РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Смолян, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100179 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата А. М. К. от гр. Смолян е предявила срещу ответника „***“ ЕАД,
представлявано от *** обективно съединени искове в условия на евентуалност – съответно
обуславящ с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за нищожност на договор за
потребителски кредит № 2578648/27.05.2022 г. и обусловен с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора.
Предявила е също иск срещу ответника „***“ ЕООД с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност на договор за предоставяне на
поръчителство от 27.05.2022 г..
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното:
Страна е по Договор за потребителски кредит № 2578648/27.05.2022 г., сключен с
„***“ ЕАД. Съгласно Договора е следвало да върне обща сума в размер на 5 593,15 лева, при
сума на получаване 4562,07 лева, ГПР 21,80 %, годишен лихвен процент 19,88 %, при срок
на кредита от 24 вноски.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит между ищцата и
„***“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечение на
кредита, по който е следвало да заплати възнаграждение в размер на 3 091,86 лв.,
разпределени на 24 месечни вноски, включени и начислени към вноските по договора за
1
кредит.
Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. ЗПК, а при условията на евентуалност
счита за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит. Освен това счита за
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл.трето ЗЗД поради неспазване на нормите на чл.
143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП по подробните съображения изложени в исковата молба.
Счита, че договорената сума по договора за поръчителство не е включен в ГПР на
договора за кредит, а е следвало да бъде включен като такъв разход и по този начин е
заобиколен определеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит на ГПР. По този начин и посочвайки
ГРП в договора за кредит различен от действителния е била въведена в заблуждение от
кредитодателя, като й е предоставена невярна информация за ГПР. Твърди, че клаузата за
обезпечение на кредита не е индивидуално договорена.
Ответникът „***“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва
иска срещу него като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Възраженията се свеждат
до следното: Задължението за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е възникнало по силата на посочения договор, с който този ответник е поел
солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на ищцата по договора за кредит
срещу възнаграждение. Ищцата предварително се е запознала с договора и е имала
възможност да избере между необезпечен кредит или кредит обезпечен с банкова гаранция.
Сама е избрала договора за предоставяне на поръчителство и го е сключила, поради което
дължи да заплати и възнаграждението по същия на този ответник, а не на ответника „***“
ЕАД. Оспорва като неоснователен иска за нищожност на договора за кредит. Могла е да се
откаже от договора за кредит в 14- дневен срок, но не го е направила.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв..
Ответникът „***“ ЕАД подава отговор чрез юр. ***, с който оспорва като
неоснователни предявените срещу него искове. Твърди, че не са нарушени посочените от
ищцата норми и договорът за кредит не е нищожен на посочените от нея основания.
Евентуално счита, че ищцата следва да върне чистата стойност на отпуснатия кредит на осн.
чл. 23 ЗПК.
Предявява насрещен иск за падежиралата главницата по кредита в размер на
710,19 лв. за периода 10.07.2022 – 10.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
19.04.2022 г. до окончателното плащане. В условията на евентуалност при уважаване на
иска на ищцата за нищожност на договора претендира остатъка от чистата стойност на
кредита в размер на 4 562,07 лв., ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. – датата на
депозиране на насрещната искова молба до окончателното плащане. Правното основание на
предявените искове е чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД– иск за реално изпълнение.
Претендира за разноски.
Фактически твърдения по насрещния иск: На 27.05.2022 г. е сключен договора за
кредит № 2578648 между ищцата и ответника „***“ ЕАД. Дружеството е предоставило на
2
ищцата кредит в размер на 4 562,07 лв., която същата следвало да върне на 24 месечни
вноски, при ГЛП 19,88 %, ГПР 21,80 %. Ищцата не е заплатила нито една от вноските по
кредита, поради което „***“ ЕАД претендира пълния размер на чистата стойност на
отпуснатия кредит от 4 562,07 лв.
Ищцата оспорва насрещните искове като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени, претендира за разноски. Твърди, че е материално затруднена поради множество
изтеглени бързи кредити и невъзможност да ги обслужва в сроковете, за което е поискала
отсрочка, но такава не й е била дадена. Евентуално прави искане за разсрочване на
изпълнението на главницата по насрещния иск на 36 вноски.
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмено становище
пълномощникът адв. *** моли предявените от ищцата искове да бъдат уважени, а
насрещните искове да бъдат отхвърлени по изложените в становището съображения.
