МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 297 / 15 г.
НА ШОС
Подсъдимият Х.А.Ю. е предаден на съд с обвинение в това, че на 29.
07. 2014 г. край с. В, обл. Шумен на път ІІ-73 км. 34+965 /Шумен – Карнобат/
при управление на МПС – л. автомобил „Дачия Соленца” с турски рег. № ****,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1 от ЗДП и по
непредпазливост причинил смъртта на М. М. Д. ***, престъпление чл. 343 ал. 1 б.
“ в “ от НК.
По делото не са предявени граждански искове
срещу подс. Х.Ю..
На досъдебното и съдебното
производство подсъдимия се признава за
виновен.
Подсъдимият Ю. преди даване ход
на съдебното следствие се възползва от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл. 371 т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение в съд. заседание от 24. 08. 2015 г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят
на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на
подсъдимия наказание 3 г. лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а
от НК да се определи на 2 г. лишаване от свобода и да не се изтърпява
ефективно, а да се отложи за изпитателен срок от 4 г. Предлага и да се наложи
наказание по чл. 343г от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 г.
В хода на съд. заседание преди
даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от провеждането на
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В защитната си реч подсъдимият
изразява съжаление за престъплението което е извършил. Защитникът на подсъдимия
в хода на съдебните прения моли за налагане на подсъдимия на наказание лишаване
от свобода към минимално предвидения размер, което да не се изтърпява
ефективно, както и да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС в
минимален размер, като излага доводи за това си искане.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Ю. притежава турско свидетелство
за управление на МПС. На 28. 07. 2014 г. по обед подс. Ю. потеглил с личния си
лек автомобил „Дачия Соленца” с турски рег. № **** от Р. Турция за Р. България.
В автомобила заедно с него пътували съпругата му св. Н. А. Ю. и пострадалата М.
М. Д.. Около 06. 30 ч. на 29. 07. 2014 г. подсъдимия вече бил преминал
границата и пътувал в Р. България като се намирал на път ІІ-73 в посока –
разклона за с. Риш – с. В, – гр. Шумен. Подсъдимия управлявал автомобила през
цялото врече, а двете жени били на задната седалка и си говорели, за да не
заспи подсъдимия. Св. Ю. седяла в дясната част на задната седалка, а
пострадалата в лявата – зад шофьора. Времето било слънчево, с добра видимост, а
пътното платно било сухо и без неравности. След като подминал разклона за с. А.
подсъдимия навлязъл в лек десен завой и като достигнал км. 34+965 на
републиканския път ІІ-73, започнал плавно да напуска пътното платно и навлязъл
в затревената площ в дясно от пътя. Продължил това си движение и след около 25
м. автомобила на подсъдимия паднал с десните си гуми в крайпътната бетонна
канавка. Автомобила се наклонил на дясно и продължил да се движи още 21 м. след
което се ударил челно в бетонен водосток. От удара се откъснал левия фар на
автомобила, счупило се предното обзорно стъкло. В 06. 50 ч. св. С. Н. – младши
автоконтрольор в РУ МВР В. Преслав
получил сигнал за станалото ПТП. Посетил местопроизшествието при което
установил, че в автомобила на подсъдимия пътували още съпругата му – св. Ю. и
пострадалата Д.. Последната била откарана в МБАЛ Шумен с наранявания. На 11.
08. 2014 г. пострадалата Д. починала.
От заключението на СМЕ за оглед
и аутопсия на трупа на Д. се установява, че при ПТП същата е получила съчетана
травма на глава, гръден кош, корем и крайници. Непосредствената причина за
смъртта се дължи на остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се в
следствие на респираторен дистрес /шоков бял дроб/ двустранна пневмония. Причинените травматични
увреждания могат да се получат при ПТП-травма в автомобил. Между получените
травматични увреждания при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка причинна
връзка.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че скоростта на движение на л.
автомобил управляван от подс. Ю. преди да напусне пътното платно е била в
рамките на 90 км/ч., а в момента на удара в бетонния водосток – 36-37 км/ч.
Подсъдимия се е движел с разрешената за този участък от пътя, скорост, но
поради загуба на управлението върху автомобила / поради задрямване, заспиване,
употреба на храна, разговор по телефон и други/ е предизвикал ПТП. Вещото лице
заключава, че ако подсъдимия е внимавал при управлението на автомобила и е
следял пътната обстановка, той е имал възможност да избегне настъпването на
ПТП. Дори и автомобила да напусне пътното платно при правилни действия от
страна на водача, то той би могъл да върне автомобила на пътя. Падайки в
бетонната канавка, вече е било невъзможно автомобила да промени траекторията си
на движение по никакъв начин.
От заключението на химическата
експертиза се установява, че не е налице алкохол в кръвта на подсъдимия.
От протокола за извършен
технически преглед на автомобила се установява, че спирачната система на същия
е изправна, а ходовата част и окачването са неизправни вследствие на удара при
ПТП, кормилното устройство е изправно.
От приложената на досъдебното
производство справка от сектор КАТ при ОДП Шумен се установява, че подсъдимия Ю.
е наказван 2 пъти за нарушения на ЗДП през 2010 г. за неползване на светлини и
за превишена скорост.
Тази фактическа обстановка съда приема от
протокола за оглед на местопроизшествие, свидетелските показания, заключенията
на извършените експертизи и другите писмени доказателства. Фактическата
обстановка се потвърждава и от заявеното от подсъдимия, че признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тази фактическа обстановка
съда приема за безспорно установено: На първо място – подс. Ю. движейки се с
разрешена скорост е загубил управлението на управлявания от него лек автомобил,
след като е излязъл от лек десен завой. На второ място – загубата на управление
на автомобила се дължи на разсейване и ако е следял пътната обстановка и маршрута
на пътя, той би могъл да избегне ПТП. На трето място – вследствие на загубата
на управление върху лекия автомобил, последния е напуснал пътното платно и е
навлязъл в затревената площ като се е движил по този начин 25 м., а след падане
на автомобила в бетонната канавка, движението на автомобила е продължило още 21
м. след което е последвал челен удар в бетонен водосток. На четвърто – от удара
на автомобила във водостока са причинени травматичните увреждания на
пострадалата Д.. На пето място – причинените травматични увреждания на Д. са в
пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалата. От тук съда прави
извода, че подс. Ю. не е изпълнител задълженията си като водач на МПС, визирани
в чл. 20 ал. 1 от ЗДП, а именно – водачът е длъжен да контролира непрекъснато
ПТП които управляват и в следствие на неизпълнение на това си задължение е
причинил по непредпазливост смъртта на М. М. Д..
При така установената
фактическа обстановка, приети за безспорно установени факти и направените въз
основа на тях изводи, съда приема, че подс. Ю. от обективна и субективна страна
е осъществил деянието по чл. 343 ал. 1 б. “ в “ от НК.
От обективна страна – на 29. 07.
2014 г. на републикански път ІІ-73 след разклона за с. А. в посока към гр.
Шумен на км. 34+965 е управлявал л. автомобил „Дачия Соленца” с турски рег. № ****
като при управлението на автомобила не е контролирал непрекъснато същия,
загубил е управлението върху автомобила, който излязъл от пътното платно,
навлязъл в канавка и се ударил челно в бетонен водосток, вследствие на което са
причинени травматичните увреждания на пострадалата Д., които са в пряка
причинна връзка с настъпилата смърт на Д..
От субективна страна - деянието
е извършено по непредпазливост. Подсъдимия Ю. умишлено е нарушил правилата за
движение по пътищата, т. е. умисъла е насочен към нарушаването на правилата за
движение, а не към причиняване на смъртта на пострадалата Д.. Поради това
подсъдимия е действувал непредпазливо по отношение на настъпилата смърт. Той не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед на
конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причините за настъпилото пътно
транспортно произшествие се свеждат до нарушаване от страна на подсъдимия на
правилата за движение и по конкретно на чл. 20 ал. 1 от ЗДП.
