Решение по дело №295/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260030
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20205230100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260030

 

13.06.2022г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                       Година                                      Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Седми юни

 

2022Борислав Георгиев Янков

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                                                                                                          

 

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 
 


Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

295

 

2020

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

          Предявена е искова молба от «К.Б. ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.В., чрез юрисконсулт И.Т., срещу Ф.А.И.,***.

В исковата молба се сочи, че на 27.07.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара за финансови услуги под търговска марка „Вивус“ и ответницата Ф.А.И., е сключен Договор за кредит № **********. Посочено е, че Ф.А.И. е заявила желание да й бъде отпусната сумата от 350,00 лв., като кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 26.08.2015 г., чрез паричен превод, посредством „Изи Пей“. Ищците твърдят, че преводът е осъществен на 27.07.2015 г., като към датата на падежа -26.08.2015 г., Ф.А.И. е трябвало да заплати сумата от 350,00 лв., като между страните не е предвидено начисляване на лихва за периода за отпускане на кредита.

С настъпване на падежа на договора, ищците сочат, че Ф.А.И. не е погасила дължимите суми, изпаднала е в забава, а съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, от 27.08.2015 г., „4финанс“ ЕООД са започнали да начисляват наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,01% към договорения лихвен процент върху неизплатената сума, за периода на просрочието. Сочи се, че кредитодателите са изпратили напомнителни писма на Ф.А.И. на адреса, посочен в договора за кредит и в тях се съдържа информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни на просрочие и размер на начислената наказателна лихва.

Съгласно предявената искова молба, на 23.11.2018 г., „4финанс“ ЕООД, като цедент, са сключили с дружеството -ищец „Кредит реформ България“ ЕООД, като цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., по силата на който ищците са получили вземанията по Договор № ********** в общ размер на 960,65 лв., която сума представлява сбор от главница в размер на 350,00 лв., наказателна лихва в размер на 580,65 лв. и отписани такси за събиране в размер на 30,00 лв. Ищците сочат, че претендират единствено главницата в размер на 350,00 лв.

Ищците твърдят също, че тези вземания са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договор за прехвърляне на вземания, като по силата на сключения договор за цесия, „К.Б.“ ЕООД са изрично упълномощени от „4финанс“ ЕООД да уведомяват длъжника от името на цедентите за прехвърлянето на задължението му. Сочи се, че съгласно представено пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищците са изпратили уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка по „Български пощи“ АД, която обаче се е върнала без да бъде връчена. Сочат, че освен уведомление за прехвърляне на вземания, съществува и възможността ищците да представляват „4финанс“ ЕООД по всички договори.

„К.Б.“ ЕООД молят съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Ф.А.И. да заплати сумата от  .

При условията на евентуалност, и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД молят съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Ф.А.И. да заплати сума в размер на 350,00 лв., която сума е получила без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.06.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.

Претендират сторените съдебно -деловодни разноски.

Сочат банкова сметка, *** Ф.А.И. би могла да преведе дължимата сума.

Молят, на основание чл.192 от ГПК, да бъде изискано от третото, неучастващо в процеса лице -„Изи Пей“ АД, с адрес: гр. София, ул. „*******“№ **, да представят всички намиращи се при тях документи, касаещи отпускането на сумата от 350,00 лв., преведена от „4финанс“ ЕООД и изплатена на Ф.А.И..

Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за прехвърляне на вземания № BGF – 2018-033 от 23.11.2018 г.; Извлечения от приложение № 2 към Договор за прехвърляне на вземания – 3 листа; Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо приложение № 5 към Договор за прехвърляне на вземания; Искане за отпускане на кредит Vivus от 27.07.20145 г. на Ф.А.И.; Договор за кредит № ********** от 27.07.2015 г.; Общи условия по договор за кредит; Разписка за извършено плащане № 2000000086760171 от 27.07.2015 г.; Уведомление за прехвърляне на вземания; Известие за доставяне от 15.12.20** г.

В законоустановения срок ответницата Ф.А.И. не представя писмен отговор на предявената искова молба и не взема становище по предявения иск.

Видно от редовно оформеното съобщение, ответницата е редовно уведомена какви биха били последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на Ф.И. или неин процесуален представител в открито съдебно заседание.

Съдът констатира, че са налице изискванията на чл. 238, ал.1 от ГПК- ответницата Ф.А.И. е получила препис от исковата молба, не е депозирала отговор на исковата молба, не е взела становище по същата, не е представила доказателства и не е поискала делото да бъде разглеждано в нейно отсъствие или в отсъствието на неин процесуален представител.

Съдът констатира, че спрямо ответницата е приложена процедурата по чл. 47, ал.1 от ГПК относно призовававнето й за първото по делото съдебно заседание и от съседи са събрани данни, че ответницата работи в чужбина. На основание чл. 47, ал.5 от ГПК, съдебните книжа са приложени по делото и се считат за редовно връчени.

Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание.

С оглед приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно: Договор за прехвърляне на вземания № BGF – 2018-033 от 23.11.2018 г.; Извлечения от приложение № 2 към Договор за прехвърляне на вземания – 3 листа; Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо приложение № 5 към Договор за прехвърляне на вземания; Искане за отпускане на кредит Vivus от 27.07.20145 г. на Ф.А.И.; Договор за кредит № ********** от 27.07.2015 г.; Общи условия по договор за кредит; Разписка за извършено плащане № 2000000086760171 от 27.07.2015 г.; Уведомление за прехвърляне на вземания; Известие за доставяне от 15.12.20** г., са налице изискванията на чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

Искът вероятно е основателен с оглед на твърдените в исковата молба обстоятелства, както и представените по делото писмени доказателства.

От кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в чл. 239 от ГПК и на основание чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, следва да бъде осъдена ответницата Ф.А.И. да заплати на «К.Б. ЕООД сума в общ размер на 350,00 лв. – главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.06.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата И., да заплати на дружеството- ищец сторените по настоящото гражданско дело разноски в общ размер на 200,00лв., представляващи сбор от държавна такса в размер на 50,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.

Така мотивиран и на основание чл.240 и чл.86 от ЗЗД и във връзка с чл. 239 от ГПК, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И :

                 

ОСЪЖДА Ф.А.И., с ЕГН- **********,*** да заплати на «К.Б. ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.В., чрез юрисконсулт И.Т., сумата от  350,00 лв.(триста и петдесет лева) – главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.06.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Ф.А.И., с ЕГН- **********,*** да заплати на «К.Б. ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.В., чрез юрисконсулт И.Т., сторените от дружеството съдебно- деловодни разноски в размер на 200,00лв.(двеста лева), представляващи сбор от държавна такса в размер на 50,00лв.(петдесет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.(сто и петдесет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: