Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260169
гр.
Пловдив 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа
докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 584 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 2/02.01.2020г. на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с.
постановено по гр. д. №11323/2019г. с което се отхвърлят предявените от „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование
„Мобилтел“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Кукуш“ № 1, против В.М.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че В.М.К. дължи на „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование
„Мобилтел“/, сумата от 274,65 лева
– незаплатени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане за
периода 28.02.2018 г. – 28.09.2018 г. по Договор
за предоставяне на електронни съобщителни услуги № ********* от 28.12.2017 г. и Договор за продажба на устройство на
изплащане № ********* от дата 28.12.2017 г., сумата от 338,34 лева – неустойка, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2019г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и сумата от 25.00 лева държавна такса и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, по които са издадени следните фактури: фактура №
*********/02.04.2018 г., като по нея се претендира сумата от 4,31лв. / след
частично плащане/;-фактура № *********/ 03.05.2018 г., за сумата от 47,21лв.;
-фактура № *********/ 04.06.2018 г., за сумата от 33,95лв.; фактура №
*********/ 04.07.2018 г., за сумата от 30,96лв.; фактура № *********/
01.08.2018 г., за сумата от 39,17лв.; фактура № *********/ 01.09.2018 г., за
сумата от 29,35лв.; фактура № *********/ 02.10.2018 г., за сумата от 89,70лв.;
Издадени фактури за начислени неустойки: фактура № *********/ 26.09.2018 г., за
сумата от 159,23лв.; фактура № *********/ 26.09.2018 г., за сумата от 62,46лв.;
фактура № *********/ 26.09.2018 г., за сумата от 116,65лв.,
за които вземания в
полза на ищеца е издадена Заповед №3083 от 12.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК,по ч.гр.д №5788/2019г., по
описа на PC - ПЛОВДИВ, ІІІ с-в, като неоснователни.
Жалбоподателят „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“ № 1 моли съда да отмени първоинстанционното
решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображения
изложени в жалбата и молба от 15.06.20г. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В.М.К. не взема становище.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
Със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3083/12.04.19, издадена по ч. гр. д. № 5788/19г.
на ПдРС, III-ти гр. с. е разпоредено длъжникът В. М. К. да заплати
на кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София
сумите 274.65лв. представляваща незаплатена стойност на електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане за
периода 28.02.18г. - 28.09.18г. И сумата 338.34лв. Неустойка, ведно
със законната лихва от 11.04.19г. до окончателното изплащане и разноски.
Длъжницата е подала възражение против
заповедта за изпълнение, в което е посочила единствено, че не дължи пари.
Проеив подадената искова молба, заведена в производство по чл. 422 от ГПК
ответницата В.К. не е подала отговор. Следователно, основателността на исковете
ще се преценява от представените писмени доказателства, а те са Договор №
50521658/28.12.18г. и договор за продажба на изплащане от същата дата фактури
за дължими суми за процесния период. Тези фактури не са оспорени от ответната
страна и притежават необходимите реквизити, които са в съответствие с клаузите
с договорите. Затова искът за заплащане на сумата от 274.65лв. представляваща
незаплатена стойност на електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане за периода 28.02.18г.
- 28.09.18г. е основателен и следва да се уважи изцяло ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
По отношение претенцията за неустойка: В
чл. 54.12 от представените Общи условия е посочено, че
договорът се прекратява едностранно в случай, че е налице забава в плащането на
дължимите суми от абоната продължила повече от 124 дена. От представените
фактури се установява закъснения повече от 124 дни на плащането на дължими към
доставчика на електронни съобщителни услуги, поради което искът за заплащане на
неустойка е доказан по основание. Относно неговия размер обаче следва да се
съобрази т. 6.3.1 от Приложение №1 към процесния договор,
където е фиксиран максимален размер на дължимата неустойка до месечната
абонаментна такса. В посоченото Приложение № 1 – т.2 е посочено, че избрания
тарифен план е „Мтел без граници ХL“, а месечната такса възлиза на 24.99лв.,
което значи че искът следва да се уважи до 74.97лв., а до пълния претендиран
размер от 338.34лв. ще се отхвърли.
Изложеното налага извода, че обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете за
заплащане на сумата 274.65лв. представляваща незаплатена стойност на електронни
съобщителни услуги и
-стр.3 от
решение по в. гр. д. № 584/20г. на ПдОС-
устройство на изплащане за периода 28.02.18г. - 28.09.18г., за която сума са издадени
процесните фактури, както и в частта, с която се отхвърля иска за заплащане на
неустойка до размера от 74.97лв и се постанови друго, с което се уважат
претенциите в посочените размери, а в останалата част – с която се отхвърля
иска за неустойка за разликата от 74.97лв. до пълния предявен размер от
338.34лв. решението следва да се потвърди.
С
оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати на жалбоподателя сумата
203.03лв. разноски, съразмерно на уважената част от разноските направени в
заповедното производство и двуинстанционното производство по чл. 422 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 2/02.01.2020г. на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с. постановено
по гр. д. №11323/2019г., в частта с което се отхвърлят
предявените от „А1
България“ ЕАД / с предишно наименование „Мобилтел“/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, против В.М.К. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че В.М.К. дължи
на „А1 България“
ЕАД / с предишно наименование „Мобилтел“/, сумата от 274,65 лева – незаплатени електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане за периода 28.02.2018 г. – 28.09.2018 г.
по Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № ********* от 28.12.2017 г. и Договор за продажба на устройство на
изплащане № ********* от дата 28.12.2017 г., сумата от 74.97 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.04.2019г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, по които са
издадени следните фактури: фактура № *********/02.04.2018 г., като по нея се
претендира сумата от 4,31лв. / след частично плащане/;-фактура № *********/
03.05.2018 г., за сумата от 47,21лв.; -фактура № *********/ 04.06.2018 г., за
сумата от 33,95лв.; фактура № *********/ 04.07.2018 г., за сумата от 30,96лв.;
фактура № *********/ 01.08.2018 г., за сумата от 39,17лв.; фактура № *********/
01.09.2018 г., за сумата от 29,35лв.; фактура № *********/ 02.10.2018 г., за
сумата от 89,70лв.; Издадени фактури за начислени неустойки: фактура №
*********/ 26.09.2018 г., за сумата от 159,23лв.; фактура № *********/
26.09.2018 г., за сумата от 62,46лв.; фактура № *********/ 26.09.2018 г., за
сумата от 116,65лв.,за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед №3083 от 12.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д
№5788/2019г., по описа на PC - ПЛОВДИВ, ІІІ с-в, като
неоснователни и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***
дължи на „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование „Мобилтел“/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“ № 1 сумите: 274,65 (двеста седемдесет и четири лева и шестесет и пет
стотинки) – незаплатени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
за периода 28.02.2018 г. – 28.09.2018 г. по Договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги № ********* от 28.12.2017 г. и Договор за продажба на устройство на
изплащане № ********* от дата 28.12.2017 г., по които са издадени следните
фактури: фактура № *********/02.04.2018 г., като по нея се претендира сумата от
4,31лв. / след частично плащане/;-фактура № *********/ 03.05.2018 г., за сумата
от 47,21лв.; -фактура № *********/ 04.06.2018 г., за сумата от 33,95лв.;
фактура № *********/ 04.07.2018 г., за сумата от 30,96лв.; фактура № *********/
01.08.2018 г., за сумата от 39,17лв.; фактура № *********/ 01.09.2018 г., за сумата
от 29,35лв.; фактура № *********/ 02.10.2018 г., за сумата от 89,70лв. и сумата
от 74.97 (седемдесет и четири лева и деветдесет и седем
стотинки) – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.04.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за която суми са издадени фактури за начислени
неустойки: фактура № *********/ 26.09.2018 г.; фактура № *********/ 26.09.2018
г. и фактура № *********/ 26.09.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/02.01.2020г. на
Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с. постановено по гр. д.
№11323/2019г. с което се отхвърля
предявения от „А1 България“ ЕАД / с
предишно наименование „Мобилтел“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, против В.М.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че В.М.К. дължи на „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование
„Мобилтел“/ неустойка за разликата от 74.98 лв. До пълния
претендиран размер от 338.34лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.04.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за която
са издадени фактури за
начислени неустойки: фактура № *********/ 26.09.2018 г.; фактура № *********/
26.09.2018 г. и; фактура № *********/ 26.09.2018 г.
ОСЪЖДА В.М.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование
„Мобилтел“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Кукуш“ № 1
сумата 203.03 (двеста и три лева и три стотинки) разноски.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.