Претендира за присъждане на направените от ищцата разноски, съобразно представения
списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..
Ответникът „***“ ЕАД не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез юр.
*** моли исковете на ищцата да бъдат отхвърлени като неоснователни, а предявения
насрещен искове да бъде уважен по изложените писмени съображения. Претендира за
разноски по представения списък. Оспорва твърдението на ищцата, че е материално
затруднено лице и че е правила опити за доброволно уреждане на спора.
Ответникът „***“ ЕООД моли да бъдат отхвърлени предявените от ищцата
искове, претендира за разноски по представения списък. Оспорва твърдението на ищцата, че
е материално затруднено лице.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2022 г. между „***“ ЕАД като кредитор и А. М. К. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 2578648, по силата на
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 4562,07 лева, който
последната се задължила да плати заедно с договорената лихва от 19,88 % на 24 месечни
вноски, описани в погасителния план към договора, като падежът на първата понаситена
вноска е 10.07.2022 г. с размер на вноската 218,63 лв. и последната погасителна вноска е с
падеж 10.06.2024 г. и размер на вноската 245,44 лв. Договореният ГПР е 21,80 %, като
взетите предвид допускания са описани в общите условия. Общият размер на всички
плащания възлиза на 5 593,15 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави
обезпечение посредством сключване на договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „***" юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на
обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението,
3
ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда
действие между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в
случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда
действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между „***“ ЕООД и А. М. К., с който „***“ ЕООД се
задължило да сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски
кредит. В чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от същия договор е предвидено, че поръчителят има право
на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, а потребителят е длъжен да
плати на поръчителя дължимото по договора възнаграждение. В договора за предоставяне
на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал. 1 и ал. 4/, че потребителят заплаща възнаграждение
за обезпечаването по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е
посочена), по банкова сметка на „***“ ЕАД (описана в договора) или по начините,
установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство „***“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор. В нито един текст от договора за предоставяне на поръчителство не е посочена
сумата, дължима като възнаграждение от страна на ищцата. Видно от приложението към
договора за поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в общ размер 3 091,86 лв.,
платимо на 10 месечни вноски, като първата е с падеж 10.07.2022 г. и размер на вноската
332,81 лв., а последната е с падеж 10.04.2023 г. и размер на вноската 286,62 лв. В този
договор за предоставяне на поръчителство е записано, че договорът за кредит е платим на 10
погасителни вноски с краен падеж 10.04.2023 г.
Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на
кредитора и на поръчителя, от която се установи, че „***“ ЕАД и „***“ ЕООД са свързани
дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „***“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове от ищцата са процесуално допустими, предявени между
надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по
договора за поръчителство.
Относно исковете за нищожност на договора за кредит, евентуално за нищожност
на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, предявени срещу ответника „***“ ЕАД:
Безспорно се установи, че в случая между ищцата и първия ответник „***“ ЕАД е
бил сключен договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е
кредитор.
4
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими
изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит
представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и
изискванията на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила
през 2022 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор
не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с
изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за неустойка.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
5
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ
разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 21,80 % не е
действителният такъв и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият
ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото
възнаграждение за допълнително сключения договор за предоставяне на гаранция.
Предвиденият в чл. 4, ал. 1 от договора 10-дневен срок за обезпечаване на
кредита с банкова гаранция е трудно изпълним, поради което и към момента на сключването
на договора за кредит съществува сигурност за сключването на договор за поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител. Именно поради тази причина в деня
на сключването на договора за кредит е бил сключен и договорът за предоставяне на
поръчителство, като ищцата е нямала друг избор под страх за задействане на клаузата на чл.
4, ал. 2, предвиждаща неодобрение на кредита при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение.
