ПРОТОКОЛ
№ 79
гр. Златоград, 10.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20235420200051 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
НАРУШИТЕЛЯТ С. Р. Х. - лично.
НАРУШИТЕЛЯТ Р. Н. Х. - лично.
НАРУШИТЕЛЯТ Л. Н. Х. - лично и с адв. С. Д. С.– АК – К.и адв. М.
Л. Х. – АК – П.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ - З. - редовно уведомено, не изпраща
представител.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - С., ТО-З. - редовно уведомена, не
изпраща представител.
СВИДЕТЕЛЯТ А. С. Ч. - редовно уведомен, не се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. Л. Х. - лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. М. К. - лично.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на нарушителите, както следва:
С. Р. Х., ЕГН **********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан.
РАЗЯСНИХА се правата на нарушителя в процеса.
НАРУШИТЕЛЯТ С. Х. - Нямам искания, бележки и възражения. Сам
ще се защитавам. Не желая адвокат. Да се даде ход на делото. Разбрах правата
си. Не правя отвод на съдебния състав и на съдебния секретар.
Р. Н. Х., ЕГН **********, българин, българско гражданство, женен, неосъждан.
РАЗЯСНИХА се правата на нарушителя в процеса.
НАРУШИТЕЛЯТ Р. Х. - Нямам искания, бележки и възражения. Сам
ще се защитавам. Не желая адвокат. Да се даде ход на делото. Разбрах правата
1
си. Не правя отвод на съдебния състав и на съдебния секретар.
Л. Н. Х., ЕГН **********, българин, българско гражданство, женен, неосъждан.
РАЗЯСНИХА се правата на нарушителя в процеса.
НАРУШИТЕЛЯТ Л. Х. - Нямам искания, бележки и възражения.
Наел съм адвокати, които да защитават интересите ми. Да се даде ход на
делото. Разбрах правата си. Не правя отвод на съдебния състав и на съдебния
секретар.
АДВ. С. – Да се даде ход не делото.
АДВ. Х. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪЩОТО.
СЪДЪТ докладва делото, чрез прочитане на акта за констатиране
проява на дребно хулиганство.
ПОКАНЕНИ нарушителите дадоха следните обяснения:
НАРУШИТЕЛЯТ С. Х. – Желая да дам обяснения. Вчера сутринта аз,
К. М., който караше автомобила ми и Т. – мой приятел минавахме покрай
частната автогара на бат К. където е заведението. Ние идвахме от към
общината и правихме десен завой в посока изхода към К.. Т. и К. ми казаха,
че Е. маха настоятелно към колата и ме вика. Аз стоях на задната седалка.
Ние бяхме подминали малко, но обърнахме там, където спират такситата пред
„С.“. Спряхме на пътя до автогарата. Отворих прозореца и попитах Е., какво
иска да ми каже. Той ми е братовчед. Говорехме си на турски и Е. ми каза, че
когато той е там и автобуса му, аз нямам право да минавам от там. Каза ми да
не гледам пътниците му и да не се интересувам от неговия автобус. Искам да
кажа, че аз нямам интерес да гледам техни пътници, защото ние не сме
конкуренти и возим в друга посока. Нашите автобуси пътува през К.за С. а
техните – на Е. и Л. пък от З., но през М., С. за С.. Първо тръгва нашият
автобус, а малко след това и техния. Аз бях пил алкохол – две ракии. Не бях
много пиян.Не съм видял дали е имало хора в автобуса. В този момент дойде
бащата на Е., т.е. чичо ми Л.. Още със слизането започна да ме заплашва на
турски език, че ще ме убие с нож. Нямаше нож в ръка, но показваше
движения с ръката си все едно има нож. Каза, че ще ме убие и ще ме надупчи
с ножа 10 пъти – пак на турски. През цялото време сме говорили на турски.
Когато дойдоха полицаите преминахме на български. Като ми казваше чичо
ми, че ще ме убие, аз вече бях слезнал и бях на пешеходната пътека или около
нея. Дойдоха полицаите А. Ч. и К.. Обяснявах на полицаите, какво ми е казал
чичо ми, как ми се е заканил, но го обясних на български, защото
предположих, че те не знаят турски. Докато говорех с полицаите, чичо Л. ми
каза: „Звънкай на този (за баща ми)“ и каза, че ще ни избие и ще ни изтрепе“.
Не съм усетил мирис на алкохол от чичо ми или от Е.. Обясних на полицаите,
че ще дойде баща ми, за да се реши проблема, който е основно между баща
ми и чичо ми. След една-две минути дойде и баща ми. Като дойде баща ми,
2
вече стана проблема. Полицаите ни казаха да стоим настрани от Л. и Е. и
баща ми дойде първо при нас. След това отиде при Л., за да го пита, защо го е
викал и какъв е проблема. Л. и Е. започнаха да се заканват, че ще ни убият, но
повече се заканваше Л. със същите закани, че с ножа ще ни надупчи. В този
момент Л. с юмрук удари баща ми в лицето точно в лявото око. Цялото му
лице стана в кръв, защото се образува рана около веждата – мисля, че се спука
веждата. Мисля, че го удари с дясната ръка. Баща ми залитна, но не съм видял
да пада, а се хвана за лицето. Баща ми не е отвръщал на удара. Хвана се за
лицето, но видях, как Е. и той тръгна да удря баща ми и тогава се наложи да
се намеся и хванах Е. за шията да не удря баща ми и го заключих, за да не се
налага аз да удрям Е.. През цялото време се намесваха и полицаите К. и Ч.. Те
повече държаха Л., понеже той по скачаше и удряше. Държал съм Е. около 10
секунди. Не му е спирал въздуха, защото ако му спре въздуха ще падне на
земята. Полицаите, когато оставиха Л., видях, че той идва с ножа. Повтаряше,
че ще ни заколи.
СЪДЪТ показва на всички в залата, представения от РУ – З., нож,
който е сребрист на цвят на острието, а дръжката е бяла.
НАРУШИТЕЛЯТ Л. Х. – Това е ножа.
НАРУШИТЕЛЯТ С. Х. – Това е ножът. Мисля, че полицай Ч. спря Л.
с ножа. Хвана му ръката или го бутна към колата. През цялото време гледах
да не удрям никой. Псувахме се на майка на турски и аз ги псувах. Като
слезнах от колата държах в ръце чаша с алкохол и безалкохолно. Счупих ги
на земята. На края на спора ударих стопа на техния автобус и той се счупи.
Бях много изнервен и не исках да удрям тях. Когато баща ми държеше
лицето, замахваше с една ръка и не съм видял дали е ударил брат си. Искам да
кажа, че съпругата на Л. – Г. също удари баща ми отзад, два или три пъти
страни в главата. Жената на братовчед ми Е. ме обиждаше и ми казваше колко
съм грозен и ми е крив носа. Тя понеже не е първа красота може и аз да съм я
обидил, но не помня как. Имаше доста реплики между нас и не помня, как съм
я обидил. Като си тръгвахме вече, дойдоха още полицаи. Тази патаргия
продължи според мен около 2-3 минути. Имаше 2-3 човека около кафе-
машината. Видях ги един-два пъти, но повече не съм гледал към тях. Аз няма
за какво да съжалявам, защото не съм отишъл с цел да се карам. Две три
вечери преди този случай, баща ми си е тръгвал от „С. Р.“ и са го
пресрещнали Л., Е., жената на Л. и мисля и жената на Е. и са го псували на
майка. Понеже са били много хора, баща ми не е искал да се усложнява и е
продължил. Искам да кажа, че Е., понеже знае, че имам условна присъда се
опитва всячески да ме предизвика, за да получа реална присъда. Така мисля
аз. Заплашва мои приятели, за което също имаше разследване в полицията.
Казва им да не обикалят с мен. Знае, че съм нервен и че ще реагирам някак.
Затова се въздържам да не им посягам.
НАРУШИТЕЛЯТ Р. Х. – Желая да дам обяснения. Вярно е всичко,
което каза С.. Вчера сутринта С. ми звънна към 07,30 часа и ми каза, че е на
частната автогара и че Л. се заканва и ме вика. В същото време чух по
телефона гласа на Л. да казва: „Викни го, викни го този педераст“. Това го
3
казваше на турски. На бързо си измих лицето и се облякох, качих се в колата
и отидох на автогарата. Като отидох от едната страна бяха С., Т. и К., а от
другата страна – Л., Е., Л. жената на Е. и Г. – жената на брат ми. Полицаите К.
и Ч. бяха между двете групи. Отидох първо при С. и се отправих към Л. и Е.
да питам, какво искат и защо миналата вечер псува мен и по този начин майка
си, която е починала преди 30 години. Няколко вечери преди това той се
отправи от блока, в който живее към „С. Р.“, където е нашето заведение и каза
пак на турски „Майка Ви ще да е...“. Вече на автогарата го попитах, защо
бяха тези псувни и той продължи да псува. Не очаквах, както говорихме, той
замахна и ми нанесе няколко удари с юмрук, които ударите попаднаха в
областта на лявото ми око. В този момент залитнах.
В съдебно заседание съдът констатира, че Р. Х. има синина под лявото
око и рана над лявата вежда, която е червеникава и с кръгъл характер.
НАРУШИТЕЛЯТ Р. Х. – Аз се отбранявах, защото и Е. ме удряше.
Залитнах и ми притъмня. Е. ме удряше някъде по лицето, но не виждах вече с
едното око, а ми и течеше кръв и ми се затвори окото. Цялото лице ми се
напълни с кръв надолу. Като се наведох видях, че и жената на Л. ме удря, като
ударите попадаха някъде отзад. Незнам дали с шамари или юмруци ме
удряше, само усещах, че идваха удари. Полицаите се намесиха. Както се
разправяме и си говорим, вече спряха ударите и видях, към Л. идва към нас с
ножа, който взе от колата си и вървеше срещу нас. Това е ножа, който
показвахте в залата. Полицаят С.. Ч. мисля, че му взе ножа. Разделиха ни. Аз
не съм удрял никой. При самоотбрана може да съм посягал, но не съм удрял.
С. не е удрял никой, но хвана Е. за шията да го държи, за да не ми посяга.
ВЪПРОС на адв. С. към нарушителя С. Х.: От кога са лошите ви
отношения.
НАРУШИТЕЛЯТ С. Х. – От около три години са ни лошите
бизнесотношения.
ВЪПРОС на адв. Х. към нарушителя С. Х.: От коя страна в колата
стояхте.
НАРУШИТЕЛЯТ С. Х. – Стоях отзад в дясно. В колата ми на задната
седалка имам поставка за чаши.
ВЪПРОСИ на адв. С. към нарушителя С. Х..
НАРУШИТЕЛЯТ С. Х. – Както казах не съм карал аз и няма как аз да
съм препречил пътя. И К. не е препречил пътя, а там е широко. Нашият
автомобил беше някъде около пешеходната пътека, но беше много широко,
така че да си минават автомобилите. Не знам дали К. не е обърнал с нашия
автомобил вътре в автогарата, не съм сигурен. Не съм видял нашия
автомобил от начало до край да е превил маневри. Мисля, че стоеше на едно
място. Мисля, че съм бил вътре – в района на автогарата, но на вътре от
пешеходната пътека. Ние се местихме през цялото време. Бяхме в района на
паркирания им автобус. Не мога да кажа какво е било разстоянието между
автобуса и пешеходната пътека. Мисля, че имаше още един два автобуса. Т.
със сигурност слезна от автомобила и беше до мен, но за К. не съм сигурен,
4
може и да е слезнал.
ВЪПРОС на адв. Сталев и адв. Х. към нарушителя Р. Х.
НАРУШИТЕЛЯТ Р. Х. – Това не е официална автогара, а е
автоспирка пожелание и няма сектори за качване и слизане. Като отидох в
първия момент видях С. при Т., а на около два метра срещу тях бяха Л., жена
му, Е. и жената на Е.. Като отидох не съм получавал разпореждане от
полицаите да не се намесвам. Отидох да се разбера с брат ми.
НАРУШИТЕЛЯТ Л. Х. – Искам да кажа, че от обясненията, които
чух от С. и Р. няма вярно нито едно цяло изречение. Вярната фактическа
обстановка е: От три години насам не моят син изнудва С., а се случва
обратното. Те тук в съда са едни хора, навън са други хора. Вчера към 07,20
часа аз и съпругата ми отидохме да пием кафе в р-т „К.“ и в същото минахме
през автогарата да пожелаем приятно пътуване на сина ми и на шофьора,
който ще тръгва в 07,30 часа. В автобуса беше моят внук. Други вчера
пътници нямаше. Имаше ученически автобуси, но бяха празни. Потеглям с
моята кола, в която е съпругата ми и в същия момент отдолу от към
кръговото се появи джипа на С.. Понеже има широко място, аз завих и се
върнах обратно към автобуса. Джипът на С. мина пешеходната пътека и
влезна вътре. Започна да отправя хиляди закани през отворения прозорец на
джипа. Той стоеше отзад в дясно. Започна да отправя обидни думи към мен и
сина ми, че сме джуджета. Това беше на турски, че аз съм много грозен, че
нямам коса. И сина ми бил много грозен, но пък много се харесвал. Жена ми
не е слизала преди да започне боя. Тя очакваше това нещо да се успокои и да
си тръгнем, но да не почва боя. През цялото време закани с убийство с ножове
не съм отправял към никого. Ние искахме автобуса да тръгне по линията и да
се успокои положението. Чашата и бутилката с безалкохолно С. ги хвърли
още от прозореца на джипа към мен, но не можа да ме уличи и улучи буса.
Първоначално с чашата улучи предния ляв фар на буса. Джипа беше близо до
буса. Бутилката хвърли към мен, но не можа да ме улучи и падна на земята.
Бутилката беше зелена. Чашата се счупи, а бутилката не се счупи. Като слезна
от джипа, С. се обади на баща му. Каза му: „Тези двамата съм ги хванал тук.
Ела да ги премажем и да приключваме с тях“. Аз не съм казвал да се обади на
баща му, защото нямам никакво желание да се срещам нито с единия, нито с
другия. Преди да пристигне баща му, ние се обадихме на полицаите, обади се
Е. и полицаите дойдоха преди да дойде Р.. С. като видя полицаите поне с 50%
му се повиши агресията. Искам да кажа, че две три вечери преди това не съм
ги псувал. Гледам да съм колкото се може по-далече от тях. С. отиде към
полицаите и им каза: „Какво ще правите, като миналия път ли ще си
включите камерите и микрофоните“. Те казаха, че в момента са им включени.
Докато дойдат полицаите не съм псувал на майка, а исках само те да си
тръгнах. Полицаите казаха на С. да се отдалечи от тях, защото беше на 30-40
см. Той не се подчини и тогава С. полицая заповед на много висок тон. През
това време дойде Р. с колата. Паркира колата вътре на автогарата, където
според мен е автогара. Той дойде директно да ми посегне към мен. Посегна
ми. Имам малък белег, тъй като ме удари с юмрук над челото, в дясната част
над челото. Аз също не очаквах. Аз Р. не съм го удрял, но когато се бутахме
5
той поне два пъти падна на асфалта. Там имаше парчета стъкла. По едно
време гледам С. е хванал сина ми за шията и наистина го беше заключил с
ръка. Близо една минута не можахме да освободим Е. аз и полицаите. Е. беше
посинял. Физиономията на Е. беше станала тъмно синя и беше неподвижен.
Понеже положих максимални усилия да освободя сина ми от захвата на С. и
не можах се сетих, че в колата имам един нож, който бях сложил предния ден
да го точа в С. г.. Отидох, взех ножа, направих две крачки, прецених, че не
трябва да ползвам този инструмент и доброволно се върнах и си оставих
ножа. Пак аз и С. хванахме ръката на С. и освободихме Е.. Това е ножът,
който показахте в съдебно заседание. Аз доброволно предадох ножа. Моята
жена яде доста бой от Р.. Жена ми не е тренирала нищо. Моята жена няма да
победи Р., но тя е била ударена в областта на главата от Р.. За снаха ми
немога да кажа дали е удряла. Не съм виждал някой друг да е удрял Р., но аз
не съм го удрял. Като отървахме със С. Е. положението започна да се
успокоява. Полицаите ни се отблагодариха, че ние сме се оттеглили. Боят
продължи не две-три минути, а от 07,20 ч. до 07,50 ч. Трима човека имаше на
кафемашината. Бяха си взели кафе и бяха седнали на маса. Гледаха
разправията. Единият се казва Д..и даже се увеличиха хората, които гледаха.
ВЪПРОСИ от нарушителя С. Х. към нарушителя Л. Х.. Защо ми каза,
че 10 пъти ще ме наръга и ще ми изкара червата.
НАРУШИТЕЛЯТ Л. Х. – Те нищо вярно не казват. Категорично не е
вярно, че съм казвал, че ще го наръгам и ще му изкарам червата.
ВЪПРОСИ към нарушителя Л. Х. от адв. С. и от адв. Х..
НАРУШИТЕЛЯТ Л. Х. – Категорично ние не сме предизвиквали С. и
Р. да дойдат и да възникне конфликта. Не съм ги очаквал по принцип да
дойдат същия ден. Джипът на С. спря близо до автобуса, но не е пречил на
потеглянето. С. каза още от самото начало, че няма да ни оставят намира, ще
ни ликвидират, няма да ни позволи да работим с този автобус и че ще
приключат един по един с нас. Р. като дойде, скочи да се бие директно и не е
отправял закани и обиди. Никой от нас въпросният ден не е употребил
алкохол. Шофьорът ни беше там. Казва се Н. М., както и дежурните полицаи.
Други до нас нямаше. С. слезна преди да пристигнат полицаите. Преди да
слезе С. от джипа, Е. се обади на тел. 112. Полицаите не са ни държали с Е..
Уточнявам, че и мен не са ме държали.
СЪДЪТ дава 15 минути почивка.
СЛЕД дадената почивка,заседанието продължава в 12,07 часа.
НАРУШИТЕЛИТЕ С., Р. и Л. Х., както и адв. С. и адв. Х. – налице.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, на когото сне
самоличността, както следва:
А. С. Ч., ЕГН **********, българско гражданство, неженен,
неосъждан, без родство и дела с нарушителите.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл. 290 НК. Обеща да каже
истината.
6
СВ. Ч. – Работя като мл. автоконтрольор РУ – З.На 09.09.2023 г.
заедно с колегата К. бяхме дежурни по ООР и КАТ. Оперативният дежурен
ни уведоми, че трябва да отидем в района на т.н. „частна автогара“, тъй като
имало обаждане от Е. Х. на те.л.112, че С. Х. хвърля чаши и бутилки по
автобуса. Спряхме патрулния автомобил, който аз управлявах на подхода към
автогарата, т.е. до пешеходната пътека. Още през стъклото на автомобила
видяхме, че С. Х., който беше с гръб към нас и едно момче, на вярно с име Т.
стоят срещу Л. Х., Е. Х. и жените им. През цялото време се чуваха реплики
на турски език и не знам, какво са си казвали. Попитахме, какво се е случило,
при което Л. или Е. ни показа счупена чаша на земята и на нея около метър
разстояние зелена бутилка. Обясниха, че са хвърлени по автобуса, ударен е
преден ляв фар, но не е счупен и нямаше видими щети, но имаше течност по
предния ляв калник. Продължиха с отправяне на реплики и от двете страни,
отново на турски език. Обърнах се към С. и му разпоредих да престане с тези
действия и да си тръгнат, да не ескалират положението. Колегата им каза, че
няма да излезне нищо добро. Не се съобразиха с нашите указания. Ние
стояхме между двете групи като преграда, но С. скъси дистанцията към мен,
при което се наложи на висок тон да му разпоредя да отстъпи назад. Не се
съобрази. Каза да не се надувам с мускули, а да сваля униформата и да се
разберем. Попита ме и дали помня, какво ми е казал преди време пред
дискотеката. Бодикамерата на колегата работеше през цялото време. Гледал
съм записа. Всичко е записано. През това време дойде Р. Х.. Аз не помня,
какво ми е казал пред дискотеката. Това и отговорих. Като дойде Р. отново
започнаха да крещят на турски език един срещу други. Моето внимание беше
насочено към С. да не направи беля, тъй като е по-импулсивен и бих казал
рисков. Р. остана в ляво от мен. Не сме охранявали Р., защото преценихме, че
е по-възрастен и няма да създаде проблем, но при размяната на реплики
посегна да удари брат си Л.. Р. беше от лявата ми част и видях, как замахна с
юмрук, но самият удар не го видях, защото самият удар ми беше в гръб. Като
се обърнах да хвана Р., Р. и Л. се бяха хванали един за друг. В същото време
С. и той се включи. Включиха се и двете жени някакси и всеки дърпаше
някой на някъде. С. на два пъти хваща за гушата Е.. Не мога да кажа, колко
продължително го държа, но единият път понеже трудно ги разтървахме, Е.
беше посинял. Не съм виждал Р. да пада на земята. Не съм виждал удари от
Л., вкл. и от Р. към Л., защото видях само замахването. На Р., това, което има
под лявото око и над него се появи още там, а освен това му течеше и кръв.
99% от разговора беше на турски език. Не съм изземвал нож. Този нож, който
ми показвате в съдебната зала съм го виждал. Този нож го извади от колата
си Л. Х., след като се бяха сдърпали с Р.. Видях, как Л. отваря вратата на
неговата кола. Взема ножа, изнесе го на вън, направи една две крачки към нас
на площ от 4-5 кв.м. бяхме събрани всичките. Видях ножа, затичах се към Л.
и му разпоредих да прибере ножа и той го прибра. Л. държеше в едната ръка
ножа, а в другата ръка калъфа за ножа, т.е. бяха разделени. Ножът беше в
дясната му ръка. Уплаших се в тази ситуация за последиците евентуално, но
съм тръгнал към него без да ме е страх. Той се върна и си остави ножа и
калъфа в колата сам. Аз не съм пипал ножа. На записите на бодикамерите
7
разправията върви 18 минути от как сме отишли ние. Като отидохме никой не
е казвал някаква причина за разправията, освен хвърлената чаша и бутилка. К.
беше в автомобила през цялото време, не е излизал, а Т.пречеше на нас, като
на два пъти ме избута, за да не мога да задържа С.. 10 пъти съм казал, че
това момче ми пречеше да си изпълня служебните задължения, но въпреки
това не му е съставен акт. Дори казах, че трябва да бъде задържан за пречене,
тъй като той основно се занимаваше с това, да охранява С.. Дори на
бодикамерата се вижда, как с ръка ме избутва. Дори се опитва да застане
между мен и С.. Ние отидохме да спрем ескалирането, отишли сме по сигнал.
Пораженията на Р. са от тази случка. Като дойде, той нямаше синьо под окото
и нямаше раната над веждата, от където течеше кръвта. Основно в
съприкосновение Р. е влизал с брат си. И двете жени участваха в опит да
разтърват дърпащите се. Не съм видял удари и от жените. Възмутен съм от
поведението на С. и Р., но не оправдавам никой в случая. Л. изпълняваше
нашите указания да се отдръпне. Ако едната страна поне не беше отстъпила,
нямаше как да се справим, защото ние бяхме двама, а те седем. За мен С. е
най-проблемен. Не се съобразява с полицаите, влиза в пререкания с нас, дори
и да не го засяга в пряко ако е в близост. Дори и след като изтърпя
„Задържане в поделенията на МВР“ по нова година, според мен няма промяна
в поведението му. Това е моето мнение. Р. е импулсивен, но с него може да се
говори и се вслушва в нашите думи. Л. също се вслушва в нашите думи и
изпълнява нашите указания и се съобразява.
С. стоя много близо до мен и каза: „Какво ще направиш, ще ме
задържите ли“ и започна да се смее. Обясних, че ще го задържим, като ако
трябва ще викна още двама, ако не можем ще викна още 4-ма, ако не още 10.
НАРУШИТЕЛЯТ Р. Х. – Сигурен съм, че Ч. видя, как Л. ме удари,
защото аз клекнах и се подпрях на Ч.. Затова питам пак, видя ли как ме удари.
СВ. Ч. – Не, не съм видял. Не ми направи впечатление някой да е в
нетрезво състояние. С. лъхаше с алкохол. Изпробван е с трегер в
управлението. Има положителна проба 1,42 на хиляда. Освен, че Л.
изпълняваше разпорежданията, неговата сена и съпругата на сина му също
изпълняваха разпорежданията. Не сме разпореждали на Р. да не доближава
присъстващите. Не очаквахме да преминат през нас, за да имат контакт. Не е
имало разпореждане, което да е изпълнено от С.. Основно сме отправяли
разпореждания към С.. Когато С. държеше през шията Е., лицето на Е.
посиня, а не шията. По-скоро имаше и затруднено дишане. Е. не бих казал, че
щеше сам да се освободи, тъй като двамата с колегата и двете жени ги
разтървахме. С. беше застанал зад Е. и с една ръка през шията го стискаше.
Бързо се разви ситуацията и нямахме възможност да задържим С. на момент,
но по-късно беше задържан. Конфликтът приключи, когато успяхме да
убедим семейството на Л. Х. да си тръгнат. Става въпрос за четиримата.
С. с юмрук счупи заден, ляв стоп на буса.
НАРУШИТЕЛЯТ С. Х. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
НАРУШИТЕЛЯТ Р. Х. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
8
АДВ. СТАЛЕВ - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Х. - Също нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, на когото сне
самоличността, както следва:
Д. М. К., ЕГН **********, българско гражданство, женен, неосъждан,
без родство и дела с нарушителите.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл. 290 НК. Обеща да каже
истината.
СВ. К. – Работя като полица в РУ – З.. Вчера с колегата А. Ч. бяхме
дежурни по ООР и КАТ на територията на гр. З. Около 07,30 часа получихме
сигнал от оперативния дежурен, че е възникнало пререкание на автогарата.
На място заварихме С. Х., един свидетел Т.Х. Л. Х., Е. Х.. Р. го нямаше все
още. Жените на Л. и Е. също бяха там. Попитах, какъв е проблема, а Е. каза,
че братовчед му използва обидни изрази към него и е хвърли бутилка, която
се е строшила в краката му. Те започнаха да си разменят реплики на турски
език на висок глас. Казах им, че ситуацията ще ескалира и е най-добре да се
разотиват. Колегата Ч. отправи реплика към С., но не я чух и С. подходи
агресивно към Ч.. Каза: „С теб се знаем, ти си се понадул малко, ако искаш
може да се пробваш, като свалиш униформата“. С. се приближи на около 30-
40 см до полица Ч.. Колегата му разпореди да се дръпне, като той не изпълни
това разпореждане. Аз го попитах С., дали заплашва полица. Той отговори:
„Този номер със заплахите вече го знам“. Не съм усетил С. да лъха на
алкохол. Казах на С., че ако не преустанови тези си действия, може да бъде
задържан. Той попита, как ще стане. Аз му казах: „Мислиш ли, че няма да се
справим“. Колегата Ч. каза, че ако е нужно ще дойдат още полицаи. Някъде
тук пристигна и Р.. Веднага влетя в посока Л. и жените, които бяха от моята
лява страна. Имаше съприкосновение между Л. и Р. Х.. Видях, че Л. залитна
назад. Най-вероятно от удар, но не съм го видял. Не видях Р. да е ударен, но
видях, че има рана над окото. В този момент аз възпирах С. и Т. които
налитаха на Е.. Бодикамерата ами беше на гърдите и работеше. Казах на Р.:
„Имаш рана на окото“, а той ми отговори: „Няма проблем“. С. като видя
раната около окото на баща си, скочи и започна да души Е.. Души го около 10
секунди и аз се опитах да му отскубна ръката от шията на Е.. Беше посиняло
лицето на Е.. Малко по-късно пак го хвана за врата отново с заключване с
ръката. Преди да го хване втори път, Л. Х. отиде до колата и извади нож
(свидетелят потвърждава, че е ножът, който му се показва). Полицай Ч.
пресрещна Л. с ножа и го убеди да го остави. Л. го остави обратно в колата. Л.
се отправи с нож към нас – цялата група. Жените през цялото време крещяха
нещо на турски. Разменяха се реплики между тях на турски език, които ние не
ги разбирахме. Там някъде С. хвана за второ път Е. за врата. Този път го
пусна бързо и Е. не беше засинял. На няколко пъти разпореждах на хората да
минат назад. В един момент помолих Л. тяхната група да се разотиват, за да
се преустанови, но те не си тръгваха. Л. казваше: „Да си отиват те“. Цялата
група на Л. мина зад автобуса, като полицай Ч. и аз застанахме между
автобуса и един автомобил, за да разделим двете групи. В този момент С. Х.
9
замахна с юмрук и счупи левия стоп на автобуса. Последствие групата на Л.
си тръгна, като се качиха в колата. С. е проблемен, постоянно имаме сигнали
срещу нещо за музика от заведението, което управлява – „С.Р.“. След като му
беше наложена санкция по УБДХ по Нова година, има промяна в поведението
на С.,т.е. склонен е да съдейства, когато има подаден някакъв сигнал. Р. също
знам, че е проблемен от коментари между нас полицаите. Когато има някакво
нарушение на обществения, Р. има оскърбително/пренебрежително
отношение към нас полицаите – при последния случай го помолихме да
доведе охранител, който е видял ситуацията, а той ни отговори: „На който му
трябва охранител, да си го намери“. Л. не е проблемен. Когато сме
посещавали сигнали винаги е съдействай. Е. създава проблеми. Винаги се
държи агресивно, когато сме посещавали сигнали. Доста често е под влияние
на алкохол. Не съдейства на работата ни.
Единствената сила, която употребих е да махна ръката на С. от шията
на Е.. На всички разпореждахме да преустановят действията си и не
изпълняваха разпорежданията ни. Блъскане с тяло спрямо нас имаше от
всички, тъй като се опитвахме да ги възпрем да не се избият. По време на
душенето нямаше употреба на сила спрямо нас. Когато ние отидохме, джипът
на С. беше на пешеходната пътека, която е на входа към автогара.
Когато пристигнахме в самото начало, С. беше вътре в автогарата. Ние
с ръце възпирахме С., бутайки тялото му да не продължава към другата група.
Не еднократно се е налагало да избутаме С..
НАРУШИТЕЛЯТ С. Х. - Нямам въпроси към свидетеля.
НАРУШИТЕЛЯТ Р. Х. - Нямам въпроси към свидетеля.
НАРУШИТЕЛЯТ Л. Х. - Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. СТАЛЕВ - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Х. - Също нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, на когото сне
самоличността, както следва:
Е. Л. Х., ЕГН **********, българско гражданство, женен, осъждан,
син на нарушителя Л. Х., племенник на нарушителя Р. Х., първи и братовчед
на нарушителя С. Х.. Желая да дам показания, въпреки че ми е разяснено
правото да откажа.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл. 290 НК. Обеща да каже
истината.
