РЕШЕНИЕ
Номер 260462 26.10 Година 2020
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІІ
наказателен състав
На
пети октомври 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
АН дело
номер 4512 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 507383-F-537524/22.04.2020г., издадено от Директор на Дирекция, „Обслужване’’ при ТД на
НАП гр. Пловдив с което на „Майпуззи“ ООД ЕИК: ********* е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 500 лева за
извършено от него нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„Майпуззи“
ООД ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по
приходите сумата в размер на 120 лева, представляваща разноски в настоящото
производство за юристконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно, секретар Н.Т.
МОТИВИ :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 507383-F-537524/22.04.2020г.,
издадено от Директор на Дирекция, „Обслужване’’ при ТД на НАП гр. Пловдив с
което на „Майпуззи“ ООД ЕИК: ********* е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер от 500 лева за извършено от него нарушение по
чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез пълномощника
си адв. Х. излага доводи, че атакуваното
НП е неправилно незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Алтернативно ,моли съда за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез представителя си
и5зразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да накаже дружеството жалбоподател,
наказващият орган е приел, че същото, като регистрирано по ЗДДС лице не е
спазило установения от закона срок за
подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив
за данъчен период 01.11.2019 -30.11.2019г. до 16.12.2019г. включително. Като
същите не са подадени и до датата на изготвяне на АУАН.
В хода на съдебното следствие е разпитан
актосъставителят М.П.. Същата потвърждава отразеното от нея в АУАН. В
качеството си на инспектор по приходите
в ТД на НАП –Пловдив констатирала, че въпросната фирма до дата
16.12.2019г. не е подала отчетни регистри за инкриминирания период.
Настоящият съдебен състав намира, че
следва да се кредитират напълно показанията на този свидетел, доколкото същите
са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не
са били оспорени в нито един етап от производството от страните.
Въз основа на събраните на делото
доказателства, Съдът намира от правна страна, че описаното в НП деяние е безспорно
доказано и правилно квалифицирано като нарушаване на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС. Административно-наказващият орган е установил правилно фактическата
обстановка по спора и е приложил вярно материалния закон. Жалбоподателят е бил
санкциониран с процесното наказателно постановление за това, че не е спазило
законоустановения срок по чл.125 ал.5вр.ал.1 от ЗДДС за подаване на отчетни
регистри за периода -01.11.2019-30.11.2019г., а именно до 16.12.2019г.
включително. Като това не е направено и до датата на съставяне на
АУАН-12.02.2020г. Нормата е отправена до всички лица, които се явяват
регистрирани по ЗДДС, каквото е и „Майпуззи“ ООД.
Според разпоредбата на чл.179 ал.1от ЗДДС-
„Лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция -
за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“
Съгласно чл.179 от ЗДДС съставомерно е
деянието, представляващо неизпълнение на поне едно от алтернативно изброените
задължения на регистрираните лица. В случая не се оспорва обстоятелството, че
дружеството е регистрирано по смисъла на ЗДДС и в това му качество е било
длъжно да подаде отчетни регистри за периода 01.11.2019-30.11.2019г до
16.12.2019г включително, което не е направил и до датата на съставяне на
АУАН-12.02.2020г. Следователно НП се явява издадено в съответствие с
разпоредбите на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира, че хода
на административно наказателната-преписка не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
Спазени са изискванията на закона, като
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи.
В случая правилно са посочени нарушените
материално правни норми, а именно чл.125ал.5 вр.ал.3 от ЗДДС, предвиждащи задължение
за дружеството до подаде декларация в
срок, който в случая е бил до 16.12.2019г. включително. Спазени са и сроковете
за издаване на АУАН и НП.
Също така спрямо дружеството жалбоподател, правилно е била приложена
санкционна норма на чл. 179 ал.1 от
ЗДДС и правилно административно-наказващия
орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната
санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният след които е тежестта на нарушението ,като
е наложил имуществена санкция в нейния минимален размер от 500 лв. Следва да се
отбележи,че административно –наказващият орган правилно е посочил санкционната
разпоредба, така че основанието за налагане на всяка санкция е ясно и
разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на
жалбоподателя.
По същество на спора, пълномощника на жалбоподателя-адв. Х. излага доводи, че
„Майпуззи“ ООД е санкционирано два пъти заедно и също, като в тази връзка
прилага наказателно постановление №5073839-F537521/22.04.2020г. Видно от представеното НП дружеството е санкционирано за
нарушение на чл.125 ал.5 вр.ал.1 от ЗДДС, касаещо същия период, а именно
01.11.2019-30.11.2019г. Настоящият състав счита това възражение за
несъстоятелно. Съгласно нормата на чл.125 ал.3 от ЗДДС заедно със
справка-декларация по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по
чл.124 ал.1 от ЗДДС, въз основа на които е съставена. Законът указва, че за
регистрираното по ЗДДС лице е задължително подаването както на справка –декларация,
така и на отчетните регистри за съответния данъчен период, като е посочено, че
те следва да се подават заедно, т.е в един и същ момент съобразно посочения в
чл.125 ал.5 от ЗДДС срок-до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. Това, обаче, не означава, че неподаването на отчетните
регистри не съставлява самостоятелно административно нарушение отделно от
неподаването на справка декларация за същия срок. Точно обратното, несвоевременно
подаване на справката –декларация и отчетните регистри осъществява съставите на
две отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл.179ал.1 от ЗДДС и това произтича пряко от
текста на последната.
С оглед пълнота на произнасянето следва да бъде обсъдено и исканото от адв.
Х. приложение на чл.28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за “маловажни случаи”
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му
бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано
за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. №
1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва
се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН,
като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “
маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали
са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл.
6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият
състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението,
факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до
неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
доказателства по делото – невъзможност за правилно отчитане на продажбите за
определен период от време, не би
следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар
да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно
накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с
правилното и своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл всяко нарушение
на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез дневен финансов
отчет, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което
и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените
отношения.
Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от съответния вид. Видно
е, че нарушението е установено на 17.12.2019г.като АУАН е изготвен на
12.02.2020г., като дори до тази дата няма подаване на отчетни регистри по
чл.125 ал.3 от ЗДДС. В тази връзка настоящият съд счита,че бездействието на
жалбоподателя е продължило достатъчно дълго, за да може да се иска
по-благоприятно третиране на субекта.
Съобразно
изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт, като
съдът отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството
на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юристконсултска защита в минималния размер от 120 лева, което следва
да бъде заплатено от жалбоподателя.
За
изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.