Изпълнителното
деяние се изразява в нарушение на правилата за движение по пътищата,
което е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат – причиняване
на смъртта на Д..
Съда не приема доводите на
представителя на държавното обвинение, относно предложения размер на
наказанието по чл. 343г от НК. Прокурора предлага на съда да наложи наказание в
размер на 2 г. и 6 м., т. е. към максимално предвидения размер. Размера на това
наказание следва да е съразмерен с размера на наказанието лишаване от свобода.,
тъй като и двете наказания се определят по размер при едни и същи фактически
положения, обществена опасност на деянието и дееца и наличието или липсата на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В обвинителната си реч прокурора
поиска наказание лишаване от свобода в размер на 3 г., т. е. под средния
размер, поради което незаконосъобразно се явява искането за налагане на
наказание по чл. 343г от НК в максимален размер.
Съда не приема и доводите на
защитника на подсъдимия. Същия сочи наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Сочи като такива изразеното от подсъдимия съжаление и разкаяние.
Но в съд. заседание, в защитната си реч подсъдимия не изрази разкаяние, а само
съжаление за стореното от него. Като смекчаващо вината обстоятелство защитника
сочи и добри характеристични данни, но доказателства по делото за това няма. С
оглед на това моли съда да наложи наказание в минимално предвидения размер от 2
г. лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а от НК да се редуцира като се
намали с една трета. Поради това съда приема, че в случая не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и искането за определяне на
наказанието лишаване от свобода в минимално предвидения размер, за
неоснователно.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелство – изразеното
съжаление от подсъдимия в защитната му реч и чистото съдебно минало. Не са
налице отегчаващи вината обстоятелства, като предходните нарушение на правилата
за движение, не следва да се приемат като отегчаващи, тъй като тези нарушения
са осъществени години преди настоящото деяние. Съда приема, че подсъдимия Ю. не
е с висока степен на обществена опасност. Осъщественото от него деяние е с
висока степен на обществена опасност. Определящо значение за наказанието има
наличието само на смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива. Ето защо съда прие, че наказанието на подсъдимия следва да се определи
при условията на чл. 54 от НК. Поради това съда прие,
че за да се постигнат целите на наказанието, следва на подсъдимия да се определи
наказание под средния предвиден в закона размер, а именно 3 г. лишаване от
свобода. Тъй като съдебното следствие е протекло по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК, то съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК следва така определеното
наказание да се намали с една трета. Ето защо съд наложи на подс. Ю. наказание
2 г. лишаване от свобода. Съда приема също така, че в случая наложеното
наказание не следва да се изтърпява ефективно, за да може да се постигне
превъзпитателния ефект спрямо подсъдимия. Ето защо на осн. чл. 66 ал. 1 от НК
съда отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 4 г.
Съобразно правилата на чл.
343г от НК съда наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява
МПС. При определяне размера н същото, съда съобрази наличието само на
смекчаващи вината обстоятелства, обществената опасност на подсъдимия и на
осъщественото от него деяние. Ето защо съда прие, че за превъзпитаване на подс.
Ю., следва на същия да се определи наказание една година и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.
На осн. чл. 189 от НПК съда осъди
подс. Х.А.Ю. да заплати разноски по делото от досъдебното
производство в размер на 704. 35 лв. по сметка на РУ МВР гр. В. Преслав, сумата
от 30 лв. разноски в съд. производство – възнаграждение на назначения преводач
на подсъдимия, както и по 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителни листи.
На осн. 111 от НПК съда постанови веществените
доказателства по делото – два бр. тампони, запечатани в бели хартиени пликове,
да се пазят до влизане в сила на присъдата, след което да бъдат унищожени.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: