Решение по дело №3134/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив против решение № 1685/10.10.2023г., постановено по АНД № 3306/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVIII н.с., с което е отменено наказателно постановление № BG2023/3000-165/НП от 09.05.2023г., издадено от директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, с което на И.Д.П., ЕГН **********, за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал. 2, т.1 вр. ал.1, т.1 от ЗМ е наложена ГЛОБА в размер на 2634,93 лв. /две хиляди шестотин тридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания-мито и ДДС.

Касационният жалбоподател директор на ТД Митница Пловдив, чрез юрисконсулт Д., моли да се отмени решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения за необоснованост на мотивите на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът - И.Д.П., представляван от адвокат И. Николова - Д., оспорва касационната жалбата и моли обжалваното решение да се остави в сила. Излага подробни съображения в писмен отговор. В нарочна молба се иска отхвърляне на касационната жалба и присъждане на направените за касационното обжалване разноски в размер на 400 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение.

Административен съд – Пловдив в настоящият си касационен състав, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на наведените касационните основания и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно постановление наказателно постановление № BG2023/3000-165/НП от 09.05.2023г., издадено от директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, с което на И.Д.П., ЕГН **********, за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал. 2, т.1 вр. ал.1, т.1 от ЗМ е наложена ГЛОБА в размер на 2634,93 лв. /две хиляди шестотин тридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания-мито и ДДС.

От фактическа страна е установено, че през 2021г. Пчеларов внесъл за от САЩ, лек автомобил употребяван катастрофирал с щети, които не подлежат на възстановяване, като на 19.02.2021г. от митническата агенция била подадена митническа декларация МД c MPH 21BG003009113839R8/ 10.05.2021г., в която като „Вносител“ /Декларатор/ бил посочен И.П., а като „Износител“- Ivan D. Pchelarov, Cary, NC, 3035 Waterford Forest str., пощенски код 27513 „ГЕРИ БЕЙ ЛН“, пощенски код 89147.

Декларацията била за режим за допускане за свободно обращение, като към нея били представени и документи, според които покупна цена на автомобила е 2520 USD, както и транспорт до Варна – 692,29 лева.

При извършена проверка чрез Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, проверяващите установили, че съгласно получената информация от копие на документ Electronic Export Information (EEI) c ITN (Internal Transaction Number) Х20210208297885, чрез вписаните данни се идентифицирал процесният

автомобил МАРКА: ТОЙОТА МОДЕЛ: ТАКОМА ТИП: PKW; ШАСИ: *****, в който било посочено „Продажна цена или себестойност, ако не е продадено“ /„Selling price or cost if not sold”/ - 8000 щатски долара.

Митническите органи сравнили митническата декларация с документа от Департамента на САЩ /Electronic Export Information/ и преценили, че декларираната пред митническите органи фактурна стойност за процесния автомобил, в размер на 2520 USD, е по-малка от вписаната в износната декларация продажна цена за износ в размер на 8000 USD и приели, че декларираната митническа стойност за употребявания автомобил по МД с MPH 21BG003009113839R8/ 10.05.2021г., не е платената действително или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза. На основание чл. 70 от МКС, проверяващите преценили, че митническата стойност на автомобила следвало да се определи, като се вземе предвид посочената цена в размер на 8000 USD на автомобил със същия номер на шаси, а именно 8000 USD при курс за митнически цели към датата на допускане на стоките за свободно обращение - 10.05.2021г. 1,62891 BGN/USD – 13031,28 лв. или 14813,59 лв. заедно с транспорта и застраховката до гр. Варна.

Жалбоподателят, в качеството си на титуляр на митнически режим „Допускане за свободно обращение” като е декларирал „Митническа стойност” за процесния автомобил в размер на 4797,14 лв., вместо 13031,28 лв. и данъчна основа в размер на 5756,03 лв., вместо 14813,59 лв., е избегнал частично заплащането на публични държавни вземания мито и ДДС.

На основание чл. 77, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/201 Зг, и чл. 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във връзка с чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета в сила от 01.05.2016г., проверяващите приели, че е възникнало вносно митническо задължение равняващо се на мито в размер на 1303,13 лв. и ДДС в размер на 2962,72лв., а не първоначално заплатените 479,71 лв. мито и 1151.21 лв. ДДС.

За да отмени наказателното постановление, районният съд, след като е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства, е приел, че при тежест за доказване наличието на основателни съмнения за митническите органи, което е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, не са установени обстоятелства, които да обосновават основателност на съмненията. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че чл.70 § 1 от регламента основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, а прилагането на вторичните методи по чл.74 § 2 от буква а) до буква г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 е субсидиарно и за да се премине към тях следва да са налице основателни съмнения досежно цената, посочена в митническата декларация на вносителя. Посочва се още, че е установена както сделката между посочените страни и на посочената цена, така и връзката между декларираната стока и фактурата за покупко-продажба /BILL of SALE/. По отношение на информацията, в резултат на извършената проверка по линията на международното сътрудничество, съдържаща се в предоставени от американските власти сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Elektronic export information/, районният съд се е позовал на практиката на ВАС и е мотивирал, че позоваването на данни от електронната информация за износ от митническите власти на САЩ, дори ведно с данни от проведен търг, обявени в интернет, съгласно които автомобилът е продаден на друго лице, не е достатъчно, за да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена. Прието е, че от приложеното и прието копие на електронна експортна декларация не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е закупил автомобила на посочената в нея цена, като този извод не може да бъде изведен само въз основа на износната декларация, тъй като същата не е придружена с каквито и да е документи, удостоверяващи продажната цена, а данните от електронната информация за износ са недостатъчни, за да се формира извод, че данните от фактурата за покупко-продажба при вноса на автомобила не са достоверни, още повече, че тази фактура не е била оспорена по отношение на нейната автентичност. Прието е, че процесната фактура съдържа всички правно релевантни елементи – страни, цена, дата и предмет на сделката, като не е вярно, че не е подписана, тъй като е налице подпис на продавача, поради което настоящият състав приема, че по делото не е спорно извършването на сделка с предмет процесния автомобил, не са спорни и страните по сделката в качеството им на продавач и купувач, както и продажната цена на автомобила. Направен е извод, че не се доказва жалбоподателят да е осъществил митническа измама, изразяваща се в занижаване на декларираната митническа стойност на внесената стока.

Решението е правилно.

От страна на въззивния съд подробно, мотивирано и обосновано са обсъдени всички събрани по делото доказателства, като въз основа на тях съдът направил съответни на материалния и на процесуалния закон изводи, които се споделят от касационната инстанция.

Според нормата на чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.

В разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) № 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) № 952/2013.

Установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е в тежест на митническия орган.

В случая наказващия орган е обосновал съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС № 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 8000 USD.

Съгласно чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства.

Налице е и информация за проведен аукцион за автомобила с продажна цена 2520 USD. Като цената съвпада с декларираната митническа стойност.

Така въз основа на събраните доказателства и най-вече тези предоставени от митническите органи на САЩ, са били налице предпоставки за възникването на съмнения в договорната стойност на автомобила по смисъла на §140 от регламента. Декларираната митническа стойност при износа обаче, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Именно това са сторили митническите органи в случая. Игнорирани са всички доказателства относно договорената цена- фактура, митническа декларация за внос, обяснения на страните по договора, включително и информацията за проведен търг, и са приели като договорна цена тази по данните за износ без каквито и да е други доказателства за това, че договорената цена е именно 8000 USD.

Ето защо, след като е прието, че са налице съмнения, следвало е на основание чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 9528/2013 остойностяването на внесената стока да се извърши чрез последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.).

В случая при определяне на новата митническа стойност не е пристъпено към прилагане на нито един от методите по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013., а произволно е приета за договорна, стойност, която не е договорна,а е митническа стойност за износ. Митническата стойност на износа не е равна на договорната, която е и приоритетна в рамките на процесните правоотношения. В случая не са били съобразени и характеристиките на процесния автомобил, установени от представените към митническата декларация документи, поради което начинът, по който е определен размерът на избегнатото публично държавно вземане, а с него и на определеното наказание са недоказани, а оттам и недоказан остава и фактът на нарушението.

По делото е представено решение № РТД-3000-1315/ 14.07.2023/ 32-477115 на директора на ТД Митница Пловдив, с което на лицето е определена нова митническа стойност по процесната МД, като установените факти са идентични, но няма данни същото да е влязло в сила.

По изложените съображения съдът намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

На ответната страна се дължат разноските за тази инстанция съгласно направеното искане за присъждане на разноски в размер на 400 лв.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1685/10.10.2023г., постановено по АНД № 3306/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVIII н.с.,

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на И.Д.П., ЕГН **********,***, сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски за производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: