№ 13242
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110123139 по описа за 2023 година
и при участието на прокурор В.ова, за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите във връзка с чл. 2, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е въз основа на искова молба от С. В. Д., ЕГН **********, адрес .,
съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител
адв. Н. Р.. Ищецът твърди, че на 18. 01. 2022 г. е бил привлечен като обвиняем за
лъжесвидетелстване. Ответникът внесъл обвинителен акт срещу него на 16. 02. 2022 г.
и било образувано наказателно дело от общ характер. В последното проведено
заседание на 19. 10. 2022 г. прокурорът заявил, че не поддържа обвинението, а
първоинстанционният съд постановил оправдателна присъда. Тя вероятно не била
протестирана и влязла в сила на 04. 11. 2022 г. С участието на ищеца били извършени
следните процесуално-следствени действия: разпит в качеството му на свидетел и
разпит в качеството му на обвиняем. Спрямо него не била взета мярка за
неотклонение. Твърди, че от привличането му като обвиняем до влизането в сила на
оправдателната присъда е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в: стрес,
потиснатост, изключително притеснение, накърняване на доброто му име по
местоживеене и по месторабота, безпокойство, срам, страх и неизвестност какво ще
стане с него и дали няма да изтърпява наказание лишаване от свобода през най-
хубавите си години за деяние, което не е извършил. Здравословното му състояние се
влошило, като още по време на разпитите в СДВР започнал да изпитва неприятни
усещания в слънчевия сплит, гадене и кратковременни световъртежи, които
постепенно се усилили, трудно заспивал и се събуждал през нощта, получавайки
пристъпи на сърцебиене и панически атаки. Започнал да изпитва и тежест в
сърдечната област. Наложило се да започне да приема успокоителни медикаменти,
вследствие на чиито странични ефекти напълнял с 18 кг. Твърди, че наказателното
1
производство по негова преценка се проточило твърде много, като през хода на
протичането му изпитвал чувство на обида и неудобство и че познати и непознати,
които знаели за случая, се опитвали да задават въпроси и да го коментират. Някои по-
далечни познати започнали да го избягват и да странят от ищеца. Допълва, че сторил
разходи за адвокатска защита по делото в размер на общо 2 500 лева. Иска от съда да
осъди Прокуратурата да му заплати сумата 22 500 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 04. 11.
2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 500 лева, представляваща
направени от ищеца разноски за наказателното производство, ведно със законната
лихва от 04. 11. 2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата
на Република България, адрес ., действуваща чрез прокурор Н. В.ова от Софийската
районна прокуратура. Оспорва предявените искове, като заявява, че не е известно кога
е влязла в сила оправдателната присъда. Въпреки наличието на оправдателна присъда,
счита, че ищецът не е доказал твърдените от него вреди, както и че те са пряк и
непосредствен резултат от именно процесното обвинение. Твърди, че ищецът е
осъждан преди повдигането на процесното обвинение, поради което вече е била
налице отрицателна обществена нагласа спрямо него. Спрямо него не били
извършвани действия извън правно регламентираните и се е прилагала презумпцията
за невиновност. Прави евентуално възражение, че претендирания от ищеца размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на критерия на чл.
52 ЗЗД (изтъква, че няма данни спрямо ищеца да е била взета друга освен най-леката
мярка за неотклонение; спрямо ищеца са били водени и други наказателни
производства; оправдателната присъда сама по себе си дала морално обезщетяване и
компенсирала до известна степен изтърпените страдания). Оспорва размера на
адвокатското възнаграждение от 2 500 лева като прекомерен, във връзка с което се
позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК и изтъква, че минималният размер би следвало да е 800
лева. Иска от съда да отхвърли предявените искове или евентуално да присъди
обезщетение в по-нисък размер от претендирания. Прави евентуално възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания на закона по чл.
127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
Предявени са два кумулативно съединени осъдителни иска за присъждането на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за присъждането на обезщетение
за претърпени имуществени вреди, като и двата иска са с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че Прокуратурата го е обвинила в извършването на престъплението
лъжесвидетелстване, за което той е бил оправдан, че е претърпял твърдените
имуществени и неимуществени вреди в съответния размер, продължителност и
интензивност, както и че е налице пряка причинна връзка между обвинението в
лъжесвидетелстване и претърпените имуществени и неимуществени вреди.
