РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. , 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220100617 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, гр. София против Х. И. П. от гр.Гоце Делчев, обл. Благоевград. Иска се
да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество
част от вземанията, обективирани в заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д.№ 319/2022 г. по описа на Районен съд - Гоце
Делчев, а именно: 400.00 лева, представляващи главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 78.20 лева,
представляващи лихва за забава, от която 10.08 лева, начислена за периода от
12.12.2019 г. до 13.03.2020 г. и 68.12 лева, начислена за периода от 14.07.2020
г. до 28.03.2022 г.
В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен
изцяло установителния иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, поради
недействителност на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние с 614506 от 17.04.2018 г., се иска ответникът да бъде осъден да
1
заплати на ищцовото дружество сумата от 400.00 лева, представляваща
чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира се и присъждане на сторените разноски.
Ищецът твърди, че между „Фератум България“ ЕООД и ответника е
сключен договор за заем №..............от 17.04.2018 г. по реда на ЗПФУР. В
искането за отпускане на заем ответника е заявил желание да му бъде
отпусната сума в размер на 400 лева, посочил е и срока на заема. Посочил е
личните си данни по лична карта, начинът по който желае да му се предостави
заема, както и изрично желание да ползва „Гаранция от Фератум банк“. След
оценка на кредитоспособността на кандидата, заемодателят е одобрил
искането. От своя страна ответника е потвърдил приемане на условията и
сключване на договора за заем чрез въвеждане на персоналния си код на
страницата на интернет адреса на дружеството, след което е получил
уговореното финансиране. На ответника била отпусната сума в размер на 400
лева по посочения от заемателя начин – на каса на ЕаsуРау. Кредита бил
отпуснат за период от 30 дни, с падеж на 17.05.2018 г., като ответника
следвало да върне главницата, ведно с възнаградителна лихва размер на
3.38% и годишен процент на разходите от 49.85%. След сключване на
договора за заем е сключен и договор за поръчителство с Фератум банк Ltd.
Ответника не погасил изцяло кредита, поради което кредита бил заплатен в
пълен размер от поръчителя. Поради това и на осн. чл.146 ЗЗД поръчителя
встъпил в правата на кредитора. На 31.12.2018 г. между Фератум банк Ltd и
„Пактум Кълекшънс“ GmbH бил сключен договор, с който последното
дружество придобило вземанията към ответника. На 12.12.2019 г. между
„Пактум Кълекшънс“ GmbH, в качеството на цедент и ищцовото дружество
като цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който са
прехвърлени и вземанията към ответника. Ищеца е упълномощен да уведоми
длъжниците за прехвърлянето и за същото е изпратено уведомление до
ответника. Тъй като ответника не изпълнил задължението си по договора за
заем, ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което
било образувано ч.гр.д. № 319/2022 г. по описа на РС Гоце Делчев.
Заявлението е уважено, но издадената заповед е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е предявен настоящия иск.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.79 от ЗЗД във вр.
2
с чл.240 от ЗЗД, чл.86 във вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 от ЗПК и чл.99 от ЗЗД,
във вр. с чл.422 и чл. 415 от ГПК.
Ответника не е намерен на установените по делото адреси, поради което
му е назначен особен представител. От страна на особеният представител е
представен отговор, в който се изразява становище за нередовност на
исковата молба и за недопустимост на иска. По същество счита предявените
искове за неоснователни, като счита, че не е налице валидно сключен договор
за заем от разстояние между „Фератум България“ ЕАД и ответника, тъй като
същият не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, 11, 12, 13, 15, 16 и 20
от ЗПК, поради което договорът е недействителен. Не са представени
доказателства, че посочената в договора сума е предоставена на П.. Налице са
и множество неравноправни клаузи в договора за заем. От представените
документи не става ясно какво е прехвърлено с договора за цесия от
12.12.2019 г. Твърди, че изчислените и претендирани суми са неоснователни
по основание и размер. Прави възражение за нищожност на процесния
договор за заем и възражение изобщо за наличие на валидно сключен договор
за заем и предоставяне на парични средства по него на ответника П..
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.127 и
чл.130 от ГПК, чл.10, ал. ал.1, чл.11, ал.1, т.7-10, 11, 12, 13, 15, 16 и 20 във вр.
с чл.22 от ЗПК.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо
отношение следното:
На 17.04.2018 г. Х. И. П. отправил по реда на ЗПФУР искане до
„Фератум България“ ЕООД за отпускане на заем в размер на 400 лева. След
получаване на параметрите на договора за заем и изразяване на съгласие с
него, на същата дата - 17.04.2018 г. между „Фератум България“ ЕООД и Х. И.
П. е сключен договор за заем № ............. по реда на ЗПФУР. С договорът
заемодателя се задължил да отпусне на заемополучателя заем в размер на 400
лева, а П. следвало да върне заема в срок от 30 дни, с еднократно плащане,
дължимо на падежна дата 17.05.2018 г. На падежната дата ответника следвало
да върне сума в размер на 413.52 лева, представляваща сбор от следните
суми: 400 лева – сума на отпуснат заем и 13.54 лв., представляващи лихва,
при лихвен процент 3.38%. Посочен е годишен процент на разходите от
49.85%. В чл.5 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с
3
поръчителство от Ferratum Bank в полза на заемодателя.
След сключване на договора за заем е сключен и договор за гаранция
(поръчителство) между Х. П. и Фератум банк Ltd, със седалище и адрес на
управление Малта, Таляферо. С договора за поръчителство Фератум банк Ltd,
в качеството на гарант, поел задължение да обезпечи задълженията на П. по
договор за заем № ............... от 17.04.2018 г., със заемодател, с отпусната сума
от 4000 лв. и дата на плащане 17.05.2018 г. От своя страна П., в качеството на
клиент по договора за гаранция се задължил да заплати такса, в размер и по
начин, посочен в Общите условия към договора. Предвидено е, че ако
клиента не изпълни задължението си да върне полученият заем, задължението
ще бъде изпълнено от гаранта, който след това има право да встъпи в правата
на заемодателя.
На 17.04.2018 г. сумата от 400 лева била получена от лично Х. П. чрез
превод през „Изи пей“ АД, за което по делото е представена разписка №
.................., с наредител „Фератум България“ ЕООД и основание на трансфера
– ...............
Ответника не погасил кредита, поради което кредита бил заплатен в
пълен размер от поръчителя. Поради това и на осн. чл.146 от ЗЗД поръчителя
встъпил в правата на кредитора, за което по делото е представено
потвърждение, подписано от представители на „Фератум България“ ЕООД и
Фератум банк Ltd. На 31.12.2018 г. между Фератум банк Ltd и „Пактум
Кълекшънс“ GmbH бил сключен договор, с който последното дружество
придобило вземанията към ответника, състоящи се от 400 лева – главница,
13.52 лева – лихви, 80 лева – такси, произтичащи от договор за кредит №
614506, сключен между „Фератум България“ ЕООД и Х. И. П. и 118.48 лева -
гаранционни такси, произтичащи от договор между Фератум банк Ltd и Х.
И.а П.. На 12.12.2019 г. между „Пактум Кълекшънс“ GmbH, в качеството на
цедент и ищцовото дружество като цесионер е сключен договор за
прехвърляне на вземания, с който са прехвърлени и вземанията към
ответника. Ищеца е упълномощен от страна на „Фератум банк“ и от „Пактум
Кълекшънс“ GmbH да уведоми длъжниците за прехвърлянето и за същото е
изпратено уведомление до ответника. Съобщението било върнато в цялост с
отбелязване „непотърсено“.
Тъй като ответника не изпълнил задължението си по договора за заем,
4
ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било
образувано ч.гр.д. № 319/2022 г. по описа на РС Гоце Делчев. Заявлението е
уважено, но издадената заповед е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение на разпореждане на
заповедния съд, е предявен настоящия иск.
При така установеното във фактическо отношение, предявените искове
по чл.422 от ГПК са процесуално допустими, същите са депозирани с оглед
възражението на длъжника срещу претендираното от ищеца вземане и в
предвидения от закона едномесечен срок по чл.414, ал.2 от ГПК, от
легитимиран ищец – дружество, което е поело вземанията от встъпилия в
правата на заемодателя гарант, срещу пасивно легитимирано лицея ответник
и пред надлежния съд.
Разгледани по същество исковете са основателни, поради следното:
Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо
на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е
налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази
връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на
следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при
изправност на насрещната страна.
От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че между Х. И. П. и „Фератум България“ ЕООД има възникнало
облигационно отношение въз основа на сключения между тях договор за заем
№...............от 17.04.2018 г., по силата на който „Фератум България“ ЕООД
предоставило на ответника кредит в размер 400.00 лева. Заемодателя
изпълнил задължението си по договора, като изплатил заемната сума на П.
чрез „Изи пей“АД на 17.04.2018 г., за което е съставена разписка № ................
от 17.04.2018 г. на „Изи пей“ АД. Ответника от своя страна не е изпълнил
задължението си да върне ползвания заем ведно с уговорената лихва на
договорената падежна дата. Сумите били заплатени на заемодателя от страна
на Фератум банк Ltd въз основа на договор за поръчителство, сключен на
17.04.2018 г. с Х. П.. Поради изплащането на тези суми, Фератум банк Ltd
встъпил в правата на кредитора по отношение на П..
Вземането на Фератум банк Ltd по процесния договор за заем е
надлежно прехвърлено на „Пактум Кълекшънс“ GmbH чрез договор за цесия
5
от 31.12.2018 г. В последствие на 12.12.2019 г. ищцовото дружество
придобило същите вземания от „Пактум Кълекшънс“ GmbH, въз основа на
договор за прехвърляне на вземания. Неоснователно е възражението на
ответника, че в договорите за цесия не става ясно какво точно се прехвърля.
Прехвърляните вземания са подробно описани в самия договор за цесия от
31.12.2018 г., както и в приложение № 1 към договора за цесия от 12.12.2019
г.
Предвид изложеното относно договорите за цесия, съдът намира за
неоснователно и възражението на ответника за недопустимост на предявените
искове, поради това, че не са предявени от лице имащо правен интерес да ги
заяви.
Ответника прави възражение за недопустимост на иска и с твърдение,
че доколкото ответника не е известен за извършените цесии, то цесиите не са
породили правни последици.
Съдът намира възражението за неоснователно. „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, гр. София е упълномощено от цедентите по договорите
за цесия да съобщи на длъжниците за прехвърлените вземания, поради което
следва да се приеме, че изпратеното от ищеца уведомление в тази насока,
изхожда от цедента и отговаря на изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Не се
спори между страните, че това уведомление не е получено от ответника,
доколкото същото е върнато с отбелязване, че не е потърсено от адресата.
Следва обаче да се вземе предвид, че съобщение за извършената цесия е
приложено към исковата молба и е получено от особеният представител на
ответника на 07.11.2022 г., ведно с исковата молба и останалите й
приложения. Фигурата на особеният представител цели защита интереса на
страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се
различава от тази на упълномощения такъв. Особеният представител
осъществява представителството при съобразяване единствено на
ограниченията, предвидени в чл. 29, ал. 5 от ГПК, като във вр. с чл. 34, ал. 3
от ГПК получаването на отправено до представлявания материалноправно
изявление не е сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018
на I т.о. на ВКС е прието, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, от
6
което следва да се заключи, че особеният представител е овластен да приема
материалноправни изявления от страна на кредитора. С оглед което следва да
се приеме, че извършената цесия има действие за ответника и спрямо него
именно ищеца е носител на изискуемите вземания по договор за заем №
614506 от 17.04.2018 г.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е налице валидно
сключен договор за заем, поради противоречието му с чл.11, ал.1, т.10, 11,12,
13, 15, 16 и т.20 от ЗПК. Необходимата съгласно чл.11, ал.1, т.10, 11,12, 13,
15, 16 и т.20 от ЗПК информация се съдържа в договора за заем и Общите
условия към него, приложими съгласно чл.6 от договор за заем № 614506 от
17.04.2018 г.
Неоснователно е и възражението на ответника, че договора за заем е
недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, т.10,
чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. В настоящият
случай договора за заем е сключен по реда на ЗПФУР на електронен носител
и възпроизвеждането му може да стане в желан от страните брой, формат и
шрифт. Необходимата съгласно чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК информация
се съдържа в договора за заем и Общите условия към него, приложими
съгласно чл.6 от договор за заем № ............. от 17.04.2018 г. Предвид
сключването на договора за заем по реда на ЗПФУР, ал.2 на чл.11 от ЗПК не е
приложима в случая. Неприложим и са и разпоредбите на чл.12 от ЗПК,
доколкото касаят кредити, предоставени под формата на овърдрафт, какъвто
настоящият не е.
