№ 782
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100901250 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ****,
представлявано от М.С.М. – Г. и П.В.Д. – Изпълнителни директори, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“**** чрез пълномощник юк С.Л. срещу ЗК„Е.И.“ АД ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр.София 1592, р-н Искър, бул.“****, представлявано от
Й.Ц. и Р.Б. – Изпълнителни директори, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 76 639,74лв., представляваща половината от изплътените суми за репариране на
претърпените неимуществени вреди от С.Й. – дъщеря на починалата Н.С.Ю. при условията
на независимо съпричиняване, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 07.08.2012г. около 22ч. на път I – 5 при км 346+500 метра при
условията на независимо съпричиняване тежкотоварна композиция – влекач ДАФ модел ФР
с рег.№**** с прикачено полуремарке с рег.№****, управляван от М.А.А. и лек автомобил
марка „Мерцедес“ модел 250 с рег.№**** реализират ПТП. В резултат е починала Н.С.Ю.,
пътничка в лекия автомобил. С присъда по образуваното НОХД №42/2013г. по описа на ОС
Кърджали е постановено, че вина за настъпилото ПТП имат и двамата водачи. От тук и
двамата отговарят солидарно за причинените на наследницит на Н. Ю. неимуществени
вреди.
Твърди се, че към момента на ПТП за тежкотоварната композиция – влекач ДАФ
модел ФР с рег.№**** с прикачено полуремарке с рег.№**** е имало валидна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗК „Л.И.“ АД със срок на
покрит застрахователен риск от 23.06.2012г. до 22.06.2013г. За лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел 250 с рег.№**** е имало валидна застраховка ГО на автомобилистите,
сключена със ЗК „Е.И.“ АД със срок на покрит риск от 27.07.2012г. до 26.07.2013г.
Твърди се, че дъщерята на починалата в ПТП Ю. – С.Й. е предявила иск за
обезщетение на неимуществените вреди срещу ЗК „Л.И.“ АД. Било образувано гр.д.
№7289/2015г. по описа а СГС, по което с решение от 25.05.2016г. ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да
заплати обезщетение в размер на 100 000лв. като трето лице – помагач е било конситуирано
ЗК „Е.И.“ АД. След влизане на решението в сила били издадени ИЛ за присъдените суми,
които като главници, лихви и разноски възлизат на сума в общ размер на 153 279,47лв. от
1
която ищецът претендира половината в размер на 76 639,74лв.
Ищецът претендира и лихви за забава.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Изразява становище за неоснователност на исковата претенция с твърдение, че
същата е била погасена чрез прихващане и допълнително плащане.
Ответникът не оспорва, че исковата сума в претендирания размер е била дължима, не
оспорва основанието за възникване на дължимостта й, както и нейния размер. Твърди, че е
платена преди завеждане на ИМ.
Твърди, че на 20.05.2021г. е получил покана за добровонло изпълнение за
претендираната сума. Била образувана щета **********, поискал е и е получил
допълнително доказателства за плащане, след което изготвил докладна записка и доклад,
след което претендираната сума е била заплатена.
Ответникът заявява, че претендираната сума е погасил черз прихващане с
уведомление с рег.№5613/16.07.2021г. до Л.И. АД, получено от посленото на 20.07.2021г. и
тъй като с прихващането била погасена само сума в размер на 71 915,12лв. с дължими от
Л.И. АД суми, остатъкът от 144 160,01лв. е бил заплатен на 04.08.2021г.
Ответникът поддържа, че не е станал повод за образуване на делото, поради което не
дължи разноски в производството на ищеца.
В законов срок ищецът е упражнил правото си да депозира допълнителна искова
молба. Излага доводи, че ответникът е станал повод за завеждане на ИМ. Не оспорва, че на
04.08.2021г. е било извършено плащане от „Е.И.“ АД, но то е било извършено след
образуване на настоящото дело. Уведомлението за прихващане също е след датата на
депозиране на ИМ, поради което претендира присъждане на разноски в размер на 3065,60лв.
за държавна такса и 450лв. юк.
С отговора на допълнителната ИМ ответникът поддържа твърдението си, че не е
станал повод за завеждане на исковата молба. Твърди, че с писмо, получено от ищеца на
11.06.2021г. са изискани доказателства за извършено плащане на сумите, които
доказателства били получени на 24.06.2021г. При тези факти, ищецът е завел исковата си
претенция преди да е изтекъл гарантирания от закона срок за произнасяне по претенцията.
Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.
По делото не се спори, че на 07.08.2012г. е настъпило ПТП по вина на водачи,
застраховани съответно при ищеца и ответника по риска „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Не се спори, че ищецът е изплатил обезщетението в пълен размер. Не се
оспорва солидарността на задължението и че ответникът дължи заплащане на половината от
изплатената сума. Спорен остава въпроса дал ли е ответника повод за завеждане на
настоящото дело и в тази връзка дължи ли заплащане на сторените от ищеца разноски в
производството и изпаднал ли е в забава, пораждаща дължимост за лихва.
По делото се установява, че ЗК „Л.И." АД е отправило покана за доброволно
изпълнение до ЗК "Е.И." АД да изпълни възникналото в негова тежест задължение за
възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение с писмо изх.
№4543/19.05.2021г., което е получено от адресата на 20.05.2021г. видно от отбелязванията,
направени в представената в производството покана, като е бил даден десет дневен срок за
изпълнение, след което е посочено, че ще се пристъпи към принудително събиране на
сумите по съдебен ред. Във връзка с получената покана е била образувана щета **********
от 27.05.2021г. при ответника. С писмо рег.№ИМ-238/5/09.06.2021г. той е уведомил ЗК
„Л.И.“ АД за заведената щета и е поискал във връзка с установяване основанието и размера
на претенцията да се предсави доказателство за плащане на претендираните суми на
посочените лица, както и изпълнителен лист, в случай, че е предоставен такъв. Това писмо е
било връчено на ищеца на 11.06.2021г. Последният е депозирал писмо до ответника на
2
22.06.2021г., получено на 24.06.2021г., с което е помолил ЗК „Е.И.“ АД да изключи от
претенцията на ЗК „Л.И.“ АД за доброволно плащане на сумата от 76 639,74лв., явявящя се
50% от изплатеното обезщетение на С.Й. във връзка с решение от 25.05.2016г. по гр.д.
№7289/2015г. на СГС, поради изтичане на давностния срок. Посочил е, че тази претенция
ще бъде предявена по съдебен ред. Със същото писмо ищецът е представил на ответника
доказателства за извършените плащания.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съгласно чл.412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си срещу застрахователя по
застраховка Гражданска отговрност, като приложи доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на
необходимите документи. Кои документи са необходими, се установява от разпоредбата на
чл.106 ал.5 КЗ, към която препраща чл.412 ал.2 КЗ – това са доказателства, за чието
снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне
на основанието и размера на претенцията. До представяне на такива доказателства,
независимо от отправената покана, срок за плащане не тече.
В конкретния случай ответникът е изискал допълнителни доказателства, които са
били свързани с установяване на основателността на претенцията – документ за
установяване плащане на претендираното регресното вземане, предявено за плащане. С
оглед на това следва да се приеме, че изискването на такъв документ от ответника не цели
необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията, а е от
значение за изясняване на основанието и размера на плащането.
В хода на производството по делото, ищецът не е оспорил поисканото писмено
доказателство за извършено плащане, като същевременно не е установил по делото да е
представил на ответника всички относими към основателността на претенцията му и нейния
размер доказателства с изпратената извънсъдебна покана за доброволно плащане.
Ответникът е релевирал своевременно възражение, че е предприел действия по реда
на чл.412, ал.2 КЗ - изискал е представянето на допълнителни доказателства, които са
относими към претенцията на ищеца, като е представил с отговора на исковата молба и
писмени доказателства – писмо до ищеца, с което по конкретната преписка са изискани
документи.
При липса на спор за извършено плащане от страна на ответника след завеждане на
исковата молба, спорно се явява обстоятелството дал ли е повод за завеждане на иска, както
и дали ответникът дължи законна лихва върху сумата за главница, считано от датата на
подаване на исковата молба до плащането на същата и направените от ищеца разноски.
Законната лихва представлява обезщетение за ищеца от неоснователно забавяне на
изпълнението на неговото парично вземане, която се присъжда като законна последица от
основателността на предявената претенция. Когато основателно претендираното вземане
бъде удовлетворено от ответника чрез плащане в хода на процеса, законната лихва следва да
бъде присъдена в полза на ищеца в случай че ответникът е изпаднал в забава, незавасимо, че
искът ще бъде отхвърлен, тъй като претенцията му поначало е основателна.
В случая обаче не се установява ответникът да е изпаднал в забава преди подаване на
исковата молба, поради което същият не дължи обезщетение за забава върху главницата от
датата на предявяване на иска до деня, предхождащ плащането в размер на законната лихва.
Установява се, че срокът за заплащане на претенцията е започнал да тече на
24.06.2021г. и изтича на 24.07.2021г., исковата молба е депозрана на 02.07.2021г. преди да е
идтекъл срока на ответника за произнасяне по заведената щета. Следователно той не е
3
изпаднал в забава и не дължи лихва.
Отетникът не е дал повод за завеждане на иска, тъй като към датата на завеждане на
иска срокът за доброволно изпълнение не е бил изтекъл. В отношенията между
застрахователи разпоредбата на чл.412 ал.3 КЗ регламентира 30-дневен срок за доброволно
изпълнение на регресната претенция, който започва да тече от представянето на всички
доказателства за процесната щета от страна на застрахователя по имуществена застраховка и
в който въз основа на документацията застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" следва да определи размера на своето задължение и да го погаси или
мотивирано да откаже плащането. От представената покана се установява, че ответното
дружество е получило документите по процесната щета на 24.06.2021г., искът е предявен на
02.07.2021г.
Следва да се посочи, че изтичането на давностния срок за ищеца за предявяване на
иска по съдебен ред не може да се преценява като повод, който ответника е дал за завеждане
на иска.
Изложеното налага извод за неоснователност за присъждане на претендираните лихва
за забава и разноски в произоводството в полза на ищеца.
Предвид гореизложеното и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
разноски за юк възнаграждение в размер на 150лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ****, представлявано от М.С.М. – Г.
и П.В.Д. – Изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“**** чрез пълномощник юк С.Л. срещу ЗК„Е.И.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр.София 1592, р-н Искър, бул.“****, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. –
Изпълнителни директори, иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 76 639,74лв., представляваща половината от изплътените суми за
репариране на претърпените неимуществени вреди от С.Й. – дъщеря на починалата Н.С.Ю.
при условията на независимо съпричиняване, поради плащане на претендираната сума в
хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ****, представлявано от М.С.М. – Г.
и П.В.Д. – Изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“**** чрез пълномощник юк С.Л. срещу ЗК„Е.И.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр.София 1592, р-н Искър, бул.“****, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. –
Изпълнителни директори, иск за заплащане на законна лихва върху главницата за периода
02.07.2021г. – 04.08.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ****, представлявано от М.С.М. – Г. и П.В.Д. –
Изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“**** да
заплати в полза на ЗК„Е.И.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София
1592, р-н Искър, бул.“****, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. – Изпълнителни директори на
основание чл.78 ал.2 ГПК сумата от 150лв., представляваща юк възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5