Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 18.04.2019година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на единадесети април две хиляда и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №184 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №18-0351-001087 от 07.01.2019година на Началника на група към ОД на МВР  -Хасково,РУ- Свиленград, с което на П.Д.П. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП  му е наложено   на основание чл.174,ал.3 ,предл.1 -во от ЗДвП  административни наказания “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 24 месеца.

 Жалбоподателят П.Д.П. в срока предвиден за това обжалва горепосоченото НП.Твърди се в жалбата, че обжалваният акт бил незаконносъобразен ,постановен при съществени процесуални нарушения на материалния и процесуален закон. Конкретно сочи,че не била спазена процедурата по съставяне и връчване на АУАН,с което нарушение му се ограничавали правата. По същество твърди,че не бил извършил твърдяноте нарушение, визирано в НП,а именно ,че е управлявал МПС след употреба на алкохол,така както било посочено в обжалваният акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован  не се явява  за него се явява  адв.Т.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

     Административнонаказващият орган /АНО/ - Началника на група към ОД на МВР  -Хасково,РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

     Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на разпитаният в съдебно заседание свидетел – Г.Г.Г. се установява, че на 29.12.2018година горепосочените двама полицейски служители в служба Пътен контрол изпълнявали служебните си задължения. Около  19,40ч. на същата дата същите били извикани от техни колеги към служба борба с тероризма,които се намирали в община Свиленград на Общински път№ IV -80083 при км.13,000,където били спрели за проверка  товарен автомобил  с рег.№Х 7443КК,марка Фиат Добло ,който се движел в посока разклона за ГКПП Капитан Андреево и път II -80,а автомобила бил управляван от  водача-жалбоподател.

 При пристигането на място св. Г.Г.Г. приканил жалбоподателя да бъде тестван за евентуална употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 АRВА 0093,но жалбоподателят отказал.

Св. Г.Г.Г. издал  на жалбоподателя талон за медицинско изследване №0027218/29.12.2018г.,но същият отказал даването й и не се явил за даване на алкохолна проба.

  За така възприетото нарушение на жалбоподателят  бил съставен и предявен акт за извършено административно нарушение с бланков №454875 от 29.12.2018г. в  негово присъствие, като жалбоподателя  не вписал възражения по него.

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП  ,поради което му е наложено   на основание чл.174,ал.3 , предл.1 -во от ЗДвП  административни наказания “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 24 месеца ,като нарушението е описано ,че след употреба на алкохол,същият отказал да бъде тестван за наличието на такъв с техническо средство и отказал даване на кръвна проба .

          Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият  определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна дейност по ЗДвП и длъжностните лица,които могат да издават наказателни постановления.

          Налична по АНП е и справка за нарушител/водач касателно жалбоподателя,видно от която същият е правоспособен такъв.

           Изложената фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Г.Г.Г., така също и от приетите писмени доказателства – справка за нарушител/водач ; Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи и талон за медицинско изследване №0027218/ 29.12.2018г., последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

         Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г.Г.Г., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелият. Не се установява посоченият свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

        Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – справка за нарушител/водач ; Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи и талон за медицинско изследване №0027218/ 29.12.2018г., се потвърждават фактическите констатации  изложени по горе в мотивите на съда.

          Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група към ОД на МВР  -Хасково,РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.1, изречение второ и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

           Съдът счита,че НП е издадено при неспазване на административно производствените правила. Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно , точно и пълно,за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК. Поради това те не могат да бъдат променяни,допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.Поради това и изискването към наказващия орган относно постановяването им е завишено в процесуален аспект.Именно в негова тежест е да докаже соченото нарушение и да го квалифицира адекватно,без да се накърнява правото на защита на жалбоподателя.

        Не е допустимо по пътя на формалната и правна логика да се извлича  императивно заложените  в чл. 45 и чл. 57 от ЗАНН реквизити  на акта и съответно на НП. Нарушено  е правото на защита на санкционираното лице, защото същото е лишено от възможността да узнае ,в какво точно е обвинен  за да организира адекватно защитата си.

         Анализа  и преценката, сочат за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които несъмнено водят до ограничаване  и накърняване на правото на защита на жалбоподателя.  Административно наказателната процедура  е в тежест  на АНО относно нейната правилност  и законосъобразност и не може да се изграждат изводи  по пътя на формалната и правна логика.

        В конкретният случай жалбоподателя е наказан за извършено нарушение по чл.174,ал.3,пр.1во от ЗДвП.

Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и/или да даде кръвна проба за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или да даде кръвна проба за установяване на употребата на алкохол са два различни способа, чрез които се установява наличието на концентрация на алкохол в кръвта. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява ПС с или без концентрация на алкохол в кръвта. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда, включително и ако се установи наличие на алкохол в тези параметри, то нарушението следва да се квалифицира по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП; а ако не се установи наличие на алкохол или е налице такъв до 0.5 на хиляда деянието не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да даде кръвна проба за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде кръвна проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо по кой метод. Изпълнителното деяние на нарушението следва да бъде установено по безспорен начин и в двете му проявни форми.  

Видно от обстоятелствената част на обжалваният акт/както в НП ,така и в акта за установяване на административно нарушение/ е описано,че жалбоподателят е употребил алкохол,което безспорно е нарушение по чл.174,ал.1 от ЗДвП,като е посочено и също ,че отказва да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръвна проба,което пък от своя страна е състав на нарушението визирано в разпоредбата на чл.174,ал.3,пр.1во от ЗДвП и именно като такова е квалифицирано.

При това положение в съда е в невъзможност да разбере в каво точно нарушение е обвинен жалбоподателят,тъй като така описаното очертва две нарушения,които взаимно се изключват по следните съображения. Ако е установено управление на МПС при употреба на алкохол,то концентрацията и се установява,съгласно изискването на чл.174,ал.1  с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух,което пък противоречи на останалото описание на визираното в НП нарушение,че същият отказва да бъде изпробван по посочените по горе начини. Тази неяснота ,както се посочи води до ограничаване  и накърняване на правото на защита на жалбоподателя,да разбере в какво точно е обвинен ,за да може да ангажира защитата си и винаги е същественна.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН са съществени и в съвкупността си обуславят незаконосъобразността на обжалваното НП, а от тук и неговата отмяна.

        По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

       Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав. 

                           

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ като незаконносъобразно Наказателно Постановление №18-0351-001087 от 07.01.2019година на Началника на група към ОД на МВР  -Хасково,РУ- Свиленград, с което на П.Д.П. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП  му е наложено   на основание чл.174,ал.3 ,предл.1 -во от ЗДвП  административни наказания “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 24 месеца.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

                       

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................