№ 140
гр. Разград , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200012 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “КМК БИЛД” ЕООД гр. Айтос против наказателно постановление
№ 17-000716 от 30.11.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с
което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на обжалващото
дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло, като се излагат доводи за незаконосъобразност и се твърди че
нарушението, визирано в НП не е извършено.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата и
се моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2020г. около 10,00 часа служители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни
места за спазване на трудовото законодателство в обект „Социални жилища за настаняване
на малцинствени социално слаби групи в УПИ VIII, кв. 805 по плана на гр. Разград, ПИ с
идентификатор 61710.504.6397 по ККР на гр. Разград“ намиращ се в гр. Разград, ж.к. Орел,
околовръстен път, изграждан чрез наети лица от “КМК БИЛД” ЕООД. Контролните органи
1
установили, че на посочената дата, по време на проверката, в проверявания обект трудова
дейност като работник в строителството осъществява лицето М.Щ.М.. Последният
декларирал пред проверяващите, че работи в обекта в условията на трудово
правоотношение с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. и срещу договорено трудово
възнаграждение от 610 лв месечно. Впоследствие на 30.10.2020г. била извършена и
проверка по документи в офиса на Д “ИТ” Разград и била представена документация по
осъществяване на трудовите правоотношения с наетите в дружеството лица. Явно при
проверката /поне до изпращане преписката в съда/ не бил представен трудов договор,
сключен с лицето М.Щ.М. - такъв не фигурира в преписката и не се описва конкретен такъв
със съответен номер и дата в НП. При документалната проверка била представена обаче
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от която е видно, че на
06.10.2020г. е изпратено уведомление в ТД на НАП за сключен трудов договор с посочения
работник, което е регистрирано в ТД на НАП на 06.10.2020г. в 15:27:05 часа /л.28-29 от
делото/. Приложена е разпечатка и от самото уведомление /л.27/ която също удостоверява,
че на 06.10.2020г. е изпратено уведомление за трудов договор на посоченото лице. В същата
разпечатка като дата на договора се сочи 05.10.2020г.. Така се установило, че всъщност
уведомлението за трудовия договор е било регистрирано на датата на проверката по работни
места /06.10.2020г./, но в доста по-късен час - 15:27:05ч.. Това означавало, че на същата дата
по време на проверката по работни места, извършена около 10.00 часа М.Щ.М. е допуснат
до работа в обекта без да му е връчено копие от уведомлението за регистриране на
сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е
нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на работодателя бил съставен акт за административно
нарушение № 17-000715/ 30.11.2020г., съставен от гл. инспектор при Д “ИТ” – Разград. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ
във вр. с чл.63, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл.
414, ал.3 от КТ.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на
показанията на разпитаната в хода на съдебно производство свидетелка - актосъставителя М.
М., която потвърждава обстоятелствата по акта. В момента на проверката работникът М.М.
работел- работел заедно с други работници по изграждане на кофраж в изкопи. Разпитани
са и свидетелите Г. М. /упълномощено лице в дружеството жалбоподател/ и Д. Д.
/охранител в обекта/, които сочат, че договорите още не били подписани от управителя на
дружеството /т.е. към момента на проверката по работни места не бил сключен трудов
договор/, работникът още не бил почнал работа, а бил там да му се разясни начина на
работа. В това всъщност се състои и защитната теза на обжалващата страна – да се изтъкне,
че ако изобщо има нарушение, то е друго /липса на трудов договор/, а не нарушението за
което е наложена санкция. Съдът не приема тази теза и не кредитира показанията на
свидетелите М. и Д., които са на работа в проверяваното дружество и показанията им в тази
2
връзка са заинтересовани. Съдът намира за логични и в този смисъл явно достоверни
показанията на актосъставителя на фона на всички данни по делото и съдът се опира
основно на тези показания. При това съдът приема, че към момента на проверката по
работни места с лицето М.М. е бил сключен трудов договор – това посочил той самия в
попълнената от него декларация /л.24 от делото/. Договорът явно не е представен на
проверяващите до изпращане на преписката в съда, но няма съмнение, че е наличен,
доколкото е отразен в уведомлението на ТД до НАП. Според същото уведомление този
договор е с дата 05.10.2020г. Работникът очевидно е постъпил на работа по силата на този
именно договор, тъй като на следващия ден е установен като работещ в обекта. Приложени
са копия и от командировъчна заповед /с дата 05.10.2020г. и начална дата на
командировката 06.02.2020г. и доклад /л.25-26/. Всички тези данни затвърждават извода, че
трудовият договор е подписан и от двете страни именно на датата – 05.10.2020г., с която е
регистриран в ТД на НАП. С оглед на това е явно, че към момента на проверката на
06.10.2020г. трудов договор бил подписан с наетото лице, но към същия момент нямало
справка от НАП. При това съдът намира, че действително такъв трудов договор е бил
наличен към момента на проверката по работни места и не приема доводите на защитата на
обжалващата страна, че такъв договор към този момент изобщо липсвал /с оглед
относимостта на друг наказателен състав/. Съдът приема за доказано, че към момента на
проверката М.М. е работил в обекта– това е възприето от проверяващите. С него очевидно е
бил подписан трудов договор, но не му е връчено копие от уведомлението за регистриране
на този договор, заверено от ТД на НАП, тъй като справката за това уведомление е била
генерирана по – късно, след началото на проверката /на същата дата/ от компетентния орган,
което се установява от приложената разпечатка. При това съдът намира за несъмнено, че
работникът е допуснат да осъществява трудова дейност в предприятието, без да му се
предостави копие от заверено уведомление, поради което и намира фактическата обстановка
изложена в акта и НП за напълно доказана.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ
на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от
закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Не са
налице допуснати нарушения в административнонаказателната процедура. Конкретно съдът
намира, че е налице пълна яснота относно датата на нарушението – отразена е датата на
която работникът е установен като извършващ работа /06.10.2020г./, без към този момент да
му е връчено уведомление за регистриране на сключения трудов договор. Друга
конкретизация в случая не е необходима. Съдът намира, че санкционираното дружество е
осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната
отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение
на чл. 63,ал.2 от КТ, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ - за това, че
3
на 06.10.2020г. М.Щ.М. е осъществявал трудова дейност в предприятието на работодателя
без последният да му е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения с
него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че
отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови
правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1 от
Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като
изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Освен
това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е длъжен
да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията
на този трудов договор, заверено от ТД на НАП. Работникът/служителят не може да бъде
допускан до работа без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения.
Работодателят обаче е допуснал М. М. до работа без да му предостави всички изискуеми
документи - при всички случаи не му е предоставил копие от изискуемото уведомление за
регистрация на трудов договор, съответно заверено, защото такова уведомление, не е било
налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работника вече е
осъществявал трудовата си функция. Деянието е осъществено с допускане на лицето да
осъществява трудова функция, без да са му предоставени всички изискуеми документи,
както изисква разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. По тези съображения правилно е прието
от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал.2 вр. от КТ
във вр. с чл.63, ал.1 от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане
на работника/служителя до работа, трудовият договор е регистриран и уведомление било
издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. С оглед
разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не могат да са
маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по
реда на чл. 414, ал.3 от КТ. Не може да се поставя въпрос за маловажност по чл.28 от
ЗАНН, както се претендира в жалбата- самото нарушение разкрива сериозна тежест по своя
характер и преценки за маловажност в случая са неприложими. На обжалващото дружество
е наложена санкция в размер равен на минималния и не може да се поставя въпрос за
намаляването й. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000716 от 30.11.2020г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ
във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество “КМК БИЛД” ЕООД гр. Айтос на
основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена
4
санкция” в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5