Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ..... от .... година по гр. д. № ..../.... година Районен съд – град П. е отхвърлил исковете, предявени от И. К. В. против „В. и к. Й.” О. – град В. Т., за отмяна на заповед № ...../....г. на управителя на дружеството и признаване уволнението на ищцата за незаконно; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „к.-и.” и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като неоснователни и недоказани. И. К. В. е осъдена да заплати на "В. и к. Й" О. направените от дружеството по делото съдебни разноски в размер на 720.00 лева. Недоволна от така постановеното решение е ищцата И. К. В., която го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това, чрез адв. Н. И. – АК-град В. Т.. В жалбата си и допълнението към нея процесуалният представител на въззивника развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от него решение. Твърди, че Районен съд – град П. неправилно е кредитирал касова бележка, която отразява дневния оборот за .....Ò., тъй като към протокол № ..../...г. са представени три касови бележки, отразяващи дневния оборот за ....г. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал и протокол № ... от .....г. за констатирани липси в размер на 54 334.96 лева, тъй като към него нямало приложени касови бележки или други доказателства за това обстоятелство. Твърди, че извършената проверка е направена по повод годишна инвентаризация на основание чл. 22 от Закона за счетоводството – за инвентаризация на активите на предприятието с цел достоверното им представяне в годишните финансови отчети. Посочва, че за да докаже изводите от извършената инвентаризация, ответникът е следвало да установи, че са спазени изискванията на специалния по отношение на тази дейност Закон за счетоводството и доколкото такива доказателства не са ангажирани, съдът неправилно е кредитирал констатациите при извършените инвентаризации и проверки. Твърди, че изводите на Районния съд са неправилни и относно това, че ищцата е признала вземането на пари от касата за периода, за който е наказана – ......г. – ....г., тъй като обясненията на ищцата се отнасяли единствено за периода октомври 2009г. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели. Счита за неправилен и извода, че наличието на липса произтича от неизпълнение на задълженията на И. В. като МОЛ. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Не претендира разноски. Въззиваемият "В. и к. Й" О. – град В. Т. заема становище, че въззивната жалба на И. К. В. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Посочва, че Районният съд правилно е приел, че дисциплинарното уволнение на И. В. е законно, тъй като са спазени всички императивни разпоредби на КТ, а извършеното от жалбоподателката нарушение е доказано по несъмнен начин. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на И. К. В. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. И. К. В. основава исковите си претенции по делото съответно на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Претендира да бъде признато уволнението й със заповед № .... от ......г. на ответното дружество за незаконно и същото да бъде отменено; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и "В. и к. Й" О. да бъде осъдено да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението – от ......г. до датата на предявяване на иска, в размер на 700 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до реалното й встъпване на работа. Безспорно по делото е, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като към момента на налагане на дисциплинарното наказание ищцата е заемала длъжността "К.-и." в инкасаторски пункт на ответното дружество в град П.. От приложеното към делото лично трудово досие на И. В. и съдържащата се в него длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност се установява, че И. В. е имала задължение да приема, съхранява, предава парични средства и т. н. Със заповед № .... от .....г. на управителя на „В и К Й.” О. – град В. Т. Н. Р., на основание чл. 21 и чл. 22 от Закона за счетоводството, е наредено да бъде извършена инвентаризация на активите и пасивите на дружеството по райони, складове и обекти. Със заповед № .... от .....г. на управителя на ответното дружество, на основание годишната инвентаризация, извършена въз основа на посочената по-горе негова заповед и констатираните при инвентаризацията нередовности, е наредено да бъде извършена повторна проверка на инкасаторски пункт на дружеството в град П., като в заповедта е посочено, че проверката има за цел цялостна проверка на инкасаторския пункт. Видно от протокол №.... от ....г. при извършената на основание заповед № ..../......г. проверка е установено следното: 1. налични пари в касата на .....г. – 150 лева /оборотни средства/; 2. дневен оборот за деня по касов апарат – 2620.39 лева; 3. намерени пари в касата - 268 лева; 4. установена липса за деня – 2502.39 лева. От протокол № .... от ..... г. е видно, че са иззети за проверка: касови книги от .......г. до ........г. – 16 броя; вносни бележки от „ЦКБ” от ....г. до ....г. – 15 броя; вносни бележки от „ЦКБ” от .....г. до .....г. – 2 броя и работни тетрадки с дневни обороти – 3 броя. Видно от протокол № ..... от .....г. при извършената на основание № ....../.....г. проверка е установено, че за проверявания период от ..... г. до .....г. е налице липса в размер на 54 334.96 лева – инкасирани суми, неотчетени от МОЛ по банкова сметка на дружеството, като сумите, които са неотчетени, са посочени по дати, при което първата е ......г., а последната - .....г. С рапорт, В. № .... от .....г., управителят на ответното дружество е уведомен за резултатите от извършената проверка. С писмо, изх. № ..../.....г. и получено от И. В. на същия ден, на основание чл. 193, ал. 1 КТ и във връзка с посочения по-горе рапорт, на последната са поискани обяснения за липсващите суми по изготвените протоколи. В писмените си обяснения, В. № ..... от .....г. И. В. е признала, че до месец октомври .....г. не си е позволявала да злоупотребява със средства на дружеството, но през месец октомври ....г. за първи път си е позволила да вземе от наличните пари в касата, като не посочва кога за последно е направила това. В обясненията си твърди, че съжалява за случилото се и моли да не се стига до уволнение, за да може да възстанови липсващите средства. Със Заповед № ...... от ......г. на управителя на „В и К Й.” О. – град В. Т. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание , поради дисциплинарно уволнение за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина по . Заповедта е получена от И. В. на .....г. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена установената липса на парични средства от дневния оборот и липси за периода от .....г. до .....г., констатирани с протоколи №№ ... и ... от .....г. В мотивите на заповедта е посочено, че проверката е извършена съгласно заповедта от .....г., а за констатираните липси са съставени посочените по-горе протоколи. Заповедта е връчена на И. В. на същия ден. От приложеното по делото лично трудово досие на ищцата е видно, че за дните, за които липсват вносни бележки и са констатирани липси, на същата не е разрешавано ползване на отпуск. В съдебно заседание пред първата инстанция на .....г. свидетелката Д. С. е заявила, че инкасираните /внесените/ от потребителите суми се въвеждат в инкасова програма, с която се издава фактура за последния, а на касовия апарат се вади касова бележка за същата сума. За програмата и касовия апарат всеки служител разполага със своя парола и ако друго лице е имало достъп до инкасовата програма, то това лице не е имало достъп до касовия апарат. Свидетелката заявява, че за всеки ден се издава касова бележка за „дневен отчет”, като инкасаторката се подписва под нея всеки ден. Отделно такъв отчет се правел и на инкасовата програма. Посочва, че вкараното в програмата и касовия апарат съвпадало. Така отчетените суми обаче не били внесени в банката, което ставало със вносна бележка, подписана от лицето, което ги внася. Заявява, че за дните, в които ищцата е била замествана, такива вносни бележки има и те са инкасирани в банката. Пред първоинстанционния съд на ....г. свидетелят Г. Г. е заявил, че от извършената проверка е установено, че сумите, които излизат по касовия апарат и по касова книга за разход, не постъпват в банката. Посочва, че в периода, когато ищцата е била замествана от Н. И., сумите са инкасирани и са постъпили в банката. В съдебно заседание, проведено на .....г. пред първоинстанционния съд ищцата, сега въззивник, твърдÞ, че не е вземала парични средства от касата на дружеството за лични нужди. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи. Съгласно работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случая, работодателят е отправил до ищцата писмо, цитирано по-горе, с което са й поискани обяснения за липсващите суми, констатирани при извършената проверка. В писмото обаче е посочен като проверяван период .....г. – .....г., но не е посочена датата ......г. Независимо, от това следва да се приеме, че обяснения са поискани и за тази дата, доколкото в писмото е посочено, че са съставени протоколи и се иска обяснение за липсващите суми по приложените протоколи. Обясненията са поискани от работодателя и такива са дадени от И. В., като от съществено значение в случая е, че тя е признала извършеното от нея нарушение на трудовата дисциплина, за което й е наложено атакуваното от нея дисциплинарно наказание „уволнение”. Срокът за налагане на дисциплинарно наказание също е спазен от работодателя. Нарушението, за което се налага дисциплинарно наказание е установена липса на парични средства, като с извършената проверка се установява, че първата дата, на която В. не е изпълнила задължението си да преведе по сметка на ответното дружество инкасираните в пункта суми е ....г., независимо, че проверката е обхващала по-голям период и този период е посочен в заповедта. Съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено съобразно изискването на . Заповедта е мотивирана. В нея са посочени нарушителят, нарушението на КТ, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че установената липса на парични средства представлява нарушение на трудовата дисциплина, доколкото съгласно длъжностната характеристика на ищцата по делото предвижда задължение да приема, съхранява и паричните средства. Това нарушение се явява тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, предвид големия размер на липсващата сума – 54 334.96 лева и броя на дните, в които служителката не е превеждала суми по сметката на ответното дружество – 20 дни от ....г. до ....г. Правилен е и изводът на съда, че липсата не би могла да се квалифицира като „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на дружеството”, тъй като в заповедта не са посочени мотиви за това. Независимо от последното, констатираното нарушение е тежко и е достатъчно за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че И. К. В. е извършила посоченото нарушение на трудовата дисциплина по . Установената липса на парични средства представлява увреждане имуществото на работодателя и същевременно неизпълнение на задължение, предвидено в длъжностната характеристика на работника. Посочените нарушения се покриват с визираното в тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят може да наложи уволнение, като съдът счита, че при налагане на наказанието работодателят е спазил разпоредбата на . Изложеното обосновава извод за законосъобразност на Заповед № .../.... година на управителя на "В. и к. Й" О. – град В. Т.. Наложеното наказание "уволнение" съответства по тежест и степен на извършените от И. К. В. нарушения на трудовата дисциплина. При налагане на наказанието работодателят е отчел, че извършените нарушения на трудовата дисциплина са тежки такива по смисъла на и е наложил наказание съответно на извършените нарушения. По делото е установено, че заповедта за наложеното наказание е връчена, съгласно изискванията на . С връчване на заповедта е прекратено и трудовото правоотношение на ищцата по делото, сега въззивник, по . Уволнението на ищеца е законно, постановено в съответствие с изискванията на КТ, в какъвто смисъл са и изводите на Районен съд – град П.. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Като акцесорни, неоснователни се явяват и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по и за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 КТ, поради което същите подлежат на отхвърляне. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на И. К. В. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от нея решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. К. В., следва да бъде осъдена да заплати на "В. и к. Й" О. – град В. Т. направените от дружеството разноски за въззивната инстанция в размер на 240.00 лв. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .... от .... година на Районен съд – град П. по гр. д. № ..../... година. ОСЪЖДА И. К. В., ЕГН * от град П., ул. „М. С.” № ..., В. А, . 1 да заплати на "В. и к. Й" О., със седалище и адрес на управление град В. Т., ул. „П. Я.” № ..., ЕИК ..., представлявано от управителя Н. Ц. Р. сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща направените от дружеството разноски по делото за въззивната инстанция. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от 24.10.2011г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |