Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 229
30.05.2022г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена
Ангелова и
с участието
на
прокурор Нейка Тенева като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 503 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба на П.Й.С. с адрес ***, уточнена в съдебно заседание,
проведено на 15.12.2021г. и с писмена молба вх. № 1822 от 23.03.2022г., с която
на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер
на 2500 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна
административна дейност – незаконосъобразни административни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора, по
настаняването и пребиваването на П.С. *** с лица, с които няма психологическа
съвместимост и които са пушачи за периода 10.07.2020г. – 11.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата
Ищецът твърди, че от 10.07.2020г. е настанен в
килия № 5 на VІІІ в Затвора – Стара Загора и още при настаняването си е
направил искане да бъде настанен в килия за непушачи, като настаняването му да
бъде съобразено и с това дали има психологическа съвместимост с останалите лица
в килията. Въпреки това бил настанен в килия за пушачи, като впоследствие
разбрал, че с някои от лицата в килията няма психологическа съвместимост, тъй
като били настанявани включително и наркомани. Твърди, че на 04.08.2021г. ИСДВР
Н.К. е настанил в килия №5 Ц.Н.Р., което лице било пушач и още с влизането си в
килията започнало да пуши. Ищецът му обяснил, че тютюневият дим оказва
изключително лошо въздействие върху него. Като има предвид колко зле му се
отразява цигарения дим, П.С. е заявил устно на ИСДВР Н.К., че не желае лицето Ц.Р.
да пребивава в килията. Твърди, че впоследствие са отправяни устни и писмени
молби към затворническата администрация за преместването на Ц.Р. в друга килия,
като на 09.08.2021г. е депозирана такава молба и от лицето Ц.Р.. Едва на
11.08.2021г. Р. е бил преместен в друга килия, като в килията, в която е
пребивавал П.С. е настанено лице – непушач, с което има психологическа
съвместимост. Според ищеца от страна на администрацията на Затвора Стара Загора
не са изпълнени изискванията по чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС - за осигуряване на
обособени помещения за настаняване на непушачи във всяка затворническа група;
по чл.27, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС – настаняването по спалните помещения на
лишените от свобода, съотв. на задържаните лица, да се извършва при
съобразяване на капацитетните възможности на помещенията в групата, на личностните
характеристики на лицата, на възможността да се оказва отрицателно влияние, на психологическата
съвместимост с другите лишени от свобода, желанията за съвместно състояние и т.Н.
Твърди, че това съставлява допуснато от затворническата администрация нарушение
на чл.2, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, а именно при
изпълнение на наказанието, респ. на мярката задържане под стража, да бъдат
осигурени условия за поддържане на физическото и психическото здраве на
осъдените /задържаните/, зачитане на правата и достойнството им и за упражняване
на техните права. Счита, че действията на длъжностните лица от администрацията
на Затвора – Стара Загора при първоначалното настаняване на П.С. в килия № 5 на
VІІІ група и последващите бездействия на затворническата администрация да бъде
променено фактическото положение, в което е било поставено задържаното лице /настаняването
и пребиваването в една килия с лица – пушачи, с които няма психологическа
съвместимост/, релевират незаконосъобразна административна дейност, насочена
към незачитане на правата на задържаните и лишените от свобода лица. Твърди, че
вследствие на тези несъобразени с нормативно регламентираните изисквания действия
и бездействия на затворническата администрация, е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в силни и интензивни по своя характер, с трайно отражение
във времето негативни чувства, емоции и състояния, като чувство на
безпомощност, незащитеност, страх за собствения живот, нервност, напрегнатост,
тревожност; състояния на силен задух, гадене и повръщане. По тези съображения е
направено искане Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде осъдена на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да заплати обезщетение в размер на 2 500
лева за претърпени от П.С. неимуществени вреди – пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на длъжностни лица от Затвора – Стара
Загора.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуалния си представител по делото, в представените
писмен отговор и писмено становище, оспорва предявения иск като недоказан и
неоснователеН. Поддържа, че не е установено и доказано наличието на нормативно
предвидените в условия на кумулативност предпоставки от правопораждащия
фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ по предявения от П.С. иск, за което излага
подробни съображения.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за недоказаност и
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства не се установяват нито действия или бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Затвора - Стара Загора, в нарушение на изискванията
на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, нито претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да се
намират в причинно-следствена връзка с твърдяната незаконосъобразна
административна дейност, като материалноправни предпоставки за присъждане на
обезщетение по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
По делото са представени и приети като
доказателства Справка изх. № 4715/ 24.09.2021г. от ИФ Началник на Затвора –
Стара Загора; молба вх. № М-188/ 05.08.2021г. от П.С. до Директора на
Медицинския център към Затвора – Стара Загора; жалба от П.С. вх. № Ж-57/
05.08.2021г. до Началника на Затвора – Стара Загора; молба вх. № М-197 от
10.08.2021г. от Ц.Р. до Началника на Затвора – Стара Загора; жалба вх. № Ж-59
от 11.08.2021г. от Пл. С. до Началника на Затвора – Стара Загора; Справка
относно лицата, с които Пл. С. е бил настанен в килия №5 на 8 група в Затвора –
Стара Загора за периода 10.07.2020г. – 11.08.2021г. Медицинска справка относно П.С.,
изготвена от Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора и др.
По делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на задържаните в Затвора – Стара Загора лица – Ц.Н.Р., В.Т.Р., С.И.
Владетел, както и на ИСДВР на ІХ група в Затвора – Стара Загора – инсп. Н.Ж.К..
Свидетелят
Ц.Р. заявява, че на 04.08.2021г. е бил настанен в едно спално помещение с П. С..
Настаняването било извършено от инсп. Н.К., без да му бъде направено проучване
за психологическа съвместимост. Свидетелят бил страстен пушач – постоянно пушел
в килията, по всяко време, дори и през нощта. С. много пъти му правил забележка
да спре да пуши, защото имал силна непоносимост към цигарения дим. Цигареният дим пречел на Пл. С. –
задушавал се, прежълтявал, гадело му се и кашлял много лошо. След като
установили, че няма никаква съвместимост между тях, и свидетелят, и Пл. С.,
многократно уведомявали ИСДВР Н.К., който не взел никакви мерки въпреки техните
молби и искания за преместването на Цв. Р. в друго спално помещение. Няколко
дни след подаването на молбата за преместване, Р. бил настанен в друга килия.
Свидетелят твърди, че в 8 група навсякъде се пуши – и в килиите, и в коридора,
а той като страстен пушач, не можел да се съобразява дали С. има някакви
проблеми с тютюнопушенето. Пушел всичко - като свършели цигарите, отвън, от
пепелниците, събирал угарките и си правил листчета, като свивал цигари – вземал
от дюшека, от метлата. Твърди, че никога не е заявявал на ИСДВР Н.К., че няма
да пуши в килията и че няма пари за цигари. Според свидетеля единствената
причина за настаняването му в едно спално помещение с П.С., е за да тормози С..
Твърди, че инспекторът го е заплашил, че ако свидетелства по това дело срещу
администрацията, ще бъде настанен в наказателен отряд в циганска килия и ще си
изкара присъдата без възможност за работа и да излезе по-рано.
Свидетелят В.Р. познава
П.С. от 10.07.2020г., като свидетелят е бил
в съседна килия – спално помещение № 6. Свидетелят твърди, че С. е бил настанен
в килия № 5 с още три лица – всички страстни пушачи. Според свидетеля в Затвора
– Стара Загора няма килия, която да е за непушачи. Всички пушат и то не само цигари,
а и наркотици - като ходят в Пловдив на дела, от затвора носят постоянно
бонзай, метамфетамини. Свидетелят е чувал вечерно време пререкания в килията на
С., затова, че се пуши, тъй като П. бил непушач и не искал да се пуши в
килията. Свидетелят твърди, че другите лица в килията са удряли С., чували се
крясъци, викове. Когато отрядният е минавал по килиите, е чувал С. да му казва,
че не може така да живее с останалите в килията, че го бият вечер и не може да
издържи повече. В килията постоянно идвали други лица, които са играели комар,
пушили са, друсали са се, на което свидетелят твърди, че лично е присъствал. Свидетелят
твърди че всички лица, които са били настанявани в една килия с П.С., били
пушачи и наркомани, без никаква психологическа съвместимост със С.. Според
свидетеля П.С. изпитвал ежедневно силни и интензивни негативни чувства и
състояния от това, че го тормозят в килията – страх за живота, гадене,
повръщане. Останалите в килията са го заплашвали, че ако се оплаче на
някого, ще го тормозят още повече, като свидетелят твърди, че лично е виждал
как тормозят С. и е чувал какво го заплашват. Посочва, че не знае дали С. се е
оплаквал и дали се е обръщал към медицинско лице.
Свидетелят С.В. заявява, че познава П.С. от VІІІ група
на Затвора – Стара Загора, от м.07.2020г. Свидетелят е бил в килия № 11, а С. –
в килия № 5. В коридора на групата свидетелят е виждал П. и едно от другите
лица, настанени в килия № 5 /К./, да се карат, като впоследствие разбрал, че
конфликта между тях е заради пушенето на цигари в килията всекидневно, дори и
нощем, когато са заключени и затова са имали пререкания всеки деН. В килия № 11
С.В. е бил до 22.01.2021г., с още 2 лица. Свидетелят е непушач, като за
известен период от време в килията, опредеЛ. за непушачи, били настанявани лица – пушачи и започнали
всекидневни конфликти. Към момента на
настаняването му в килия №11 и впоследствие при преместването му в килия № 7,
свидетелят не се е срещал с психолог, като е била проведена единствено беседа с
ИСДВР. В началото на пребиваването на свидетеля в VІІІ група,
само килия № 11 била за непушачи, а през м.01.2021г. килия № 7 била
опредеЛ. за непушачи. При извършването на разпределението от ИСДВР Н.К.,
свидетелят казал, че е непушач и затова бил настанен в килия №11. Според
свидетеля бройката на лицата в VІІІ група непрекъснато се променя – в момента
са около 30 човека, но са били и 80 - всяка седмица има прииждащи, като пушачите
са повече от непушачите. Поставял е въпроса за тютюнопушенето пред ИСДВР Н. К.
с искане да го върне от килия № 7 в килия № 11, тъй като в килия № 7 станали
пет човека пушачи и един непушач. От 22 май бил преместен в килия 11, която е
за непушачи. Преместването е извършено от дежурния офицер на Затвора, към
когото свидетелят подал молба и в същия ден, в който направил искането, бил
преместеН. Преди това е отправял искане и до инсп. К., но той му отговарял, че
тази килия е за непушачи и му казвал че В. е отговорник на килията и другите ще
пушат навън, което не се получавало – пушело се вътре в килията и вечерно време
било много тежко. Свидетелят не знае дали Пл. С. е подавал молба да бъде
преместен в килия за непушачи.
Свидетелят Н.Ж.К. ***, по настоящем
отговарящ за 9 група - осъдени, учащи,
неработещи. Свидетелят заявява, че дейността му е свързана пряко с
ресоциализацията на лишените от свобода и приобщаването им към законосъобразен
начин на живот. Новопостъпилите стоят от 14 до 30 денонощия в приемната,
след което минават разпределение и след това разпределение ИСДВР ги разпределят
по съответните групи. Според длъжностната
му характеристика, в деня на разпределението приема в кабинета си всеки един
новопостъпил в дадена група и го
запознава с правата и задълженията в институцията. В длъжностните задължения на
ИСДВР влиза и задължението за настаняване на лишените от свобода/задържани лица
по спалните помещения, при спазване на диференциран принцип на настаняване.
След като ИСДВР се запознае с новопостъпилия в дадена група и разгледа неговата
документация, която включва и психологическо заключение, изготвено от инспектор
- психолог, провежда разговор с лицето и взема решение къде да бъде настанено,
като водещите критерии за настаняването по спални помещения са етнос, възраст,
образование, нагласи. Още в момента на разпределението психологът, който е
работил със съответното лице, е изготвил психологическото заключение, но при
настаняването по спални помещения психолог не участва, освен ако не е
констатирал нещо. Свидетелят заявява, че при
настаняването се съобразява изискването за 4 кв.м. свободна жилищна площ за
всеки един задържан или лишен от свобода, но при положение, че процесите в
затвора са много динамични и има периоди, в които има пренаселеност, а
задържаните/осъдените лица няма как да бъдат върнати, настаняването се извършва
дори и да не бъде спазено това изискване. По
време на настаняването на Пл. С. е бил в платен годишен отпуск, като С. е бил
настанен от ИСДВР Н. Н. - служителят, който е замествал ИСДВР Н.К.. За
процесния период е бил ИСДВР на групата „обвиняеми и подсъдими“ /8
група/, вкл. и по заместване, като една част от периода е водил и друга група.
Свидетелят заявява, че откакто е поел VІІІ група, спално помещение №11 е било
определено за непушачи. В затвора няма спални помещения за самостоятелно
настаняване, освен тези, които са за изолирани лица. Когато се констатира
някакво дисциплинарно нарушение, в случай на сбиване или употреба на наркотични
вещества, дежурният служител от надзора изготвя докладна записка, с която
Началникът на затвора се запознава и резолира към съответния ИСДВР. Всяка
сутрин ИСДВР, отговарящ за съответната група, заедно с дежурния служител, който
постъпва дневна смяна, се запознават с текущите проблеми и правят оглед на
лишените от свобода. В случай, че е имало някакво сбиване или употреба на
наркотични вещества, това е щяло да бъде документирано с докладна записка и
съотв. да е отчетено. Свидетелят категорично заявява, че П.С. не му се е
оплаквал сутрин, когато е минавал на проверка, нито дежурният служител от
надзора е констатирал с докладна записка някакъв проблем, а при наличието на
травми е следвало да има подаден сигнал в МЦ към Затвора. В случай, че П.С. е имал проблеми за разрешаване
от страна на затворническата администрация, ИСДВР е щял да бъде запознат с тях.
Проблемите, които подсъдимият П.С. е поставял, били твърде много - имало е
ежедневно жалби и сигнали от С. към различни направления на затворническата
администрация, като някои от тях са били свързани с храната, с условията в
затворническата столова, с неприкосновеността на кореспонденцията и телефонните
обаждания. Оплакванията на Пл. С. във връзка с тютюнопушенето в килията, са
започнали от 04.08.2021г., при настаняването на лицето Ц.Р. в спално помещение
№ 5, където доста време С. пребивавал самостоятелно. Преди 04.08.2021г.
свидетелят не си спомня да е имало устни сигнали и не е получавал писмени
сигнали от П.С. за тютюнопушенето или сигнали, касаещи вътрешните
взаимоотношения между С. и другите лица, настанени в 8 група, вкл. не е имало сигнали с твърдения за психологическа
несъвместимост на Пл. С. с лицата, пребиваващи в спално помещение № 5. Имало е
сигнали относно хигиената. Свидетелят не си спомня П.С. да му е казвал, че е
непушач, като след ситуацията от м. август 2021г., на С. е предложено да бъде
преместен в спално помещение №11, което е за непушачи. Свидетелят твърди, че С.
отказал, защото бил свикнал в спално помещение №5 и желаел да бъде в това
спално помещение, като изискването му било да бъде сам по възможност или ако
може той да си избере лице, с което да пребивава.
По допустимостта на иска:
Съблюдавайки
принципа на диспозитивното начало и обусловеността на съдебната защита
на накърненото право или законен интерес от волята на лицето, което я търси и
предвид изрично направените в съдебно заседание, проведено на 15.12.2021г.
изявления и от ищеца П.С., и от процесуалния му представител по делото адв. С.,
че исковата претенция е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а не по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС /както е била квалифицирана от съдията – докладчик по делото/,
съдът приема, че искът следва да бъде разгледан като такъв, предявен с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Искът за присъждане на обезщетение с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, с териториални служби Затворите и Областните служби
"Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ т.е исковата молба
е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ето защо съдът приема,
че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7
от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на
Старозагорския административен съд.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният от П.С.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на
длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие,
да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално
претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
Определянето на едно
административно действие като незаконосъобразно, се свързва с установяването,
че предприето от длъжностно лице или от административен орган фактическо или
правно действие, не произтича /не се основава/ на закона, или че не е в
изпълнение на административен акт, или че с извършването му се нарушава нормативно
регламентирано правило за поведение или че действието не съответства на
предвидените в нормативен акт изисквания за неговото осъществяване. Съответно
за квалифицирането на едно административно бездействие като незаконосъобразно,
е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което
задължение е регламентирано в нормативен акт. Следователно незаконосъобразно
административно бездействие представлява такова поведение на административен
орган или на длъжностно лице от администрацията на органа при упражняване на
неговите правомощия, което не кореспондира на нормативно предвиденото като
дължимо поведение. В този смисъл като незаконосъобразно по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се определи бездействието на административен орган/ длъжностно лице
да извърши дължимите по закон фактически и правни действия, посредством които
се изпълнява възложената му административна дейност.
С предявения иск, съгласно изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и уточнението, направено с писмена молба
вх. № 1822 от 23.03.2022г., се претендира обезщетение за претърпени от П.С. неимуществени
вреди, в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни
лица от администрацията на Затвора Стара Загора. Релевираната като незаконосъобразна
дейност, на която се основава исковата претенция, се изразява в
незаконосъобразни административни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора Стара Загора, по настаняването и пребиваването на П.С. в едно спално
помещение в Затвора – Стара Загора с лица, с които няма психологическа
съвместимост и които са пушачи, за периода 10.07.2020г. – 11.08.2021г., в
нарушение на изискванията по чл.21, ал.4 и чл.27, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС и
чл.2, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.4 от ЗИНЗС,
във всяка затворническа група се обособяват спални помещения за настаняване на
непушачи. В чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС е регламентирано, че настаняването на
лишените от свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор по
социални дейности и възпитателна работа въз основа на капацитетните възможности
на отделните помещения в групата, изискванията на режима и сигурността,
личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да
се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост с другите
лишени от свобода, здравословното състояние и естеството на възложената работа,
като ал.2 на чл.27 е предвидено, че при разпределението на лишените от свобода
по спални помещения се отчитат и желанията им за съвместно настаняване, ако те
не противоречат на изискванията на ал. 1. Съответно в чл. 2, т.3 от ЗИНЗС е
предвидено, че изпълнението на наказанията е насочено към постигането на
неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им, а в
чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС – че поправителното въздействие се осъществява
чрез осигуряване на условия за
упражняване правата на осъдените.
Първият въпрос, който се поставя в случая, е
дали извършеното на 10.07.2020г. настаняване на ищеца П.С. в спално помещение №
5, в което спално помещение е имало други настанени лица – пушачи, съотв.
непреместването му впоследствие в спално помещение, определено за непушачи,
релевира незаконосъобразна административна дейност /незаконосъобразни
административни действия и бездействия/, като материалноправна предпоставка на
предявената искова претенция с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Считано от 10.07.2020г., П.С. е разпределен в
VІІІ група на Затвора – Стара Загора /обвиняеми и подсъдими/, като в тази група
се настаняват лица с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Спецификата на правното положение на задържаните лица /обвиняеми и подсъдими/,
предполага както непрекъснато текучество на настаняваните в тази група лица /пребиваването
в групата е от налагането на мярката за неотклонение, до отпадането на
основанието за задържането, респ. до влизането в сила на присъдата/, така и
обективна невъзможност да бъде предвидено в даден момент какъв би бил броят на
настаняваните в тази група лица, още по-малко съотношението пушачи – непушачи,
за определянето на съответния брой помещения за непушачи в групата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
по несъмнен начин се установява, че към момента на извеждане на ищеца от Зоната
за повишена сигурност в Затвора Стара Загора и настаняването му в VІІІ група
/обвиняеми и подсъдими/ вследствие на настъпилата промяна в правното положение
на Пл. С., в затворническата група, в която С. е бил разпределен считано от
10.07.2020г., е имало обособено спално помещение за настаняване на непушачи –
спално помещение №11. С оглед на което съдът приема, че първоначалното
настаняване на П.С. в спално помещение № 5, не се свързва с неизпълнено
задължение по чл.21, ал.4 от ЗИНЗС от страна на администрацията на Затвора –
Стара Загора, за обособяване на спално помещение в VІІІ група за непушачи. Действително
от фактическа страна не е спорно по делото, а и се потвърждава от събраните
доказателства, че С. не е бил настанен в определеното за непушачи спално
помещение, както и че очевидно към датата на разпределението на ищеца в VІІІ
група на Затвора – Стара Загора, спалното помещение за непушачи /№ 11/, е било
с изчерпана капацитетна възможност за настаняване на други задържани лица. Но по делото не се събраха доказателства, че при
разпределението на С. в VІІІ група, както към момента на настаняването му в
килия № 5 на 10.07.2020г., така и впоследствие до 05.08.2021г., задържаното
лице да е заявило или обективирало по някакъв начин /чрез подаване на устна или
писмена молба, жалба и т.н/, искане за настаняването/преместването му в спално
помещение, определено за непушачи. В тази връзка съдът не кредитира с доверие
показанията на св. В.Р., като очевидно недостоверни и несъответстващи на
доказателствата по делото /че в Затвора – Стара Загора няма килия, която да е
за непушачи и че всички пушат и то не само цигари, а и наркотици/ и като вътрешно
противоречиви /от една страна свидетелят заявява, че „когато отрядният е
минавал по килиите, е чувал С. да му казва, че не може така да живее с
останалите в килията“, а от друга страна сочи, че „не знае дали С. се е
оплаквал“. Доколкото в правомощията на ИСДВР и на дежурния главен надзирател е
да извършват преместване на задържаните лица от едно спално помещение в друго с
разпореждане по чл.27а от ППЗИНЗС при възникване на нови обстоятелства или
промяна на изискванията по чл. 27, ал. 1 и 2, вкл. при заявено искане /желание/
от страна на лицата, очевидно непреместването на П.С. от спално помещение № 5 в
спално помещение за непушачи, вкл. непредприемането на действия от страна на
затворническата администрация преди м. януари 2021г. за определянето на още
едно спално помещение в VІІІ група за непушачи, не се свързва с
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от администрацията
на Затвора – Стара Загора. Следва да се отбележи, че изпълнението на
задължението по чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС за обособяване във всяка затворническа
група на спални помещения за настаняване на непушачи, не е обвързано с
изискването за обособяване на определен брой такива помещения, тъй като
конкретният брой на помещенията за непушачи следва да бъде определян спрямо капацитетните
възможности за настаняване в съответната затворническа група и съотношението
между пушачи и непушачи, като последното очевидно представлява променлива
величина. В този смисъл според съда незаконосъобразно административно
бездействие – неизпълнение на задължението по чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС от страна
на администрацията на Затвора – Стара Загора би било налице, ако въпреки
наличието на направено искане за настаняване или впоследствие за преместване на
задържаното лице в спално помещение за непушачи, съответните длъжностни лица не
са предприели действия по настаняването/преместването на П.С. в спално
помещение за непушачи, в т.ч чрез извършване на необходимите фактически и/или
правни действия за обособяване на още едно помещение за непушачи /при изчерпана
капацитетна възможност за настаняване в определеното за непушачи в VІІІ група спално
помещение № 11/. А както беше посочено, по делото не се събраха доказателства,
че за периода 10.07.2020г. /датата на настаняването на П.С. в спално помещение
№ 5/, до 05.08.2021г., задържаното лице е заявило по някакъв начин искане за
настаняването му в спално помещение за непушачи.
По делото не се установи, респ. не се доказа и твърдяното
второ проявление на релевираната като незаконосъобразна административна дейност,
осъществена в нарушение на изискванията по чл.27, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС. Действително законът, в разпоредбата на чл.27, ал.1
от ППЗИНЗС, предвижда прилагането на диференциран подход при настаняването на лишените от свобода
/съотв. на задържаните лица/ в спални помещения, като един от критериите за
настаняване /наред с капацитетните възможности на отделните помещения в
групата, изискванията на режима и сигурността, личностната характеристика на
лишения от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно
влияние, здравословното състояние/, е и изискването за психологическата
съвместимост с другите лишени от свобода /респ. задържани лица/. Не намира каквото и да
е било нормативно основание обаче поддържаното от ищеца, че спазването на
изискването за психологическа съвместимост на настаняваните в едно спално
помещение лица, е обвързвано с провеждането преди настаняването на нарочно
„психологическо проучване“ с участието на психолог. Законовото
изискване е за всеки новопостъпил в затвора, преди изтичането на срока за
престой в приемното отделение, да се изготвя оценка на риска от рецидив и от
вреди, относно личностните особености, здравословното състояние и др., като
оценката се изготвя от съответния социален работник, лекаря на затвора и
психолога. Задължително психологическо изследване се провежда на осъдените на
доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, на осъдени с наложено
наказание над 10 години лишаване от свобода, както и на лишените от свобода с
идентифициран по системата за оценка на риска "много висок" и
"висок" риск от вреди /чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС/. Следователно оценката на риска от рецидив и от вреди
и относно личностните особености на настаняваните в затвора лица, респ.
провеждането на задължително психологическо изследване, се извършва преди
комисията, ръководена от началника на затвора, да направи разпределението на
лицата по групи. В този смисъл нормативно възложената административна дейност по
чл.27 от ППЗИНЗС на инспекторите по социални дейности и възпитателна работа, не
изисква извършването на отделно „психологическо проучване“ – преценката на
ИСДВР по критериите по чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС, вкл. за психологическа
съвместимост на настаняваните в едно спално помещение лица, се извършва въз
основа на данните от досиетата на лишените от свобода /задържаните лица/, в т.ч
изготвените от компетентните лица оценка на риска от рецидив и от вреди или
психологическо изследване. В случая, на първо
място следва да се отбележи, че нито в исковата молба, нито в уточняващата я
молба, се посочва в какво конкретно се изразява „психологическата
несъвместимост“ на П.С. с лицата, с които е бил настанен и респ. пребивавал в
едно спално помещение. Освен че липсват конкретни твърдения за лица, с които С.
е бил настанен и съотв. пребивавал в едно спално помещение за периода
10.07.2020г. – 04.08.2021г. и посочване на обуславящи факти и обстоятелства за
твърдяната „психологическа несъвместимост“ с тези лица /изключая
тютюнопушенето/, по делото не се събраха доказателства, че при настаняването на
С. в спално помещение № 5 не са били спазени нормативно въведените критерии на
приложимия диференциран подход при настаняването, вкл. критерият за
психологическа съвместимост на настаняваните в едно спално помещение лица. Показанията
на свидетелите Ц.Р. и В.Р. за „психологическа несъвместимост“ на Пл. С. с
останалите настанени в спалното помещение лица, представляват декларативни
изявления, неподкрепени с конкретни факти и обстоятелства като външно проявление
и обективен израз на сочената „психологична несъвместимост“ и в какво конкретно
се изразява тази несъвместимост. Съдът не кредитира с доверие твърдяното от св.
В.Р., че настанените заедно със С. в спално помещение лица № 5 са били
„наркомани“ и непрекъснато „са се друсали“.
Като недостоверни се приемат и показанията на същия свидетел, че другите лица в
килията са удряли С., че са го тормозели, заплашвали и т.Н. Всъщност твърдения
за такива осъществени спрямо С. действия и посегателства от останалите
задържани лица в килията, нито се твърдят от ищеца, нито са релевирани по
какъвто и да е било начин /в подадени жалби, молби, сигнали и т.н/, нито са
въведени като фактическо основание на предявената искова претенция. Всъщност в
настоящото производство се събраха конкретни доказателства единствено за
съществуващ конфликт във връзка с пушенето в килията между Пл. С. и К. П.в, с
което лице С. пребивава в едно спално помещение по-малко от месец. Само по себе
си възникването на конфликтни ситуации между лишените от свобода /задържаните
лица/, не е достатъчно за определянето им като „психологически несъвместими“. В
този смисъл ако и да е имало спорове и пререкания между С. и останалите
задържани лица в спално помещение № 5 във връзка с тютюнопушенето в килията,
това не може да обоснове извод за неспазен критерий по чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС
за диференцирано настаняване на лицата в спалните помещения. Обстоятелството,
че С. обича тишината, спокойствието и не обича силната музика, крясъците и
виковете, не означава, че настаняването му в едно спално помещение с „лица,
които не могат да му осигурят необходимото спокойствие“, релевира неизпълнение
на административно задължение по чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС, респ.
незаконосъобразна административна дейност. А относно твърдяното
нарушение на чл.27, ал.2 от ППЗИНЗС, следва да се отбележи, че с посочената
разпоредба е въведен един допълнителен, факултативен критерий за диференцирано
настаняване на лишените от свобода/задържаните лица - при разпределението им по
спални помещения да се отчитат и желанията им за съвместно настаняване, ако те
не противоречат на изискванията на ал. 27, ал.1 от ППЗИНЗС. Отчитането на
желанието на лицата за съвместно настаняване, освен, че е обусловено от
спазването на изискванията по чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС, не се свързва с право на
задържаното лице да избира с кого да бъде настанявано в едно спално помещение
респ. не се свързва със задължението на ИСДВР на съответната група да
съобразява съгласието или несъгласието на задържаното лице с извършеното
разпределение по спалните помещения. А и по делото няма данни Пл. С. да е
заявил желание за съвместно настаняване с друго задържано лице, което искане да
не е било удовлетворено от затворническата администрация.
Относно настаняването
на 04.08.2021г. в спално помещение № 5 на VІІІ група на подсъдимия Ц.Н.Р.: От
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно
установено, че настаненото на 04.08.2021г. в една килия с П.С. лице, е било
пушач. Само по себе си настаняването на Ц.Р. в спално помещение № 5, което
спално помещение не е било определено за непушачи, не релевира
незаконосъобразно административно действие. Несъстоятелни са твърденията на
ищеца, че помещенията за непушачи можели „да се формират и от лишените от
свобода“ и че ако в едно помещение, което е за пушачи, с течение на времето
останели само непушачи, това следвало да се съобрази от ИСДВР и да настаняват в
помещението само непушачи. Обособяването и определянето на спални помещения за
непушачи се свързва с административна дейност /в какъвто смисъл са и доводите
на ищеца във връзка с твърдяното като допуснато нарушение на чл.21, ал.4 от
ППЗИНЗС/. Дали едно спално помещение в затвора се определя като такова за
настаняване на пушачи или непушачи, не зависи от това към даден момент в това
помещение са настанени пушачи, респ. непушачи, а е въпрос на правно
регламентирана дейност. В този смисъл независимо, че в рамките на близо 9
месеца от исковия период и към 04.08.2021г., П.С. /непушач/ е пребивавал при
условията на самостоятелно настаняване в спално помещение № 5, това не
означава, че посоченото спално помещение фактически е станало „спално помещение
за непушачи“, съотв. че разпределящият ИСДВР е бил длъжен да настанява в това
спално помещение само непушачи и че настаняването на лицето Ц.Р. /пушач/ в
килията представлява незаконосъобразно административно действие. От доказателствата по делото се установява,
че подадените от П.С. молби и жалби - молба вх. № М-188/ 05.08.2021г. до Директора
на Медицинския център към Затвора – Стара Загора, жалба вх. № Ж-57/
05.08.2021г. до Началника на Затвора – Стара Загора, жалба вх. № Ж-59/
11.08.2021г. до Началника на Затвора – Стара Загора, както и молбата на Ц.Р. вх.
№ М-197 от 10.08.2021г. за преместването му в друго спално помещение,
своевременно са резолирани до компетентното длъжностно лице – Н. Н. - ИСДВР на
VІІІ група към този момент и на 11.08.2021г., Ц.Р. е преместен от спално
помещение № 5 и настанен в спално помещение № 3. Доколкото преместването на Цв.
Р. в друго спално помещение е извършено шест дни след първата подадена сезираща
жалба и при липсата на установени данни за необходимост от незабавни действия
по преместването в хипотезата на чл.27а, ал.3 от ППЗИНЗС, съдът приема, че не е
налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно административно бездействие –
предприетите действия по чл.27а, ал.1 от ППЗИНЗС по преместването на Р. от
спалното помещение, в което е бил настанен Пл. С., не могат да бъдат определени
като извършени в срок, който надвишава обичайно необходимия и разумен срок за
разглеждане на жалбите/исканията и разпореждането на преместването.
По отношение на твърдяното
административно бездействие, основано на неизпълнено от администрацията на
Затвора Стара Загора задължение по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС и чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС: Административното задължение, при изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода” и на мярката „задържане под стража”, да бъдат осигурени необходимите и
достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото
здраве на осъдените и задържаните лица и зачитане на правата и достойнството
им, е корелативно свързано с основното право, регламентирано с нормата на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
вкл. и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража /чл.3, ал.2 от ЗИНЗС/.
За разлика от исковите претенции, основани на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, при които
установяването на фактически обстоятелства, сочещи поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, релевира допуснато нарушение на чл.2, т.3 от ЗИНЗС, то
при предявени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /каквато
квалификация на разглеждания в настоящото производство иск, е дадена по изрично
направено искане на ищеца П.С. и от процесуалния му представител по делото/, доказването
на допуснати от пенитенциарната администрация нарушения на чл. 2, т.3 от ЗИНЗС
респ. на чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, е обвързано от доказването наличието на
незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия при или по
повод осъществяването на възложената административна дейност. В случая по
изложените по-горе съображения, релевираното от ищеца неизпълнение на
изискванията по чл.21, ал.4 и чл.27, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС, като проявление на
незаконосъобразна административна, обуславяща твърдените нарушения на чл. 2,
т.3 от ЗИНЗС респ. на чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, не се доказа по делото.
С оглед на изложеното
съдът приема, че не е налице твърдяната от П.С. и въведена като фактическо основание
на предявения иск незаконосъобразна административна дейност, осъществена от длъжностни
лица от администрацията на Затвора – Стара Загора. Поради което липсват и първите
два елемента от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни действия и/или бездействия на
длъжностни лица на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност.
На следващо място за да бъде ангажирана отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната
последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени
от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
"пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от
твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно
необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На
обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са
адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като
по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени
вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда
обезщетението, след преценка на конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за
присъждане на обезщетението и на неговия размер. Съгласно трайната съдебна практика
неимуществените вреди при искова претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежат на
доказване, а не се предполагат /за разлика от исковете по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, при които по силата на презумпцията по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното/. Следователно за
настъпването на вредоносния резултат ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване.
В
случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като
такива, изразяващи се в силни и интензивни по своя характер, с трайно отражение
във времето негативни чувства, емоции и състояния, като чувство на
безпомощност, незащитеност, страх за собствения живот, нервност, напрегнатост,
тревожност, състояния на силен задух, гадене и повръщане.
Част от сочените като претърпени неимуществени вреди – „силни и
интензивни по своя характер, с трайно отражение във времето негативни чувства и
състояния на безпомощност, незащитеност, страх за собствения живот, тревожност“,
съдът приема за недоказани, както от гл.т на твърдените негативни емоционални и
психически преживявания и лични страдания, така и от гл.т на
причинно-следствената им връзка с незаконосъобразна административна дейност. Действително
психо-емоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от
даден факт, са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при
всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Но
при условие, че от една страна по делото не се събраха доказателства за
осъществяван спрямо С. физически или психически тормоз от останалите лица, с
които е бил настанен в едно спално помещение, а от друга страна след като за
периода на съвместно настаняване /м. август 2020 – м. ноември 2020/ и до
05.08.2021г., С. не е заявил под никаква форма и начин искане за преместването
му в друго спално помещение, то сочените като негативни психо-емоционални
състояния не могат да бъдат определени като присъщи последици и резултат от
настаняването и съвместното пребиваване на С. с другите лица в килията.
Твърдените
като претърпени от ищеца неимуществени вреди – състояния на нервност,
напрегнатост, силен задух, гадене и повръщане, съдът приема за доказани въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и в контекста на
нормалните негативни чувства, изживявания и състояния, които може да изпитва
един непушач при съвместното му пребиваване с непушачи в спално помещение, в което
се пуши. Но недоказано се явява, че тези субективни изживявания и техните
външни проявления, са резултат от твърдяната незаконосъобразна дейност, на
която се основава исковата претенция. От представената и приета като
доказателство по делото Медицинска справка, изготвена от Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора,
се установява, че с оплаквания за главоболие, виене на свят, гадене и др., поради
пребиваване в едно помещение с лица, пушили цигари, Пл. С. е посещавал
Медицинския център и му е било предписвано лечение два пъти в рамките на
исковия период, като и двата пъти е било след връщане от дело в Пловдив.
Следователно вредоносният резултат се свързва с пребиваването му в едно спално
помещение с пушачи в Пловдив, а не в Затвора – Стара Загора – липсват каквито и
да е било данни за посещения на Пл. С. на МЦ с подобни оплаквания с посочен
източник на състоянията тютюнопушене в спалните помещения на Затвора – Стара
Загора. Съответно във връзка с поставена диагноза „невроза“ и лечение с деанксит,
невролакс, невротоп и финлепсин, са удостоверени множество посещения на Пл. С. ***
в рамките на периода на исковата претенция, вкл. многократно и през времето,
през което С. е пребивавал при условията на самостоятелно настаняване в спално
помещение № 5 /м. декември 2020г. – 04.08.2021г./. Следователно и тези
състояния на Пл. С. не могат да бъдат определени като пряка и непосредствена
последица от настаняването и пребиваването му съвместно в едно спално помещение
с други лица в VІІІ група на Затвора – Стара Загора.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано наличието на кумулативно
изискуемите се елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за претърпени от ищеца П.С. неимуществени
вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна
административна дейност на длъжностни лица от администрацията на Затвора –
Стара Загора, поради което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и
като такъв, следва да бъде отхвърлеН.
При
прилагането на правилото на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв.,
съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Й.С.
с адрес ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 2500
лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна
административна дейност – незаконосъобразни административни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора, по
настаняването и пребиваването на П.С. *** с лица, с които няма психологическа
съвместимост и които са пушачи за периода 10.07.2020г. – 11.08.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като недоказан и неоснователеН.
ОСЪЖДА
П.Й.С., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: