Мотиви към Присъда
№ 260001 / 11.03.2022г. по НОХД № 81/2021г. по
описа на
Несебъркия районен
съд
Районна прокуратура – Бургас е
внесла срещу подсъдимия П.С.П. с ЕГН *****, адрес: село *****, община Несебър,
обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.216, ал.1 от Наказателния кодекс – за това, че на
02.11.2015г. около 17:30 – 18:00 часа в град Несебър, в складова база “В.”,
повредил чрез нанасяне не удари с ръце и крака чужди движими вещи, собственост
към датата на извършване на деянието на “С.И.Г.” ЕООД, ЕИК ******, с управител
и едноличен собственик на капитала Д.П.Д.,
именно: 1) лек автомобил “Фолксваген Голф 7” с рег***** (към датата на
деянието), черен на цвят, с рама № ****, на който са причинени подбитости на тавана, предна дясна
врата, преден капак, предна броня и решетка на автомобила, като нанесените щети
са на стойност 2 471,08 лева; 2) лек автомобил марка “......” с рег.№ *****(към
датата на деянието), с рама № *****,
на който са причинени подбитости на задна пета врата (багажник), като
нанесените щети са на стойност 155,50 лева, като нанесените щети на двата
автомобила са на обща стойност 2 626,58 лева.
Производството
по делото е протекло по реда на Глава ХХ от НПК.
В съдебно заседание в хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа
обвинението като счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано
по категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, а по
отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, изразява
становище, че по вид то следва да бъде наложено единствено предвиденото за това
деяние – лишаване от свобода, а срокът, за който да бъде наложено наказанието,
предлага да бъде шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия П.С.П. – адвокат С.И.И. ***, намира обвинението за недоказано, тъй
като от събраните по делото доказателства не се е установило по безспорен
начин, че подс. П. е извършител на деянието, доколкото никой от разпитаните
свидетели, с изключение на заинтересованите от изхода на делото свидетели Д. и П.,
не заявява да го е видял да нанася ударите по автомобилите а само, че са се
чували шумове и действително, че автомобилите са били удряни, но не конкретно
от подс. П., като действията е можело да бъдат извършени от множество други
лица, които по време на инцидента са се намирали в двора на базата на “С.И.Г.”
ЕООД. Освен това не е установено към момента на инцидента точното
местонахождение на единия от автомобилите – “......”. Позовава се и на
обстоятелството, че към 02.11.2015г. щети по автомобилите не са били
констатирани и на несвоевременното заявяване на щетите по автомобилите пред
застрахователя и извършения им оглед, като по отношение на единия от
автомобилите това е сторено повече от три месеца от датата на инкриминираното
деяние, като се посочват и мотивите на свид. Д.П.Д.да заяви такива щети.
Посочва, че се касае за маловажност на деянието. Моли подсъдимият да бъде
оправдан, а при условията на евентуалност да му бъде наложено наказание
“Пробация” в минималния срок от шест месеца.
Подсъдимият се възползва от правото
си да не дава обяснения, не участва в съдебните прения. В правото си на последна
дума моли да бъде оправдан.
Несебърският районен съд след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.С.П. е роден на ***г***
Търново, с постоянен адрес:***, постоянен адрес:********, женен е, със средно
образование, не е осъждан (реабилитиран по право).
През 2015г. подс. П.П.е работил в
продължение на 6-7 месеца без трудов договор като шофьор на товарен автомобил
„Мерцедес 312“ за „С.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е Д.П.Д., а когато е напуснал е имал да взема трудово
възнаграждение. Около два месеца след като е напуснал работа, свид. Д.П.Д.се е
обадил на съпругата на подс. П. – свид. Д.А.П., като й е заявил да предаде на
съпруга си да отиде при него -
складовата база „В.“ в град Несебър, в началото на к.к. Слънчев бряг, където
е офиса на свид. Д., да си получи парите за трудово възнаграждение, които му е
дължал.
На следващия ден –
02.11.2015г., вечерта след работно време, около 17:30 часа, когато вече е било
тъмно, подс. П. заедно със съпругата си свид. Д.П.а, синът им свид. А.П.П.,
както и свид. С.А.Ч., който е зет на подс. П., и свид. З.Я.Ц.а, са тръгнали с автомобил от село К.
за град Несебър. Когато пристигнали, спрели пред портала на складовата база, в
която се е намирал офиса на свид. Д., като автомобилът е останал извън базата,
където е имало паркирани и други автомобили. От автомобила слезли подс. П. и
съпругата му, двамата влезли в базата и се запътили към офиса на свид. Д.,
който се е намирал на няколко десетки метри навътре в базата. Мястото около
офиса е било осветено, като в непосрествена близост до него е бил паркиран
лекия автомобил, управляван от свид. Д. – „Фолксваген Голф 7“ с рег*****, черен
на цвят, рама № ****.
Същият е бил предмет на действащ тогава договор за финансов лизинг, страна по
който в качеството му на лизингополучател е бил „С.И.Г.“ ЕООД. По встрани от
него, но в самата база, се е намирал и другият паркиран лек автомобил, пак
ползван по силата на договор за лизинг от същото дружество, а именно „......“ с
рег.№ А 9119 МК, рама № *****.
Офис-сградата се състои от
правоъгълно антре, в което е имало едно диванче и една маса, и две стаи от лявата
страна. В този момент свид. Д. е бил в една от стаите, ползвана от него за
офис, а в съседната стая са се намирали свидетелите А.Л.А.и Г.С.П., които са
монтирали камери за видеонаблюдение по поръчка на свид. Д.. Когато подс. П. и
съпругата му влезли в сградата, последната е останала в антрето (коридора), а
подс. П. е влязал в стаята, където се е намирал свид. Д., като вратите и на
двете стаи са били отворени. След кратък разговор подс. П. започнал да изразява
недоволството си от факта, че свид. Д. му дава само 300 лева, като е очаквал да
получи повече пари за труда си, в резултат на което е възникнал спор между
двамата, който е прераснал в скандал, при който свид. Д. е започнал да блъска
подс. П. навън от стаята и от самата офис-сграда, а когато двамата са били вече
в коридора, в създалата се ситуация, при която е имало и сборичкване между тях,
са се намесили и свид. А.и свид. П., които първоначално чували разговора в
съседната стая, а след това са видели и блъскането в коридора, на страната на
свид. Д., и с чиято помощ тримата заедно са успели да изхвърлят подс. П. извън
сградата. Преди да излезе от сградата обаче, подс. П. е успял да вземе
пепелника, който е бил на масата в антрето, а след като е бил изведен извън
офис-сградата, е хвърлил пепелника по прозорец, който се е счупил, след което е
започнал да рита и да удря с ръце намиращият се до сградата автомобил
„Фолксваген Голф“, в резултат на което е причинил на автомобила щети,
изразяващи се в подбитости на тавана, предна дясна врата, преден капак, предна
броня и решетка на автомобила. След като нанесъл няколко удара, с които
причинил посочените щети, той се е отправил към другия автомобил в базата, за
който знаел, че също се ползва от свид. Д. – „......“, на който също успял да
нанесе няколко удара, в резултат на които и на този автомобил е причинил щети,
изразяващи се в причинени подбитости на задна пета врата (багажник). От шума от
ударите, от офис-сградата излезли свидетелите Д., А.и П., които започнали да го
преследват и да гонят, като е бил застигнат, а свид. Д. е успял да нанесе на
подсъдимия рана с намиращия се в него нож в гърба. Шумът и виковете са били
чути и от лицата, които са чакали подс. П. и съпругата му извън сградата, при
което те излезли от автомобила, като видели приближаващите към тях подсъдимия П.
и съпругата, които са бързали да излязат от базата, както и преследващите ги
свид. Д., който държал в едната си ръка нож, а в другата телефон и са го чули
да разговаря, като е викал на висок глас „Ела си го прибери, защото ще го убия“
(според настоящия съдебен състав този телефонен разговор свид. Д. е провеждал с
този, който е съдействал на подс. П. да си получи парите), както и свидетелите А.и
П..
Очевидец на това, което се е
случило в базата след като подс. П. е бил изведен от офис-сградата, е свид. Т.А.Д.,
но същият обаче в показанията си при разпита му като свидетел заявява, че не е
видял нищо от случилото се, понеже в този момент е хранил кучетата, и само е
чул свид. Д. да говори на висок глас по телефона, а впоследствие е видял счупения
прозорец и е помогнал да бъде залепен с тиксо.
След като подс. П. се е качил
в автомобила, той и всички негови спътници са се отправили към районното
управление ***, където той е подал сигнал, че е бил ударен с нож, като е заявил
кой му е причинил нараняването и къде се е случило, като въз основа на
подадения сигнал са били изпратени патрулни автомобили, с които в сградата на
РУ на МВР Несебър са били отведени от полицейските служители намиращите се все
още в базата свидетели Д., А., П. и Д.за снемане на сведения. Междувременно
свид. Д. също е подал сигнал за случилото се на телефон 112 и въз основа на
който сигнал на място също са пристигнали други полицейски служители.
