Р Е Ш Е Н И Е №253
04.11.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №206 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от
ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №251 от 05.06.2022г., постановено по анд
№1038/2022г., РС Стара Загора потвърдил наказателно постановление № 24-2200027
от 22.03.2022г. на Директор на дир. „Инспекция по труда“, град Стара Загора, с
което на „КУБИН БГ“ ООД, ЕИК *********,
седалище град Стара Загора, за нарушение на чл.75, ал.1 от ЗТМТМ, вр. с чл.79, ал.4 от с.з. била
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева и осъдил „КУБИН БГ“ЕООД да
заплати на ДИТ разноски за юрисконсулт в размер на 90 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останало административно –
наказаното лице, което го обжалва чрез процесуален представител в срок и
изцяло. Касаторът сочи, че решението било неправилно
и моли да бъде отменено, ведно с отмяна
като незаконосъобразно и на процесното наказателно постановление /НП/ и да му
се присъдят разноските за две съдебни инстанции.
Решението било неправилно поради допуснати съществени
нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и поради
необоснованост. РС абсолютно неправилно
приел, че било доказано по безспорен начин като извършено от касатора вмененото му административно нарушение. Този извод
не кореспондирал с доказателствата по делото. Съдът се позовавал само на АУАН
№24-2200027/22.02.2022г. и свидетелските показания на актосъставител
и свидетел по акта. От акта обаче не ставало ясно как точно било установено
нарушението, съзнателно ли било извършено то, в какво точно се изразявало, кога
било извършено, на кое място. Тези обстоятелства не се изяснявали и от
показанията на свидетелите. Събраните пред въввзивния
съд доказателства не били достатъчни и убедителни, за да се пиемело
по несъмнен начин, че касаторът извършил въпросното
нарушение.
На следващо място се претендира, че не било възможно да
се приемело и извод, че актът бил редовно връчен на нарушителя, тъй като били
допуснати редица нарушения на разпоредбите на чл.40 и сл. от ЗАНН, които били
императивни и поради това с факта на тяхното нарушение се следвал извод и за
незаконосъобразност на издаденото НП. Претендира се неправилно тълкуване на
фактите, което довело до неправилно приложение на закона и до порочност на
решението.
Относно претендираното нарушение на материалния закон се
мотивира и, че в нарушение на съдопоризводствените
правила Съдът не обсъдил доказателствата в съвкупност и поотделно, и не изложил
никакви съображения кои кредитира и кои не. Т.е. изводът му бил едностранчив, а
решението постановено при непълно изследване и обсъждане на всички
доказателства. На последно място се претендира и необоснованост на въззивното
решение, като се мотивира, че мотивите на РС били лаконични, вкл. и
противоречиви.
Касаторът, редовно призован в с.з., се
представлява от адв. Д., който поддържа жалбата на доверителя си и моли да се
отмени решенето, като се постанови друго такова, с което се отмени процесното
НП. Прилага допълнителни писмени бележки. В тях допълнително се претендира, че
нямало как да имало нарушение от страна на дружеството, тъй като в конкретния
случай имало прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството и
работника преди изтичане срока на предписанието. Мотивира се още и, че не било
доказано авторството на деянието, нито имало доказателства, че предписанието не
било изпълнено в срок. На следващо място се мотивира и довод, че актът бил
съставен след изтичане срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. РС не обследвал и
възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН, нито принципа за пропорционалност по чл.5, §4 от ДЕС. На последно място се навежда и
оплакването, че АНО не определил правилно размера на наложената санкция.
Ответникът по касация, редовно призован за с.з.,
се представлява от юрк. Л., която оспорва жалбата.
Счита решението на РС за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в
законна сила.
ОП-Стара Загора дава заключение за правилност, и законосъобразност на
решението на РС, поради което следвало да се потвърди.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна.
За да потвърди процесното
НП, РС приел въз основа на данните от събраните доказателства – писмени и
гласни, преценени поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа страна, че касаторът, в качеството му на работодател не изпълнил задължитебно предписание, дадено от контролен орган в ДИТ
на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗТМТД с Протокол № ПР2106501, връчен на
22.02.2021г. и в частност предписание №13, а именно работодателят да уведоми
ИА“ГИТ“ за започване на работа на гражданин на трета държава /Р. Турция/ - А.Х.Ю.,
съгласно чл.10, ал.1 от ЗТМТД, със срок на изпълнение 20.03.2021г. Дружеството
извършило нарушението на 23.03.2021г.
От правна страна, въззивният съд посочил, че наказаното лице имало
качеството на „работодател“ по см. на закона. Доказано било, че същият в това
си качество получил задължително предписание, издадено от ДИТ, връчено на
22.02.2021г. с конкретно съдържание и със срок на изпълнение – 20.03.2021г.
Дружеството било задължено да изпълни това предписание и това задължение било
абсолютно и безусловно. Съдът не кредитирал за основателен доводът на
наказания, че нямало основание да изпълни предписанието, тъй като договорът към
крайния срок на същото вече бил прекратен, тъй като предписанието предвид
неговото необжалване било влязло в сила и за това
задължително за изпълнение.
РС още посочил, че възраженията в жалбата били неоснователни, че събраните
писмени и гласни доказателства изцяло кореспондирали помежду си, не били
противоречиви, а взаимно се допълвали и водели до единствения извод относно
посочената фактическа обстановка, като я доказвали по несъмнен начин. Съдът
посочил, че в случая административното нарушение било установено въз основа на
официални документи, поради което е имало възможност актът да се състави и без
свидетел. Приел и че АУАН бил съставен и връчен в присъствието на свидетел,
който установил отказът на пълномощника да го подпише, в съотв.
с чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно било от пълномощното, че упълномощеното лице
можело да получава и да подписма АУАН, но не го
сторил.
На следващо място въззивния съдебен състав посочил, че нямало допуснати
нарушения на императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението било описано
ясно и чрез всички релевантни от обективна страна факти, че било конкретизирано
мястото, времето и начина на извършването му и че не били налице предпоставките
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Допълнително посочил, че наложената санкция била
съобразен със санкционната норма, при съобразяване на чл.12 и чл.27 от ЗАНН и
нямало основание за намаляването й. При изведен краен извод за
законосъобразност на НП, РС уважил и претенцията на АНО да присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като определил такова в
размер на 90 лева.
Касационната инстанция намира жаленото решение за неправилно поради
допуснато нарушение на закона и в частност поради неговото неправилно
приложение. Т.е. налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Следва да се посочи, че в НПК не се съдържа самостоятелно касационно основание
„необоснованост“ на решението, а претендираното такова по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК не се обосновава с доводи, които да са такива, обхванати от определението,
дадено в чл.348, ал.3 от НПК.
Независимо от горното, процесното решение подлежи на отмяна, като се
съобрази следното: въззивният съдебен състав неправилно приема извод, че към визираната в НП дата, като такава на извършване на нарушението – 20.03.2021г.,
деецът следва да носи административно наказателна отговорност за нарушение на
чл.75, ал.1 от ЗТДТМ. Няма спор, че по отношение на дружеството, в качеството
му на работодател по см. на КТ, от органи при ДИТ – Стара Загора е било
издадено задължително предписание по чл.71, ал.1, т.1 от ЗТДТМ, за което няма
данни да е било обжалвано, съотв. същото е било
влязло в сила към 20.03.2021г. По делото пред РС обаче се удостоверява чрез
доказателството на л. 28, че на 12.03.2021г. трудовият договор между „КУБИН“
ЕООД и А.Х.Ю. е бил прекратен на осн. чл.325, ал.1, т-1 от КТ. Принципно
правилни са съжденията на РС, че даденото
предписание е задължителен за изпълнение индивидуален административен
акт, но не се споделя доводът, че това задължение е абсолютно и безусловно.
Установено е пред РС, че до изтичане на
крайния срок на даденото предписание, което по съдържание си е - да се
уведоми ГА“ДИТ“ за започване на работа на гражданина на Р. Турция А.Х.Ю.,
трудово-правната връзка между това лице и „КУБИН“ЕООД е прекратена. Т.е., към
крайният момент, в който дружеството е следвало да изпълни даденото му
предписание, вече не е била налице валидно съществуваща трудово-правна връзка
между тези лица, поради което и предписанието вече няма предмет, тъй като за
работодателя към 12.03.2021г. вече не е налице /поради отпадане/ на
задължението да уведоми ИА“ГИТ“, че лице, гражданин на трета държава, е било
наето на работа по трудов договор от дружеството. Това обстоятелство е от
значение, защото обективно променя фактическата обстановка. Формално към
20.03.2021г. даденото задължително предписание от контролния орган вече няма
предмет и поради това неизпълнението му, не съставлява нарушение по см. на
чл.75, ал.1, вр. с чл.72, ал.1, т.1 от ЗТДТМ, така
както приема РС.
Ето защо, приемайки извод за законосъобразността на процесното НП, РС е постановил
едно неправилно решение, по отношение на което се установи наличие на
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и поради това същото следва да се отмени, като вместо него се постанови
друго, с което да се отмени
Наказателно постановление №
24-2200027 от 22.03.2022г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, като незаконосъобразно.
Следва да се отмени
решението на РС и в неговата осъдителна част, доколкото същата е с акцесорен
характер и зависи от разрешаването на главния спор, а при извод за отмяна на
НП, т.е. на основателност на жалбата на административно-наказаното лице,
административно-наказващият орган няма право на разноски.
С оглед обаче на изхода
по това дело, искането на „КУБИН“ ЕООД за
присъждане на направените от него разноски пред две съдебни инстанции,
като своевременно заявено, следва да се уважи, като на основание чл.63д от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора бъде осъдена да заплати на дружеството
сумата от 720 лева, представляваща договорени и заплатени адвокатски
възнаграждения за един адвокат за процесуално представителство в двете съдебни
инстанции.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1
от АПК, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 251 от 05.06.2022г., постановено по АНД № 1038/ 2022г. по
описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-2200027 от 22.03.2022г., на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на „КУБИН
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Стара Загора, е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, да заплати
на „КУБИН БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Стара
Загора, сумата от 720 лева, разноски
по делото за две съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.