По начина, по който е формулирана клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит
не става ясно каква точно е функцията на поръчителя и дали се касае за двустранно или
тристранно споразумение. Самият договор за кредит е сключен между кредитора „***“ ЕАД
и кредитополучателя А. К., а тази клауза обвързва и третото за кредитното правоотношение
лице – „***“ ЕООД, като договорът за кредит е двустранен и е сключен от страните по него,
но не и от поръчителя. Отделното сключване на договора за предоставяне на поръчителство
на датата на сключване на договора за кредит, въпреки предвидения 10-дневен срок за
предоставяне на обезпечение на кредита с банкова гаранция, респ. 2-дневен срок за
представяне на договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице, също
сочат на невъзможност поради недостатъчното време и липсата на информация за
конкретните условия по този договор за поръчителство, ищцата да може спокойно и
разумно да прецени дали договорът за кредит, съдържащ и тази клауза, е изгоден за нея и
6
дали изобщо би искала да го сключи при тези условия. Именно поради липсата на конкретни
данни в договора за кредит за условията на обезпечението чрез поръчителство са направили
невъзможно ищцата да се запознае с всички условия по кредита и да вземе мотивирано
решение за сключването му. По този начин клаузата на чл. 4, ал. 1 е неточна, неясна и
двусмислена, тъй като не предвижда конкретни права и задължения за потребителя; не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора досежно поръчителството, а освен това и не е индивидуално уговорена, в какъвто
смисъл ответникът не ангажира доказателства. Освен това съдът счита, че конкретният
избор на поръчител е фиктивен, тъй като поръчителят „***“ ЕООД изначално е предложен
на потребителя от кредитополучателя и то именно защото е свързано с кредитора лице. При
това положение клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е неравноправна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради нищожност на основанието за сключването на договора за поръчителство
е нищожен и самият договор за предоставяне на поръчителство.
Клаузата за предвиденото по договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение е сключена при изначална липса на еквивалентност на насрещните
престации и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по
договора - потребителя. Срещу заплащането на възнаграждение за тази допълнителна
услуга, реално потребителят не получава еквивалентна насрещна престация. Обратното,
кредитодателят получава обезпечение чрез поръчителство от предложено от него свързано
лице, което е избрано от него и от потребителя поради липса на друга възможност за
последния, срещу което потребителят в негова вреда се задължил да заплати
възнаграждение в размер многократно надвишаващ допустимия размер и то почти равен на
отпуснатия кредит. Впрочем размерът на възнаграждението за поръчителя от 3 091,86 лв.
представлява 67,77 % от сумата на отпуснатия кредит от 4 562,07 лв.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 21,80 % не е
действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с
дължимото възнаграждение за допълнително сключения договор за предоставяне на
поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
7
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ
разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Както се посочи, в договора за кредит, не е включено възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчител. В случая то е в размер на 3 091,86 лева, при
предоставен кредит в размер на 4 562,07 лв.. Това възнаграждение представлява косвен
бъдещ разход по кредита, поради което следва да бъде изрично посочено и включено в ГПР,
което в случая не е сторено. Реалното включване на този разход в ГПР автоматично
увеличава неговия размер, надхвърлящ значително предвидения законов горен праг от 5
кратния размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с допълнителни 10 пункта,
което е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Определяйки отделно стойността на
поръчителството и то в отделен договор, се цели заобикаляне на посочените законови
разпоредби.
Освен това клаузата, определяща ГПР е заблуждаваща по смисъла на чл. 68е, ал.
1 и 2 ЗЗП и представлява нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност,
противоречи на забраната на чл. 68в ЗЗП, поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал.
1, предл. първо и второ ЗЗД.
Съдът счита, че нищожността на клаузите, определящи ГПР и въвеждащи
задължение за ищцата да предостави обезпечение на кредита водят до нищожност на целия
договор на основание чл. 22 от ЗПК, поради което искът за нищожност на договора за
8
кредит е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена нищожността на
договора.
Поради уважаването на обуславящия иск съдът не дължи произнасяне по
обусловения евентуален иск, предявен от ищцата.
Относно предявения насрещен иск от ответника „***“ ЕАД при условията на
евентуалност спрямо иска за нищожност на договора за кредит с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД: Съдът счита насрещния иск за частично основателен и доказан.
Ищцата не твърди и не представя доказателства, че е платила която и да е вноска по
кредита. Поради недействителността на договора за кредит, на основание чл. 23 ЗПК
кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва
и други разходи. Тъй като ответникът „***“ ЕАД в насрещната искова молба и в молбата от
20.09.2023 г. не се позовава на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, то съдът
приема за основателен иска за вноските за главници с падеж до датата на приключване на
съдебното дирене – 24.11.2023 г., като последната вноска в този период е с падеж 10.11.2023
г.. За останалите вноски до последната вноска не е настъпила изискуемост. Сборът от
вноските за главници до 10.11.2023 г. е в размер на 2 959,69 лв., до който размер искът
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2023 г. – датата на
подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане, и да бъде отхвърлен за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 4 562,07 лв. и за вноските за главници
с падежи от 10.12.2023 до 10.06.2024 г. вкл.