Впоследствие щетите по двата
автомобила са били възстановени след извършени ремонти в доверен сервиз на
застрахователите.
От заключението на извършената
в хода на съдебното следствие съдебно-техническа и оценителна експертиза, се
установява, че стойността на щетите по лекия автомобил „Фолксваген Голф“ възлиза
на сумата в размер на 2 059,22 лева, а тези по лекия автомобил „......“ –
на сумата в размер на 155 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за доказана от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Д.П.Д., А.Л.А., включително и показанията на същия дадени пред
разследващия орган и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НК, Г.С.П., Д.А.П., А.П.П., З.Я.Ц.и С.А.Ч., в чиито показания не се съдържат
съществени противоречия, като при обсъждането им в тяхната съвкупност те са
взаимнодопълващи се, както и от заключението на назначената от съда
съдебно-техническа и оценителна експертиза относно размера на инкриминираните
щети, включително и от писмените доказателства, съдържащи се в досъдебното
производство, прочетении приобщени по реда на чл.283 от НПК, между които е
тези, касаещи процедурата по установяването на щетите по двата автомобила,
механизма на увреждането и по остраняването на щетите, времето, през което това
се е случило.
Всички тези доказателства,
релевантни за делото, в тяхната съвкупност, обосновават категоричния извод, че
подсъдимият П.С.П. е осъществил от обективна страна състава на престъплението
по чл.216, ал.1 от НК, за това, че на 02.11.2015г. около 17:30 – 18:00 часа, в
град Несебър, в складова база „В.“, повредил чрез нанасяне на удари с ръце и
крака чужди движими вещи, които са били
във владението на и стопанисвани към датата на извършване на деянието на „С.И.Г.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Д.П.Д., а именно: 1) лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 7“ с рег.№ *****(към датата на
деянието), черен на цвят, с рама № ****, на който са причинени подбитости на тавана, предна дясна врата,
преден капак, предна броня и решетка на автомобила, като нанесените щети са на
стойност 2 059,22 лева; 2) лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“ с рег.№ *****(към датата на деянието), с рама № ****, на който са причинени подбитости
на задна дясна врата (багажник), като нанесените щети са на стойност 155,50
лева; Нанесените щети на двата автомобила са на обща стойност 2 204,72
лева.
Обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване
правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало фактическата власт
върху предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на
престъплението са чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във
владение на подсъдимия. Изпълнителното деяние се изразява в действие, което
води до такова въздействие върху вещта, вследствие на което същата става
негодна за използване по нейното предназначение.
От субективна страна
престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е
съзнавал, че въздейства върху чужда вещ, предвиждал е нейното повреждане, като
последица от това въздействие и е целял този резултат, т.е. съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Вярно е, че една част от
свидетелите, които са били в близост до мястото на инкриминираното деяние, не
са видели лично подсъдимия П. да нанася ударите по автомобилите, в резултат на
които удари са били причинени щетите, а други свидетели заявяват, че не са го
видели той да е извършил тези действия. На
база на свидетелските показания в тази им част, а именно, че лисват очевидци,
са и основните възражения на защитника на подсъдимия, свързани с недоказаността
на авторството на деянието, но и на самото престъпление, предмет на
обвинението. Това по същество представлява твърдение, че в случая липсват както
обективните, така и субективните признаци на състава на престъпление по чл.216,
ал.1 от НК.
В случая е налице единна верига
от косвени доказателства, които са и достатъчно на брой, безспорни и
достоверни, водещи до единствено възможен, необорим извод относно извършването
на деянието и авторството на престъплението в лицето на подсъдимия П.С.П..
Съдебната практика е еднопосочна в разбирането си, че осъдителна присъда може
да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по категоричен и
несъмнен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е
невъзможен друг правен извод (Решение № 426 от 03.10.2002г. по н.д.№ 198/2002г.
на ВКС; Решение № 242 от 24.09.2015г. по н.д.№ 601/2015г., III н.о. на ВКС). На първо място, не
може да бъде уличено трето лице, т.е. друго лице измежду тези, намиращи се в
базата или извън нея, като всички те са разпитани като свидетели по делото.
Свид. Д. няма интерес да уврежда автомобилите, за чието ползване той е поел
задължение да заплаща вноски по силата на лизинговите договори, в които се
съдържат и клаузи за прехвърляне на правото са собственост върху автомобилите
след изтичане сроковете на тези лизингови договори, нито такъв интерес имат
свидетелите А.и П., които са взели страна именно на свид. Д. при възникналия
конфликт между него и подсъдимия, нито пък свидетеля Д.е имал мотив в този
момент да поврежда автомобилите на работодателя си. Никое от придружаващите
подсъдимия лица, с изключение на съпругата на подсъдимия, не твърди да е влизал
в базата, в която са се намирали двата автомобила, обект на посегателство. Мотив да стори това е имал единствено подс. П.,
породен от това, че непосредствето преди да извърши посегателството се е
почуствал измамен или излъган в резултат на очакванията му свид. Д. да му
заплати по-голяма парична сума за положения от него труд, както и от факта, че
наред с това спрямо него е било извършено посегателството срещу личността му от
страна на свид. Д.. Само на подс. П., но не и на съпругата му – свид. Д.А.П., е
било известно кои са автомобилите на свид. Д., затова и той не е посегнал на
другия автомобил, намиращ се в базата, пак до офис-сградата, с който са дошли
свидетелите А.и П.. На второ място, категорично се изключва възможността, не в
резултат на ударите, които повечето свидетели заявяват, че са чули, а в
по-късен момент да е настъпило увреждането на автомобилите, само поради довода
на защитата, че свид. Д. не е заявил своевременно щетите по автомобилете пред
съответните застрахователи, както и предвид неизвършването на оглед на веществени
доказателства, с предмет двата автомобила) от страна на полицейските служители,
посетили мястото на произшествието. В застрахователните договори собственикът,
съответно ползвателят, на МПС няма задължение незабавно да уведомява
застрахователя за настъпилите щети, а в тях е посочен срок за уведомяване
настъпването на застрахователното събитие (обикновено 7-дневен), като
пропускането на този срок би могло да има за последица отказ от страна на
застрахователя да заплати на застрахованото лице застрахователно обезщетение,
като не може да се иска този пропуск механично да се пренася и да послужи за
разколебаване и поставяне под съмненине самия факт на причиненото увреждане,
след като в настоящия процес е индивидуализиран по време и място, макар и не с
протокол за оглед, а с други допустими от процесуалния закон доказателствени
средства.
По изложените съображения,
съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е
обвинен.
За да определи вида и размера
на наказанието, съдът съобрази всички обстоятелства, имащи значение за това.
Степента на обществената опасност на деянието е висока, тъй като са засегнати
обществените отношения, свързани със защитата и неприкосновеността на правото
на собственост, както и поради това, че стойността на вредите не е малка (дори
е в пъти повече от това, което подс. П. счита, че бившият му работодател
незаслужено не му е заплатил). Степента на обществената опасност на подсъдимия не
е висока, тъй като той не е осъждан (реабилитиран е), упражнява
общественополезен труд. Наред с това намира, че в случая са налице и смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които освен това са и многобройни.
Чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност и изминалото дълго време
от деянието в резултат на продължителното разследване в хода на досъдебното
производство (обвинителният акт е внесен в съда повече от пет години след
деянието) категорично представляват такива смекчаващи обстоятелства. Като такова
съдът отчете и факта, че подс. П. е действал в състояние на афект, след като се е почувствал излъган и обиден, поради това,
че не са се оправдали очакванията му свид. Досев да му даде повече пари, а
освен това е бил бит и изгонен от офиса с помощта и на други лица и всички тези
събития са се случили пред съпругата му, макар, че самият той не е бил
добронамерен, когато е посетил търговския обект на свид. Д. и в голяма степен
самият той е предизвикал конфликта с бившия си работодател. Но не е посетил
базата с намерение да посяга на личността на свид. Д. или на имуществото му.
Отчитайки наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, наред с ниската обществена опасност на дееца, за
който липсват данни през шестте години, изминали от извършване на деянието, да
извършвал друго престъпление или друг вид противообществени прояви, съдът
определи наказанието на подсъдимия по реда на чл.55, ал.1, т.2, б. “б” от НК,
предвиждащ замяната на наказанието “лишаване от свобода”, когато не е предвиден
най-ниският предел, с “пробация”. По тези съображения, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи размера на наказанието
“пробация” на подсъдимия с двете задължителни по закон пробационни мерки:
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност осем месеца, с
определена периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност осем
месеца, като намира, че с така наложеното наказание и за посочени срок, че ще
бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона,
въздейства се предупредително и възпитателно както върху дееца, така и върху
останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Бургас сумата в размер на 38,64 лева,
представляваща направени на досъдебното производство разноски, както и
сумата в размер на 340 лева, представляваща разноските, направени в съдебното
производство
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: