Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.10.2019г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 11091
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД – длъжник по
изпълнително дело № 20198510401020 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 по описа на
КЧСИ, срещу разпореждане от 18.06.2019г. на ЧСИ П., с което е отхвърлено
искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и срещу действията по определяне размера на
таксата по т. 26 от Тарифа за таксите разноските към ЗЧСИ. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая
определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален
размер от 200 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поддържа, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г.
е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни действия от страна на
взискателя. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител и да
намали присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200 лв, както
и да се определи пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ без включено
адвокатско възнаграждение върху интереса.
Взискателят
„Г.Д.С.“ ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата в депозиран
писмен отговор. Поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение от 582. 68
лв. е в минимален размер, съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед размера на сумата 4873. 60 лв., за събирането на която
е образувано изпълнителното производство. Моли съда да остави жалбата без
уважение.
По делото са депозирани мотиви по
реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител П., с които се заявява
становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 1020/2019 по
описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, е образувано по молба от 14.06.2019г.
на „Г.Д.С.“ ЕООД срещу Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД – длъжник, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по т.д. № 2831/2017 г. на Апелативен съд – София, за принудително
събиране на присъдената в полза на взискателя парична сума в размер на 3 468,10
лв. съдебни разноски по делото пред СГС и общо сумата 2 000 лв. съдебни
разноски по делото пред Апелативен съд. Молбата за образуване на изпълнителното
производство е депозирана чрез адв. Г.В., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 580
лв. с ДДС е заплатено в банков път, като е представена банков документ,
удостоверяващ плащането. В молбата е посочил, че между страните е извършено
прихващане, предвид което е отправил искане за образуване на изпълнително
дело за събиране на сумата от
4 873,60 лв.
По делото е налице изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена на 17.06.2019г.,
в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното
производство, както следва: 4 873,60 лв., от които сума в размер на
3 468,10 лв. съдебни разноски по делото пред СГС и общо сумата 2 000 лв.
съдебни разноски по делото пред Апелативен съд, както и изпълнителни разноски в
размер на 631,55 лв., от които сумата 407,76 лв., представляваща такса по т. 26
ТТРЗЧСИ и сумата от 580 лв., адвокатско възнаграждение.
С молба от 17.06.2019г. на взискателя
е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, находящи се в
„О.Б.“ АД, но по делото няма твърдения и доказателства сумата да е събрана
принудително или доброволно.
На 18.06.2019 г. длъжникът е
депозирал възражение до ЧСИ П., с което е поискано да се намали адвокатското
възнаграждение до законоустановения минимум, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление е
оставено без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Настоящият съдебен състав счита,
че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК
и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
По отношение на дължимото
адвокатско възнаграждение, въведеният с жалбата спор е дължимостта на възнаграждение
над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Настоящият състав намира, че такова
възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на длъжника. Съгласно
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения се дължи възнаграждение при осъществена защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. В случая взискателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил реално
извършени такива действия.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричното вземане.
Независимо, че е
отправено искане за налагане на запор върху вземане на длъжника, по делото няма
данни да е реализирано исканото
изпълнително действие. По делото липсват данни за изпращане на запорно
съобщение до третото лице или съобщение до длъжника. С оглед липсата на
предприемани действия по осребряване на имущество, по изпълнителното
производство не са извършвани реални изпълнителни действия. Предвид горното, на
този етап взискателят не е доказал наличието на основание за заплащане на
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При тази хипотеза съдът приема, че
изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят
има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и
за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При тези съображения обжалваното разпореждане, с което възражението на
длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно и
вместо него – да бъде постановено намаляване на дължимите на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение до
размера на сумата от 200 лева.
Жалбата в частта досежно
определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение. В случая съдебният изпълнител е определил
таксата в размер на 409. 88 лв. върху материален интерес от 4783. 60 лв.
съобразно т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ, без да е включен размера на адвокатското
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.“ АД, разпореждане от 18.06.2019 г. на ЧСИ П. по изпълнително
дело № 20198510401020 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, с което
е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, като
вместо това постановява:
НАМАЛЯВА, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на
взискателя „Г. – Б. Д.С.“ ЕООД по изпълнително дело № 20198510401020 по описа
на ЧСИ М.П.с рег. № 851 по описа на КЧСИ, до размера на сумата от 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – З.“ АД в останалата част - срещу действията на ЧСИ по определяне размера
на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ .
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.