№ 2452
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100513400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. Б. В. срещу решение №
16580/05.09.2024г., постановено по гр. д. № 66313/2023г. на СРС, 48 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу С. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.
„Надежда 3“, бл. ****, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответницата С.
Б. В. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 785,57 лв. -
стойност на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.
„Надежда 3“, бл. ****, с абонатен № 153403, за периода 01.07.2020 г. -
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 117,74 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. - 18.08.2023 г. и 46,86 лв. - главница
за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50452/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 48 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
1
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице помагач не изразява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивни-ят
съд намира следното.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
2
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна соб-
ственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка
на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са
задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респективно те са встъпили в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
Видно от приетата пред СРС заповед № ИК4507/17.11.1975 г. на
Председателя на ИК на СГНС, на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ е определен
начинът на обезщетение на Б.Н.В., собственик на имот пл. № 741, кв. № 11, ул.
****, местност „Надежда III“, отчужден за терен бл. 22 „Надежда III“, като в
обезщетение му е определен апартамент № 34, на четвърти етаж, вх. ****,
„Надежда III“, състоящ се от две стаи, дневна и кухня на 84 кв. м., като 1/2
идеална част от имота е вписано, че се придобива в съсобственост с Д.И. – В. –
съпруга, като е предвидено доплащане на сумата от 11 130 лв.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижим имот,
отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на
органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.) при условие, че правоимащият е изплатил
разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и
стойността на отстъпения имот. Както правилно е приел СРС, заповедта е
влязла в сила и е породила своето действие, доколкото по делото нито се
твърди, нито доказва Заповед № ИК-4507/17.11.1975 г. на Председателя на ИК
на СГНС да е била обжалвана от заинтересованите лица по реда на чл. 138 и
3
сл. ЗТСУ (отм.), респ. да е била отменена поради неплащане на разлика между
стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот.
Установява се от представеното удостоверение за наследници, че
ответникът С. Б. В. е единствен наследник на Б.Н.В., поради което правилно
СРС е приел, че въззивникът е собственик на ¾ ид. ч. от имота.
Действително изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Същевременно, законът предвижда хипотеза на
договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а
именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна
енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал.
1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия
за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот
4
през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В случая обаче не се установява, че жалбоподателката се е разпоредили
с правото си на собственост върху имота преди исковия период, нито че в
полза на трето за спора лице, е учредено право на ползване върху същия. Не е
представена и декларация за откриване на партида на името на друго лице,
поради което неоснователни са тези възражения на въззивника.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. За процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, като неоснователни са възраженията на въззивницата в тази
връзка.
Неоснователни са оплакванията, че не е доказано идентичност между
описания в заповедта имот и описания в исковата молба. Както и СРС
посочва, видно от представения списък на етажните собственици към
протокол от общо събрание от 03.09.2002 г., проведено в етажна собственост в
гр. София, ж. к. „****, вх. А и Б срещу апартамент № 34 фигурира името
Б.Н.В. - наследодател на въззивника. Същият е положил и подпис, неоспорен
от насрещната страна. Идентичността се установява и от приложения списък
за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на блок 22, ж. к. „****
от 20.03.1978 г., в който срещу апартамент № 34 отново е вписан Б.Н.В., с
положен подпис.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото
събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно
Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл.
149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол
на ЕС, като е избран „Техем сървисис. Ето защо, фирмата за дялово
разпределение е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната
сграда по силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че
когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от
5
Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно
методиката по приложението към наредбата.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна
експертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и
мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собстве-ност,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топло-мери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се и, че сумите за топлинна енергия за имота е изчислена в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че липсват
доказателства, че СТИ е било годно средство за техническо измерване. От
техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за
този период общият топломер е било годно средство за техническо измерване.
Видно от СТЕ, метеорологична проверка е извършена последно на
11.06.2021г. Следователно, дори и между проверката през 2018г. до 2021г. да е
изтекъл период от повече от 2 години, след като наличието на метеорологична
проверка на 11.06.2021г. е със заключение „съответства“, то може да се
заключи, че за целия предходен период общият топломер е бил годно средство
за техническо измерване. Това се установява и от дадените от вещото лице в
проведеното съдебно заседание пред СРС разяснения – за първия отчетен
период номерът на топломера и следващите номера на топломерите от
следващите свидетелства е един и същ, което показва, че той е бил годен.
С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било
възприето заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е
изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без
изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за
6
услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално
потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е
остойностило.
Неоснователни са оплакванията за допуснато нарушение на
процесуални норми от СРС с кредитирането на заключение по експертиза, за
изготвянето на която са използвани материали, извън кориците на делото,
удостоверяващ кубатурата на имота. Вещи лица се назначават за отговор на
въпроси, за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на
поставените от съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън
кориците на делото, като посочи в заключението си изследваните данни за
изготвянето му и носи наказателна отговорност за даване на невярно
заключение, базирано на липсващи документи, респективно недаващо вярна
информация. Вещото лице е посочило, че е използвало както документите по
делото, така и документи, предоставени от третото лице - помагач и от
топлофикационния район. В съдебната практика на ВКС трайно се застъпва
становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото
документи, до които само една от страните има достъп, не съставлява
нарушение на процесуалните правила, което да нарушава правото на защита
на насрещната страна, доколкото в закона няма изискване материалите, които
се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат
представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може да
се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и
изследва на друго място, като извършването на такава проверка при страната,
у която се намират тези материали, не води до нарушаване правото на другата
страна за участие в процеса /в този смисъл определение № 333/21.05.2013 г. по
гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о./. При изслушване на
заключението страната не го е оспорила, включително не е поискала по делото
да бъдат представени всички документи, по които е работило вещото лице,
поради което въззивният съд приема за неоснователно оплакването, че е било
нарушено правото на защита на страната. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че обосновано първоинстанционният съд е кредитирал
експертното заключение на техническата експертиза, приемайки въз основа на
него за доказани количествата доставена през процесния период топлинна
енергия. Ответницата не е установила да се е възползвала от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото лице -
7
помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите
условия, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което и с оглед на
липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото
производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и
отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.
Назначените по делото СТЕ и ССЕ, са изготвени от експерти,
притежаващи необходимите специални знания в областта на съответните
науки, изпълнили са обективно и пълно поставените задачи, като не са налице
основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване
на правния спор, предмет на делото.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което
съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 100 лв. за юрисконсулстко възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 16580/05.09.2024г.,
постановено по гр. д. № 66313/2023г. на СРС, 48 с-в.
ОСЪЖДА С. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Надежда
3“, бл. **** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание
чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер
на 100 лв.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
8
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9