят
задължавал кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит
размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите
могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за
срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът
съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В
този смисъл била и съдебната практика, която приемала, че когато договор за кредит не
съдържа компонентите от които се състои ГПР, поставя потребителя в неравностойно
положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него
задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021 г. по в.гр.д. № 57/21г. на ОС-Търговище,
3

Решение № I- 272 ог 15.01.2021 г. по в.гр.д. № 2669/ 20201. на ОС- Бургас, II-ро Гражданско
отделение, първи въззивен състав.
На следващо място, съгласно императивните изисквания на горепосочените норми,
кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на
поръчителство от Фератум банк в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било
прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла па чл. 143 и сл. от 33П.
Настоява се на това, че уговорената такса „гарант“ - възнаграждение за осигуряване на
дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19,
ал.1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
Получаването на кредита било обусловено от сключването на договор за гаранция от
страна на кредотополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит -
обстоятелство, което е било известно на „Фератум България“ ЕООД, който с чл.5 от
договора е задължил кредитополучателя да учреди поръчителско правоотношение с
„Фератум Банк“ ЕАД и е предоставил на потребителя обединен погасителен план, с
включено в него възнаграждение на дружеството - гарант.
Твърди също, че според императивната разпоредба на чл.19. ал.4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент, който понастоящем е
0.0 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Съгласно чл. 21 ЗПК, нищожни са клаузи в договор за
потребителски кредит, имащи за цел или за резултат заобикаляне на нормативните правила
на ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл.19,
ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение
4

ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксата - възнаграждение на дружеството -
гарант в записания в договор размер на ГПР от 49,11 %. Това обуславяло нищожността на
уговорената в процесния договор клауза на чл. 4 от същия относно приложимия ГПР.
Поради това, че тази такса не е включена в обявения на потребителя ГПР следвало да се
приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР прилаган в
отношенията между страните, което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на
уговорката на чл. 4 от процесния договор. По арг. на чл. 11, ал.1. т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК
ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит. Нищожността на клаузата
на чл.4 от спорния договор за кредит имала, съгласно чл. 22 ЗПК, за правна последица
изначална недействителност на цялата кредитна сделка. Иска се ако съдът счетете, че този
довод е неоснователен, то да се приложат правните последици на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Наред с това следвало да се има предвид, че макар в съдържанието на договора да е
включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл.29, ал.4, в него не били разписани другите условия по неговото упражняване,
по- конкретно нямало налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при
упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от
потребителя обезщетение, каквото е изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Намира, че
тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има
нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ.
При липса на тази информация, той бил изправен пред опасността да не изпълни точно
задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни
последици -да загуби поради неизпълнение това си право. Не уведомяването на потребителя
за правата му съгласно условията на ал.6 на чл. 29 ЗПК също увреждало интересите му, като
създавало предпоставки кредиторът да претендира от него недължими обезщетения.
Кредитният контракт били изначално недействителен и на основание нарушаване на
изискването на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК -кредиторът да включи в договорното съдържание
условията за прилагането на лихвения процент. Действително ЗПК не въвеждал легална
дефиниция какво се разбира под условията за прилагане на лихвения процент по кредита.
От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на правната
разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10
ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които, ако са спазени договорът за
потребителски кредит е недействителен, се налагал изводът, че под "условия за прилагане"
трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно
инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които
да става ясно как се начислява този, казано е други обяснителни думи - процент за
възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от
главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по
някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент от 23.00
5

% съставлява фиксирана цена на кредита или е референген процент.
В тази връзка ищецът твърди, че е налице и неяснота върху каква стойност се
изчисляват тези 23.00 %, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши
самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Намира и, че тази
информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея
зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем. Чл.5 от
ЗПК и 33П, регулиращ потребителската защита издигал като основно право на потребителя
правото на информация за характеристиките и цената на услугите чл.1, ал. 2. т. 1 и 3 от ЗЗП/,
респ., като задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията,
позволяваща му да направи своя информиран избор чл.4, 1 и т. 4 ЗЗП. Непредоставянето на
релевантната за потребителя информация относно основен елемент - стойността на
финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в условията на
контракта било увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката
правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит на
основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал. 1, г. 9 ЗПК.
Поради нищожността на кредитната сделка не била произвела правен ефект уговорката
за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на
лично обезпечение. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, той можел да
съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По
съображенията, изложени по-горе кредитната сделка била нищожна, поради което не е
породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско
правоотношение.
Договорът за поръчителство бил нищожен и на собствено основание, а именно:
Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е
трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия
състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/.
Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за
учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение.
Законодателят уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето,
различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен
интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът нямал такъв
защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице -
поръчител била лишена от правно основание. В правната теория основанието на една сделка
се схващало като типичната и непосредствената правна цел, която се преследва с
предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извеждало от вида и
съдържанието на сделката. Типичната и непосредствена цел, която страните по процесния
договор за предоставяне на поръчителство била да бъдат обезпечени вземанията на
кредитодателя. Когато длъжникът учредявал лично обезпечение, то не се осъществявала
целта на договора за поръчителство и същият бил лишен от своето основание. Договорът за
6

поръчителство бил уреден от диапозитивни правни норми, поради което страните могат да
уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира
в двустранен. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречал на добрите нрави и внасял неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.1 от ЗПК. Твърди се и, че съдебната
практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите
са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и
поръчителя, длъжникът не получавал никаква престация, поради което нарушаването на
принципа на справедливост е още по-драстично. Поставянето на изискването за заплащане
на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречал на целта на
Директива 2008/48. транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база
данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския
кредит. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в слушайте, в които те не процедират по този начин. Пред договорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя
имало за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност
допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48., която е да се осигури високо,
адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8. 9.23. 24. 43. 45
от Директивата/. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27. 03. 2014 г. подело С-
565/12 на четвърти състав на СЕС.
Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за
осигуряване на поръчител била в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика
такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на длъжника се вменявало задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което
дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала.
Съдът имал задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния
закон, като той следвало да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата
(решения подела С-106/89 Marledsng и 14/83 Von Colson. Възлагането на потребителя да
заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора били в изключителен интерес
само на търговеца и във вреда на потребителя, като по-слабата страна в гражданския и
търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действа
7

добросъвестно.
Поради изложеното счита, че е изпълнен общия фактически състав на чл.143 33П и с
оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна
уговорка /арг. от т.19 на чл.143 ЗПК/ и тази договорка следвало да бъде квалифицирана като
неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.
Настоява се и на това, че поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи
договор с дружеството - поръчител, кредитодателя „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
договарял в полза на поръчителя „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От
вътрешните отношения между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и кредитополучателя
следвало, че ако той изразява воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в
изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което единственият й мотив би
бил да надари кредитора. По силата на чл.225, ал.1 ЗЗД - с договора за дарение дарителят
следвало незабавно да престара, в противен случай договорът е нищожен. От представения
по делото погасителен план било видно, че ищецът се е задължил да погасява
възнаграждението на поръчителя разсрочено, т.е. той не е надарил незабавно кредитодателя,
поради което следвало да се отрече правния ефект на тази уговорка.
Иска се, ако не приеме съдът за основателни доводите за нищожност на договора за
поръчителство, то ищецът твърди, че не е произвела правно действие клаузата на чл. 5 от
договора за предоставяне на потребителски кредит. Възлагането на потребителя да заплаща
задължения, които следва да изпълнява кредитора били в изключителен интерес само на
търговеца и във вреда на потребителя, като по-слабата страна в гражданския и търговски
оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше
добросъвестно. Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и
в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на
договорна уговорка /арг. от т.19 на чл. 143 ЗПК/ , тази договорка следвало да бъде
квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.
Уговорката за учредяване на поръчителство била недействителна и на основание чл.21
ЗПК, тъй като кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл.16 ЗПК да прецени
кредитоспособността на потребителя и в случаите на констатирана некредитоспособност да
му откаже предоставянето на заемен ресурс. С процесната клауза на чл.5 се постигал
резултат, противоречащ на Директива 2008/48г., тъй като се увеличава
неплатежоспособността на потреби телите на кредитните услуги на заемодателя.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска: 1. Да бъде прогласена спрямо
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - нищожността на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 814298/01.11.2019г., като противоречащ на императивни
изисквания на ЗЗП и ЗПК, както и бъде осъден „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати
на ищеца сумата от 465 лв., съставляваща платени в периода от 05.12.2019г. до 04.12.2020г.
над главницата без правно основание суми в изпълнение на договор за предоставяне на
потребителски кредит №814298 / 01.11.2019 г.; 2 Да бъде прогласена спрямо „ФЕРАТУМ
8

БАНК" ЕАД нищожността на сключения без основание, в противоречие на добрите нрави и
съставляващ бъдещо дарение акцесорен Договор за поръчителство към договор за кредит №
814298/01.11.2019г., както и да бъде осъден „ФЕРАТУМ БАНК" ЕАД да възстанови на
ищцата заплатените от нея в периода от 05.12.2019г. до 04.12.2020г. без правно основание
суми в общ размер на 1155 лв., съставляващи престирани от нея парични плащания,
извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към
договор за кредит № 814298/01.11.2019г.
При евентуалност и в случай, че съдът не уважи главните искове за прогласяване на
нищожността на договора за потребителски кредит и на договора за поръчителство, се иска -
да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.5 от Договор № 814298/01.11.2019г., като
неравноправна по смисъла па чл. 143. т. 9 от 3311 и като нарушаваща императивните
разпоредби на чл.10. ал.2, на чл. 10а. ал. 4, на чл.19. ал. 1 и ал.4 ЗПК.
В случай, че се установи, че „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е изплатило на
„ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД платените от ищцата вземания по договора за поръчителство, да
бъде осъден „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да възстанови на ищцата заплатените от нея в
периода от 05.12.2019 г. до 04.12.20201. без правно основание суми в общ размер на 1155
лв., съставляващи престарани от нея в парични плащания, извършени в изпълнение на
непородилия правно действие Договор за поръчителство към договор за кредит №
814298/01.11.2019г. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В него излага следното становище по исковете: Счита, че претенциите
на ищеца не са подкрепени от убедителни писмени доказателства, а представените такива не
са годни да породят релевираните и желани от ищеца правни последици. Исковата молба
съдържала бланкетни и голословни твърдения, неподкрепени с конкретни факти и
документи, като същата била лишена и от конкретика по отношение на извършени
плащания, възникнали облигационни правоотношения, суми и проценти. Изтъквали се суми
и проценти, които не съответствали по никакъв начин на представения договор и
релевираните от ищеца твърдения. Твърденията в исковата молба за нарушение
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) се явявали бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната
истина, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Не ставало ясно
как ищецът е достига до извода за размерите на посочените проценти на ГПР и лихва и за
твърдените от него като надплатени суми, нито от къде черпи подобна информация.
Твърденията изцяло противоречали на обективната действителност. Съображенията му за
това са следните:
Ищецът посочвал, че на 01.11.2019 г. между него и ответника е сключен при условията
на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ Договор за потребителски кредит № 814298. По силата на договора,
ответникът признава, че е получил под формата на заем сума в размер на 1500 лв.
Съобразно чл. 5.3 и чл. 5.4 Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят
9

трябва да представи надлежно обезпечение по договора за кредит, поради което е сключил
договор за гаранция с „Фератум Банк“ ЕАД, по силата на който последното дружество е
обезпечило плащането на задълженията на М. М. С. към „Фератум България“ ЕООД по
процесиия договор за кредит.
В тази връзка твърди, че ищецът е могъл да избира между няколко варианта - или да
предложи избрано от него физическо лице, което да обезпечени задълженията му към
„Фератум България“ ЕООД или да се обърне към услугите, които предоставя „Фератум
Банк“ ЕАД, което дружество да гарантира изпълнението на Договора за кредит. По своя
собствена преценка М. М. С. е решила да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“
ЕАД, като дружеството бъде гарант за изпълнение на задълженията по процесния договор за
кредит. Следователно, сключване на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ ЕАД не
било задължително условие при отпускане на кредита.
Настоява се на това, че редът по който се сключва договора за кредит е следния:
Процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на Фератум
включва следните стъпки: Потребителят попълва и подава искане за потребителски кредит
под формата на електронен формуляр на интернет страницата на Фератум с исканите от
потребителя параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение.
Потребителят избира дали да посочи личен гарант- физическо лице или да се възползва от
допълнителна услуга- гаранция, предоставяна от „Фератум банк“ ЕАД; След подаване на
искането за кредит, Фератум извършвало преглед на същото и оценка на
кредитоспособността на потребителя, съгласно чл.16 от ЗПК, въз основа на което вземало
решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит; В случай на одобрение Фератум
изпращало на имейл адрес, посочен от потребителя, преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), заедно с проекти на документи за
сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на посоченото от потребителя в
електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 9 от Договора било изрично посочено
правото на отказ от кредита. Потвърждение чрез съобщение по телефона (“СМС”) от страна
на потребителя, че е съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия.
Всички тези стъпки били изпълнени от страните по договора и това не се оспорвало в
исковата молба. Вследствие на което бил сключен Договор за кредит.
Счита, че всеки кредитор може да поиска обезпечение на своето вземане по договор и
при отпускането на потребителски кредити няма изключение от това правило. В конкретния
случай било видно, и от представените с исковата молба документи, че ищецът
предварително е знаел, че се иска обезпечение по договора за кредит и се е съгласил с това
обстоятелство. Той е имал възможност да посочи избрано от него физическо лице, което да
бъде поръчител по договора, но вместо това е избрал да сключи договор за гаранция с
„Фератум банк“ ЕАД, което е негово право. При избор на „Фератум Банк“ ЕАД, системата
незабавно и автоматично показвала сумата, дължима за предоставената услуга, която
потребителят ще трябва да заплати на „Фератум Банк“ ЕАД, но тази сума не била известна
на „Фератум България“ ЕООД, защото това дружество не е страна по това правоотношение.
10

Изборът на кредитоискателя дали да предостави личен гарант или да избере услуга по
предоставяне на гаранция от юридическо лице се вписвала и предоставя във формата на
СЕФ и по този начин се свеждала до знанието на кредитополучателя още един път.
Счита, че клаузата за обезпечение не е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП,
съответно липсвало на заобикаляне на закона чрез уговаряне на задължение за обезпечаване
връщането на отпуснатите кредитни средства. Уговарянето на задължение за обезпечаване
на отпуснат кредит, поето доброволно от едната страна, не нарушавало закона и не
представлявало неравноправна клауза, особено при условията на пазарна икономика.
Счита също, че ищецът е получил информация за условията на договора и
задължението му да обезпечи отпуснатия кредит. Тази информация се показвала още на етап
кандидатстване чрез електронната заявка и се включвала в договора за кредит, с чието
съдържание ищецът изрично се е съгласил. Включване в договора за кредит на задължение
за обезпечаване на неговото връщане било напълно законосъобразна уговорка между
страните. Като се отчетяло, че обезпечаването може да стане по различен начин, а не само
чрез сключване на договор за гаранция (например с лично поръчителство), може да се
направи извод, че горепосоченото задължение не цели заобикаляне на императивните
разпоредби на ЗПК. Не отговаряло на обективната действителност, че сключването на
договора за кредит е обусловено от сключването на договор за гаранция. „Фератум Банк“
ЕАД обезпечавал част от кредитите, които отпуска „Фератум България“ ЕООД, но далеч
това не били всички кредити, които са отпуснати от второто дружество. Видно и от самите
общи условия на „Фератум България“ ЕООД, кредитополучателите можели да предоставят
различни обезпечения и не отговаряло на обективната действителност, че всеки договор за
кредит е обезпечен от „Фератум Банк“ ЕАД.
На следващо място оплакването в исковата молба за липса на посочване на общия
размер на кредита в договор за потребителски кредит също било напълно неправилно. От
чл.1 до чл.4 от Договора ясно точно и подробно били посочени главница, лихва и
процентното им съотношение, като е представен и надлежно изготвен погасителен план. В
договора за кредит били посочени лихвен процент и годишен процент на разходите, каквото
е изискването на чл. 11, ал.1, т. 9, т. 9а, и т. 10. В конкретния случай лихвата била
фиксирана, а не бил налице референтен лихвен процент, който да подлежи на промяна,
съответно на основание чл. 9а да трябва да се описва подробна методика за изчисляването
на този лихвен референтен лихвен процент. В тази си част исковата молба отново била
бланкетна и несъобразена с конкретните факти по делото и конкретния договор за
потребителски кредит. Никъде в закона за потребителския кредит не било записано, че в
конкретния договор за кредит трябва да се посочва формулата за изчисляване на годишния
процент на разходите. Напротив в чл.19 ЗПК изрично било записано, че формулата е в
приложение № 1 към закова, а знанието на закона от всеки правен субект се предполага след
влизането в сила на закона.
Не отговаряло на действителността и твърдението в исковата молба, че годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита, посочен в договора, не съответства на
11

действителните разходи. Като аргумент за това ищецът изтъквал, че при изчисляване на
същия в него не са включени разходите за заплащане по договора за гаранция. Подобен
извод не държал сметка за действителния смисъл на чл.19 ЗПК. В случая се касаело за
възнаграждение, което е дължимо не на кредитора и не за получаване на процесната услуга,
а на трето лице за различна услуга - предоставяне на обезпечение. Следвало да се има
предвид и че кредитополучателят има право на избор дали да получи обезпечение чрез
поръчителство от „Фератум Банк“ ЕАД или да предостави друго обезпечение.
Следователно, това не бил задължителен разход на ищеца - същият е можел да обезпечи
задължението си по договора за кредит по друг начин. Възприемането на виждането, че
възнаграждението на поръчителя следва да се включи в ГПР водело до смущаващия извод,
че ако кредитополучателят бе намерил или ангажирал свой близък за поръчител, то
уговореното между тях възнаграждение също следва да бъде включено в ГПР. Ако се
приемело, че възнаграждението на поръчителя се включва в годишния процент на
разходите, това означавало ли, че ако възнаграждението е в значителен размер,
кредитиращата институция трябва да отпусне кредита без възнаградигелна лихва, т.е. без
печалба за себе си, за да не се надхвърли законоустановения в чл.19, ал.4 ЗПК максимален
размер на ГПР? Означавало ли това, че кредитополучателят и поръчителят могат да
определят размера на лихвата по договора за кредит - колкото по-голямо възнаграждение се
уговаря по договора за гаранция, толкова по ниска лихва трябва да има по договора за
кредит? Ако се промени размерът на възнаграждението уговорено между
кредитополучателя и поръчителя, трябва ли това да се отрази и върху отношенията между
кредитора и кредитополучателя и да се промени и размера на годишния процент на
разходите? Може ли отношенията между кредитополучателя и трето лице (поръчител) да
влияят върху отношения между кредитиращата институция и кредитополучателя?
Счита, че волята на законодателя при приемането на чл.19, ал.4 ЗПК не е била да
постави кредитиращата институция в зависимост от волята на трето лице - поръчител, който
може да си договори каквото поиска възнаграждение с кредитополучателя и това
възнаграждение да има отношение към възнаграждението на кредитора по договора за
кредит. Правото да се иска обезпечение на кредита е право на кредитора и това негово
право не може да бъде поставено в зависимост от уговорките между кредитополучателя и
обезпечителя. Обратното би означавало, че всеки кредитополучател на който му се поиска
обезпечение може да заяви, че поръчителя, които си е намерил му изисква определено
възнаграждение и кредитиращата институция трябва да съобрази изцяло условията по
договора за кредит с това трето лице – поръчител. Очевидно волята на законодателя не е
била такава и нямало как да се приеме тезата, че отношенията между кредитополучателя и
третото лице и уговореното между тях възнаграждение трябва да бъде част от размера на
посоченият в договора за потребителски кредит ГПР, съответно това възнаграждение да
бъде определящо за изчисляване на максималния размер на ГПР предвиден в чл. 19, ал. 4
ЗПК. Възнаграждението, дължимо на трето за договора за потребителски кредит лице,
нямало как да бъде включено в ГПР. Следователно, не било налице надвишаване на
петкратния размер на законната лихва при изчисляване на ГПР по процесния договор за
12

кредит.
В подкрепа на горното било, че банките в Република България също отпускат
потребителски кредити, за които се прилагат правилата на ЗПК. По тези кредити, банките
също изисквали обезпечения и много често предоставените обезпечения биби лични
обезпечения - поръчителство. В нито един от тези случаи банките не изследвали
отношенията между кредитополучателя и неговия поръчител/и. В нито един от тези случаи
в Годишния процент на разходите банките не включвали евентуалното възнаграждение,
което се уговоря между кредитополучателя и неговия поръчител/и. Означава ли това, че и
тези договора за банков потребителски кредит противоречат на цитираните разпоредби на
Закона за потребителския кредит след като не включват в ГПР и възнаграждението, което
евентуално се дължи на тези поръчители?
В тази връзка сочи, че съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, се включват в общия разход по кредита за потребителя, само
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
В случая този разход не бил задължително условие за сключване на договора за кредит.
Не отговаряло на обективната действителност твърдението в исковата молба, че
договорът за кредит не съдържа информация за условията на издължавана на кредита,
включващи погасителен план, размер, брой, периодичност на вноските и всички други
бланкетни оплаквания в тази насока. По делото бил представен погасителен план,
Стандартен европейски формуляр (преддоговорна информация) и други изискуеми
документи.
Не отговаряли на обективната действителност и оплакванията, че в договора за
потребителски кредит не е уговорена възможността на кредитополучателя да се откаже от
договора. На първо място в чл. 9 от Договора за потребителски кредит това право на
кредитополучателя било ясно и подробно разписано. От друга страна това право било
потвърдено и в чл.12 от Общите условия към договора, които са неразделна част от
договора. И това оплакване в исковата молба намира напълно бланкетно и несъобразено с
фактите по случая.
Оспорва и възражението в исковата молба, че договорът за гаранция е нищожен
поради липса на основание. Изложението в исковата молба за договора за поръчителство по
своята правна същност било правилно, но то не изключвало възможността между
поръчителя и длъжника да се сключи отделен договор, по който те да уредят
взаимоотношенията си във връзка с осигуреното обезпечение или да се сключи
ненаименован договор за гаранция. Договорната свобода е основен принцип на
облигационното право и е изрично законодателно регламентирана в чл.9 ЗЗД. Субектите на
правото могат да сключват и договори различни от тези, които са уговорени в изрични
правни норми.
Не на последно място се иска да се приеме, че твърдението за нищожност на
уговореното възнаграждение по договора за гаранция, сключен между ищеца и „Фератум
13

Банк“ ЕАД, не влече след себе си недействителност на целия договор за кредит, съгласно чл.
26, ал. 4 от ЗЗД.
Оспорва и това ответникът да е задържал суми надвишаващи вземанията му по
договора за потребителски кредит. Ако „Фератум България" ЕООД е получили и други
плащания, то те били преведени на съответните получатели съобразно предвиденото в
Общите условия към договора за кредит. На основание чл. 16, ал. 2 от Общите условия към
договор за потребителски кредит „Фератум България“ ЕООД имал право да получава и
плащания, които са предназначени за трети лица, стига да може да идентифицира за кого е
предназначено плащането. От изложените твърдения в исковата молба било видно, че
ищеца е платил по сметка на „Фератум България“ ЕООД и част от дължимо възнаграждение
по договора за гаранция на „Фератум Банк“ ЕАД. Всички суми били надлежно преведени на
съответното лице.
Поради изложеното, счита да не е налице нищожност на процесния договор за кредит,
съответно не била налице и нищожност на договора за гаранция и се иска отхвърляне на
исковете. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е представен писмен от говор и от ответникът
„ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД. Твърди се , че ищцата е предявила субективно и обективно
съединени искове, с които иска спрямо „Фератум Банк“ ЕАД да се провъзгласи
нищожността на сключения договор за гаранция и да се осъди дружеството да възстанови на
ищеца сумата от 1155 лева, получена без правно основание. Намира тези искове за
неоснователни и поради това се иска да бъдат отхвърлени по следните съображения: На
01.11.2019 г. между ищецът и другия ответник „Фератум България“ ЕООД бил сключен при
условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ Договор за потребителски кредит № 814298. По силата на
договора, ищецът признавал, че е получил под формата на заем сума в размер на 1500 лв.
Във връзка със сключения договор за кредит ищецът бил избрал да ползва услугите на
„Фератум Банк“ ЕАД, който да обезпечи плащането на задълженията на М. М. С. към
„Фератум България“ ЕООД по процесния договор за кредит. Съобразно чл. 5.3 и чл. 5.4
Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят трябвало да представи
надлежно обезпечение по договора за кредит. Ищецът е можел да избира между няколко
варианта - или да предложи избрано от него физическо лице, което да обезпечени
задълженията му към „Фератум България“ ЕООД или да се обърне към услугите, които
предоставя „Фератум Банк“ ЕАД, което дружество да гарантира изпълнението на Договора
за кредит. По своя собствена преценка М. М. С. решила да сключи договор за гаранция с
„Фератум Банк“ ЕАД, като дружеството бъде гарант за изпълнение на задълженията по
процесния договор за кредит. Следователно, сключване на договор за поръчителство с
„Фератум Банк“ ЕАД, не било задължително условие при отпускане на кредита.
Счита, че клаузата за обезпечение не е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП,
съответно липсвало заобикаляне на закона чрез уговаряне на задължение за обезпечаване
връщането на отпуснатите кредитни средства. Счита също, че уговарянето на задължение за
обезпечаване на отпуснат кредит, поето доброволно от едната страна, не нарушава закона и
14

не представлява неравноправна клауза, особено при условията на пазарна икономика. На
първо място, ищецът бил получил информация за условията на договора и задължението му
да обезпечи отпуснатия кредит. Тази информация се показвала още на етап кандидатстване
чрез електронната заявка и се включвала в договора за кредит, с чисто съдържание ищецът
изрично се е съгласил. Включване в договора за кредит на задължение за обезпечаване на
неговото връщане било напълно законосъобразна уговорка между страните. Като се
отчетяло, че обезпечаването може да стане по различен начин, а не само чрез сключване на
договор за гаранция (например с лично поръчителство), можело да се направи извод, че
горепосоченото задължение не цели заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК.
Не отговаряло на обективната действителност, че сключването на договора за кредит е
обусловено от сключването на договор за гаранция. „Фератум Банк“ ЕАД обезпечавала част
от кредитите, които отпуска „Фератум България“ ЕООД, но далеч това не били всички
кредити, които са отпуснати от второто дружество. Видно и от самите общи условия на
„Фератум България“ ЕООД, кредитополучателите можели да предоставят различни
обезпечения и не отговаря на обективната действителност, че всеки договор за кредит е
обезпечен от „Фератум Банк“ ЕАД.
На следващо място, трябвало да се има предвид, че „Фератум Банк“ ЕАД е различно
юридическо лице от „Фератум България“ ЕООД, и предоставяло различна услуга и
уговаряло индивидуални условия със своите клиенти. „Фератум България“ ЕООД нямал
предварителна информация за условията и клаузите, които се уговорят между „Фератум
Банк“ ЕАД и неговите клиенти. В някои случаи можело да не получи и последваща такава
информация. Към момента на сключването на договора за гаранция, респективно договора
за потребителски кредит „Фератум България“ ЕООД нямал конкретна информация за
условията, които се уговорят между „Фератум Банк“ ЕАД и неговите клиенти, съответно
нямало как да ги има предвид при изготвянето на документите по договора за потребителски
кредит. В последствие за улеснение на кредитополучателите можело да се извършват
плащания към „Фератум България“ ЕООД за задължения по договора за гаранция, но това се
случвало в по-късен момент, когато се предостави информация и за размера на
задължението. В тази връзка към настоящия отговор представят Договор за сътрудничество
сключен между „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ ЕАД, с който се потвърждава
описания по-горе отношения между страните.
Считат за напълно неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на договора за
кредит поради нарушение на ЗПК, относно размера на годишния процент на разходите.
Формирането на ГПР било императивно установено, като същият се изчислявал съгласно
посочената в Приложение №1 към ЗПК формула. Законът не поставял условие да бъде
включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленията съгласно нейните правила
ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати.
Следователно липсата на детайлно описване на начина, по който е формиран ГПР не е
нарушение на ЗПК, нито това водело до недействителност на договора за кредит. Нещо
повече, формулата за изчисление на ГПР включвала като елементи при изчисляване
15

единствено главница, лихви, разходи по кредита, погасителни вноски. Съгласно §1 от ДР на
ЗПК, общите разходи по кредита включват известните на кредитодателя суми по
допълнителни услуги, чисто сключване е задължително условие за отпускане на кредита.
Както вече било посочено „Фератум Банк“ ЕАД е самостоятелен субект на правото, който
сключва индивидуални договори със своите клиенти и не дава отчет на „Фератум България“
ЕООД, още по-малко преди сключването на договора за кредит или договора за гаранция,
така че „Фератум България“ ЕООД не знаел подробности във връзка на отношенията на
ищцата с „Фератум Банк“ ЕАД. В тази връзка също трябвало да се има предвид, че клаузите
и условията на всеки договор за гаранция са индивидуално уговорени във всеки конкретен
случай и могат да се изменят и след сключването му, като за тези обстоятелства „Фератум
Банк“ нито уведомява, нито дава отчет на „Фератум България“ ЕООД.
Поради изложеното, считат, че нищожност на процесния договор за кредит не е
налице, съответно не е налице и нищожност на договора за гаранция.
Оспорва и възражението в исковата молба, че договорът за гаранция е нищожен
поради липса на основание. Изложението в исковата молба за договора за поръчителство по
своята правна същност било правилно, но то не изключвало възможността между
поръчителя и длъжника да се сключи отделен договор, по който те да уредят
взаимоотношенията си във връзка с осигуреното обезпечение или да се сключи
ненаименован договор за гаранция. Договорната свобода е основен принцип на
облигационното право и е изрично законодателно регламентирана в чл. 9 ЗЗД. Субектите на
правото могат да сключват и договори различни от тези, които са уговорени в изрични
правни норми. В конкретния случай гарантът „Фератум Банк“ ЕАД бил търговско
дружество - търговец по смисъла на Търговския закон, което е учредено с цел извършване
на сделки и реализиране на печалба. Търговските дружества - търговци не сключвали
безвъзмездни сделки и не предоставяли безвъзмездни услуги, тъй като те се учредяват с цел
да участват в търговския оборот и да реализират печалба. Сключването на безвъзмездни
сделки можело да доведе и до неблагоприятни последици за дружеството и било нарушение
на закона. В тази връзка, след като „Фератум Банк“ ЕАД е поело задължение да гарантира
изпълнение от страна на М. М. С. по процесния договор за кредит, то тогава „Фератум Банк"
ЕАД имал право и на възнаграждение за предоставената услуга. В тази връзка договор за
гаранция имал основание и то било именно - М. М. С. поема задължение да плати
възнаграждение, а „Фератум Банк“ ЕАД се задължава да обезпечи дълга на М. М. С. към
„Фератум България" ЕООД. Напълно неоснователни намира възраженията в исковата молба,
че договорът за гаранция е нееквивалентен и противоречи на добрите нрави. Никой не
поемал задължение да отговаря за чужд дълг, ако няма близка роднинска връзка с главния
длъжник или не получи възнаграждение за това. В конкретния случай „Фератум Банк“ ЕАД
бил търговец и безспорно му се дължало възнаграждение за предоставената услуга.
Твърдението, че с предоставянето на гаранция се прехвърля риска на кредитополучателя и
от това следва недействителност на договора също противоречало правната и житейска
логика, тъй като това означавало всеки един договор за банков кредит да е недействителен,
16

тъй като банките в повечето случаи искат обезпечения. Не на последно място счита, че
твърдението за нищожност на уговореното възнаграждение по договора за гаранция,
сключен между ищеца и „Фератум Банк“ ЕАД, не влече след себе си недействителност на
целия договор за кредит, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Обстоятелството дали предвиденото в
договора за кредит възнаграждение за гарант представлява скрита възнаградителна лихва и
следвало да бъдат включени в лихвения процент или в ГПР не рефлектирало върху
действителността на договора като цяло, а единствено би могло да доведе до разсъждения за
недействителност на клаузата за възнаграждението за гарант.
Предвид гореизложеното намира, че между ищеца и „Фератум Банк“ ЕАД е сключен
действителен договор за гаранция, който е сключен във връзка с действителен договор за
потребителски кредит и поради това има право да получи уговореното възнаграждение.
Поради това се иска отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Ф. в писмена молба подържа изцяло иска и
иска уважаването му, с подробни съображения в нея.
В о.з. ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, не изпраща представител, а с
писмена молба оспорва исковете и поддържа възраженията си.
В о.з. ответникът „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД, не изпраща представител, а с писмена
молба оспорва исковете и поддържа възраженията си.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед на
наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
В случая по делото няма спор, че между ищеца М.С. и ответника „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е бил сключен по реда на ЗПФУР с Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 814298/01.11.2019г., по силата на който е бил паричен заем в
размер 1500 лв. за срок от 12 месеца при фиксиран ГЛП от 23%, срещу насрещно
задължение на заемателя за връщането на сумата от общо 1845,0лв. на 12 месечни вноски,
платими в конкретно посочени размер и дати, съгласно погасителния план към самия
договор, като е определен и крайния падеж 26.10.2020г.,.
Този договор е сключен при следните параметри: Размер на заема 1500 лева; лихва в
размер на 345,0лв.; брой на вноските 12бр.; Годишен процент на разходите (ГПР) 49.11%;
Годишен лихвен процент – 23,0% ; дата на първо плащане 01.12.2019г.; обща сума за
плащане 1845,0лв. В съответствие с твърденията на ищеца в този договор никъде не посочен
размера на лихвен процент на ден, но разпоредбата на 11, ал.1 от ЗПК не е поставя
изискване към съдържанието му, за посочване на лихвен процент на ден.
Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
17

условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11). Ето защо и липсата на
елемента от договорното съглашение - посочване размера на лихвен процент на ден- не води
до нищожността му.
В разглеждания случай ищецът се позовава на това да е бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 814298/01.11.2019г. между него и ответника
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който договор за потребителски кредит е сключен от
разстояние - по електронен път чрез използване на интернет страница. В тази връзка съдът
намира следното:
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит (ЗПК) като в чл. 10, ал. 1 от същия е предвидено, че същият е
формален и се сключва в писмена форма за действителност - на хартиен или друг траен
носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК -
това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски
кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9, кредиторът
трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски
кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на
преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал.
10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за
гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник,
предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 незабавно след
сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на Финансови услуги от разстояние са регламентирани в
ЗПФУР, като според членове от 1 до 4 от договорът е сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.
Дефиниция на понятието "Финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е
18

всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както
и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и
на потребителя.
Съгласно закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, който
регламентира начините и условията за сключване на такъв вид договор, безусловно е за
доставчика на такава услуга да предостави на потребителя преди да бъде обвързан от
предложение или договор информацията посочена в чл. 8 –чл. 10 от договора. В настоящия
случай посочената в нормите информация е била предоставена на потребителя – ищец който
и сам с искова молба е представил изпратения му и респективно получен от него
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на кредит от посочения доставчик.
Информацията за параметрите на договора в случая се съдържа както в СЕФ –Стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
ЗПК, така и в актуалните ОУ, така и в проекта на договора за кредит на български език. В
случая предоставянето на посочената преддоговорна информация и документите в които се
съдържа е извършено в момента в който е подадено заявлението за кредит с посочване на
имейл адреса на кредитополучателя на който да му бъде предоставена посочената
информация чрез посочената платформа на Сайта на дружеството. Наименованието на сайта
изрично е вписано в СЕФ и ОУ. Подаването на заявлението от потребителя е първата стъпка
от процеса на предоставяне на информацията по чл. 8 –чл. 10 от ЗПФУР. Факт е, че в
договора са попълнени с всички необходими лични данни на потребителя с които само той
може да разполага и да притежава-ЕГН, № лична карта, имена, адрес, имейл-адрес,
месторабота п допълнително лице за контакт с телефон. Ищецът не е оспорил съдържанието
на договора, като недостоверно нито твърди, че някой е използвал личните му данни
неправомерно и без негово знание и съгласие, нито че попълнените данни са неверни.
Доказването на факта, че е предоставена посочената в закона преддоговорна информация,
представлява както съдържанието на Стандартния европейски формуляр, Общите условия,
така и съдържанието на проекто-договора за потребителски кредит № № 814298/01.11.2019г.
Тоест, в резултат на включването на цялата информация за потребителя в СЕФ, ОУ и
Договора, изготвен от кредитора и предоставен на имейл-адреса на потребителя, кредиторът
е изпълнил коректно задължението си да представи изискуемата се по закон посочената по-
горе преддоговорна информация. Към този момент потребителят не е обвързан все още с
договор за финансова услуга във формата на потребителски кредит. Действието който
следва да предприеме е да се запознае добросъвестно с цялата информация, съдържаща се в
предоставените му от кредитора процесни документи ОУ, СЕФ и договор след което да
изрази информирано съгласие да бъде обвързан от процесните документи чрез което да бъде
сключен окончателно договора за потребителски кредит от разстояние. Волеизявлението за
сключване на договора няма как да бъде заместено от друг потребител, доколкото същото
19

следва да се извърши като следствие от личното подаване на заявлението на сайта или по
телефона, а именно чрез същия този Сайт на указано на кандидата за кредит място да се
активира командата " Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл адрес и
приемам Общите условия и договора". Активирането на тази команда последствията от
които са известни на потребителя като вид преддоговорна информация, влече за
потребителя съответните права и задължения, а именно, че той е изразил личното си
съгласие да кандидатства за кредит по посочения ред като подаде заявлението, съгласие че
приема общите условия и условията на договора за кредит със съдържанието им което му е
представено предварително и преди да вземе решение за себе си дали да се обвърже с
договор за кредит или да се откаже, след което активирайки посочената команда приетият
договор за кредит да се счита за безусловно подписан от потребителя, тоест че той се
задължава по него, съгласно клаузите така както са му предоставени на електронния
носител. В този случай на сключване на договора, подписване на писмен екземпляр на
договора не се изисква. Достатъчно е изразеното недвусмислено съгласие на Сайта на
Кредитора по посочения по-горе начин, за което да се приеме, че той е обвързан
договора.Все пак към този момент договорът не е сключен доколкото кредиторът е този
който има "последната дума" съгласно т.13 от раздел ІІІ, да вземе решение да предостави
кредит. Явно такова решение на практика е взето, доколкото кредиторът е отпуснал
посочения кредит на потребителя. Получаването на сумата по кредита не е оспорено от
кредитополучателя, нещо повече ищеца и сам твърди, че заемната сума от 1500лв. е поучена
от него, както да и да е изпълнил задълженията си по процесния договор, като е заплатил
общо 3120,0лв., в това число и задължението си по договор за гаранция от същата дата,
сключен с „Фератум банк“ ЕАД.
Ето защо и съдът намира, че въз основа процесния Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 814298/01.11.2019г. между ищеца и ответника „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е възникнала валидна облигационна връзка, като страни по него.
Не спорно, че заемната сума от 1500лв. е поучена от ищеца.
Не спорно между страните, че съгласно чл.5, ал.1 от същия договор, страните са се
споразумели, заемът да бъде обезпечен с поръчителство представено от „Фератум Банк“ в
полза на дружеството.
От представения от ищеца СЕФ, се установява в него да са залегнали следните
параметри на бъдещия ДПК: сума на кредита – 1500лв.; срок -12 месеца; ГЛП – 23%; ГПР –
фиксиран 40,61%; договорна лихва 345,0лв.; обща сума за плащане 1845,0лв.
В т.4.3 от СЕФ наименована „Друг вид разход свързан с договора за кредит“ е
посочено, че при кандидатстване кредитополучатела може да избере да сключи договор за
гаранция с гарант /поръчител/ предложен от кредитора, за да обезпечи задължението си.
Сключването на догвор за гранция не е задължително условие за сключване на договор за
кредит и не увеличава възможността за отпускането му. Договорът за гаранция е
допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице различно от Кредитора. Ако се избере
20

сключване на Договор за гаранция с гарант предложен от кредитора, очакваните разходи ще
бъдат в размер на 1155,0лв., които не се включват в ГПР по кредита.
Действително с чл.5 от ОУ „Условия за предоставяне на кредит“ и с разпоредбите на
чл. 5.3 и чл. 5.4 от тези Общите условия към договора за кредит, е предвидено, че
кредитополучателят трябва да представи надлежно обезпечение по договора за кредит,
между два варианта - или да предложи избрано от него физическо лице, което да обезпечени
задълженията му към „Фератум България“ ЕООД или да се обърне към услугите, които
предоставя „Фератум Банк“ ЕАД, което дружество да гарантира изпълнението на Договора
за кредит, като посочи излично кое избира в Искането за кредит. По делото не е представена
попълнено от ищеца Искане -заявка за кандидатстване за сключване на договор за кредит с
ответника „Фератум България“ ЕООД, при което и няма как да се установи, твърдението на
ответниците, че ищецът сам е пожелал да обезпечи задължението си по кредита, чрез
сключване на договор за гаранция с втория ответник „Фератум Банк“ ЕАД.
Така или иначе след като условията на чл. 5.3 и чл. 5.4 от ОУ към договора за кредит са
в раздел „Условия за предоставяне на кредит“, то каквито и други текстове да са заложени в
този раздел, от вида да не е задължително предоставяне на обезпечение, нито представянето
или не на такова да не влияе върху оценката за кредитоспособност на кандидата, то съдът
намира представянето на обезпечение да е условие за отпускане на кредита. При това в
представената от кредитора „Фератум България“ ЕООД пред договорна информация на
ищеца, липсва такава даваща му възможност да представи обезпечение от избрано от него
физическо лице- поръчител.
При което напълно неоснователно ответниците твърдят, че ищеца имал някакво право
на избор относно вида на обезпечението, което да представи. Точно обратното се
установява, а именно че ищеца е имал възможност да представи единствено и само
обезпечение от вида Договор за гаранция, сключен с избран от кредитора гарант. В случая
такъв се явява втория ответник „Фератум Банк“ ЕАД.
По делото е представен и Договор за гаранция (поръчителство), в който няма дата на
която е сключен, но страни по него са ищеца М.С. и „Фератум Банк“ ЕАД. Този договор
няма подпис на страните, тъй като е сключен по електронен път. С него гаранта „Фератум
Банк“ ЕАД се е задължил да обезпечи изпълнението на задълженията на м.С. по Договор за
Потребителски кредит № 814298 от 01.11.2019г., отпуснат за сумата от 1500лв. и краен срок
за издължаване 26.10.2020г., срещу заплащане на такса за предоставяне на гаранцията в общ
размер на 1155,0лв. Въпросната такса следвало да се заплаща на 12 месечни вноски в
размерите, условията и на падежите, уговорени в Погасителен план към този договор.
Представени са Общите условия към Договора за гаранция, както Погасителен пран
към него (представен от ответинка-гарант – л.47 по делото), в който са посочени размерите
и падежните дати на вноските по таксата за гранция.
Буди недоумение факта, че въпросния договор за гаранция е подписан само от страна
на Фератум Банк ЕАД, но не и от клиента, както и това на него да има поставена дата
21

02.11.2019г. Също така и това, че според текста на т.2.1 от Договора за гаранция, той се
прекратява, ако кредитора не предостави потребителски кредит на клиента или клиента се
откаже от договора за кредит.
Като се отчете и факта, че според ДПК от 01.11.2019г. сключен между ищеца и
„Фератум България“ ЕООД, в т. 5 от него с одобряването на кредита се одобрява и
обезпечението представено от „Фератум Банк“ ЕАД, а ДПК е от 01.11.2019г., то следва да се
приеме, че и Договора за гаранция е от същата дата 01.11.2019г., тъй като вече е представен
Договора за гаранция и е одобрен от кредитора.
По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л. Л.Ц., която и съдът
кредитира, като компетентна и безпристрастна. От заключението по нея се установява
следното: По ДПК № 814298 е отпуснат на ищеца М.С. от „Фератум България“ ЕООД
паричен кредит в размер на 1500лв., който да се погасява чрез 12 месечни вноски. Общия
размер на дълга по него е 1845,0лв., включващ главница и договорна лихва. Договорната
лихва е в размер на 345,0лв. , която сума отговаря точно на уговорения ГЛП от 23%.
По договора за гаранция, сключен с „Фератум Банк“ ЕАД за ищеца е възникнало
задължение да заплати възнаграждение (такса) на гаранта в размер на 1155лв. на 12 месечни
вноски по погасителен план.
Като се обединят двата погасителни плана по ДПК и Договора за гаранция, общото
задължение на ищеца е в размер на 3000лв., платимо на 12 бр. месечни вноски от по 250лв.
всяка.
Размерът на ГПР, ако в него се включи сумата за гаранция от 1155лв. е 272,06%
Ищецът М.С. е направила 13 бр. погасителни вноски чрез „Изи пей“, като първите 12
бр. от тях от по 250лв. е изплатила в периода 05.12.2019г.-08.10.2020г., след което е
заплатила на 04.12.2020г. още 310лв. така общото плащане е в размер на 3310лв.
Според т.4 от заключение по ССЕ по данни от скрин шотове от програмата на
„Фератум България“ ЕООД от него са приведени на „Фератум Банк“ ЕАД суми по договора
за гаранция, в изпълнение на задължението на ищеца в размер на общо 1155,0лв., като
преводите са направени на 12 вноски.
Съдът констатира, че при сравняване на датите на преводите от „Фератум България“
ЕООД към „Фератум Банк“ ЕАД с датите на които ищеца е правил вноски, се установява
преводите да са правени всеки път на дати предхождащи плащането на вноските от ищеца.
Съдът кредитира с доверие заключението по СТЕ и поради това, че от ищеца са
представени разписки за направи от него плащания чрез „Изи пей“, за заплатени 12 вноски
от по 250лв. и една от 310лв. и то на датите посочени в заключението.
От ответника „Фератум Банк“ ЕАД е представен договор за сътрудничество, сключен
между него и „Фератум България“ ЕООД на 15.07.2014г., според който двете страни ще си
сътрудничат при отпускане на кредити от „Фератум България“ ЕООД, като „Фератум Банк“
ЕАД осигурява гаранция за обезпечаването им, като комуникацията в тази връзка се
22

осъществява чрез ФЕБ.
Други доказателства не са ангажирани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи.
Представения Договор за потребителски кредит № 814298 от 01.11.2019г., съобразно
неговите условия, съдът намира той е сключен при параметрите от перддоговорната
информация посочени в Стандартен европейски формуляр, като в договора се съдържат
всичките посочени в СЕМ параметри на кредита, а именно: Размер на заема 1500 лева; брой
на вноските 12бр.; Размер на вноски по кредита:по погасителен пран към него; Срок на
кредита: 12 месеца; Годишен процент на разходите (ГПР) 49,11%; Фиксиран Лихвен
процент – 23,0%. О тях се установява между страните да са съществували преддоговорни
отношения, такива каквито са разписани в ЗПК и съдържащи всички уговорки на сключения
въз основа на тях ДПК от 01.11.2019г., с които ищеца е бил запознат преди сключването му.
В СЕФ се съдържа и информация за това, за ищеца-кредитополучател да е възможно да
възникне задължение за плащане на възнаграждение за поръчителство /гаранция/ в размер
на 1155,0лв. Въпреки одобряването на представената гаранция от ответника Фератум банк
ЕАД, таксата по нея от 1155,0лв., която ищеца-кредитополучател следва да плати не е
намерила отражение в ДПК, респективно в ГПР по този договор.
Безспорно се установява по делото, а и страните не спорят по това, че ищеца М.С. е
сключила Договор за предоставяне на поръчителство от 01.11.2019г. с ответника "Фератум
банк“ ЕАД, в който последния участва в качеството на поръчител /гарант/, Симеоново в
качеството на потребител, подал заявление за Потребителски кредит до „Фератум България“
ЕООД.
За поемане на тези задължението на гарант, потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя, посочено в размер на 1155лв., платимо на 12 вноски по Приложение 1 към
договора за периода на действие на Договора за кредит, дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита.
Този договор за поръчителство е сключен от ответника "Фератум банк“ ЕАД с ищеца,
съгласно задължението му по Раздел 5, чл.5.3 и чл.5.4 от ОУ по договора за кредит да
предостави обезпечение на кредита във вид на договор за поръчителство или да сключи
договор за предоставяне на Гаранция (поръчителство) с поръчител одобрен от кредитора.
По делото няма данни, а не се и твърди въз основа на договора за предоставяне на
поръчителство, от ответника "Фератум банк“ ЕАД да е бил сключен договор за
поръчителство с кредитора на ищеца - „Фератум България“ ЕООД, по силата на който да
изпълнява задълженията си на поръчител. По делото няма данни, а не се твърди да има
постигната някога и по някакъв начин договорка, според която за „Фератум България“
ЕООД да е възникнало задължение да привежда на поръчителя платените от ищеца вноски
по Договора за поръчителство.
23

Ако се приеме, че намерението на "Фератум Банк" ЕАД е било поръчителство, то
липсва най-важният елемент на такова обезпечение уреден в чл. 138 и сл. от ЗЗД - договор
между "Фератум България" ЕООД и "Фератум Банк" ЕАД, т. к. според ЗЗД договорът за
поръчителство е договор между кредитора и поръчителя, а не, както в случая - между
длъжника и поръчителя. Единствено при такъв договор би възникнало задължение за
"Фератум България" ЕООД да привежда на поръчителя платените от ищеца на него вноски
по Договора за поръчителство.
Такова по вид задължение на кредитора "Фератум България" ЕООД към поръчителя
"Фератум Банк" ЕАД не съдържа и в представени Договор за сътрудничество сключен
между тези двама ответници.
Както вече бе посочено по-горе в СЕФ се съдържа и информация за това, за ищеца-
кредитополучател да е възможно да възникне задължение за плащане на възнаграждение за
поръчителство /гаранция/ в размер на 1155,0лв. Нещо повече такова по размер задължение
е и възникнало със сключването на Договора за гаранция с гаранта /поръчител/ "Фератум
Банк" ЕАД именно в този размер, която сума от 1155,0лв. представлява такса за гаранцията,
дължима от ищеца. В ДПК обаче такова по вид задължение изобщо не е намерило
отражение, въпреки в този договор да се съдържа уговорка, че с одобряването на кредита се
одобрява и гаранцията.
Именно в тази връзка двата договора – този за кредит и този за гаранция не само, че са
свързани, но възнаграждението по единия (за гаранцията), е предвидено да се заплаща с
вноските по погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна
свобода на договаряне, но при това положение единият договор да става част от
съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за
гаранция също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и
договорките по договора за гаранция. Казано по друг начин, в договора за кредит има
вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл. 5 от договора за кредит, но
размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от
договора за заема, като включена в съдържанието му. Обстоятелството, че по всеки от тези
договори има изготвени отделни погасителни планове, не променя този извод, тъй като
вноските се дължат едновременно на идни и същи падежни дати.

В този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора на ответниците за
това, че двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение
към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява
точно обратното. Действително според договора клиентът принципно има право на избор-
сам да си осигури поръчител или пък да използва "Фератум Банк", с която да сключи
договор за гаранция, за което ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем
не означава, че таксата за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че тя не
следва да бъде включена като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и
24

за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва
да плати.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това
изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще
се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП,
във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната
на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
На следващо място видно от събраните доказателства и в частност от уговорките в
договора между страните и тези в договора за /гаранция/ поръчителство, то между двата
договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на
акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от
сключването на договора за потребителски кредит, т.е. те следва да се разглеждат като едно
цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй
като е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното
задължение по кредита.
25

Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласява
да поръчителства, дават основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на
добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и
еквивалентността на насрещните престации. Ето съдът намира, че компонентът "вноска
гарант" от последващия погасителен план е следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй
като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР от ЗПК за общ разход. В
случая в процесния ДПК № 814298/01.11.2019г. е посочен ГПР – 49,11%, а ако се включи
разхода за такса гарант от 1155лв., според ССЕ ГПР става 272,06%.
Доколкото в чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, то със
сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за
поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по
кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Поради което и
договорът на това основание следва да се счита нищожен.
В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователни са съображенията на
ответниците, че не следвало таксата за възнаграждение за граната да бъде включена в ГПР,
тъй като по този начин предоставянето на гаранция срещу възнаграждение за гаранта,
респективно поръчителството срещу възнаграждение щяло да се отрази върху кредитния
контракт. Дори да е мислимо в някаква степен, че възмездното поръчителство от трети лица
на кредитополучателя по договори за банков или друг кредит биха оскъпили кредита, то
това би станало само в случай, че кредитора е сключил договор за поръчителство с
поръчителя. Настоящия случай обаче не е такъв, до колкото договор между кредитора
"Фератум България" ЕООД и поръчителя "Фератум Банк" ЕАД не се установява да има
сключван някога.
На следващо място съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК „кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит“. Именно това обаче е правено в случая от ответника "Фератум
България" ЕООД, който е събирал от ищеца- потребител такса за услугата – предоставена
гаранция от поръчителя "Фератум Банк" ЕАД.
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато
се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се
26

прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл. 9 от
ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят
конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението
законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването на императивно поставените
корективи води до нищожност на сделката.
Основателно съдът намира твърдението на ищеца, че е налице нарушение на
изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като нито в договора нито ОУ, има посочен
лихвен процент на ден. Посочени са лихвени проценти, но те са на годишна база, и за нито
един от тях не посочен лихвен процент на ден. А чл.11, т.20 от ЗПК изрично предвижда при
посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е
посочен лихвения процент на ден. Това в случая не направено. Поради това и следва и
извода, че е налице недействителност на договора поради неспазеното изискване на член 11,
ал.1, т.20 от ЗПК.
Именно затова, че ДПК № 814298/01.11.2019г. не отговоря на: изискванията за яснота
на съдържанието му, въведено с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК; на изискването на чл.11, ал.1, т.10,
на изискването на чл.10, ал.1, т.15 от ЗПК, както и на изискването на чл.11, ал.1, т.20 от
ЗПК, поради което и на основание чл.26, ал.1, предл.1, вр. с чл.22, ал.1 ЗПК следва да бъде
обявен за недействителен.
Ето защо и искът за прогласяване на недействителност на Договор за потребителски
кредит № 814298 от 01.11.2019г. сключен от ищеца с ответника „Фератум България”
ЕООД, като противоречащ на императивни изисквания на Закона за потребителския кредит,
е основателен и като такъв ще се уважи.
Основателен и като такъв ще се уважи и искът за прогласяване на нищожност на
Договор за гаранция /поръчителство/ от 01.11.2019г., в който ответника „Фератум банк"
ЕАД, участва в качеството на поръчител и ищеца М.С., в качеството на потребител, като
противоречащ на добрите нрави. Това е така, тъй като след като недействителен Договор за
потребителски кредит № 814298 от 01.11.2019г., то недействителен се явява и обусловения
от него Договор за гаранция, тъй като гаранция може да има само по действителен договор.
Предвид прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 814298 от
01.11.2019г., то на осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото е установено, че чистата стойност на кредита е 1500лв. Установено е също и
че ищеца е изпълнил изцяло задълженията си като е заплатил по кредита сума в размер на
общо 3310,0лв., в това число: 1500лв. – главница; 345,0лв – договорна лихва; 1155,00лв. –
такси за поръчителя „Фератум банк" ЕАД. Установява се също, че от направените плащания
от ищеца ответника „Фератум България” ЕООД е привел на ответника „Фератум банк" ЕАД
сумата от 1155,0лв.
При което разликата между чистата стойност и заплатените средства или сумите над
27

главницата от 1500лв., а именно сумата от общо 655лв., представляваща разлика между
(3310,0лв.- 1155,00лв. – 1500лв.) се явяват недължимо платени и поради това подлежат на
връщане. Ищецът обаче е претендирал връщане само на заплатената от него сума в размер
на 465лв., поради което и следва да му се върне тази сума, тъй като не е изменил иска си по
реда на чл.214 ГПК.
Ето защо и ще се осъди ответникът „Фератум България” ЕООД да заплати на ищеца
недължимо заплатените суми, а именно сумата от 465лв.
Основателен се явява осъдителния иск на ищеца предявен срещу ответника „Фератум
банк" ЕАД за осъждането му да заплати сумата от 1155,0лв. –недължимо заплатено
възнаграждение за дружеството гарант, поради следното: По делото се установи от ищеца да
е заплатена сумата в размер на 1155,0лв., която е получена от „Фератум България” ЕООД ,
но последния я е привел на „Фератум банк" ЕАД. Всъщност като липсва договор между
двамата ответници „Фератум България” ЕООД и „Фератум банк" ЕАД, то не е налице и
основание за предоставяне на заплатеното от ищеца на „Фератум банк" ЕАД
възнаграждение за дружеството гарант. На следващо място съдът е намерил, че въпросния
Договор за гаранция е нищожен, при което и заплатеното по него подлежи на връщане на
отпаднало основание. Ето защо и този иск ще се уважи, като се осъди „Фератум банк" ЕАД
да заплати на ищеца недължимо заплатените суми, а именно сумата от 1155лв.
Предвид уважаване на главните искове, то не се сбъднало вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на предявения от ищеца при евентуалност осъдителен иск срещу
отхвърляне на главния осъдителен иск срещу ответника „Фератум България” ЕООД за
осъждането му да заплати сумата от 1155,0лв. –недължимо заплатено възнаграждение за
дружеството гарант.

По отношение на разноските съдът намира следното:
Право на разноските в настоящото производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК е възникнало
за ищеца, предвид изхода от спора и уважаване на предявените конститутивни искове както
и на осъдителните, такива са и претендирани. От ищеца са представени доказателства за
направени разноски в размер на 223,80лв. за ДТ и 190 лв. за ССЕ. При което на ищецът ще
се присъдат разноски в размер на общо 413,80лв., която сума ще се осъдят ответниците да
му заплатят.
Видно от ДПЗС ищеца е представляван от адв. Д.Л. Ф. от САК с личен № ********** и
адрес гр.София, ул. Петър Парчевич“ №26, ет.4, ап.11. Процесуалното представителство е
осъществено безплатно при условията на чл.38, ал.2 от ЗА на материално затруднено лице.
Цената на главните искове е съответно: на конститутивните– 1845,0лв. и 1155,0лв., а на
осъдителните 645,70лв. и 1155,0лв. Съгласно чл.2, ал.2 от НМРАВ-в случаите по чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда.
А съгласно чл.7, ал.2, т.2 минималното възнаграждение при цена на иска до 5000лв. е 300лв.
+ 7 % за горницата над 1000 лв. и при цена на иска под 1000лв., минималното
28

възнаграждение е 300лв. Уважени са двата конститутивни иска и изцяло двата
осъдителните. Ето защо и съдът намира, че обоснован е размер на възнаграждение на адв.Ф.
от общо 1280,85лв. (359,15лв. +300лв. + 2х310,85лв.), която и сума ще се осъдят ответниците
да заплатят на този адвокат.
Предвид изхода от спора и уважаване на предявените искове срещу ответниците, те
няма право на разноски, а направените такива остават за тяхна сметка.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит №
814298/01.11.2019г., сключен между М. М. С., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.
„Йорданка Чанкова“ 20 А, с настоящ адрес гр.Велинград, ул. „Св. Климент Охридски“ № 16
и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София. ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ N 51, бл. 0, вх. А, ет. 9.
офис 20.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София. ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ N 51, бл. 0,
вх. А, ет. 9. офис 20, да заплати на М. М. С., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.
„Йорданка Чанкова“ 20 А, с настоящ адрес гр.Велинград, ул. „Св. Климент Охридски“ № 16,
СУМАТА от 645,00лв. (шестстотин четиридесет и пет лева), представляваща недължимо
платени суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 814298/01.11.2019г.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за гаранция /поръчителство / от 01.11.2019г.
към договор за кредит № 814298/01.11.2019г., сключен между М. М. С., ЕГН ********** от
гр.Велинград, ул. „Йорданка Чанкова“ 20 А, с настоящ адрес гр.Велинград, ул. „Св. Климент
Охридски“ № 16 и „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД, надлежно учредено в Република Малта, със
седалище и адрес на управление: Малта, гр.Гзира, ГЗР 1027, ул. „Странд“ № 120, бизнес
център СТ, вписано в търговския регистър на Република Малта с № С56251, представлявано
от Анти Кумпулайнен изпълн. директор.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД, надлежно учредено в Република Малта, със
седалище и адрес на управление: Малта, гр.Гзира, ГЗР 1027, ул. „Странд“ № 120, бизнес
център СТ, вписано в търговския регистър на Република Малта с № С56251, представлявано
от Анти Кумпулайнен изпълн. директор, да заплати на М. М. С., ЕГН ********** от
гр.Велинград, ул. „Йорданка Чанкова“ 20 А, с настоящ адрес гр.Велинград, ул. „Св. Климент
Охридски“ № 16, СУМАТА от 1155,00лв. (хиляда сто петдесет и пет лева), представляваща
недължимо платени суми за такса гаранция по Договор за гаранция /поръчителство / от
01.11.2019г. към договор за кредит № 814298/01.11.2019г.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София. ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ N 51, бл. 0,
29

вх. А, ет. 9. офис 20 и „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД, надлежно учредено в Република Малта, със
седалище и адрес на управление: Малта, гр.Гзира, ГЗР 1027, ул. „Странд“ № 120, бизнес
център СТ, вписано в търговския регистър на Република Малта с № С56251, представлявано
от Анти Кумпулайнен изпълн. директор, да заплатят на М. М. С., ЕГН ********** от
гр.Велинград, ул. „Йорданка Чанкова“ 20 А, с настоящ адрес гр.Велинград, ул. „Св. Климент
Охридски“ № 16, СУМАТА от 413,80лв. (четиристотин и тринадесет лева и 80ст.) –
разноски по делото, както и да заплатят на адв. Д.Л. Ф. от САК с личен № ********** и
адрес гр.София, ул. Петър Парчевич“ №26, ет.4, ап.11, СУМАТА от 1280,85лв. (хиляда
двеста и осемдесет лева и 85ст.) - разноски по делото на осн.чл.38, ал.2 от ЗА
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
30

Номер на акта:	168
Дата:	4 юли 2022 г.
Съдия:	Валентина Драгиева Иванова

Дело:	20215210101207
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	7 декември 2021 г.

Решение по дело №1207/2021 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта Свали акта