За доказване на правнорелевантните факти в хода на съдебното дирене бяха
събрани множество и разнообразни доказателствени материали, в това число писмени
2
доказателства, сред които основно значение има приложеното за послужване н. о. х.
дело № 2201 по описа на Софийския районен съд, 116-и състав, за 2022 г., гласни
доказателства – показанията на свидетелите Р.Ф.К.-Д.а и В.Г.М., а освен това беше
приложен и експертен способ на доказване – съдебно-психиатрична експертиза. От
съвкупната преценка на така събраните доказателствени материали първостепенният
съд приема за установена следната фактическа обстановка.
От близо 40 години ищецът работил като търговски представител за
правноинформационен софтуер при „.“ АД, впоследствие „. .“ АД, като редовно
контактувал с клиенти. През 2010 г. ищецът закупил моторното превозно средство
марка и модел „Тойота Рав 4“, рег. номер . (автомобилът). Няколко години по-късно
ищецът се запознал със свидетелката Р.Ф.К.-Д.а, с която заживели на семейни начала, а
по-късно сключили и брак. През 2017 г. ищецът закупил стара къща, находяща се в
град .. Понеже къщата била стара, ищецът предприел ремонтни дейности, в
осъществяването на които му помагал и свидетелят В.Г.М.. Ищецът ползувал
автомобила за превозване на строителни материали за тези ремонтни дейности. През
това време ищецът освен това продължава да изпълнява работата си като търговски
представител, при което често бил командирован в провинцията. Водел натоварено
ежедневие.
Поради натовареното си ежедневие ищецът разчитал на помощта на К.И.К.,
който живеел в . и с когото били в приятелски отношения. Така през 2017 г. – 2018 г.
ищецът предал двукратно автомобила на К.И.К. заедно с известни парични суми, за да
бъдат извършени периодични проверки на техническата му изправност. След
поредното предаване на моторното превозно средство обаче на 31. 12. 2018 г. К.И.К.
починал и ищецът си прибрал обратно автомобила. През 2019 г. ищецът ремонтирал
водоснабдяване и канализацията на къщата, във връзка с което ползувал услугите на Р..
Р. чул, че ищецът има затруднение във връзка с преминаването на периодичната
проверка за техническата изправност на автомобил, при което му предложил да му
помогне. Така през 2019 г. ищецът предал на Р. автомобила за преминаване на
проверка за техническа изправност, след което Р. му върнал автомобила.
По-късно през декември 2019 г. Стоян Захариев Енчев, приятел на ищеца, се
върнал в България от Англия. С.Е. помолил ищеца да му услужи с автомобила, така че
да се прибере от София до Свищов. Ищецът се съгласил и предал на С.Е. автомобила
ведно с необходимите документи, в това число и комплект за преминат технически
преглед. През януари 2020 г. обаче С.Е. претърпял пътнотранспортно произшествие с
автомобила на ищеца. При свързаната с него проверка правоохранителните органи
установили, че представеното удостоверение за техническа изправност на автомобила
на ищеца било неистинско, за което било образувано досъдебно производство № 73 по
описа на РУМВР – град Свищов за 2020 г., пр. пр. ТОС 206 по описа на
Великотърновската районна прокуратура за 2020 г.
Органите на досъдебното производство провели по делегация разпит на ищеца в
качеството му на свидетел. Той се явил на 22. 07. 2020 г. в 02 РУ – СДВР, където дал
подробни свидетелски показания пред разследващия полицай Никифор Митров. В това
число ищецът свидетелствувал, че „През 2019 година отидох при Красимир с
автомобила пред дома му и оставих автомобила да го закара на преглед. Дадох и
документите на автомобила – голям и малък талон и „Гражданската отговорност“
на автомобила. Красимир ми каза, че след като мине на преглед ще ми каже сумата,
която му дължа за това. След около три-четири дни отидох при Краси и си взех
автомобила“. Ищецът подписал протокола за разпит, който съдържал и типичната
3
декларация, че записаното в него му е било прочетено и че показанията му са
записани правилно.
С постановление на Великотърновската районна прокуратура от 11. 02. 2021 г.
било прието, че са налице достатъчно данни ищецът да е извършил престъплението
лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), защото съзнателно
потвърдил неистината, че през 2019 г. е предал автомобила на Красимир Колчаков,
който към този момент бил починал. Със същото постановление материалите по
преписката били отделени и изпратени по компетентност на Софийската районна
прокуратура (СРП). Така било образувано досъдебно производство ЗМ № 58 по описа
на СДВР за 2021 г., прокурорска преписка № 7308 по описа на СРП за 2021 г.
Досъдебното производство на СРП продължило до 18. 02. 2022 г., като в рамките на
този период процесуалните действия, извършени с участието на ищеца, били следните:
1. предявяване на постановление за привличане на обвиняем на 18. 01. 2022 г.;
2. разпит на обвиняем, проведен на (също на 18. 01. 2022 г.);
3. предявяване на разследването (също на 18. 01. 2022 г.);
4. полицейска регистрация.
Тези процесуални действия били осъществени с участието на упълномощения
защитник адв. Р.. От представения в досъдебното производство договор за правна
помощ (л. 138) се установява, че ищецът сторил разходи за ангажирането на
защитника в размер на 300 лева. Размерът на тази сума противоречи на отразеното в
приложения към исковата молба заверен препис от договор за правна помощ със
същата дата. При това положение съдът кредитира данните от договора за правна
помощ, приложен по досъдебното производство. В досъдебната фаза не била взета
мярка за неотклонение.
На 18. 02. 2022 г. СРП внесла обвинителен акт срещу ищеца, с който го
обвинила в извършването на същото престъпление. Така било образувано н. о. х. дело
№ 2201 по описа на Софийския районен съд, 116-и състав, за 2022 г. Съдът насрочил
делото за разглеждане в разпоредително заседание на 30. 03. 2022 г., на което били
обсъдени предварителните въпроси по чл. 248, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК). След разпоредителното заседание наказателното съдопроизводство
продължило по общия ред. Съдебното следствие продължило в рамките на седем
открити съдебни заседания, в които:
1. били проведени разпити на единадесет свидетели;
2. бил проведен разпит на подсъдимия;
3. били четени показанията на свидетели и обясненията на обвиняемия, дадени в
досъдебното производство.
В последното открито съдебно заседание на 19. 10. 2022 г. в хода на съдебните
прения прокурорът заявил, че не поддържа обвинителния акт. Съдът се оттеглил на
тайно съвещание, след което в присъствието на страните прочел присъда № 251 от 19.
10. 2022 г., с която признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатото
обвинение. Квинтесенциалните мотиви на наказателния съд са били, че извършеното
от ищеца деяние е субективно несъставомерно, защото при даването на неверните
4
свидетелски показания ищецът е действувал непредпазливо, а не умишлено. Тук
действително става въпрос за грешка на паметта (lapsus memoriae), както ищецът
сгрешил и не успял да възпроизведе правилно в съдебна фаза дори обясненията си от
досъдебното производство, водено срещу самия него. Присъдата не била протестирана
и влязла в законна сила на 07. 11. 2022 г. Спрямо подсъдимия не била взета мярка за
неотклонение. В съдебната фаза подсъдимият сторил разходи за ангажирането на
защитника адв. Р. в размер на общо 1 900 лева с два договора за правна защита и
съдействие – един от 30. 03. 2022 г. (л. 20) и втори от 19. 10. 2022 г. (л. 147).
През време на наказателното производство ищецът изпитвал тревога и
притеснение и силно ограничил социалните си контакти. Имал внезапни залитания,
които свидетелите определят като „припадъци“. Освен това при подобни пристъпи
ищецът треперел. От експертното заключение по съдебно-психиатричната експертиза
се установява, че ищецът е развил психичното заболяване „разстройство в
адаптацията“, което в конкретния случай било сложно и със смесено нарушение на
емоциите и поведението – вегетативен, вестибуларен, страхово-тревожен, афективно-
дистимен синдром, хипохондриаза, акцентуации на тема истина/лъжа, промени в
социалните контакти и социално отдръпване. Съдът не кредитира свидетелските
показания в частта, в която описват психичното заболяване на ищеца като „паник-
атаки“. Всъщност става въпрос за един фактически извод на свидетелите, който те
правят без предварителни специализирани знания от областта на медицината и
психологията. Следва да се предпочете експертното заключение на вещото лице, което
правилно диагностицира психичното заболяване на ищеца. Това психично заболяване
се отразило неблагоприятно на упражняваната от ищеца професия, макар и трудовото
му правоотношение да не било прекратено. Ищецът приемал без лекарско предписание
медикаменти от категорията на антидепресантите и транквилизаторите („Валериан“,
„Есцетил“, „Арлеверте“ и „Вертигохил“), защото отказвал да посети какъвто и да
било доктор, но според вещото лице те са подходящи за лечение на такъв тип
психични заболявания. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Румяна
Колева-Д.а и в частта, в която според тях ищецът продължава и към момента на
разпита да е изнервен и избухлив и да изпада в състояние, в които според нея имал
нужда от психолог. В тази част показанията й противоречат на данните от
изслушването на вещото лице, според които при проведеното събеседване описаните
от свидетелите смущения не са били налице. Става въпрос за обикновено напрежение
в ежедневното общуване между съпрузи, а не за правнорелевантни неимуществени
вреди. Затова съдът приема, че ищецът е възстановил психичното си здраве в
сравнително кратък период след влизането на оправдателната присъда в законна сила,
а именно в рамките на един месец.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Отговорността на Прокуратурата за вреди, причинени на граждани по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, е обективна. Основният елемент от правопораждащия фактически
състав за ангажирането на тази отговорност е обективният факт на влизането в сила на
оправдателната присъда. В разглеждания случай се установява, че Прокуратурата е
повдигнала обвинение срещу ищеца за осъществяването на престъпление по чл. 290,
ал. 1 НК, като по така повдигнатото обвинение в крайна сметка е била постановена и е
влязла в законна сила оправдателна присъда. Следователно е налице поведение на
ответника, което е обективно противоправно. Останалите два елемента на
правопораждащия фактически състав са вредите и наличието на причинна връзка
5
между тях и противоправното обвинение.
Наказателната репресия е най-тежката форма на юридическа отговорност, която
засяга най-интензивно и най-неблагоприятно личността на дееца. Затова повдигането
на обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода, какъвто е разглежданият случай, е
обективно годно да предизвика силни притеснения и тревоги и да отключи психични
заболявания дори у иначе психично здрави люде. Поради тези съображения и
съобразявайки експертното заключение по съдебно-психиатричната експертиза във
връзка с всички останали доказателствени материали първостепенният съд приема за
установено, че е налице причинна връзка между незаконното обвинение и
претърпените от ищеца неимуществени вреди, които бяха подробно описани по-горе.
Що се отнася до наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и
претърпените от ищеца имуществени вреди първостепенният съд приема следното.
НПК не предвижда процесуален ред, по който в рамките на самия наказателен процес
за дело от общ характер на обвиняемия да бъдат присъдени сторените от него
разноски след влизането на оправдателна присъда в законна сила или след
прекратяването на наказателното производство на „реабилитиращо“ основание. Затова
сторените от ищеца разходи за защита от адвокат в размер на общо 2 200 лева (300
лева за досъдебното производство и 1 900 лева за съдебната фаза) съставляват
имуществени вреди, процесуалният ред за чието обезщетяване е чрез предявяването
на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Но НПК не предвижда процесуален ред както обвиняемият да претендира
разноски в рамките на наказателното производство, така и възможност да бъде
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на
Прокуратурата. При това положение задължителната съдебна практика прие, че в
рамките на последващото производство по иска за обезщетение на така претърпените
имуществени вреди по ЗОДОВ съдът следва да провери дали е налице пряка причинна
връзка между повдигането на незаконното обвинение от Прокуратурата и пълния
размер на сторените разходи за адвокатска защита. Ако уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него (Тълкувателно решение № 1 от 2018 г. по тълк. дело №
1/2017 г., ОСГК на ВКС).
В дадения случай сторените от ищеца разноски за защита от адвокат в
досъдебното производство в размер на 300 лева дори са в по-нисък размер от
минималния, предвиден в приложимата към 18. 01. 2022 г. редакция на чл. 12 във
връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата). Що се отнася и до сторените от ищеца разноски за
наказателното съдопроизводство в размер на 600 лева от 30. 03. 2022 г., те
съответстват на .тивноустановения минимум по приложимата към съотвевтния момент
редакция на Наредбата. По отношение на последните разноски за наказателното
съдопроизводство в размер на 1 300 лева съгласно договора за правна помощ от 19. 10.
2022 г., съдът приема следното. Съгласно чл. 14 от Наредбата, когато съдебното
заседание по наказателното дело продължи повече от един ден, допълнителното
възнаграждение за всеки следващ ден е в размер на по 100 лева. В дадения случай
защитникът адв. Р. е участвувал във всички осем на брой открити съдебни заседания.
При това положение минималното адвокатско възнаграждение, което му се следва, е в
размер на 700 лева (по 100 лева за всяко от седемте съдебни заседания след първото).
6
Наказателното дело не се отличава с фактическа или правна сложност над обичайните,
поради което първостепенният съд приема, че до този размер е налице причинна
връзка между незаконното обвинение и имуществените вреди по последния договор за
правна помощ. Така искът за обезщетяването на имуществени вреди следва да бъде
уважен до размера 1 600 лева (300 + 600 + 700).
На последно място първостепенният съд следва да се занимае с определянето на
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Съгласно
разясненията, дадени с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22. 04. 2005 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2004 г., ОСГК, „Обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост – чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за
които е постановена оправдателна присъда, и тежестта на тези, за които е осъден
деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан“. Понятието „справедливост“ по
чл. 52 ЗЗД на свой ред не е абстрактно, но съгласно разясненията, дадени с т. II на
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, е свързано с изследването на
редица обективни обстоятелства. Съчетавайки едните и другите разяснения и
отнасяйки ги към разглеждания случай, първостепенният съд намира, че факторите за
определянето на справедливия размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди са следните.
Първо, тежестта на обвинението. В дадения случай ищецът е бил незаконно
обвинен в осъществяването на едно престъпление. Както правилно изтъкна
прокурорът, престъплението по чл. 290, ал. 1 НК не е „тежко“ по смисъла на закона,
защото предвиденото за него наказание лишаване от свобода е за срок до пет години, а
съгласно чл. 93, т. 7 НК тежко е това престъпление, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода повече от пет години. Макар и престъплението, за
което е било повдигнато незаконното обвинение, да не е тежко по смисъла на закона,
първостепенният съд обаче не може все пак да пренебрегне обстоятелството, че то
граничи с тежко престъпление, както и че обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с фунцкионирането на съдебната система, което е могло
значително да накърни доброто име на ищеца в упражняваната от него професия.
Второ, продължителността на наказателното производство. Според съдебната
практика периодът на търпене на неимуществените вреди вследствие на незаконното
обвинение започва от момента на привличането на увреденото лице като обвиняем.
Този момент може и да предхожда формалното привличане на увреденото лице като
обвиняем, ако от обстоятелствата по делото е било видно, че наказателното
производство е образувано за деяние, което според проверяващите органи е извършено
от него, и това е било известно на съответното лице (решение на ЕСПЧ по делото
Engel and Others v. Netherland; решение № 230, постановено на 04. 12. 2017 г. по гр.
дело № 4874 по описа на ВКС, IV г. о., за 2016 г.). В разглеждания случай, макар и още
към момента на отделянето на материалите от Великотърновската прокуратура да е
можело да се направи извод, че срещу ищеца се води наказателно преследване,
доколкото няма данни той да е разбрал за това преди предявяването на
постановлението за привличането му като обвиняем, за начален момент на търпене на
неимуществените вреди следва да се приеме именно това предявяване на 18. 01. 2022
г. За край на периода на търпене на неимуществените вреди съдът приема изтичането
на един месец от влизането в законна сила на оправдателната присъда, т.е. 07. 12. 2022
г. Така продължителността на периода на търпене на неимуществени вреди е точно 10
месеца и 20 дни, а към края на устните състезания пред гражданския съд
неимуществените вреди са отшумели и ищецът се е възстановил. Органите на
7
досъдебното производство и наказателният съд са действували ритмично и бързо, при
което наказателното производство е приключило в много кратък срок.
Трето, спрямо ищецът не е била вземана мярка за неотклонение, нито са били
осъществявани следствени действия, които да засягат особено неблагоприятно
личността му (претърсване и изземване, събиране на сравнителни образци и т.н.). Във
връзка с твърденията на ищеца, че му е била направена т. нар. полицейска регистрация
първостепенният съд държи сметка, че такава регистрация се извършва от органите на
МВР при привличане на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер – чл.
68, ал. 1 ЗМВР. Законът не изисква умишленото престъпление от общ характер да е
тежко. Макар и да не е тежко, след като престъплението по чл. 290, ал. 1 НК е
умишлено и от общ характер, то следва да се приеме, че привличането на ищеца като
обвиняем за него косвено доказва, че му е била извършена и полицейска регистрация.
Полицейската регистрация е свързана със снемането на личните данни на обвиняемия
по документа му за самоличност, както и фотографирането и дактилоскопирането на
обвиняемия, както и изземването на сравнителни образци за неговия ДНК-профил.
Макар и за събирането на последните данни (фотографиране, дактилоскопиране и
изземване на сравнителни ДНК-образци) да се изисква съгласието на обвиняемия, ако
той не го даде, тези данни се събират принудително с разрешение на съдия от
съответния първоинстанционен съд – чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Затова е налице пряка
причинна връзка и между незаконното обвинение и извършената полицейска
регистрация на ищеца, която има принудителен характер и също следва да бъде
отчетена при определянето на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Четвърто, незаконното обвинение не е било оповестено публично чрез
средствата за масова информация и не е засегнало кардинално професията на ищеца –
макар и той да е срещал по-големи от обичайните затруднения за упражняването й
поради незаконното обвинение и разстройството в адаптацията, ищецът нито е
ползувал отпуск по болест, нито трудовото му правоотношение е било прекратено.
Съобразявайки всички тези конкретни обстоятелства, а също така и
икономическата конюнктура в нашата държава към момента на изготвянето на
съдебното решение, първостепенният съд счита за справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди този от 1 500 лева, до който
размер съответният иск следва да бъде уважен.
Законовата лихва върху присъдените обезщетения за вреди се дължи от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда (т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
2005 г. по тълк. дело № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС).
Разноски. При този изход на делото съобразно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
Прокуратурата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца изцяло внесената
държавна такса (общо за двата иска 20 лева), а освен това и разноските за
възнаграждение на един адвокат пропорционално на основателната част от исковете. С
отговора на исковата молба ответникът е въвел евентуално възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК, процесуалното условие за чието разглеждане се сбъдва. По гражданското дело са
представени доказателства за уговорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 550 лева. Адвокатското възнаграждение обаче се дължи
за всеки един от двата кумулативно съединени осъдителни иска съгласно чл. 2, ал. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Понеже няма данни да е уговорено нещо различно в договора за правна помощ, съдът
трябва да го тълкува на основание чл. 20 ЗЗД в смисъл, че адвокатското
8
възнаграждение в размер на 2 550 лева се разделя поравно за всеки един от двата иска,
т.е. по 1 275 лева на иск. Съобразявайки материалния интерес по всеки един от двата
иска, съдът констатира, че адвокатското възнаграждение по този за обезщетяването на
неимуществените вреди не надхвърля .тивноустановения минимум, докато
адвокатското възнаграждение по иска за обезщетяването на имуществени вреди го
надхвърля. При това положение и съобразявайки, че настоящото гражданско дело не
се отличава с каквато и да е фактическа или правна сложност, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение по последния иск трябва да бъде редуцирано до 550 лева
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Пропорционално на основателната част на
иска за обезщетяването на неимуществените вреди ответникът трябва да бъде осъден
да заплати разноски за адвокатско възнаграждение по него в размер на 85 лева, а
пропорционално на основателната част на иска за обезщетяването на имуществените
вреди – 352 лева. Общо дължимите разноски са в размер на общо 457 лева (20 + 85 +
352).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди Прокуратурата на Република България, адрес ., да
заплати в полза на ищеца С. В. Д., ЕГН **********, адрес ., сумата 1 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие на незаконното обвинение, за което е била постановена оправдателната
присъда от 19. 10. 2022 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 116-и
състав, по н. о. х. дело № 2201 по описа за 2022 г., ведно със законовата лихва от 07.
11. 2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 500
лева до пълния претендиран размер 22 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди Прокуратурата на Република България, адрес ., да
заплати в полза на ищеца С. В. Д., ЕГН **********, адрес ., сумата 1 600 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди вследствие
на незаконното обвинение, за което е била постановена оправдателната присъда от 19.
10. 2022 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 116-и състав, по н. о. х.
дело № 2201 по описа за 2022 г., ведно със законовата лихва от 07. 11. 2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 600 лева до
пълния претендиран размер 2 500 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес ., да заплати в полза на
ищеца С. В. Д., ЕГН **********, адрес ., сумата 457 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
9
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10