С отговора на насрещната искова молба ищцата е заявила искане по чл. 241 ГПК за
разсрочено заплащане на задължението за чистата стойност по кредита на 36 месечни
вноски, в случай, че бъде уважен насрещният иск. Съдът счита, че искането е основателно и
следва да бъде уважено. Разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК предвижда, че при
постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с
оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. От събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата работи по трудово правоотношение като учител в
ОУ „*** и има осигурителен доход в размер на 1 755 лв. /представената справка с молбата
на ответника “***“ ЕООД/. Съдът отчита обстоятелството, че ищцата живее в гр. Смолян,
но пътува до с. *** и обратно – 53 км в едната посока, за да осъществява трудовата си
дейност. Същевременно се установи, че ищцата е майка на две малолетни деца и е длъжник
по сключени повече от 6 броя бързи кредити (факт, служебно известен на съда от
образувани граждански дела – заповедни и искови от и срещу ищцата за вземания по
кредити). Поради тези обстоятелства са налице основанията за разсрочване на задължението
от страна на съда по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК и изпълнението на вземането за главницата
от 2 959,69 лв. следва да се разсрочи на 36 месечни вноски от 82,21 лева всяка, платими до
десето число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателно изплащане на задължението, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на насрещния иск – 19.04.2023 г., до изплащане на задължението. Следва
ищцата да има предвид, че заедно с тези разсрочени плащания дължи и плащането на
9
регулярните вноски по кредита, падежите на които не е настъпил към момента на
приключване на съдебното дирене по делото.
Поради уважаването на насрещния иск за част от чистия остатък по кредита и за
да не се стигне до двойно плащане на падежиралите главници към момента на предявяване
на насрещната искова молба, искът с правно основанеи чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
предявен от ответника „***“ ЕАД срещу ищцата за падежиралите вноски за главница към
10.04.2023 г. за сумата от 710,19 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2023 г. –
датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно иска за нищожност на договора за поръчителство, предявен срещу
ответника „***“ ЕООД:
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора - този за
кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, те следва да се разглеждат като един комплексен договор. Връзката между двата
договора е определена от клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне
на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с определено
от кредитора юридическо лице - поръчител, както и сключването на договора за
предоставяне на поръчителство е в същия ден, в който е сключен и договорът за кредит.
Нещо повече, предвидена е изрична уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от Договора за поръчителство. този извод се
потвърждава и от уговорения по-ранен краен падеж по договора за предоставяне на
поръчителството 14 месеца преди крайния падеж на договора за кредит. Доколкото двата
процесни договора се намират във взаимовръзка помежду си и като комплекс от
правоотношения между страните, последиците от прогласяването на недействителността на
договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне
на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за
когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които
„***“ ЕООД да му предостави поръчителство. Поръчителят по договора за предоставяне на
поръчителство, който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл.
143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на
плащането, което е и договорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя риск
при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита на
поръчителя, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителство, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
Следва също да се отбележи, че възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство представлява вземане на кредитора по договора за кредит, тъй като е
договорено да бъде плащано ведно с вноските по кредита. Това възнаграждение е
10
договорено да се заплаща от ищцата по банковата сметка на „***“ ЕАД /чл.8, ал. 4, т. 2/,
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане по икономическата си и правна
същност, макар и наречено възнаграждение за поръчителя, представлява допълнителна
печалба за кредитора в размер на сума, която е по-висока от главницата по кредита. Когато
търговецът създава предпоставки за получаване на допълнителна парична облага във връзка
с предоставения кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови ограничения –
ЗПК, да се реализира по – голяма печалба от страна на кредитодателя, чрез договаряне на
по-високо възнаграждение, независимо от начина на нейното наименуване, тази облага
представлява печалба за него и като такава следва да бъде калкулирана като елемент на
договорна лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 27.05.2022 г., сключен между „***“ ЕООД и ищцата, е нищожен на две
основания, предвидени в чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което следва да
бъде прогласена неговата нищожност.
Относно разноските:
И трите страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
Предвид изхода от спора на ответника „***“ ЕООД не се дължат разноски, както
и на ответника „***“ ЕАД, пропорционално на отхвърлените искове.
Ищцата е направила разноски за платена държавна такса в размер на 348 лв..
С оглед изхода от спора и уважаването на основния иск срещу ответника „***“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден този ответник да заплати на
ищцата държавната такса върху уважения иск в размер на 223,73 лв..
С оглед изхода от спора и уважаването на иска срещу ответника „***“ ЕООД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден този ответник да заплати на ищцата
държавната такса върху уважения иск в размер на 123,67 лв..
Поради частичното уважаване на предявения насрещен иск от ответника „***“
ЕАД, ще следва да бъде осъдена ищцата да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
118,39 лв. за платена държавна такса, пропорционално на уважената част от иска. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на „***” ЕАД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 194,62 лева, пропорционално на уважената
част от насрещния иск.
Адв. *** – пълномощник на ищцата, който е регистриран по ЗДДС, е заявил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по двата
иска, предявени от ищцата срещу двамата ответника и по насрещния иск. Съдът счита
същото за основателно, тъй като осъществената правна защита и съдействие от страна на
адв. *** е безплатна за ищцата като материално затруднено лице /съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 31.01.2023 г./, за което обстоятелство се
11
представят и доказателства – удостоверения за раждане на двете й малолетни деца, както и
доказателства за сключени шест други кредита с небанкови финансови институции. Право
на преценка на адвоката е да установи условията за безплатната правна помощ при
сключването на договора с клиента, която преценка не подлежи на съдебен контрол,
съгласно установената съдебна практика, цитирана от адв. ***. В този смисъл са
неоснователни доводите на ответниците за липса на материална затрудненост на ищцата и
за липса на основание за заплащане на адвокатско възнаграждение на представлявалия я
адвокат.
С оглед изхода от спора ще следва да бъде осъден ответникът „***“ ЕАД да
заплати на адв. *** 951,19 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за уважения иск за
нищожност на договора за кредит, както и 452,29 лв. с ДДС за отхвърлената част от
насрещния иск.
С оглед изхода от спора ще следва да бъде осъден ответникът „***“ ЕООД да
заплати на адв. *** 731,02 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за уважения иск за
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № 2578648 от 27.05.2022
г., сключен между „***“ ЕАД като кредитор и А. М. К. като кредитополучател, по иска
предявен от А. М. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ***, срещу „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от ***.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.
22, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП Договор за предоставяне на поръчителство от
27.05.2022 г., сключен между „***“ ЕООД като поръчител и А. М. К. като потребител, по
иска предявен от А. М. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от ***а.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК А. М.
К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ****, представлявано от *** сумата от 2 959,69 лева,
представляваща чистата стойност на кредита, дължима по Договор за потребителски кредит
№ 2578648 от 27.05.2022 г. за периода 10.07.2022 – 10.11.2023 г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.04.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска В ЧАСТТА за разликата над уважената
част от 2 959,69 лева до пълния предявен размер от 4 562,07 лева и за вноските за главница
за периода 10.12.2023 – 10.06.2024 г. вкл.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на решението за
12
сумата от 2 959,69 лева, която А. М. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ***, следва да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от *** на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на 82,21 лева, платими
до десето число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателно изплащане на задължението, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.04.2023 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявен от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ****, представлявано от *** срещу А. М. К., ЕГН **********, от гр. Смолян,
***, за сумата от 710,19 лв., представляваща падежирали вноски за главница към 10.04.2023
г. по Договор за потребителски кредит № 2578648 от 27.05.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 19.04.2023 г. – датата на подаване на насрещната искова молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ****, представлявано от *** да заплати на А. М. К., ЕГН
**********, от гр. Смолян, ***, държавна такса върху уважения иск в размер на 223,73 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ****, представлявано от ***а да заплати на А. М. К., ЕГН
**********, от гр. Смолян, ***, държавна такса върху уважения иск в размер на 123,67 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. К., ЕГН **********, от гр.
Смолян, *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
****, представлявано от ***, държавна такса в размер на 118,39 лева, пропорционално на
уважената част от насрещен иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК А. М. К., ЕГН **********, от гр.
Смолян, *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
****, представлявано от ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 194,62 лева,
пропорционално на уважената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от *** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат *** *** от
АК – **** със служебен адрес гр. **** ул. „***, сумата от 951,19 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение за уважения иск за нищожност на договора за кредит и 452,29 лева с ДДС за
отхвърлената част на насрещния иск.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от ***а на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат *** ***
от АК – **** със служебен адрес гр. **** ул. „***, сумата от 731,02 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение за уважения иск за нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
14