СВ. Е. Х. - От вчера ми е променен гласа заради душенето. Вчера
сутринта аз и 9-годишният ми син излезнахме, за да изпълним курс с автобус
на фирмата на баща ми от З. през М., С. за П.. Минахме през р-т „К.“ и аз си
взех кафе и минерална вода. И жена ми беше на работа в ресторанта, за да се
видят с детето и да тръгнем. Идеята беше да го разходя момчето, понеже
линията беше нова. Към 07,00 часа се отправихме със сина ми към частната
автогара. Автобусът вече беше там, шофьорът го беше докарал. Синът ми се
качи вътре да оглежда автобуса, защото не го беше виждал. Аз застанах пред
10
буса отвън. Чакахме да дойдат пътници и часа за тръгване. Около 07,20 часа
ми се обади жена ми по телефона и ми заяви, че С. Х. и Т. са спрели пред
главния вход на р-т „К.“ на градината, свалили са прозорците и са крещели и
свирили с уста към заведението и ми каза, че най-вероятно идват към
автогарата и към мен. Аз говорейки по телефона, имам пряка видимост към
„К.“, виждам, че наистина бял джип се придвижва от „К.“, минава пред
павилионче „Б.“ и завива наляво – посока общината и го изгубих от поглед.
Майка ми и баща ми също бяха дошли на автогарата да изпращат автобуса.
Всяка сутрин идват. След около 5 минути, когато загубих белия джип от
поглед, от посока С. белият джип рязко влезна на автогарата, обърна и спря
до автобуса. Свали се задното дясно стъкло. Видях, че отзад в дясно сто и С.
Х.. Отпред в дясно стоеше Тезджан, а джипът го управляваше непознато за
мен лице. Отзад в ляво видях глави на момичета, непознати. С. ми каза
подигравателно и клатейки глава на турски: „Какво правиш“. Аз му отговорих
„Нищо, работим“. Той каза: „Купили сте два автобуса на лизинг, чалъми ли
предавате“. Казах му, че не предаваме чалъми, а работим. Той ми отговори:
„Вие няма да може да работите, един по един ще Ви унищожа всичките“.
През това време и майка ми и баща ми дойдоха и всички му казахме да си
тръгва, че не искаме проблеми. Той отговори: „Вие ли ще ми казвате, какво да
правя“. Пак му казахме да си тръгне и че не искаме проблеми. Започна да
псува, като превеждам на българси думите: „ Ще ви е.. майката на всички и
лично на теб (като сочи към мен) ще еба майката и жена ти ще е....“.
Повтаряше, че ще унищожи всички ни. Започна да хвърля предмети от колата
към нас. Първо хвърли една кутия от дъвки „О.“. След това хвърли една
бутилка. С всички тези неща захвърляше нас, но те се удряха в буса. След
като хвърли стъклената бутилка, аз реших да се обадя на телефон 112 за
съдействие и така и направих. Съобщих за случая. Дойдоха полицаите, но не
бяха много бързи. Докато дойдат полицаите, С. слезна от колата и каза: „Вие
с полицаи ли ще ме заплашвате“. С него слезна и Т.. Когато аз звънях на 112,
момчето, което управляваше автомобила тръгна леко напред, явно искаше да
тръгне, но С. му каза да се върне и тогава първо слезна С., а след него и Т.. С.
продължи с псувните, които ви посочих по-горе и сега ме е срам да ги кажа.
Продължи и със заплахите ,че ще ме унищожи. Звънна на баща му и му каза,
че на автогарата е притиснал Л. и Е., да дойде и той. Грозна беше гледката,
защото и сина ми виждаше и чуваше всичко. Толкова грозни думи и заплахи и
аз не съм чувал. Думата „унищожа“ я приемам, че ще ни убие. Хвана ме страх
естествено, тъй като януари месец ме заплашваше и то пред жена ми. Ние се
движехме пеша, а той спря с автомобила пред нас и ме заплаши, че ще ме
хвърли в реката, за което съм подал жалба. Два дни преди настоящия случай,
движейки се в посока К.-З.за да оставим буса в базата на „А. .“, между
бензиностанция „К.“ и „А..“ малко преди входа на „Анри 64“ черно порше-
лек автомобил навлезна в нашата лента и непосредствено преди удара видях,
че автомобила се управлява от С. Х.. Нашият шофьор се казва Н. от П. и
затова имам страх за живота си и за живота на хората от семейството си.
Връщам се на автогарата, тъй като когато продължаваше да ме обижда вече
пристигнаха полицаите. Дойде и жена ми, но не мога да кажа дали преди или
11
след полицаите. Полицаите потиха, какъв е проблема. Обяснихме, че искаме
да си пътува автобуса, а той е дошъл. Полицаите му разпоредиха да си
тръгне,. С. не си тръгваше и продължаваше пред тях да ни обижда и да ни
плюе със слюнка. Полицаите многократно му разпореждаха да си тръгва, но
той не си тръгваше. Казваше: „Накарайте ми да видим как ще си тръгна.
Нищо не може да ми направите мишоци – казваше на полицаите“. Размениха
си и реплики за някакъв стар случай. Каза им: „Пак ли сте включили
камерите. 5 дена пак ще ме заключите и ще си излезна“. В същото овреме
пристигна Р. Х. с личния си автомобил. Паркира го и тръгна с думите: „Вие
какво искате“ към баща ми. Посегна на баща ми да го удари с юмрук в
областта на главата. Като посегна на баща ми, С. ме удари мен отзад по
главата – най-вероятно с шамар. Настъпи вече суматоха, бутане, дърпане. Ние
се защитаваме, защото ни нападаха. Полицаите искаха да спрат тях да не ни
нападат. В един момент С. ме хвана за врата и започна да ме души. Дълго
време ме душеше и аз не можех да говоря, не можех да реагирам, беше ми
спряло дишането. Бях му хванал ръцете, но нямах сили, заради липсата на
въздух. Полицаите му разпореждаха да ме пусне. В един момент, не знам как,
дали заради съдействие на полицаите, но бях освободен. Беше ми
притъмняло, но не съм припадал. След това Р. каза пет-шест пъти на баща ми:
„Аз ще на..някой ден жена ти“ и Р. казваше репликите: „Ще ви унищожим.
Вие няма да може да работите с тези бусове“. Полицаите се обърнаха към нас
с думите: „Вие сте по-умната страна, махнете им се от погледа“. И ние
отидохме от задната страна на буса, за да им се махнем от погледа и да
съдействаме на полицаите. Тезджан стоеше до задната страна на буса, за да не
дава на С. да мине. Единият полицай ги спираше, а другият придружаваше
нас. Точно, когато минавахме, С. удари с юмрук задния ляв стоп на буса с
юмрук и го счупи. Качихме се в буса и казах на шофьора да потегля.
Инстинктивно в буса погледнах часовника и видях, че беше малко преди
08,00 часа и реших, че няма нужда да изпълняваме линията. Отправихме се
към комплекс „К.“, където според мен ще е най-безопасно. Не съм видял, кой
е ударил Р.. Думите: „Някой ден ще на.... жена ти“ възприемам като опасност
за майка ми.
НАРУШИТЕЛЯТ С. Х. - Нямам въпроси към свидетеля.
НАРУШИТЕЛЯТ Р. Х. - Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. СТАЛЕВ - Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Х. - Също нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. СТАЛЕВ – Представям и моля да приемете като доказателство.
НАРУШИТЕЛЯТ С. Х. – К.и Т. са свидетели и моля да бъдат
разпитани.
НАРУШИТЕЛЯТ Р. Х. – Нямам искане.
АДВ. СТАЛЕВ – Днес в настоящото с.з. събрахме изключително
подробни сведения за случилото се на вчерашната дата, а именно 09.09.2023
г. Що се касае за вината, считам, че делото е изяснено, но позволете ми да
изразя мнение. Считам, че настоящият случай не е предмет на УБДХ. Считам,
12
че са налице данни да престъпление по чл.325 НК, чл.144 НК. Има данни за
престъпление - унищожаване и повреждане по чл.216 НК, както има и данни
за престъпление по чл. 129, 130 НК. Моля да бъде образувано дело от общ
характер, където да се съберат данни за престъпленията, за които днес бяха
получени данни.
АДВ. Х. – Присъединявам се към казаното от адв. С... Деянието
представлява престъпление от общ характер а не по УБДХ.
ДЕЛОТО е внесено в РС – Златоград въз основа на Акт за
констатирана проява на дребно хулиганство по чл.2, ал.1 УБДХ от 09.09.2023
г. При разглеждане на делото са събрани доказателства, които дават повод на
съда да приеме, че е налице хипотезата на чл.6, ал.2 УБДХ, а именно:
установяват се признаци на извършени престъпления, едно от които е по
разпоредбата на чл. 325 НК. Налице са данни и за други извършени
престъпления от няколко лица. В практиката си ВКС приема, че при
идентичност на фактически състави, обуславящи ангажиране на
административнанаказателна и наказателна отговорност на определено лице,
приоритет има реализацията на наказателната отговорност, чрез която се
въздейства с най-интензивна форма на държавна принуда върху дееца –
Решение № 15/06.04.2015 г. на ВКС по н.д. 1641/2014 г., Второ н.о. Съдът
намира, че в случая следва прокуратурата и разследващите органи да
проявяват наличието на факти, обуславящи образуването на наказателно
производство.
Ще следва да се има предвид и разликата между престъплението по
чл.325 НК и дребното хулиганство, като същата се изразява в това, че при
дребното хулиганство не се изисква грубо нарушаване на обществения ред,
нито явно неуважение към обществото. В настоящия случая тези два
елемента са налице, а именно обществените отношения са накърнени грубо и
е демонстрирано явно неуважение към обществото. ВКС приема, че
оскърбленията, побоищата и телесните повреди и други действия, извършени
по лични мотиви могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са
извършени публично в присъствието на много хора и грубо нарушават
обществения ред и едновременно с това е налице и умисъл у дееца за явно
неуважение към другите граждани – Решение № 432/15.11.1972 г., по н.д.
413/1972 г., Първо н.о.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 6, ал.2 УБДХ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД 51/2023 г. по УБДХ, по
описа на РС – З. и изпраща материалите на РП – С., ведно с веществено
доказателство – един брой нож, със сребристо острие и бяла дръжка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
13
Съдия при Районен съд – Златоград:_________________
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14,10 часа.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______________________
Секретар: _______________________
14