Ответника прави общи твърдения за наличие на неравноправни клаузи
на договора за заем, без да конкретизира кои са същите и защо ги счита за
неравноправни. Упоменава се само възможността на потребителя да влияе на
съдържанието на договорните клаузи и задължението на кредитора да
извърши предварително проучване на платежоспособността на
кредитополучателя. Не се разкрива твърдяната от ответникът
неравноправност на процесния договор. По смисъла на ЗПП се посочва, че не
се счита индивидуално договорена клауза от договор, която е съставена
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, особено в случаите на договори с общи условия. В настоящият
случай клаузите, на чиято нищожност се позовава ответника са част от
7
договор, приет от него, без да представя доказателства, че същите са били
предварително изготвени и той не е имал възможност да се запознае с тях и
да иска промяната им.
Същевременно обаче, липсата на индивидуално договаряне е само едно
от изискванията, за да бъде приета една клауза за неравноправна. Необходимо
е освен това, същата да създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност (неравновесие) между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. В настоящият случай съдът не намира, че клаузите
на договора за заем са в ущърб на ответника.
Предвид невисокия размер на отпуснатия на П. заем, съдът не намира и
че заемодателя е кредитирал по безотговорен начин, без предварителна
оценка на кредитоспособността му.
Предвид изложеното до тук предявеният установителен иск за сума в
размер на 400 лева, представляваща непогасената главница по договора за
заем от 17.04.2018 г. следва да се уважи.
Изчислена служебно от съда чрез общо достъпния калкулатор за
законна лихва на електронната страница на НАП законната лихва върху
главницата за периода от 12.12.2019 г. до 13.03.2020 г. е в размер на 10.33
лева, а за периода от 14.07.2020 г. до 28.03.2022 г. е в размер на 69.23 лева.
Тъй като ищеца претендира по-ниски размери на законната лихва,
предявените искове за лихви следва да се уважат като основателни и
доказани.
Предвид уважаването на установителните искове, съдът не дължи
произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
Съдът по настоящото производство следва да се произнесе относно
разноските, както по исковото, така и по заповедното производство /т.12 от
ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК/.
По заповедното производство е сторил разноски в размер на 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които следва да
се възложат на ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По настоящото производство ищеца е сторил разноски в размер на 75
лв. за държавна такса и 300 лв. за възнаграждение на особен представител, а
за възнаграждение на юрисконсулт съдът определя такова в размер на 100
лева, които също следва да се възложат на ответника.
8
На ответника е назначен особен представител, като определеното
възнаграждение е внесено от ищеца по депозитната сметка на Районен съд
гр.Гоце Делчев. Особеният представител е осъществил функциите си по
делото, като е представил отговор на исковата молба и се е явил в съдебното
заседание, представлявайки ответника. Поради това следва да му се изплати
определеното възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Х. И. П., ЕГН ********** от
гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, че дължи на “Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД, ЕИК................ гр. София част от вземанията, обективирани в заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 319/2022 г. по описа
на Районен съд - Гоце Делчев, а именно: 400.00 (четиристотин) лева,
представляващи главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.03.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението и 78.20 (седемдесет и осем
лева и двадесет стотинки) лева, представляващи лихва за забава, от която
10.08 лева, начислена за периода от 12.12.2019 г. до 13.03.2020 г. и 68.12 лева,
начислена за периода от 14.07.2020 г. до 28.03.2022 г.
Осъжда Х. И. П., ЕГН ********** от гр. Гоце Делчев, обл.
Благоевград да заплати на “Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК...................
гр. София сторените по заповедното производство съдебни и деловодни
разноски в размер на 75 (седемдесет и пет) лева и сторените по настоящото
дело съдебни и деловодни разноски в размер на 475 (четиристотин седемдесет
и пет) лева.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищeца:
IBAN: ...................
На адвокат Наталия Р. К. - Ч. - особен представител на ответника по
делото да се изплати от депозитната сметка на Районен съд гр.Гоце Делчев,
от внесения от ищеца депозит, възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
9
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10