Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в открито
заседание, на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : ***
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1799 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД.
В *** е постъпила искова молба
от ***със седалище и адрес на управление:***,
чрез адв. В.Г.против В.К.Р. с ЕГН **********, в която се твърди, че между
страните бил сключен Договор с индивидуален ***За предоставените по този
договор услуги били издадени следните фактури: ***с падеж на плащане 28.10.2014
г., за отчетен период от 09.09.2014г. до 08.10.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 62,02 лв.; ***с падеж па плащане
27.11.2014 г., за отчетен период от 09.10.2014 г. до 08.11.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 108,82 лв.; ***с падеж па плащане
27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 0,06лв.; ***с падеж па плащане
18.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., в която
била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 239,36лв.; ***с падеж па плащане
18.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., в която
била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 252,39лв.
Твърди се, че клаузата за неустойка
била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които представлявали
неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните.
Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба Приложения в
Раздел Отговорност и гласяла „В случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение па Услугите в това Приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право
да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата па прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл. 54
от ОУ на мобилния оператор, в които се предвиждало, че ***имал право да
ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако
абонатът има неизплатени дължими вземания към ***. А съгласно чл. 54 от ОУ „***има
право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа
на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми
след изтичане срока за плащане. За самото прекратяване на договора не се
изисквала форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите
условия на оператора.
Твърди
се също, че неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за
потребените услуги, съгласно издадените фактури, довело до прекратяването на
индивидуалния договор на ответника В.К.Р. и начисляването на договорка
неустойка.
Излага
се, че горните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството
по ч.гр.д.№6422/2017г. и съответно издадена заповед за изпълнение, но срещу
същата постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения двуседмичен
срок.
Като следствие от изложеното се
претендира да се признаят за установени следните вземания на ищеца спрямо
ответника, за които е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6422/2017г. по описа ***, а именно : сумата 170,90 лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата 491,75 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги и
сумата 41,66лв., представляваща мораторна лихва. Претендират се и направените в
заповедното и исковото производство деловодни разноски.
С уточняваща молба от 16.04.2018г.
ищецът е заявил, че се отказва от претенцията за мораторна лихва, като не е
внесъл и държавна такса по нея, като с влязло в сила определение е прекратено производството по делото по отношение на тази
претенция.
Ответникът
В.К.Р., чрез адв. М.Д. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковите претенции. Оспорва твърденията за сключен между страните
договор; за предоставяне на далекосъобщителни услуги през процесните периоди от
време. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията по ***Оспорва
твърденията за автоматично прекратяване на договора и релевира възражение за
нищожност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка, като
неравноправна. При условия на евентуалност релевира и възражение за намаляване
на неустойката, като прекомерна.
Настъпила е промяна в наименованието
на ищеца, като вписаното такова в търговския регистър е ***Съдът,
след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№6422/2017г. по описа *** и се явяват допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Вземането
на ищеца за главница в размер на 170,90лв. произтича от сключен договор за мобилни
услуги от 02.09.2014г.
От
представените по делото преписи на ***и подписаните към него Приложение №1,
Допълнение към приложение №1 и Приложение №3 се установява, че между страните е
било постигнато съгласие да бъдат доставяни на ответника, предлагани от ищеца
мобилни услуги. В подписания договор и приложения към него са били уговорени
всички елементи на правоотношението. Ответникът не е оспорил подписа си върху
тези документи, поради което съдът приема, че е бил положен от него. При тези
обстоятелства, обективираното в тях съглашение го обвързва.
Видно
е от приложените Общи условия, за които е безспорно, че са действали през
процесния период, че според обективираното в т.26.4 заплащането на услугите е следвало
да бъде извършвано въз основа на издавани месечни фактури, като неполучаването
им от клиента не го освобождава от задължението за плащане на дължимите суми.
Съгласно т.26.5, на абоната е следвало да се предоставя 15-дневен срок за
плащане след издаване на фактурата.
Твърденията
на ищеца са, че за ползваните мобилни услуги за периода от 09.09.2014г. до 08.03.2015г.
е издал описани в исковата молба фактури, установяващи стойност на доставените
през този период мобилни услуги в размер на 170,90лв. По делото обаче не са
представени цитираните фактури. Не са представени и други доказателства,
установяващи, че са доставени уговорените услуги през процесния период от
време, както и стойността им.
Изцяло
в тежест на ищеца беше да докаже в настоящото производство твърдените факти, от
които произтичат претендираните от него права, в това число изпълнение на
задълженията му, поети по договорното правоотношение – за доставка на
уговорените мобилни услуги, както и стойността им. Изрични указания в тази
насока са дадени на ищеца при разпределение на доказателствената тежест с
изготвения от съда доклад и недоказването им води до отхвърляне на иска.
Поради
горното, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД.
Видно
е от приложените Общи условия, за които е безспорно, че са действали през
процесния период, че според обективираното в т.26.4 заплащането на услугите е
следвало да бъде извършвано въз основа на издавани месечни фактури, като
неполучаването им от клиента не го освобождава от задължението за плащане на
дължимите суми. Съгласно т.26.5, на абоната е следвало да се предоставя
15-дневен срок за плащане след издаване на фактурата.
Според предвиденото в т.54.1 от Общите
условия, операторът е имал право да прекрати договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата при неплащане в срок на дължими суми по
правоотношението, а според предвиденото в т.54.12 договорът се е считал за едностранно прекратен
от страна на ***в случай, че забавата на плащането е продължила повече от 124
дни.
Установява се от приложения препис на
подписаното между страните Приложение №1 към договора им от 02.09.2014г., че в
него се съдържа клауза в раздел „Отговорност”, предвиждаща неустойка в тежест
на абоната, дължима в случай на извършено поради негово виновно поведение
предсрочно прекратяване на договора, в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване.
По
делото са представена *** в първата от които е
начислена неустойка в размер на 239,36лв., а във втората неустойка в размер на
252,39лв.
При обсъждане претенцията на ищеца
за заплащане на начислената неустойка, съдът се занима с валидността на
неустоечната клауза по процесния договор, с оглед въведеното от ответника
възражение за нищожността й. При тази преценка, съдът намира, че неустоечната
клауза се явява нищожна, на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, във вр. с чл.143, т.14 от ЗЗП. Съображенията за това са
следните: Ответникът В.Р. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В нормата на чл.143 от ЗЗП се
съдържа примерно изброяване на неравноправни клаузи, а разпоредбата на чл.144
посочва изключенията. Т.е, за да е нищожна една клауза в договор, сключен с
потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки някой от фактическите
състави на чл. 143 от ЗЗП; да не попада в някое от изключенията на чл. 144 от
ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. Съдът намира, че процесната клауза за
неустойка осъществява фактически състав по чл.143, т.14 от ЗЗП, т.к. налага на
потребителя изпълнение на неговите задължения за заплащане на абонаментната
такса за предоставяните от оператора услуги до края на първоначално уговорения
срок, без доставчика на практика да предоставя услугите. В същото време не
попада в изключенията по чл.144 от ЗЗП. Съдът намира, че клаузата от процесния
договор, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е индивидуално уговорена, тъй като
представлява част от предварително изготвен от оператора бланков договор/приложение,
в който се попълват при подписването му единствено данните индивидуализиращи
конкретния потребител и избрания план/вид предоставяна услуга. Поради това,
очевидно е, че ответника, в качеството на потребител не би могъл да влияе върху
съдържанието му, договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните
клаузи. Противното – предоставена такава възможност при подписване на
процесните договори, не се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Съдът счита, че тази неустоечна клауза е
нищожна и по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В тази насока е формирана
задължителна съдебна практика на ВКС (изразена например в Решение №110 от
21.07.2016г. на ВКС по т.д.№1226/2015г., I т.о.), приемаща нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустоечни клаузи в договори с периодично
изпълнение, които предвиждат при прекратяване на правоотношението заплащане на
неустойка в размер на останалите периодични платежи до крайния уговорен срок на
договора, т.к. позволяват едната страна
по правоотношението да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получила, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя своята
насрещна престация. Така се създават условия за неоснователно обогатяване на
едната страна и позволяващата това
неустойка излиза извън присъщите й по закон функции и нарушава принципа за
справедливостта.
С оглед горното, съдът намира, че
претендираната въз основа на нищожната договорна клауза неустойка в размер на 491,75лв.
не се дължи и заявената претенция за установяване съществуването й следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца не се следва присъждане на разноски.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
***(предишно наименование „***“), *** със седалище и адрес на управление:*** против В.К.Р. с ЕГН **********, обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответника дължи в полза на ищеца сумата от 170,90 лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор М4213772/02.09.2014г. и сумата от 491,75 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.08.2017г.
по ч.гр.д.№6422/2017г. по описа ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ***с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: